ВСИЧКИТЕ ПЪРВИ В КОСМОСА С УНИКАЛНИ КАДРИ

60 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА СЛЕДА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

На 12 април честваме Международният ден на Авиацията (от лат. avis – птица) и Космонавтиката (от древногръцки Вселена и мореплаване).
На тази дата през 1961 г. за 1ви път човек излита в Космоса – съветския космонавт Юрий Гагарин и слага началото на пилотираната космонавтика. В 09:07 ч. московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб “Восток 1” и извършва една обиколка на Земята за 108 минути.

И разделя времето на “преди” и “след”, и то по време на адска “студена война” и “гореща” опасност от краен световен конфликт.

Новината мълниеносно обикаля целият свят.

BBC video

Полетът на Юрий Гагарин откри нова ера в развитието на човешката цивилизация и стимулира развитието на много сфери в науката! Подвигът му е вечен и не бива да се подценява!

Първите думи на Гагарин в открития Космос са „Поехали!”. Позивната на Гагарин е „Кедър”.

Гагарин е роден на 9 март 1934 г., в село Клушино, Гжатски район, Западна част на РСФСР, офицер, космонавт, световна знаменитост. Расте в семейство на дърводелец и доячка в колхоз, като дете преживява нацистката окупация на родното му село Клушино. Завършва техникум със специалност леяр, занимава се активно със спорт. През 50-те години започва да се увлича от авиацията и отбива военната си служба във военновъздушните сили. През 1959 г. подава заявление за включване в групата на кандидатите за космонавти и в началото на 1960 г. е одобрен.

“През годината, изминала от полета на съветския космически кораб „Восток 1” със съветски човек на борда, аз, участникът в този полет и свидетелят на възторженото отношение към това велико събитие на нашите, съветските хора, на хората от цялото земно кълбо, искам искрено да благодаря на всички онези, които взеха участие в създаването на мощната ракета, която ме изведе в орбита, на забележителните системи и на самия кораб „Восток 1”. На всички онези, които вложиха своите души, сърца, умения, своя труд в това велико събитие, в това велико дело, осъществено на 12 април миналата година. Слава на вас, учени за чудо и приказ, майстори за чудо и приказ!

Полетът на съветския кораб „Восток 1” откри не само нова ера в усвояването на Космоса. Той стана и вестител за мир и доброжелателство от страна на народите на нашата родина.” –

Юри Гагарин, година след полета.

В цялата история на човечеството не са много личностите, за които да се каже, че са променили света. Основно това са хора, притежаващи огромна власт – светска, църковна или военна. Гагарин не управлява империи, не повежда в битки армии и не застава зад определени религии.

“Моля, не казвайте на никого, че в космоса не видяхте Господ”,

изрича Папа Римски Йоан XXIII при срещата с 1я човек посети “домът на Господ”. Но полетът на 27-годишния (тогава) младеж се превръща във вододел за цялото човечество.

ГАГАРИН В БЪЛГАРИЯ

Няколко седмици след полета на, първия космонавт Юрий Гагарин посещава България. Срещам ви с 90-годишния заслужил летец Слав Добрев, разказва Живко Константинов. Той има честта да прекара час и 15 минути в пилотската кабина заедно с Гагарин, докато летят в Ил-14 от Бургас за София. Ще ви покажа и къде се намира 60-годишният бор, посаден лично от космонавт номер 1 на планетата! Каня ви на кратка звездна видео визита.

1-та жена, летяла в космоса на борда на космическия кораб „Восток 6“ през 1963 г. е Валентина Терешкова, космонавтка от СССР.

БЪЛГАРИЯ СЪС СВЕТОВЕН РЕКОРД В КОСМОСА

Генерал-лейтенант Георги Иванов е 1-ят български и балкански космонавт.

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Космическият кораб е приземен на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя, и той поема управлението на мисията.

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че българинът е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

Спускаемият апарат „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

Любопитен факт за Георги Иванов е неговият СВЕТОВЕН РЕКОРД,  който и до днес не е подобрен. По време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно! Реално, българинът спасява екипажа и полета!

ИСТИНСКИЯТ СЪВРЕМЕНЕН ГЕРОЙ НА БЪЛГАРИЯ – ВИЖТЕ ГО ДО ДРУГИТЕ

На 7 юни 1988 г. от Байконур излита 2-ят български космонавт Александър Александров. Той прекарва 9 дни и 20 часа в Космоса, от които 7 дни са на борда на орбитална станция „Мир“.

Александров извършва 59 успешни научни експеримента по време на полета си. Неговото изстрелване превръща България в 3-тата държава в света изпратила повече от един човек в Космоса, след СССР и САЩ.

През 1977 г. Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.
Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.
След допълнително споразумение между България и СССР се подготвя изпращането на втори български космонавт.
Полетът на Александър Александров започва с космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних.
По време на полета Александров извършва 59 успешни научни експеримента. Те са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.

БЪЛГАРИЯ 60 ГОДИНИ В КОСМОСА

България е 6-тата държава, изпратила в орбита двама свои космонавти.

България е 3-тата след Русия и САЩ, която произвежда готова ХРАНА ЗА КОСМИЧЕСКИТЕ ЕКИПАЖИ. Тя е дело на български учени, според които всички продукти, които консумираме на Земята, могат да се приготвят и за Космоса.
С това не се изчерпват космическите постижения на България. Български учени създават 1-ТА КОСМИЧЕСКА ОРАНЖЕРИЯ космическа оранжерия – червени репички, свежи зелени салати, прясно жито растат на космическите станции и разнообразяват менюто на космонавтите.

В стъпването на ЧОВЕК НА ЛУНАТА също има българско участие. Зад този триумф стоят уникални реактивни двигатели, дело на български учени. Те осигуряват плавното кацане на лунния модул „Орел“ и обратното връщане на американските астронавти от мисията „Аполо” на космическия им кораб.
Едно от най-значимите постижения на българските космически технологии са двата изкуствени спътника на Земята, изведени в орбита с българска НАУЧНА АПАРАТУРА за измерване на физическите параметри.
Дори на летящия по същото време американски „Дайнамик експлорър“ НЯМА толкова модерна апаратура. Четири (4) български космически прибора бяха монтирани на Международната космическа станция (МКС, ISS). Апаратурата е създадена от БАН в сътрудничество с международен екип от 7 държави.
БЪЛГАРИЯ Е И НА МАРС. В междупланетната станция „Фобос-Грунт“ е включена и българска апаратура за измерване на радиацията около марсианското пространство.
На научния космически спътник „Бион-М“ са монтирани четири български датчика за следене на слънчевата радиация. Данните имат важно значение за бъдещи полети до Червената планета.
Космическата история на България, започнала през 1964 г., сега продължава да се дописва от НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ!

КАК Е ПРЕЗ 2024:

Да забравяме, че НАЙ-ГОЛЯМАТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ Е В БЪЛГАРИЯ!

Полетът й е значително по-дълъг от 1-ят при мъжете и трае от 16 до 19 юни (точно 2 дни, 22 часа и 50 минути. Терешкова е 1-та жена-генерал в Съветската армия.
2-та жена в космоса и 1-та жена, осъществила космическа разходка, е Светлана Савицка на 25 юли 1984 г. при 2я й полет в космоса, а две малки планети са кръстени на нейно име.

1-та американка, която излиза в открития космос, е Кейти Съливан – също през 1984 г., няколко месеца по-късно.

Кристина Кук пише история с най-продължителния престой на жена в Космоса!

На 18-ти октомври 2019 г. за пръв път две жени излизат едновременно в открития космос на “космическа разходка” – Кристина Кук и Джесика Меър.

Иначе началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на 1я изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз.

Следващият етап в овладяването на космоса идва само месец по-късно – на 4 ноември с.г. със “Спутник – 2” във Вселената е изпратено 1-то живо същество – кучето Лайка.

На 19 юли 1960 г. в Космоса е изведен съветския кораб “Спутник 5” с кучетата Белка и Стрелка. Целта на експеримента е да се провери ефективността на системата за сигурност на живота в Космоса и изследване на влиянието на космическите лъчи върху живите организми. Кучетата Белка и Стрелка 1-те живи същества завърнали се благополучно на Земята.

1-ят американски астронавт е Алън Шепърд на 5 май 1961 г. Неговият полет на космическия кораб “Меркюри-3” на 5 май 1961 г. откровено не достига нивото на техническа сложност на мисията “Восток-1” на Гагарин. Ракетата не успява да достигне орбита и полетът, продължил едва 15 минути и 28 секунди, се провежда на суборбитални височини.

Въпреки това американската преса възхвалява Шепърд по всякакъв начин и омаловажава значението на подвига на Гагарин. Историята на Гагарин за полета му в космоса така и не е показана по американската телевизия.

Юрий Гагарин посещава САЩ само веднъж – през октомври 1963 г., транзит от Мексико за ГДР. По-късно 1-т човел в космоса говори на 40-минутна пресконференция заедно с 1-та жена космонавт Валентина Терешкова.

Най-близкият съюзник на САЩ, Великобритания, Гагарин е почетен като национален герой и от местните жители, и от работниците и от самата кралица Елизабет II.

Гагарин става любимец на планетата!

Сали Кристен Райд e 1-та американска астронавтка, 1-та американка и 3-тата жена в света, летяла в Космоса.
През 1992 г. на борда на совалката “Индевър” лети 1-та чернокожа жена – афро-американката Мей Джемисън.
Любопитно е, че САЩ имат 46 жени-астронавти, а ( СССР) и ( Русия) – 4 жени-космонавти. Към 1 януари 2015 г. 60 жени-космонавти и астронавти са участвали в космически полети, като четири от тях са загинали.
За огромно съжаление до този момент нито една жена не е напускала околоземна орбита и нито една жена не е летяла до Луната и не е стъпвала на нейната повърхност.
На цялата планета на жените се падат само 11% от участниците в орбиталните полети. Най-много са те от САЩ (общо 53). От Русия към космоса са излетели само 5 жени за цялата 61-годишна история на пилотируемата космонавтика.

ЗАЕДНО КОСМИЧЕСКИТЕ АГЕНЦИИ НА РУСИЯ И САЩ СПАСЯВАТ ПРИСЪСТВИЕТО НА ЧОВЕКА В КОСМОСА И ПРОДЪЛЖАВАТ ДО ДНЕС!

ИСТИНАТА

Международното сътрудничество и разбирателство между Русия и САЩ никога не са спирали и винаги са процъфтявали значително по-впечатляващо в Космоса, отколкото на Земята!

1-ят съвместен проект на пилотирани космически полети между САЩ и Съветския съюз (Русия) се е състоял още през 1975 г. и близо половин век не са спирали да работят заедно! 

Международната космическа станция (МКС) (International Space Station, ISS, Междунаро́дная косми́ческая ста́нция, МКС) е съвместен проект на пет космически агенции:

• Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, (НАСА);
• Федералната космическа агенция на Русия (ФКА);
• Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA);
• Канадската космическа агенция (CSA/ASC);
• Европейската космическа агенция (ЕКА)

Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината ѝ варира от 319,6 km до 346,9 km над повърхността на планетата. Станцията се движи със средна скорост около 27 743,8 km/h, извършвайки 15,7 орбити на ден.

1-ят компонент на станцията е на орбита от 20 ноември 1998 г., а 1-ят екипаж пристига на 2 ноември 2000 г, като към днешна дата станцията е постоянно обитавана, което е рекорд.

МКС е завършена към края на 2011 г. и към днешна дата тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано. В завършен вид станцията има големината на игрище и тежи 455 тона. Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета, достатъчно голяма и достатъчно мощна, която да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.

Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 първия Автономен товарен кораб, наречен „Жул Верн ATV“ с товар над 8000 kg. Корабът се скачва успешно със станцията. На 10 септември 2009 г. прави дебют и японският непилотиран Товарен кораб H-II. Оттогава европейските и японските снабдителни кораби извършват полети средно по веднъж годишно.

След отстраняването на американската космическата совалка през 2011 г., без да бъде осигурен заместител, по времето на президента Барак Обама, в продължение на 9 години само руски космически кораби извършват пилотирани полети до МКС.

От ноември 2020 г. обаче пилотираният космически кораб „Crew Dragon“ на щатската корпорация „Спейс Екс“ също започва да превозва астронавти до МКС.

През декември 2021 г. американската администрация решава да удължи до 2030 г. разрешението за експлоатация на станцията.

Официалният език на борда на МКС е английският език. МКС е най-скъпоструващият обект, построен от човечеството – около $150 млрд. щ.д. към 2010 г.

1ят човек излязъл извън борда на космически кораб в открития космос е руският космонавт Алексей Леонов – на 18 март 1965 г.

1ят американец излязъл в открития космос е Едуард Уайт на 3 юни 1965 г.

ПРЕДИ НИЕ ДА ОТИДЕМ “ТЕ” ДОЙДОХА
ПРЕДИ КОСМОНАВТИТЕ БЯХА ВСЕЛЕНОНАВТИТЕ
В Южна Америка на териториите, върху които се простирала някога империята на инките, продължават да се откриват малки златни фигурки, наподобяващи самолети. Според специалистите те са на възраст между 1200 -1500 години. Какъв е бил прототипът за създаването на тези произведения? Остава загадка.
В края на 70-те години на XX в. в Южна Африка миньори откриват чудати, гравирани с линии, сфери от непознат метал, които по-късно биват подложени на анализ от различни геолози. В сърцевината на някои от металните кълба учените откриват едноклетъчни организми. Според геолозите те са от преди 3 млрд. години.

Според Ролф Маркс, бивш отговорник за експозицията на музея на южноафриканския град Клерксдорп, където има няколко такива “трансваалски сфери”, разказва:
„Тези кълба са пълна загадка. Те изглеждат така, като че ли са отлети от човек, но в същото време се оказват в онези геологически пластове, когато на Земята не е съществувал никакъв разумен живот.”
Според една от най-силните теории преди 3 млрд. години тези сфери са попаднали по изкуствен път на Земята.

Това са били контейнери, запълнени с едноклетъчни форми на живот, които преминавали през Млечния път. Възможно е част от сферите да са се отворили и така да се е зародил животът на Земята.

Затова за човека е важно да познава Космоса!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВСЕЛЕНАТА!