ЧРД Вальо Йорданов – Големият Шампион на България (видео)

771 … 7 пъти световен, 7 европейски и Олимпийска титла

На 26 януари един от най-големите шампиони на България и радетели за българския спорт Валентин Йорданов чества рожден ден.

Най-титулуваният български шампион е носител на 21 медала от големи първенства, от тях олимпийска титла и бронзово отличие, 7 световни и 7 европейски златни медала, придружени от два сребърни и един бронзов в света и по един в Европа.

Цели два пъти е най-добър борец на годината от Международната федерация (МФБ), а през 1998-а е обявен и за борец №1 на XX век.

След успехите в активния спорт следват и в спортното управление. В продължение на 19 години е президент на Българската Федерация по Борба (БФБ) със средно по близо 10 медала от големи първенства за България, и едновременно с това и вицепрезидент на Българския Олимпийски Комитет (БОК).

Легендата е приет в Залата на славата на световната борба, носител е и на най-високото държавно отличие – орден “Стара планина” (I-ва ст).

Една среща с Вальо Йорданов в Ню Йорк, където е поредната му подкрепа за български спосртисти. 

ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И БЕРЕКЕТ, Вальо! 

“Един успех обединява нацията. Мисля, че съм доказал през това време, пък и историята ще покаже с какво съм допринесъл за българския спорт и за борбата”

Валентин Димитров Йорданов  е български състезател по свободна борба, 7-кратен европейски и 7-кратен световен шампион. Олимпийски шампион на олимпиадата в Атланта през 1996 г. до 52 кг., една категория през цялата си кариера, за която сваля по 8-10 кг на всяко състезание.

Вальо е роден е на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско.

“Прекрасно детство в родното ми село. Няма нищо по-хубаво. Брат ми се занимаваше с борба и той е главният виновник да стигна дотук. Играехме като деца футбол и хандбал в училището в Сандрово. Беше такъв период, че 90% от децата се занимаваха с някакъв вид спорт, в това число и аз. Играех футбол, както и хандбал, също и лека атлетика. Бягали сме по поляните и стадионите. Хубави години!” – пред Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+ и долните откъси.

През 1970 г. започва да тренира под ръководството на Георги Ачев, с когото работи до завършването на Средно спортно училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе (1978).

Служи като войник в Спортна школа „ЦСКА“ (1978 – 1980), като треньор му е Янчо Патриков. Продължава да се състезава за СК „ЦСКА“ до 1990 г.

Заминава за САЩ, където се състезава в отбора Foxcatcher на Джон Дюпон. В завещанието си Джон Дюпон завещава 80% от собствеността си на Валентин Йорданов и неговите роднини.

“Точно тогава, в началото на 1990 година, станах старши треньор на ЦСКА по борба на мъжете. Стана така, че получих покана от Щатите и по-точно от Дейв Шулц. Разговарях с него и ми отправиха предожение да отида за известно време в клуба „Foxcatcher” и да помогна в тренировъчния процес. Това беше един от най-добрите отбори по борба по това време в САЩ. Така се озовах в Щатите. Не съжалявам, че отидох там. Бяхме едно много голямо сплотено семейство от млади хора. Имам много добри спомени.”

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ТЕПИХА С ОЛИМПИЙСКА ТИТЛА И 3 СВЕТОВНИ СЕ СЛУЧВА ЗАРАДИ АМЕРИКА И ГРИША ГАНЧЕВ

“Условията бяха прекрасни. Заминах със семейството си. Започнахме да тренираме. Там има много примери за треньори в колежите, които се борят на олимпиади и световни първенства. И на мен ми се случи същото и така продължих със спортната кариера. Имах и няколко предложения от България. Неслучайно се борих и за „Славия-Литекс“. Тогава Гриша Ганчев също ми предложи да остана в борбата и да спасяваме спорта. Благодарение на него продължих да печеля титли не само за България, но и за себе си.”

Завършва висше образование в Националната спортна академия със специалност треньор по борба. От 2001 г. е член на Българския олимпийски комитет. На 11 ноември 2005 г. е един от тримата кандидати за председател на комитета. Избран е за зам-председател и отговаря за олимпийската подготовка и за програма „Олимпийска солидарност“. Председател на Българската федерация по борба в период от 19 години – до 2017 г., когато е заменен от Христо Маринов.

УСПЕХИ

Избран за борец на 20 век от Международната федерация по борба

Олимпийски титли:

Златен медал от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. – на олимпийски финал, на последно първенство и на 36 годишна възраст!

Той не оставя никакви надежди на Родригес (Мексико), руснака Магнус и казахстанеца Момиров. Тези три победи го извеждат до финалната схватка срещу коравия азер Абдулаев, който 4 години по-късно също стъпва на олимпийския връх. На тепиха в Атланта обаче сънародникът ни надвива своя съперник с 4:3 и българският химн огласява залата. 
Бронзов медал от летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г.
Световни титли:

седем златни медала от първенствата в Киев (1983), Будапеща (1985), Клермон Феран (1987), Мартини (1989), Торонто (1993), Истанбул (1994) и Атланта (1995).
два сребърни медала от Токио (1990) и Варна (1991).
бронзов медал от Будапеща (1986).
Европейски титли:

седем златни медала от Варна (1982), Будапеща (1983), Лайпциг (1985), Атина (1986), Велико Търново (1987), Манчестър (1988) и Анкара (1989).
сребърен медал от Йонкьопинг (1984).
бронзов медал от Лодз (1981).
Награди
Спортист №1 на България за 1989 г.
Спортист №2 на България за 1996 г.
Спортист №3 на България за 1987, 1994 и 1995 г.
В Топ 10 при определяне на най-добър спортист на България за 1983, 1985 и 1993 г.
Награден с орден „Стара планина“ I степен „за изключителните му заслуги към българския спорт“ (2010). /С Указ издаден на 17 юни 2010 г./

ЛЮБОПИТНО ОТ АМЕРИКА

Американският съд се произнася на последна инстанция, че Валентин Йорданов е наследник на завидна сума в милиони щатски долара, собственост на ексцентричния американски мултимилионер Джон Дюпон.Вальо и съпругата му Здравка получават 80% от имотите на Дюпон, който почина през 2010 г. Активите се изчисляват приблизително на половин милиард долара. Оттогава роднините му оспорват завещанието, според което те не наследяват нищо.

Йорданов има дългогодишно приятелство и работа у богаташа, който е страстен привърженик на борбата. Българинът е привлечен като специалист в спортния клуб на Дюпон, където е събрал именити състезатели от цял свят. Мултимилионерът придружава Вальо на всички първенства, облечен с анцуг с надпис “България”. Той е и един от най-щедрите дарители на Българската федерация по борба.

СЕМЕЙСТВО

Синът му Янчо е треньор по борба, рано му свършва активната спортна кариера. Работи с деца, познава всичко, интересува се много от спорт, не само от борба. Дъщеря му живее в Щатите, работи в университет. Идват си в България, но работата им е в САЩ.