ЧРД БНР – ЕКСКЛУЗИВНО с ген. директор Милен Митев: “Културата е “скитник”, но не “сирак”” (видео)

“Имаме нужда повече хора да си спомнят за такива хора, като Сирак Скитник и техният принос към България. Държавното радио да се пълни със свободомислещи хора на културата и изкуството, а не с чиновници” – Митев

Силвия Великова с голямата награда за 2023: “Колегите от страната са невероятни, те могат да променят много неща!

Вицепрезидент Илияна Йотова: “Радиото е могъщо интелектуално чудовище с много нови технологии”

25 януари 2024 г. Днес Българското национално радио (БНР)***** чества 89 години от създаването си. На 25-и януари 1935 г. министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III-ти за утвърждаване Наредба-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост. 

Традиционно БНР отбелязва рождения си ден и с връчване на голямата награда „Сирак Скитник“*** и на годишните награди на общественото радио, а т.г. се възстановява и приза за „Професионализъм в ефира“ за журналисти извън системата на БНР

Ето какво сподели генералният директор на БНР Милен Митев** след 89 години БНР и 140 години от рождение и 80 години от кончината на Сирак Скитник. Евгени Веселинов разговаря в ексклузивно единственно интервю за наша медия в чужбина. 

Призьорите се избират от Обществения съвет на радиото сред номинираните.

*Силвия Великова – водещ и репортер в програма “Хоризонт” на БНР е носител на “Сирак Скитник” за 2023 г., а наградата ѝ бе връчена от вицепрезидента Илияна Йотова.

“Колегите от страната са невероятни, те могат да променят много неща! Благодаря на колегите – преди и днес, от предаването “Преди всички”. Това е предаване – марка. По него бяха конструирани всички телевизионни сутрешни блокове. Благодаря на всички, които по пътя ми помагаха да бъда Репортерът,” каза Великова.

“Поздравявам всички … Емблема за достоверност! БНР създаде център за проверка на фактите, който се ползва от много други медии. … Радиото е могъщо интелектуално чудовище с много нови технологии. Заслужава да го подкрепяме и финансово, и морално, и с добра дума,” каза Йотова.

**Милен Митев е роден на 4 март 1984 г. Завършва специалност „Право“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва работа в БНР през 2009 г. като юрисконсулт (до 2018).

Притежава опит в областта на закрилата на авторски и сродни права, обществените поръчки, медийното, трудовото и административното право, управлението на имущество и участието в европейски проекти и програми. От 2013 до 2019 г. е член на Правния комитет на EBU – Европейския съюз за радио и телевизия.

В периода август 2018 г. – юли 2019 г. изпълнява длъжността директор на Дирекция „Правна и човешки ресурси“ на Българското национално радио. От септември 2019 до март 2020 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА), първо, като гл. юрисконсулт, а след това и като гл. секретар. 

От 1 април 2020 г. е директор на Административна дирекция на БНР.

На 27 октомври 2021 г. председателят на СЕМ Бетина Жотева и членовете на съвета Галина Георгиева, Соня Момчилова и София Владимирова избират Митев за ген. директор на БНР с мандат 2021 – 2024 г.

***** БНР 1-те радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. В 1-те експериментални предавания, по 6 часа на ден, преобладават грамофонни записи на народна музика. През май 1930 г. започват редовни емисии на „Родно радио“, което през 1934 г. е преименувано на Радио „София“.

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за 1-ви главен ръководител на Радио „София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, произведени от фирмата Блау Нокс, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София”, край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна.

През този период броят на радиоприемниците в страната бързо нараства – от 7899 през 1934 година до близо 110 хиляди през 1941 година, като много то тях са поставени на обществени места, като читалища и кръчми. 

През 1938 г. започва строежът на нова страда на Радио „София“ на булевард „Драган Цанков” 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken” оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София“.

През зимата на 1943 – 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.

Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по Радио „София“ прокламация на Отечествения фронт.

За 1ви път на 11 ноември 1989 г. Петко Георгиев произнася по националния ефир обръщението: „Дами и господа, добър ден“. Фраза, която взривява телефонните линии.

КЛИКНЕТЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА БНР

*** СИРАК СКИТНИК Голямата награда на Българското национално радио “Сирак Скитник” за значим принос в развитието на БНР е учредена през 2001-а година. Тя носи името на 1я главен ръководител на радиото – тогава Радио София – *Панайот Христов с артистичен псевдоним Сирак Скитник – виден художник, поет, критик, общественик. 

**Силвия Великова е родена на 14 април 1966 г, майка е на четири деца (Николай, Мина, Деян и Силвия), които са най-голямата й слабост. Завършила е “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, след това учи известно време втора специалност – журналистика. Стажа през 1993 г. си провежда в сутрешния блок на “Хоризонт” – БНР, където по-късно печели конкурс и започва постоянна работа, като репортер. Казва, че харесва работата си и не иска да я сменя, защото БНР е мястото.

За известно време беше и гост-водещ в BiTelevision.

За времето, в което работи в БНР е била част от редица бунтове. Била е и уволнявана.

Неведнъж е влизала в пряк спор с началниците си. Тя е и един от видните „протестъри“ у нас – както на протестите в БНР (през 2001 г. и 2015 г.), така и на тези през 2013-та срещу Делян Пеевски и много други за различни еко каузи и инициативи. Човек с активна гражданска позиция и силно развито чувство за справедливост.

В медийната гилдия Силвия е известна с точните си и безкомпромисни въпроси.

*Панайот Христов с артистичен псевдоним Сирак Скитник е роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен.

Един ден – разказва той в спомените си – баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: “Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си”.

Завършва Богословското училище в София (1902). Ето неговият разказ пред професор Любен Димитров:

“Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата “Сирак” и спонтанно добавих към нея “Скитник”. Тъй се роди моят псевдоним.”

Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903 – 1904). През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински). Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа.

Заради ненаситния му глад за знание му дават прякора

“Гълтачът на пространства”.

След като се прибира в България участва в трите войни – Балканската, Муждусъюзническата и Първата световна. Връща се от войните с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите, вследствие на които до края на живота си страда от задух.

Съредактор е на сп. „Златорог“ от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923 – 1924), където поставя пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея през 1923 г. Библиотекар е в Министерството на просвещението през 1924 – 1925 г. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се одържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си. Умира в София на 5 март 1943 г.

Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.

Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.

ПОГАСНАЛИ ВЕНЦИ

Отбулих всички върхове и бездни на моята душа,
и всички тъмнини вълшебно осветих
и чаках те… и чаках те в жажда и вълнене.
И в моята душа – в безумната душа – светиня аз ти отредих.

И всички тъмнини и бездни, и бездни осветих.
О, упоение на пролетни утра целуваше възлюблени очи!
И чаках те разпуснал всички сребърни крила на моя дух,
кат полски цвят, очакващ дъжд от слънчеви лъчи.

Застелих всички пътища с лазур и злато и звезди,
и чаках те. Молитвено зашепна всяка рана.
Аз виждах те: ти идеше на плаващи очи – всеблага и сияюща…
Просторите горяха в празника на пролет предвещана.

Но ти – не дойде. Притворих всички тайни, всички глъбини.
С отпуснати ръце проклинам и се моля аз. О, някога ти искаше
възторга на слияние да възвестиш там! О, ти искаше
да прелетиш над всички бездни и над всички висини!

Но ти – ти не дойде… Погаснаха и всички светлини.
О, има печал, която плува над пустини!
Душата ми – блудяща скръб! Душата ми – ридае в тъмнини.
Душата ми – тя никого не чака вече – тя никого не чака.
1910 г.

Заради своята обществена дейност и изградения си авторитет художникът и критикът Сирак Скитник е избран от гилдията за пръв председател на Общото дружество на художниците, от което по-късно се ражда Съюзът на българските художници (СБХ).

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“,  „Съвременник“,  „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на  миметичния  принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“ – 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г.).