Света Злата Мъгленска – Закрилница на Българките в Чужбина – почитаме на 18 октомври

От къде идва името на Светицата?

Всяка година на 18 октомври почитаме закрилницата на българките в чужбина Света Великомъченица Злата Мъгленска. Храмов празник отбелязват БПЦ в Ървайн (Ориндж каунти, Калифорния), в село Прилеп (Област Бургас, от 2017), село Сливница (до Кресна), в Скопие (Сев.М) и в Загреб (Хърватия).

• Имен ден празнуват: Злата, Златка (-о), Златна, Златю, Златин (-a), Лука (-н, -на), Лучия и др.

• ТОЗИ ПРАЗНИК Е НА МАМА, БЪЛГАРКИТЕ И ВСИЧКИ НАС!

“Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България…” – така започва житието на Света великомъченица Злата Мъгленска, четете всичко важно и любопитно! 

Св. Злата е сравнително нова светица в Православното християнство и се почита, освен от Българската Православна Църква (БПЦ), то и от другите себеподобни, начело с Цариградската Патриаршия, и Гръцката, Македонската, Сръбската, Руската и др., само че на различна дата – 13 октомври.

От 2009 г. света Злата Мъгленска, по идея на историка и публицист Пламен Павлов, е обявена от БПЦ за духовен покровител и небесен застъпник на българките, живеещи  в чужбина. 

В етимологичен аспект името Злата произхожда от елемента “злато“, който в древността е възприеман като символ на непреходност, вечност, безсмъртие. Произходът на светицата символизира космополитния дух на жената от Балканите изобщо. Света Злата Мъгленска е специфичен семантичен женски аналог на преподобен Св. Йоан Рилски Чудотворец, светец – покровител пък на цяла България.

Отдаването на култова почит към Злата Мъгленска от БПЦ съвпада с Празника на свети евангелист и Св. апостол Лука, (18 октомври), който  е смятан за покровител на художниците. В етимологичен аспект името Лука произхожда от латински и означава “светещ, светъл“. Понятието “художник” произлиза от латинското “худо“, което се смята за нарицателно на “знаещ и можещ човек“. 

Не е случайна и близостта на Празника с Петковден – св. Петка е възприемана като асоциативна персонификация на древнотракийската представа за Богинята-Майка, на петъчния ден, хтоноса и пораждащото начало (Хтонос има гръцки корен и означава “земята”, преди хиляди години, хората осъзнали, че това е – източникът на всичко живо)

Част от тези паганистични реликти на езическата космогонична система успешно се пренасят и получават обяснение в характеристиките и образа на самата св. Злата Мъгленска и я превръщат в сполучлив опит за християнско преосмисляне на доктрината на тракийския орфизъм. По нашите земи именно Орфей прокарва идеята за единство между бинарните опозиции – на соларното и хтоничното, между мъжкото и женското начало, едновременно с изравняване на значението на половете, за да се роди и изгради човек. Така желаното и търсено равенство в съвременния свят, забелено в безцветие от чудноватите либерални ценности. 

Тук е мястото да припомним за “случайното” съвпадение на празниците, а именно със Св. Лука, който е специфична митологична персонификация на Твореца, на Създателя, на Боговете-демиурзи от предишни религиозни системи. В славянската космогонична система семантичен аналог на свети Лука е Белобог – покровител на доброто, чистотата, светлината.

Както и в ритуалността на Празника на света Злата Мъгленска, в която успешно са съхранени родовите обредни практики, обслужващи езическия култ към мъртвите предци, към светеца-покровител на рода и значението на майката и жената. Честванията на домашния светец-покровител имат пряка връзка с древнославянския Бог-демиург Род, който е не само олицетворение на семейната чест, но и на началото изобщо.

В повечето етно-региони на територията на България се правят курбани за здраве и благополучие в семейството. 

• Имен ден празнуват: Злата, Златка, Златю, Златин, Златина и др.

Света Злата Мъгленска (Saint Zlata of Maglen, Αγία Χρυσή, Агия Хриси) е българска и гръцка светица и великомъченица, живяла през 18 век по време на османското робство в Македония. Св. Злата Мъгленска е родена през 18 век в
Слатина, Османска империя. 
Починала е пак там, на 18 октомври 1795 г.. Св. Злата е живяла в бедно семейство в село Слатина, ***Mъгленско, или Мегленско (Μογλενά, на турски: Karacova, Караджова), област в Гърция. Злата има още три сестри. Рядката хубост на девойката ѝ донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица.

Злата се родила в сиромашко семейство, но в прекрасната македонска котловина, оградена от планините Нидже, Кожух и Паяк, и пресичана от река Мъгленица с многобройните ѝ притоци.

Според житието на светицата млад турчин я издебва и отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се омъжи за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра.

Туркини й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Кликнете за видео от посрещането с хляб и сол на вицепрезидента на Р България Илияна Йотова от българи в Ориндж каунти

Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството, но тя не се съгласила.

“Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.”(Пс. 26: 10)!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства, и започнали дълго и безмилостно да я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 г. Цариградската патриаршия, както и Гръцката православна църква, Сръбската, Руската, Македонската и други църкви я честват на 13 октомври, както е записано Успението (нейната смърт) в основния източник на житието ѝ “Нов мартирологий” на преп. Никодим Светогорец.

На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия.

През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина при председателството на Райна Манджукова учредява наградата “Българка на годината” на името на Света Злата Мъгленска, която се обявява всяка година на 21 януари.

***ОТ КЪДЕ ПРОИЗЛИЗА ИМЕТО “Мъгленска”?

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите — според древногръцката митология “народ от гиганти”.
През 6-7 век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. Предполага се, че след завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 971 година българският патриарх Герман за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий II. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези. След 1018 година Мъглен е седалище на митрополит на Охридската архиепископия.

През 1203 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен II ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на 18 век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

„ Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха… И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето… Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония… Турците в Карайоваси се предполага, че в
по-голямата си част са ислямизирани българи.“

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:
„Караджа оваси или Черната страна е населена… с българи вероотстъпници.“

В края на 19 век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза. Българите в Мъглен се наричат пуливаковци или долнополенци.
В 1906 година областта е превърната в каза Караджаоваси с ценър Съботско, в която влиза цялата област без Лесково и Тушин. Българското просветно дело започва да се развива в Мъглен в началото на 1860-те години с откриването на българско училище в Саракиново. По български данни към 1909 година по време на Младотурския режим в областта живеят 48 928 души, от които 27480 българи мохамедани и 9370 власи. В областта има 21 основни български училища и едно класно в Съботско. Учениците са 1026-750 момчета и 276 момичета. Църквите, в които се служи на български са 20, а екзархийските свещеници – 26.
След Междусъюзническата война през 1913 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление – Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват — най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Мъглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Ъспарта.