Правно натрисат Истанбулската конвенция на България (от 1 октомври 2023)

Ратифициране на Конвенцията означава и приемане на новото понятие „социален пол“ или „полова идентичност“

“Страните – членки ще бъдат правно обвързани с Конвенцията” – говорителят на ЕК Кристиан Виганд

29 септ 2023 г. Истанбулската конвенция влиза в сила в целия Европейски съюз (ЕС) на 1 октомври, съобщи Европейската комисия (ЕК). Тя представлява правна рамка, насочена към защита на жените от всички форми на насилие. 

Страните – членки ще бъдат правно обвързани с Конвенцията, каза говорителят на ЕК Кристиан Виганд. Той цитира член от Договора за функциониране на ЕС, който гласи, че “споразуменията, сключени от Съюза, са правно обвързващи за неговите институции и за неговите страни – членки”.

ТОВА ОЗНАЧАВА НАСИЛСТВЕННО ЮРИДИЧЕСКО ПРИЕМАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА И ПОПАДАНЕ ПОД УДАРИТЕ НА ЗАКОНИТЕ НА ЕС?

До този момент Истанбулската конвенция е ратифицирана от 21 от общо 27 държави от ЕС, като България не е сред тях. Останалите са Чехия, Словакия, Унгария, Литва и Латвия. 

“Всички страни членки са подписали Конвенцията. Сега става дума за процес на ратификация“, отговори Виганд на журналистически въпрос.

“Комисията поддържа контакт с всички държави от ЕС по този въпрос, включително и за законодателното предложение за криминализиране на осакатяването и други видове насилие, свързани с пола”, каза още говорителят.

ЕС подписа Конвенцията през 2017 г. Страните – членки одобриха присъединяването на Съюза към нея на 1 юни т.г. През 2018 г. българският конституционен съд прие, че Истанбулската конвенция застъпва правни концепции, свързани с понятието “пол”, които са несъвместими с основни принципи на българската конституция. 

На 6 октомври 2021 г. Съдът на ЕС в Люксембург потвърди, че ратификацията може да стане и без да са го направили всички държави членки. 

БЪЛГАРИЯ – ПЪТЯТ 

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа (СЕ) за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов II – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).^[3]

На 28 ноември 2017 г. зам-министърът на правосъдието Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените обяви, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017 г.^[4]

От името на третото правителство на Бойко Борисов III (ПП ГЕРБ) Цецка Цачева, Министър на правосъдието на Р България, изразява становище в полза на

ратифициране на Конвенцията и приемане на новото понятие „социален пол“ или „полова идентичност“.^[5]

Стратегия за въвеждането в българското законодателство на принципите и изискванията на Истанбулската конвенция е направено от междуведомствена група към М-во на правосъдието включваща Фондаците „Асоциация Анимус“, „Джендър алтернативи“, „Български център за джендър изследвания“, „Ресурсен център – Билитис“ (организация с лесбийско-феминистка идентичност), Български хелзинкски комитет, „SOS-семейства в риск“, Младежка ЛГБТ (Лесбийки, Гей, Бисексуални, Трансджендър) организация „Действие“, сдруженията „Център на неправителствените организации в Разград“ и „Алианс за защита от насилие основано на пола“, Академия на МВР и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

През юли 2017 г. „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, обединяващ 11 организации от цялата страна, и фондация „Български център за джендър изследвания“, поставят публично искане за

НЕЗАБАВНО ???

 ратифициране на конвенцията.^[6]

Гей парад и контра демонстрации обикновенно окупират центъра на София

1-ят противник на ратификацията на конвенцията от България е неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности“, член на Световния конгрес на семействата (СКС).

СКС (WCF – World Congress of Families)  е неправителствена  коалиция от организации със седалище в САЩ, които подкрепят ценностите на християнската десница на международно ниво. Тя  е проект на неправителствената организация Център за семейството, религията и обществото „Хауърд“. СКС е опонент на ЛГБТ равноправието и еднополовите бракове, порнографията и абортите и поддържа, че обществото трябва да бъде построено в/у „доброволния съюз на мъж и жена, встъпили в доживотния завет на брака”.

Тя се обявява против ратификацията и започва подписка срещу нея през септември 2017 г. От организацията смятат, че текстовете на чл. 3, т. 8 и чл. 4, т. 3 от конвенцията

ще се наложи в българското законодателство да бъдат дадени легални определения на понятията „социален пол“ и „полова идентичност“,

въведени след заседание на МС на 3 януари 2018 г.^[13] по изрично искане на Красимир Каракачанов (ВМРО) и Валери Симеонов (НФСБ)

да бъде променен терминът на Съвета на Европа „джендър“.^[14] 

Това е нежелано, тъй като от асоциацията и други социално консервативни организации тълкуват тези понятия като

„ПОЛ ПО ИЗБОР“.^[15] 

Според тях това ще направи пола „жена“ и свързаните с него специални разпоредби и привилегии достъпни за биологични мъже; цисджендър  жените ще са принудени да се съревновават с трансджендър  спортисти с мъжки рожден телесен пол. Според организацията също така ратификацията на Истанбулската конвенция би направила възможно един биологичен мъж да се самоопредели като жена и така да сключи брак с друг биологичен мъж, което би било еднополов брак, което е нежелано от тази организация.

На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на България произнася решение №13 по конституционно дело №3/2018 г., с което постановява, че „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Р България на 21.04.2016 г.

НЕ съответства на Конституцията на Република България“.^[7] 

Осем (8) конституционни съдии подкрепят решението,^[8] четирима са подписали с особено мнение – Константин Пенчев,^[9] Филип Димитров,^[10] Румен Ненков и Георги Ангелов.^[11] Така страната остава единствената държава на Балканския полуостров, която НЕ е ратифицирала конвенцията.

В края на 2017 и началото на 2018 множество политически партии и общественни личности едни след други се обявяват против конвенцията и се присъединяват към отвореното писмо на „Общество и ценности“.

На 19 декември 2017 г. партия „Възраждане“ е 1-ва от политическите сили, на 27 декември ВМРО-БНД, на 3 януари 2018 г. БСП, на 4 януари СДС, на 5 януари партия „Воля“. Други общественици и експерти застават против ратификацията: д-р Таня Андреева, проф. Пламен Киров, д-р Борислав Цеков, д-р Петър Москов (РБ), проф. Даниел Вълчев и адвокат Владимир Шейтанов.

На 10 януари 2018 г. и президентът на Р България – Румен Радев, се изказа против ратификацията. Проекто-становище, на което е основано и решението на Конституционния съд, подготвя съдия Гълъбина Генчева от Върховния касационен съд.^[29][30]

От парламентарно представените партии единствено представителите на ПП ГЕРБ изразяват становище в полза на ратифициране на конвенцията и приемане на новото понятие „полова идентичност“. Официалното становище на министъра на правосъдието Цецка Цачева (ГЕРБ) е, че като следствие от ратификацията понятието „полова идентичност“ ще бъде въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.^[31] В подкрепа на ратификацията изявления има и от Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ),^[32] Цецка Цачева (ПП ГЕРБ),^[5] Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) и вицепрезидентът Илияна Йотова.^[33]

На 22 януари 2018 г. и Българската Православна Църква застава против ратифициране на Конвенцията и приемане на новите понятия „социален пол“ или „полова идентичност“.

Светия Синод на БПЦ публикува обръщение към православните християни, гражданите и представителите на държавната власт в страната, с което призовава НС да не ратифицира конвенцията. Съгласно становището „Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека –

човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си“, и „това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека“

Американският и Английският Посланици Уважиха Гей-парада в София

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ …

Турците и комунистите декриминализират секс между еднополови 

Средновековна България

Няма сведения за закони срещу хомосексуалните актове в I-то и II-то Българско царство. Дори 1-те закони, създадени от хан Крум, които са много безмилостни, не включват наказания срещу хомосексуалните двойки. Въпреки това се смята, че след покръстването на българите, подобно на повечето теокрации по онова време, хомосексуалността започва да бъде заклеймявана от обществото.

Османска империя и легализация

След завладяването на България от османските турци, българите попадат строго подчинена на шериата ислямска държава, тя наказва хомосексуалните актове между мъже, според Корана. Въпреки това, е известно че турски султани са имали хомосексуално поведение.

Независимо от преобладаващото мюсюлманско-консервативно общество в империята,

турските власти легализират хомосексуалните актове между двама мъже през 1858 г. Това е 1-ят известен случаи за официално декриминализране на такива дейности по българските земи.

Въпреки това, след Освобождението, по време на най-уважаваните и успешни години за управления и бизнес, вкл. Възраждането и монархията, Княжество България, Съединението,  хомосексуалните актове отново се криминализират за близо още столетие.

1878 – 1968

Хомосексуалните актове между двама мъже стават отново престъпление на 1 май 1896 г., когато се изготвят новите закони. Той предвижда 6 месеца затвор за хомосексуални мъже над 16 години. Тази присъда е увеличена на 3 години на 13 май 1951 г.

Гейските полови актове са криминални още 70 години (до 1966), през един от най-успешните  и най-решаващи периоди на държавата, в който тя достига най-високите си, дори световни, постижения в икономиката и бизнеса.

Старт дава начело на държавата Александър Малинов, виден политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия. Той е мин-председател на България в цели 4 правителства, председател на XXIII обикновенно НС и депутат в 12 НС, по време през което се случват десетки изключително важни събития за България. Александър Малинов е женен само веднъж за Юлия Малинова, имат пет (5) деца (3 дъщери и 2 синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър). По негово време е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I. Кръстник е на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София. 

Следва Иван Гешов, един изключителен ерудит със Западно възпитание и образование, известен с мисълта си, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“. Който освен премиер, е и депутат в 11 ОНС и в 2 ВНС (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) ОНС.

Идва ред на Стоян Данев, Васил Радославов, Теодор Теодоров, Никола Мушанов, Кимон Георгиев, Георги Кьосеиванов с 4 правителства, Богдан Филов с 2.

След 9 септ 1944 г. по време на ранния комунизъм отношението към еднополовите актове се запазва криминализирано. 

Юли 1964

През юли 1964 г., българските власти арестуват 26 мъже, заподозрени в хомосексуални актове. Сред тях са и обичаните сред тогавашното българско общество Георги Парцалев и Емил Димитров. Тази случка предизвиква масови антизападни движения.

По-късно, през 1966 г., се съобщава, че хомосексуалността ще бъде легализирана в цяла България. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове официално са декриминализирани.

Посткомунизъм и ново време

След падането на социалистическия режим, в страната се заражда масивно гей движение за равноправие. Най-голямата стъпка, направена през 90-те години за българското ЛГБТ общество, е създаването на Българска гей организация „Джемини“ през 1992 г., която функционира 18 години до 2010 г. БГО „Джемини“ бързо набира популярност и играе важна роля за редица

законодателни промени, засягащи ЛГБТ хора, например Закона за дискриминацията, който също се използва като Истанбулската конвенция от ЛГБТ-обществото.

В страната отварят редица гей заведения, главно в София и Пловдив

От 2004 г. насам в България се провежда Sofia LGBTI Community Art Fest, където в рамките на една седмица се показват творби на ЛГБТ младежи, също така се провеждат конференции и лекции с родители на деца с нетрадиционна секусална ориентация или полова идентичност, също така и на интерсексуални деца.

От 2008 г. ежегодно се организира Sofia Pride, в който участват множество както ЛГБТ хора, така и значителен брой подкрепящи равните права либералисти. Той бива подкрепен от 3 партии –БСП, Зелената партия и ДСБ.

По-голямата част от ЛГБТ активизмът е центриран в София, и силно в Пловдив, където голяма част от гей живота е концентриран в творческия квартал Капана. 

От 1991 г. Конституцията определя брака като „съюз между мъж и жена“, като така забранява гей браковете. 

Като цяло, българското общество е по-склонно да приеме лесбийките за разлика от гейовете и/или транссексуалните и травеститите, както е било и в историята на човечеството.

Правата на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ) са много различни в Европа за всяка страна. 16 от 28-те държави, които са легализирали еднополовите бракове в световен мащаб, се намират в Европа. Още 13 европейски държави са легализирали граждански съюзи или други форми на по-ограничено признаване за еднополовите двойки.

Няколко европейски държави не признават никаква форма на еднополови съюзи. Бракът се определя като съюз единствено между мъж и жена в конституциите на Армения, Беларус, България, Хърватия, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Молдова, Черна гора, Полша, Русия, Сърбия, Словакия и Украйна. От тях обаче само Армения признава еднополовите бракове, сключени в чужбина, а Хърватия, Унгария и Черна гора признават еднополовите партньорства. Смята се, че Източна Европа има по-малко законни права и защита, по-лоши условия на живот и по-малко подкрепящо общественото мнение за ЛГБТ хората от това в Западна Европа, която се счита за един от най-прогресивните региони в света за живеенето им.

ГЕЙ ИСТОРИЯ 

Независимо от факта че еднополовите отношения са широко разпространени в Древна Гърция, Римската Империя и сред езическите келтски племена, щом 

Християнството получава статут на официална религия в Римската Империя, се появяват закони строго осъждащи хомосексуалното поведение.

Чрез указ издаден от император Теодосий I през 390 г. са осъдени всички „пасивни“ хомосексуални мъже на смърт чрез публично изгаряне. Тази мярка е последвана от 

Corpus Iuris Civilis

(Свод на гражданското право)

Историческа основополагаща колекция в юриспруденцията, изработена в периода 529 – 534 година по заповед на Юстиниан I, но издадена след смъртта му, събираща правните “природа“,  мислене, системи и институции в Римското частно право! Фундамендално мащабно дело по кодификацията на действащото право като право не само на Източната Римска империя, но и на територията на цялата бивша Римска империя, основа на бъдещето световно право, като наука и висша държавна институция! 

Така Юстиниан I вкарва в юрисдикция и налага публичната кастрация  и екзекуция за всеки извършил хомосексуални отношения, без значение дали е активен или пасивен. Юстиниановия законов кодекс служи за основа на законодателствата на повечето европейски държави

осъждащи хомосексуалните за следващите 1400 години.

 

Хомосексуалното поведение или СОДОМИЯ, се е смятало за върховно престъпление и хиляди хомосексуални мъже биват екзекутирани в Европа след интензивно преследване през тези векове. Лесбийките по-рядко са подлагани на наказания, но и те също изпитват преследванията и екзекуциите, макар и в по-малка степен.

По време на Френската революция, през 1791 г., Народното събрание на Франция изработва нов наказателен кодекс, който НЕ споменава хомосексуалността, с което се счита, че тя е декриминализирана. По време на Наполеоновите войни, хомосексуалността бива декриминализирана и в териториите, попадащи под френски контрол, като Нидерландия и част от германските държави (по-късно отново криминализирана, при обединението на Германия към 1867, съгласно Пруските законодателни традиции).

Въпреки декриминализирането (1932 в Полша, 1933 в Дания, 1940 в Исландия, 1942 в Швейцария, 1944 в Швеция), социалното неодобрение към хомосексуалността не позволява на гей хората да заявяват открито сексуалната си ориентация, т.е. ОБЩЕСТВОТО НЕ ГО ПРИЕМА.

През 1989, Дания става 1-та държава, в която се появява форма на граждански съюз за еднополови двойки.

През 2001, Нидерландия открива гражданския брак за еднополови двойки. По-късно, това правят Белгия (2003), Испания (2005), Норвегия, Швеция (2009), Португалия и Исландия (2010).

Чак през 2016 г. Папа Франциск заяви, че Римо-католическата църква дължи на хомосексуалните хора извинение за начина, по който се е отнасяла с тях. В полета си от Армения обратно към Рим, той припомни християнското учение (?):

Всички европейски държави разрешават или не са забранили на хомосексуални и други не-хетеросексуални, свободно да участват във въоръжените сили, с изключение на 3 държави Беларус, Кипър и Турция, а единственно в непризнатата Севернокипърска турска република хомосексуалните отношения между мъже въобще са незаконни и се наказват с до 5 години затвор.