Спомен за Станислав Стратиев и Българският модел (+ видео)

“Казано просто — обратното на всичко!”

Някои неща в българина трябва да си ги кажем такива каквито са!

По това време на 20 септември 2000 г. ни напусна Големият Станислав Стратиев – само на 59! Най-играният български автор в чужбина с над 800 пиеси на 5 континента в повече от 40 държави, вкл. Съединените щати! 

Никога да не забравяме големият български писател и драматург, който винаги, хем ще ни “мушка” с острото си перо, хем ще ни гали родното его! Но, с болка или гъдел, винаги ще ни държи будни!

Стратиев е едно от най-значимите и популярни имена на българската литература и театър през последните три десетилетия на ХХ век. За да го опишеш, хич не ти трябва снимка и да го познаваш, просто го четеш! За да започнеш да познаваш и себе си!

Ако трябва да опишеш Стратиев с една дума, то тя е талант! И към нея започваш да добавяш! “Хирург” на човешкия образ във всичките му болежки и наслади, който така му “събира частите”, че намираш всеки модел на “машината човек”, а направената в България, като че ли е сглобявана по негов “чертеж”. Така добре събрана и синтезирана на парче пергамент, който я прави вечна. Не случайно, го сравняват с древногръцкия Езоп – казваше сложни неща по неповторимо експресивен начин и мислите му все са актуални и потвърждават “пророка” и неговата характеристика за “балканския синдром”, както си бе кръстил произведение.

Времето ли? Такова за Стратиев няма, защото диагнозата му е раково точна за личното битие, но и за обществените и заболявания и духът на времето. Стратиев е супер прецизен “сериен убиец” на съгрешилите в обществото, че ти идва сам да си “теглиш ножа”, или да се скриеш от “убиеца”, завит в “броня”, която да те те спаси и от “армията на тълпата” с добре заредени сетива и дула. 

“Снайперист с безкраен мерник” с прецизна точност уцелва кухи кумири и велможи, фалшиви ценности и фигури, лъжливи митове и обещания! И кога – част от “стрелбата” в условия на цензура и наложен самоконтрол! По време на сваляне на пиеси и филми да намериш начин да прокараш поне нещо! 

“Паганини на словото”, нарича го писателят Георги Мишев. 

Да, Станислав Стратиев “убива”, “ранява”, дразни, провокира, за да отстоява своят хуманистичен идеал! Кой разбрал – разбрал!

Лайната и кръвта не излизат и текат случайно, и никой не ги оставя така, освен ако “няма вкус” и не е самоубиец! 

Велика ревяща сатира, която убива фалша на света с думи пълни с дух и лирика! 

“ПРОПОВЕДНИКЪТ” на нашего брата, пълен с вяра и даващ надежда (само на тези, които познават черното, което е бяло) за един по-приемлив, по-истински, по-справедлив, по-красив свят, чужд на безверния сарказъм на успелия господар и неговият шут. Стратиев, който не позволява, не само “търговецът да влезе в храма”, а и от там гони съгрешилият “свят” свещеник! За да те остави сам в тъмнината със светлината и топлината на една свещичка, за да се помолиш и прогледнеш! 

Кара те да не бъдеш наивен глупак, дори тази роля, като Клавдий да работи за успеха! Набива ти в главата брутален екзистенциален оптимизъм с неповторимия си горчив сарказъм, който обезцветява проблем и живот с мъдрост, за да ги разбереш!

Понякога е тъжно, ако в желанието си за успех в живота си пропуснал красотата и любовта! 

Това е Стратиев – болна истина, която лекува! Ако пак се разболееш, пак го четеш и гледаш! 

“Ваксинирайте” се със СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ!

Приятно четене, и открийте и други негови творби и пиеси!

Аз няма да ви оставя, защото много от вас нямат време! И по примера на монасите в манастирите, които денонощно се молят за нас, аз ще се опитам да продължа да бъда с вас.

А сега едно мое любимо есе, част от великолепните други братленца от публицистичната му едноименна книга “Българския модел”, на великия автор на пиесите “Римска баня” и “Сако от велур” и филма “Оркестър без име”, на който мястото в драматургията и обществото, все още е незаето! /вижте по-долу почти всичко за Стратиев/

Българският модел

Станислав Стратиев

Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

Тип душевност.

Казано просто — обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

У нас се получи обратното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук — Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас — цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.

Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже — най-мъжествените.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

Както ще бъде свършено и със самата Канада.

 Пиеса на Стратиев бе създадена и изиграна от български театрален състав именно в Канада, и бе поставена и на сцената на Народния театър “Иван Вазов” на 21 септ 2023 г.

СТРАТИЕВСКА НОВИНА ОТ “ЗАД ОКЕАНА”

Вавилонци от Канада при препълнена зала на Народния Театър в София – трупа “Отражение” и великият Стратиев

Прелетели океана, носещи философията на северозапада, оставили сърцата си в България с “ВАВИЛОНЦИ” по Ст.Стратиев.

Народният театър „Иван Вазов“ посрещна на сцена „Апостол Карамитев“ театър „Отражение“ от Торонто.
Създадената от българската общност в Канада трупа представи пред препълнета зала спектакъла „Вавилонци“, режисиран от Росица Обрешкова.
Постановката е от сборника „Вавилонска хроника“ на сатирика Станислав Стратиев, в чийто център е героят Паскал и неговите събратя от малко селце в Северозападна България.
„Вавилонци“-те, чрез самобитното си балканско чувство за хумор, ни карат да се смеем, но и да се замислим за собственото си отношение към живота и пътя ни през него.
БУРНИ АПЛОДИСМЕНТИ И 3 три БИСА! ПУБЛИКАТА, БЛАГОДАРИ НА АКТЬОРИТЕ ЗА ПРЕКРАСНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ!
В спектакъла участват Анатоли Найденов, Веселин Монев, Витан Пръвчев, Гергана Егова-Динева, Ками Йотова, Лилия Иванова, Мария Н. Ангелова и Севдо Палазов.
Режисьорката Росица Обрешкова е племенница на големия бъларски актьор Стефан Данаилов и дъщеря на актрисата Росица Данаилова и режисьора Константин Обрешков. Била е немалко години и асистентка на “Мастера” в класовете му в НАТФИЗ. Позната е като автор на постановките на “Лека нощ, Патриция” от Алдо де Бенедети, “Мизантроп” от Молиер, “Роберто Зуко” от Бернар-Мари Колтес, “Чайки пият чай” от Александър Мардан, “Лунатици” от Кен Лудвиг и др.
Театър „Отражение“ е създаден с усилията на българската общност в Торонто, Канада, за съхраняване на българския език и традиции извън границите на родината.

 

 

+++

НА СЦЕНА Е …

Българският модел

Представен от Станислав Стратиев, Младен Младенов, Борислав Чакринов и Стоян Камбарев /Малък градски театър „Зад канала“, София/

Накрая в цялата държава останахме седем души.
Един в София, един в Пловдив, един в Бургас, един в село Джулюница, един във Варна, един в някакъв железопътен кантон по линията Видин-Лом и един в Доспат.
Другите заминаха.
Стипендианти, комедианти, симпатизанти.
Екскурзианти, музиканти, азиланти.
Емигранти.
Всеки намери някаква причина, събра багажа и замина.
Останахме седмината…

+++ “Българският самурай е прав, дори когато е легнал” +++

Станислав Стратиев е роден на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи във вестниците „Народна младеж“ (1964-1968) и „Стършел“ (1968-1975). През 1969 година издава 1-та си книга „Самотните вятърни мелници“. След нея са издадени „Дива патица между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977), „Диви пчели“ (1977)…

“Цветовете играят по-голяма роля, отколкото изглежда на пръв поглед… “

От началото на 90-те години в периодичния печат започва да излиза „лапидарната проза“ на Стратиев – фрагменти, миниатюри и сатирични есета, изградени чрез играта с цитата, паремията, парафразата и клишето.

Станислав Стратиев е автор освен на есета и статии, но и на книги, пиеси в театъра, сценарии на популярни филми от малкия и голям екран, мюзикъли.

ТЕАТЪР

През февруари 1974 г. в Сатиричния театър е премиерата на „Римска баня“. Пиесата има голям успех, а театърът кани автора да стане негов драматург. На сцената на Сатиричния театър са поставени за 1-ви път още пиеси.

„Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър….

Този театър за мен е като дом…. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно… Човек не може без дом.“

НА ЕКРАН

Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии, обшо 9 филма. Дебютът му в игралното кино е през 1974 г. с „Пазачът на крепостта“, заснет от Милен Николов, по повеста „Дива патица между дърветата“. Следва „Кратко слънце“ (1979, реж. Л. Кирков), както и на сценария на знаковия за времето филм „Оркестър без име“ (1982, реж. Л. Кирков).

ТВ &  МЮЗИКЪЛИ

Носител е на награда на СБП за книгата „Живот в небето“ (1983), на награда София за литература и театър за пиесата „Римска баня“ (1984), на Димитровска награда (1986), на награда за драматургия на фестивала в Мобьож, Франция, за пиесата „Животът, макар и кратък“ (1990), на награда Аскеер на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“ (1993), Награда „Чудомир“ (1992), Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата – Габрово (1993), Втора награда в световния конкурс на Би Би Си за пиесата „От другата страна“ (1993).

Пиеси на Стратиев са превеждани и играни на английски, испaнски, руски, френски, шведски и други езици.

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 г.

Стратиев остави съпругата си писателката Лилия Рачева, завършила българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново. Работила е като репортер и редактор, участвала е със стихове в сборници, има и самостоятелно издадена стихосбирка “Шепотът на душата” (1999). Знае се, че живее във Виена.

55-годишният син на покойния Станислав Стратиев – Светлин, работи в Холивуд. Възпитаникът на столична английска гимназия не желае никаква популярност у нас, защитил е докторска дисертация по английска литература в Оксфордския университет и е бил преподавател по английски език и литература и канадистика в СУ. Светлин Стратиев е експерт по английски хумор. Съавтор е на книгата на английски език The Ph. D. Horror Story (Докторантска история на ужасите), заедно с Николай Стоилов.

Другият син на Стратиев Любомир е съавтор на последната книга на Станислав Стратиев “Българско зелено” (2011). Това е сборник, обединяващ последните разкази и есета, разпилени из периодичния и литературен печат, издирени и прецизно подредени от съпругата Лилия Рачева и Любомир – като поклон пред паметта на писателя по повод 70-годишнината тогава от рождението му. През 2008 г. младият историк Любомир Стратиев издава “Виенски импресии: по следите на българската история във Виена”, пътеводител с 30 адреса, свързани с живота на българите в австрийската столица. Изданието е представено в Българския културен институт във Виена.