ОБИЧАМ ТЕ, МОЙ РОДЕН ГРАД!
При създаването си (1879) с 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви – днес е най-големият град на България с 1 милион и половина жители и 14-ти в ЕС, лидер в икономическото развитие с 43% от БВП с над половината от услугите в страната и 1-ви по дял на българското производство
Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на герба на София, създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите на столицата: – древногръцката богиня на съдбата Тюхе – покровителка на градовете, като образът е взет от антична монета; – планината Витоша; – църквата „Света София“; – златен балдахин с Аполон лечителя. Сред тях в центъра има златен лъв на червен щит (герба на България), а отгоре – крепостна корона с 3 кули
На 17 септември се чества Денят на столицата на Р България – София.
София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града „Света София“ (на латински: Sancta Sophia, „Света Премъдрост Божия“, едно от имената на младия Исус Христос). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов *****. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 г. Учредителното събрание в старопрестолния град Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов. Тогава София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви.
Днес столицата на България е много различна. Най-големият град на България и на 14-о място по брой жители в ЕС, според ГРАО населението по настоящ адрес е 1 277 100 души, а по постоянен адрес е 1 391 902 души (към 15 юни 2023 г.), неофициално 2 милиона. София е лидер в икономическото развитие, на който се дължи 43% от брутния вътрешен продукт на България, където са съсредоточени над половината от услугите в страната и е 1-ви по дял на българското производство.
София “на релси” – единственият за момента град в България, в който се движат метро и трамваи, а броят на автобусните линии е вече над 100. Столицата е най-важният железопътен възел за страната.
Честит празник на всички, родени и свързани със София и обикнали я като свой дом!
Sofia is the capital of Bulgaria, situated at the foot of the Vitosha mountain in the western parts of the country. The city is built west of the Iskar river, and has many “live” mineral and thermal springs (49), that still flow abundantly in the centre of the city. Sofia has a humid continental climate. It is the largest city in the country with population more than 1.5 million people, and 14th in EU. Sofia City Province has an area of 1344 km2, with surroundings 7,059 km2, the 3rd highest capital of Europe (after Andorra la Vella and Madrid). A number of shallow rivers cross the city. Sofia’s area has a history of nearly 7,000 years.
Bulgaria’s primary city, home of the most local universities, cultural institutions and buisnesses. “Triangle of religious tolerance” – 3 temples of Christianity, Islam and Judaism are situated close together.
София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина и е заобиколена от 5 планини: Витоша и Плана от юг, Софийската планина (част от Стара планина) от север, Люлин от запад, и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има безценни постоянно течащи минерални извори. Климатът на София е умерено континентален.
В София се намират едни от най-важните места в България. Между тях, Българската академия на науките, БНТ, БНР, БТА, голямата част в страната университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.
Преданието разказва, че през 2-та половина на І в. именно в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра (12г.), Надежда (10) и Любов (9).*****
Добре Дошли В София, Една От Най-Древните Столици В Европа!
“РОДИЛНИЯТ ДОМ” НА СОФИЯ
“Родилният дом” на днешна София – Слатинското неолитно селище. Възниква в края на VII хилядолетие пр. Хр., в периода на ранния неолит, и съществува в продължение на повече от половин хилядолетие – до средата на VI хилядолетие пр. Хр.
Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е Слатинското неолитно селище, праисторическо селище – едно от най-големите на Централните Балкани. Разположено е в източната част на София, южно от кв. Слатина и възниква в края на VII хилядолетие пр. Хр., в периода на ранния неолит, и съществува в продължение на повече от половин хилядолетие – до средата на VI хилядолетие пр. Хр. Селището е открито през 1928 г. при построяване на околовръстната железопътна линия на София, проучени и документирани останките на над 30 къщи. Интересен е фактът, че ориентацията на редовете от постройки е съобразена с постоянния в Софийското поле северозападен вятър и то така, че той да не духа по дължината на „улиците“, а напречно на тях. Най-често къщите са едноетажни, но през 2-та половина на ранния неолит се появяват и 2-етажни постройки, което се случва за 1-ви път в древната строителна дейност. Както и в обзавеждането, първи рафтове, по стените на къщата са прикрепвани дървени полици като място за съхраняване на керамични съдове, дребни предмети и сечива. Както и ниши, релефни или рисувани орнаментални пана по стените, алтар с колона, обредна яма в пода. Обитателите пък са една от първите земеделско-скотовъдни групи на територията на Централните Балкани.
Сведения за района на днешна София се появяват в древногръцки писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на Балканския полуостров е населена с различни племена от групата на траките.
This golden funeral maks was part of the goods discovered in a grave in 2004, during archaeological excavations on the Svetitsata mound near the village of Kran in the Stara Zagora region. A noble Tracian man, aged about fourty, was buried in the grave. According to a local burial rite – usually associated with the Orphism – his body had been dismembered, the grave receiving only fragments from the skull and his legs.
The golden mask weighs 673 grams and images the face of an adult man, with clearly portrayed individual features. It was cast and additionally processed by forging and chiseling. The portrait is dated to the 5th century BC and, so far, the only mask of this kind from this period in Thrace and the Mediterranean area.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.
УЛПИЯ СЕРДИКА ПРЕЗ IV В. Възстановка, нарисувана от проф. Пламен Вълчев по повод 1700-годишнината от провъзгласяването на сердикийския едикт на толерантността от император Галерий. Използвана за създаването на пощенска марка.
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδῶν πόλις), чийто латински вариант е civitas Serdensium. Смята се, че то означава „град на сердите“, които са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.
Император Траян (Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus; 53–117 г.) официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика (Ulpia Serdica), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. През този период Римската империя достига своя най-голям териториален обхват, а на Траян е дадена титлата Optimus Princeps („Най-добър принцепс“), която не е била давана на никой друг император преди него. Римската империя се намира в зенита на могъществото и славата си, a победоносният Траян получава от Сената титлите Parthicus („Партски“) и Optimus Maximus Princeps („Най-добър и най-велик първенец“).
СЕРДИКА Ротондата „Св. Георги” и руини на римска улица и сгради – част от т.нар. Константинов квартал – във вътрешния
двор на Президентството в София.Снимка: Георги Кожухаров
Всъщност Ротондата не е точно кръгла, а цилиндрична куполна сграда върху квадратна основа и е префасонирана няколко пъти. В началото, преди християнството да бъде признато за равноправна религия с Миланския едикт (313 г.), Ротондата се ползвала за обществени нужди. След като обаче официално спрели да преследват бедните християни, напливът за новата религия станал сериозен и Ротондата била превърната в място за масово покръстване (баптистерий). Който толкова бил посещаван, че можел вече да бъде префасониран в църква (по времето на Юстиниан Велики). Първият слой стенописи е от това време. Името Свети Георги – също. Дори турците уважили Ротондата, и место да бъде разрушена, по време на османската власт тя била превърната в джамия. За целта замазали с бяла боя стенописите, изградили минаре и я кръстили Гюл Джамиси. А “възрожденците” след Освобождението я оставили да се руши, докато не починал княз Александър Батенберг – тогава се сетили за нея и временно (за 12 години) я ползвали за мавзолей!?? ЗА РАДОСТ днес Ротондата е действащ храм, в който всеки ден можете да чуете църковна служба!!!
Построяването на Античния театър в Пловдив, според открит строителен надпис върху фриз–архитрава от източния проскений в театъра, е станало по времето на император Марк Улпий Траян.
На ул. Будапеща в София със свободен достъп са експонирани останките на амфитеатъра на Сердика (Amphiteatrum Serdicense). Открито през 2004 г. при разкопки, монументално обществено здание с елипсовиден план и арена в средата, около която елипсовидно са подредени местата за зрителите. Голямото количество открити монети и керамични съдове, дават възможност на изследователите да установят два периода през ІІІ–ІV в. При проучване на обекта се оказва, че на около 5 м под амфитеатъра има театър, построен през ІІ-ІІІ в., т.е. 100 години пo-рано. Намерен е уникален античен комплекс от амфитеатър и театър в едно. Това са най-големите сгради от епохата на древна Сердика, които свидетелстват за нейния разцвет през вековете. Амфитеатърът бил извън крепостните стени на Сердика, но това не му пречело да заема централно място в културния и духовен живот на града. Освен гладиаторски борби на сцената му можело да бъдат наблюдавани и слушани театрални постановки, музикални събития, рецитали на поети и речи на оратори. Арената на Сердикийския амфитеатър (60.5 м x 43 м) с места за 25,000 зрители е сред най-големите от всички 77 паметници от този тип, разкрити в различни части на света. Находката е обявена за уникална, а откритието – без аналог в света!
Проходът Траянови врата край Ихтиман носи името на римския император. Там се намират останки от древния римски път Виа Милитарис и антична крепост. След Дакийската война започва мащабна строителна дейност в Тракия, поради което много римски градове носят имена напомнящи за император Траян и неговите победи (Августа Траяна, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум). Целият път от Белград през София за Цариград се наричал „Траянов път“.
„Моят Рим е Сердика“.
През втората половина на II-ри век Улпия Сердика била укрепена с яки крепостни стени за защита от надвисналата варварска заплаха от земите северно от Долен Дунав. Истински разцвет градът достига в края на III-ти век, когато става
столица на новообразуваната след изтеглянето на римляните от отвъддунавските земи провинция Вътрешна или Средиземноморска Дакия.
По времето на император Константин Велики (306 -337 г.) Сердика е вече толкова голям и важен административен център, че императорът често пребивава в нея и управлява от там огромната държава, простираща се от Месопотамия до Атлантическия океан и Британските острови. Константин Велики, който произхожда от недалечния град Найсус (дн. Ниш в Сърбия), бил често чуван да казва: „Моят Рим е Сердика“.
В подлеза между Министерски съвет, сградата на сегашния Парламент и бивш Партиен дом, и Президентството e източната порта на Сердика. Тук краката ви стъпват по оригинална римска улица.
След приемането на Християнството за официална, а подир това и за единствена религия в империята, Сердика е избрана за домакин на големия църковен събор, който се провел в 343-344 г. Тук се стекло духовенство от всички краища на огромната империя, за да обсъди и уеднакви нормите на новата държавна религия. Събитието останало в историята като Сердикийски събор и в негова чест една от централните улици на столицата днес се нарича Съборна.
В подлеза между Министерски съвет, сградата на сегашния Парламент и бивш Партиен дом, и Президентството e източната порта на Сердика. Тук краката ви стъпват по оригинална римска улица, която според археолозите е последно ремонтирана през VI-ти век. Портата е защитавана от две триъгълни кули – по една от двете и страни. От тук пътят е продължавал на югоизток към Филипополис (дн. Пловдив) един от най важните пътища в Римската империя – Via Diagonalis или Via Militaris, който следвал протежението на булевардите Цар Освободител и Цариградски шосе. В подлеза е окачен план на римска Сердика.
На отсрещната страна на бул. Витоша, под голямата банкова централа се съхраняват фрагменти от повече от 40 статуи на боговете Дионис, Аполон, Афродита, Тюхе (в герба на Столицата) и Атина, които били почитани в храм или храмове на това място.
Древното селище на днешна София е претърпяло много беди и разорения. Още Атила със своите хуни е разорил съвършено това селище, през времето на великото преселение на народите, хуните на Атила (441—447) сринали до основи старата Сердика; едва император Юстиниан I (527—565), след като построил величествения Божи храм Св. София в Цариград, възстановил Сердика и построил тук старинната църква Св. София.
По-късно и българският хан Крум в 809 година, на път със своята конница за Одрин и Цариград, е опожарил старото селище на днешна София.
Част от Бориловия синодик (л. 85б) на Националната библиотека, включен в Международния регистър “Паметта на света”, програма на ЮНЕСКО. В него, имената Средец и София се смесват, в редактиран и допълнен вариант с имена от Патриарх Евтимий в духа на неговата консервативна книжовна реформа, навсякъде се ползва формата “средечки”. През XIV в. двете имена на града се конкурират, като “Средец” почва да отстъпва на народното “София”.
Името Сердика е изместено от славянската форма Средец, като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век. Промяната от “Сердика” в “Средец” реално не е преименуване, а е плод на поредица от езикови явления, сред които и т.нар. народна етимология. Средец се среща още в 1329 г. в едно българско евангелие; и това име е продължило да съществува през течение на целите Средни векове, та дори и след Освобождението на България, и то като официално име на столицата на Българското Княжество в паралел с името София, в това число и върху кориците на изданията на Българското книжовно дружество. През XIV в. двете имена на града се конкурират, като “Средец” почва да отстъпва на народното “София”.
В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името Триадица, по-рядко във формата Тралица (този вариант е трансформиран в арабската книга на Мохамед ал-Идриси в Атралиса).
В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица – Стерниц, Стралиц, Стралициум. В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената Сцередуци и Скарбициум.
Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г.,
но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“.
Градът е наречен за пръв път „София“ във Витошката грамота около 1385
година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардаки”.
1-ят общински печат на Средец след Освобождението. След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец.
София е единствената столица в света, която носи едно от имената на Христос!
Статуята на София, дело на скулптора Георги Чапкънов. Стройна жена с крепостна корона на главата, с лавров венец в дясната ръка и сова на лявата. Совата е символ на Атина Палада, богиня на мъдростта. Короната е символ на Тихе, покровителка на градовете. Венецът пък е атрибут на Нике – богиня на победата. Липсва само нимб около главата като символ на святост. Но, София “расте и не старее”, и не е съсухрена, застояла и смирена светица, a страстна, прогресивна и властна богиня!
От края на XIV век до 70-те години на XIX век градът, както и българската държава, са под османско робство. По това време (XIII- XIV век) градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (IV век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. През последната четвърт на ХІV век градът се споменава като София в официалните документи на II българско царство, а сетне и на Османската империя.
София през цялото робство бе едно от будните огнища на българската народност. Дори понякога, особено в XVI век, тя се издигаше до положение на единствено духовно средище за цяла България.
През 1578 г. пътешественикът Герлах изброява 13 български черкви в София. В нея живеят и работят книжовниците Матей и поп Петър, тук загиват мъченически за християнската вяра св. Георги и св. Никола Новий. През XIX век София има и едно от най-добре уредените училища в цяла България, благодарение на управителя Сава Филаретов, който, за съжаление, умира твърде млад.
Неофит Бозвели в своето „кратко политическо землеописание“ от 1835 г. нарича София първенстващ град на България, разположен в широкопространно поле, в радостно местоположение, с множество древни останки, черкви и монастири в околностите, с една преизящна и прекрасна “Св. София”, която се вижда от 6 часа далеко и преизпълня с плач и жалост всяко сърдце.
Ив. Богоров пише в своята „Кратка география“ от 1851 г.: „София или Триядица има 60 хиляди жители българи, турци и евреи. Намира се недалеч от планината Витоша, гъбава с руди, и е един от по-хубавите и главните градове в Турция, смятан справедливо за столица на цяла България. Разположен е на приятно и лично поле при р. Искър, седалище на паша и митрополит. Има чисти и широки улици, 8 черкви, множество турски джамии, добре направени къщи, заобиколени от гиздави градини и дървета; добро българско училище, всякакви занаяти, голяма чаршия и порутена стара крепост. Вътре в града има две бани с минерални води, както и няколко наблизо извън. Околностите му са накичени с 12 монастира“.
След завладяване на Балканския полуостров турците оценяват правилно значението на София и я правят столица на всички европейски владения на Турция (с изключение на Цариград, Одрин и Босна). Тук живее бейлербеят, комуто са подчинени земите от Дунав до Бяло море и от Черно море до Адриатическо.
Същевременно в документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 г. жителите на града се наричат „средечани“, а българската община – „Средецка“.
След 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Постепенно се налага компромисното решение градските административни учреждения да бъдат „Средецки“ (в т.ч. и църквата), а общодържавните институции – „Софийски“.
В самото начало на новата година, на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил), след битката при София, руските части под командването на генерал Йосиф Гурко влизат в града. Населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.
На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на
3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София).
София през 1879 г., в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост
При приемане на конституцията във Великото народно събрание в Търново, в заседанието на 22 март 1879 г., се повдига и въпросът за столицата.
Предложението за София се възприема с пълно единодушие, без всякакви разисквания. Народните представители стават на крака с издигнати ръце и силно въодушевление и цепят въздуха с виковете: София, София, София!
В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
Започва съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.
Към края на века на река Искър над Панчарево е построена 1-та ВЕЦ, която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна.
Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след тези събития. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня баши джамия към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл.
През 1879 г. е изготвен 1-ят градоустройствен план
на София от градския инженер С. Амадие и одобрен от княз Батенберг, и преобразява силуета на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си, предимно от чужбина, поради липса в страната, заради турското робство.
Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември с.г. През 1896 – 1899 година е построено 2-етажно разширение от северната страна, а през 1925 г. е добавено и последното 3-етажно северно разширение. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.
Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин проектира сградата на Народното събрание.
1-ят градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел “България”, Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище “Славянска беседа”, сградите на БАН, БНБ, както и мавзолея на княз Александър Батенберг.
През 1890 г. със специално тържество е основният камък в сградата на БАН, по това време БКД. За целите на Дружеството Софийска градска община през 1883 г. взима решение да даде парцел с размер 5057 кв. м. През 1892 г. е завършен 1-ви етап от строителството й – южното крило. През 1907 г се разшириват крилата на ъгловата сграда, а през 1926 г. се добавя разширение с нов обем към храм „Св. Александър Невски “. По време на строежа на сградата средствата не достигат и за да бъде довършена сградата, 22-ма от членовете на БАН теглят лични кредити от БНБ в размер на 3 млн. лв. Макар и пострадала от бомбардировките на англичаните и американците през 2СВ, продължава да се иззползва и днес.
Австриецът Фридрих Гюнангер проектира Духовната академия (Богословския факултет), преустройства Княжеския дворец.
Кирил Маричков, завършил в Германия, проектира Доходната сграда на ул. “Леге” 4, и сградата на ул. “Съборна” 2 (бившият хотел “Империал”). Арх. Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.
Орлов мост е символ на свободата и символична врата на град София. Мостът представлява масивна каменна конструкция с арха. Широк е 15,8 метра. От двете му страни има богато украсени 10-метрови чугунени парапети, на които е изписана годината на завършване на моста – 1891 г. Краищата на парапетите са фланкирани от каменни стълбове, високи около 7 м. Тези 4 квадратни каменни колони от дялан гранит, с класическа геометрична украса, завършват с корниз, увенчан с каменна топка. Върху всяка каменна топка има бронзов орел с разперени криле. Още от древността орелът се смята за символ на свободата, силата и мощта. Не е известно чия е идеята, но е ясно защо са 4 – символизират 4-те посоки на света и отново свободата. Издигащ се над Перловската река, в непосредствена близост до езерото Ариана, паркът Борисова градина и живописната улица „Цар Иван Асен II“.
През 1891 г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници.
На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“ от дейци на военното крило на БКП. Убити са 170 души и са ранени 500.
През 1938 г. е приет градоустройствен план (Планът „Мусман”), разработен от германския проф. Адолф Мусман, който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.
Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, изцяло разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г.
По време на 2СВ, в началото на която България обявява война на Великобритания и Съединените щати, британските и американските въздушни сили извършват
жестоки бомбардировки на София.
Ударени са най-вече граждански обекти,
като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата катедрала Св. Йосиф (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 българи от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците, аптеките, държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната.
През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.
От 1946 г. през следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.
Населението на София започва да расте с бързи темпове. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „Кремиковци“.
По време на комунистическия режим редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.
През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които стават и квартали.
След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното строителство. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори.
В началото на 1998 г. са открити първите станции на Софийското метро.
„Капитал Форт“ е 2-та най-висока сграда в София и България, суперфункционален 126м. небостъргач. Офис билдинг клас А в българската столица София. Състои се от 126-метрова офис кула и втора 40-метрова офис сграда, разположени върху общ подиум с търговска част и подземен паркинг. Концептуалният дизайн е разработен в сътрудничество с известното дизайнерско студио Atkins – проектираали известния Burj Al Arab в Дубай.
Намира се в близост до Метростанция „Цариградско шосе“ и търговските центрове Интер Експо Център, София Аутлет Център, Метро Кеш & Кери и Техномаркет.
През 2015 г. е завършена сградата на Капитал Форт, намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която тогава става най-високата сграда в България, измествайки хотел „Родина“, построен четвърт век по-рано.
Sky Fort е най-високата сграда от комплекса Sofia Capital City, в София и България, както и на Балканите (с изключение на Истанбул). 1-ят истински български небостъргач представлява офисна кула с височина от 202м
***** София имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра (12г.), Надежда (10) и Любов (9) …
АКО НЯМАТЕ ВРЕМЕ …
Всичките не скривали своята вяра в Христос и я изповядвали открито, заради което император Адриан (117-138) заповядал да ги изтезават жестоко, а майка им да гледа. Непреклонни, момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на децата си и да ги погребе. Три дни след кончината на трите си възлюбени дъщери предава Богу дух и майка им, която също била погребана при тях. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
You must log in to post a comment.