Гунди и Котков в пламъци – “на живо” от 30 юни 1971 (+ видео и уникални снимки)

ПОРАЗЕН от тази смърт – напълно невъзможно ми се стори, че тези двамата могат да загинат

Разказ на Огнян Даскарев, с добавен текст на Евгени Веселинов

Публикувам този текст в памет на Гунди (28г.) и Котков (32г.), които загинаха на днешния 30 юни, но в 1971. Как пък НИКОЙ днес не се сети за тях, най-вече в медиите. Народ, който не помни героите си, не ги заслужава.
Българска трагедия
На днешния 30 юни, но точно преди 52 години бях поразен от двойна смърт.

На 30 юни, но преди 52 години, т.е. в 1971 и преди цял човешки живот, бях щастлив. Бях в горните класове на гимназията, съвсем млад, училището беше свършило заедно с трудностите и неприятностите, и пред мен се беше проснало лятото, дълго и любимо. Мечтаех как ще замина за Слънчев бряг с всичките удоволствия, позволени и не толкова. И изведнъж сутринта на същия 30 юни радиото с мрачен глас прекъсна веселите мисли. Бяха загинали тримата съветски космонавти от Союз-11, в огнено произшествие.
Каква трагедия – казах си – горките хора, не искам да съм на мястото на близките им.
Денят продължи с тази новина, повтаряна безспир по радиото и може би по телевизията.

Внезапно, около ранния следобед, някой, вече не си спомням кой, ми каза, че при катастрофа са загинали Гунди и Котков.
Това ме остави безмълвен за около минута, не бях в състояние дори да отговоря. Днес, след десетки години не си спомням какво точно съм казал, но помня чувството – бях ПОРАЗЕН от тази смърт – напълно невъзможно ми се стори, че тези двамата могат да загинат.

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти

И двамата бяха идоли, особено Гунди, /тогава бях запален левскар/ на българите, всекидневно натъпквани до пръсване и втръсване с безмозъчна комунистическа пропаганда. Тогавашните българи имаха остра нужда от истински, цветен живот, за разлика от сивото, комунистическо, безкрайно битие.
И двамата – Гунди и Котков даваха този цветен, необикновен живот на българите. Затова те толкова ги обичаха!

Подробностите около смъртта им постоянно се допълват с конспирации, /Ванга казала, че двамата били убити от властите, което е глупост/, гадни подробности / в „24 часа” от преди година бяха публикувани спомените на домакина на „Левски”, който подробно разказва как са изглеждали двамата след като изгарят живи. На място на редакцията не бих публикувал това страшно описание, най-малко заради близките на жертвите, но днешните журналисти имат странен морал.

По онова време пък “Работническо дело” и “Народен Спорт” акцентират върху гибелта на трима руски космонавти.

На 28 юни 1971 г. в последния мач от първенството играха вечните съперници Левски и ЦСКА. „Червените“ на практика си бяха осигурили шампионската титла, тъй като „сините“ можеха да им я отнемат само при победа с десет гола разлика, което бе от сферата на фантастиката. Въпреки това съперниците се вкопчиха в здрава битка, като Георги Аспарухов бе най-често на прицел. Румен Пайташев

Двамата спират на бензиностанцията във Витиня, за да заредят алфа ромеото на Гунди. Той плаща с 10-левова банкнота на жената в синя блуза и жълта пола, /после тя безкрайно съжалява, че не ги е забавила/, трябва да вземе рестото, но махва с ръка и бързо заминават. Ако беше взел 80-те стотинки, щеше да се забави с минута и нямаше да изгори и щеше да бъде жив.

Каква Сила го е накарала да бърза светкавично към края си?

Минути по-рано, непознат военен ги моли на бензиностанцията да го вземат и те любезно го качват със себе си.
Кой е бил този злощастен човек? Защо Съдбата го е накарала да се втурне към близката смърт и защо точно на него се е случило това? И до днес никой, освен може би близките му, знаят кой е той.

Два дни по-късно, в петък, 2 юли 1971 беше обявено, че Гунди и Котков ще бъдат погребани.

И започна нещо невиждано! От цялата страна мощно към София се впуснаха българите. С коли, влакове, автобуси, но и пеша от близките селища.

Сутринта на 2 юли 1971 реших, че трябва да ида на „Герена” на поклонението. Донякъде пътувах с градския транспорт, който изненадващо по едно време спря! Погледнах през прозореца и видях безкрайни колони от хора, които ходеха по улицата и затова тролеят спря!
Това силно ме учуди – за последен път бях видял в ранното си детство тролеите да спират на улицата, спирани от хората при полета на Гагарин. Тогава, след години, видях същата необичайна гледка!
Слязох и продължих пеша към „Герена” сред хората, които коментираха и оплакваха двамата. Озовах се на място, не много далече от стадиона и стана невъзможно да се движа, толкова бяха гъсти тълпите!
Останах там, почти без да помръдна около 2 часа, плътно притиснат отвсякъде. Изведнъж се чу, че ни пускат към стадиона, за да влезем и се поклоним на двамата. Тълпата могъщо се люшна напред и ме повлече неудържимо, като потната, мека, стена от плът смачка гърдите ми и спря дъха ми. Почувствах, че се задушавам и умирам, / и до днес сънувам в кошмари този спомен/, със сетни сили, разблъсках всичко наоколо, изскочих на свобода и побягнах назад.

В живота и двамата бяха големи спортсмени, интелигентни, със силно чувство за хумор. На улицата не страняха от хората, които ги спираха не само за автографи, но и да разменят няколко думи с тях. Стефан Аладжов, съотборник на Гунди и Котков в “Левски Спартак” и националния отбор:

Стана ми ясно, че е много опасно да продължавам напред към стадиона.
По чудо нямаше загинали при погребението на Гунди и Котков.
Но ето какво се случи после: стотици /да, стотици! / хиляди пристигат пред стадиона и много преди него, за да се поклонят на двамата. Властите, които са изцяло объркани, се чудят какво да правят, защото разбират, че е невъзможно всички да влязат за един ден. Затова нареждат на шефа на „Левски” Червенушев да излъже хората, че ковчезите ще бъдат изнесени на терена и там ще бъде поклонението. С десетки мегафони това е съобщено на тълпите. В същото време ковчезите, охранявани от огромен милиционерски кордон, светкавично са изнесени от стадиона и са понесени към гробищата. Тълпите, като виждат това, бързо изпразват стадиона и последват ковчезите.

Погребението на Гунди и Котков беше НАЙ-ГОЛЯМОТО събиране на хора през целия комунистически режим в България. Не по-малко от ПОЛОВИН МИЛИОН ДУШИ бяха на погребението или се опитаха да бъдат.
Аз съм свидетел на това и съм сигурен за какво става дума – половин милион души всъщност се изправиха против комунистите /докато се движех с тълпите слушах как обикновените хора ругаят комунистите за всичко/.

Това е психологията на тълпата – когато си заедно с огромно множество, заради единна цел, придобиваш смелост и ругаеш тираните. Точно така са започнали революциите.
Смъртта на Гунди и Котков беше трагедия за българските поколения от онези години и само българите, които тогава бяха живи ще ме разберат.
Комунистическият режим беше ЖЕСТОКО разтърсен от гигантската сила на обикновените хора, които без да бъдат организирани от режима, доброволно и скръбно отдадоха почит на хората, които ги правеха щастливи в грозния комунистически живот.
Днес, след толкова години знам, че смъртта само на четирима души, с които всъщност нямам нищо общо, ме засегна дълбоко и приех тази смърт лично, въпреки, че, повтарям – нямам нищо общо с тези хора.
Това са: Гунди, Котков, Джон Ленън и Дейвид Бауи.
Почивайте завинаги в мир.

50 години след смъртта им Държавна агенция Архиви публикува видео, съчетало 30 снимки на легендарните спортисти, като 28 от кадрите не са показвани никога досега. Тези кадри се съхраняват във фонда на вестник “Вечерни новини” в Държавен архив – София.

Георги Аспарухов-Гунди беше не просто име, беше понятие, събрало талант, признание и обичта на цял народ!

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест, а в непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“	“
Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 г.

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Легендарният футболист на Ботев (Пловдив) Георги Попов – Тумби споделя в спомените си: “Той пристигна в Ботев няколко месеца, след като аз бях дошъл от Марица на 17-годишна възраст. Гунди бе с година по-голям от мен. Страхотен футболист и човек, невероятен талант. Всичко за него е казано отдавна. Беше удоволствие да се играе с него, играта на всички ни бе по-лесна, когато знаехме, че той е на върха на атаката. Взехме Купата на България с него в състава. Мисля, че в Пловдив Гунди разкри таланта си, защото преди това имаше твърде малко мачове за Левски, защото бе твърде млад. Аспарухов заобича и града и Ботев, тук се ожени и бе готов да остане при нас, но времената бяха такива, че нямаше как това да се случи”

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона.

Играх в мача срещу ЦСКА през 1969 г., дето ги бихме със 7:2. Гунди направи хет-трик. Имаше виц, че ЦСКА вкарват първия гол, за да видят колко публика има по трибуните и последния – за да видят колко публика е останала. Зрелището беше незабравимо, палеха факли по трибуните, след мача Добри Джуров (министър на отбраната) нареди да острижат играчите на ЦСКА нула-номер – Стефан Аладжов, съотборник на Гунди и Котков в “Левски Спартак” и националния отбор:

През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги отказва.

Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на Великобритания на стадион „Уембли“: 1:1 срещу световния шампион Англия. Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения, които през 1956 г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания.

Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу Унгария (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първият гол за България на световен финален турнир. С това се нарежда на 8-мо място сред най-младите голмайстори на световно първенство. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

С него не сме прекарвали много време заедно, но се случи един път, че и той и аз бяхме контузени. Националният отбор замина да играе в Португалия и Франция, а ние с Гунди всеки ден се срещахме в ресторанта “Балкан”, готвачът много вкусно готвеше за нас. Само че не влизахме през главния вход, а отзад, през служебния. Гунди беше баровец. На която и врата да почукаше – отваряше се.

Макар че имаше тежка контузия на глезена, Гунди никога не се оплакваше по лагерите, че нещо го боли. Към края на живота си вече не можеше и да тича добре. Специални обувки му изработваха в Австрия, стелки му слагаха. – Александър Шаламанов (Славия), съотборник на Гунди и Котков в националния отбор:

Никола Тодоров Котков (9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), наричан по прякор Котето, е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София), където играе 12 сезона. След това за кратко е част от ЖСК Славия. Умира в автомобилна катастрофа на 32-годишна възраст, като действащ футболист на Левски (София), заедно със съотборника си Георги Аспарухов.

Котков изиграва общо 322 мача в „А“ група, в които бележи 163 гола. Футболист № 1 на България за 1964 г. В периода между 1962 и 1968 г. записва 26 участия с 12 гола за националния отбор на България. Участник на световното първенство в Англия’66.

Котков е считан за един от най-добрите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо организира атаките на отбора си. Притежава мощен и точен удар с левия крак. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство в първенството през 1970 г.

На името на Никола Котков в негова памет се организира международен детски турнир от Локомотив (София). В анкетата на вестник „Нощен Труд“ за Най-добър футболист на България за 20 век е класиран от футболните специалисти на 6-о място, а от футболните фенове – на 4-то място.

Котков израства в софийската Драз махала до Локомотивното депо. Баща му работи като шлосер в БДЖ. В ученическите си години заиграва в школата на Локомотив (София). Впоследствие завършва успешно жп института „Г. Бенковски“ в столицата.

Локомотив (София)
Заиграва за мъжкия отбор на Локомотив (София) през 1956 г.[2] Впоследствие се утвърждава като основна фигура и лидер на отбора. С Локомотив става европейски железничарски шампион през 1961 г. и 1963 г. Има огромна заслуга за титлата на България, която клубът печели през сезон 1963/64. По време на шампионската кампания изиграва 28 мача и бележи 14 гола.

Дебютира в евротурнирите на 10 септември 1964 г. в мач на националния стадион „Васил Левски“ срещу шведския Малмьо ФФ за Купата на европейските шампиони. В срещата бележи 5 гола, а Локомотив печели с 8:3.[3] Изиграва общо 4 мача в КЕШ, в които се отчита със 7 гола – вкарва две попадения и в следващия кръг срещу унгарския Вашаш.[4] „Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г.

През 1967/68 Котков бележи 28 гола в „А“ група. Постижението му е клубен рекорд за Локомотив за най-резултатен играч в рамките на едно първенство, но в голмайсторската листа за сезона остава на второ място след Петър Жеков (Берое). На сметката си Котков записва общо 276 мача за „железничарите“ в елита, в които бележи 142 гола.

ЖСК Славия
След обединението на Локомотив (София) със Славия (София) през януари 1969 г. Котков става част от новосформирания ЖСК Славия. До края на сезон 1968/69 изиграва 12 мача и бележи 2 гола в „А“ група.

Левски (София)
През лятото на 1969 г. Котков преминава в Левски (София). В много източници се твърди, че причините за трансфера са две. От една страна той не е бил съгласен с обединението между Локомотив (Сф) и Славия, а от друга е имал голямо желание да играе редом до Георги Аспарухов, с когото приживе са големи приятели. През сезон 1969/70 печели дубъл с Левски, като в първенството изиграва 25 мача и вкарва 14 гола.

Общо за двете години, в които е част от клуба, Котков записва 47 мача с 25 гола за Левски – 36 мача с 18 гола в „А“ група, 4 мача с 4 гола за купата и 7 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор
През 1959 г. Котков става европейски шампион с юношеския национален отбор на континенталното първенство, което се провежда в България. Има на сметката си общо 16 мача с 8 гола за юношеския тим, 7 мача с 5 гола за младежкия национален отбор и 10 мача с 8 гола за „Б“ националния отбор.

Дебютира за „А“ националния отбор на 30 септември 1962 г. в контрола срещу Полша. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия’66, където играе в един мач – при загубата с 1:3 от Унгария на 20 юли 1966 г. До края на 1968 г. записва общо 26 мача с 12 гола