Мекици (mekitsi) най-българската закуска и на английски език (receipt p+ video)

Mekitsi – the most Bulgarian breakfast! How do we make them? RECEIPT

Real Yogurt from Bulgarian unique bacteria native to the country

Мекиците са призвани да бъдат най-българската закуска. Ето защо за тях трябва да знаят не само българите, но и всички по целия свят. А защото английският е най-употребявания език на планетата, трябва и MEKITSI да станат едни от най-желаните за закуска. Представяте ли си 5-звезден хотел на Хавай или в Давос, и хоп за закуска вкусни мекички! Що пък не, как ядат всякакви други, но все еднакви по “шведските маси” рано сутрин?  Та, моля ви споделете с колеги и приятели чужденци!  

Mekitsa (Bulgarian: мекица, lit. ’softness’; plural mekitsi) is a traditional Bulgarian dish made of kneaded dough made with yogurt that is deep fried. It is also found in North Macedonia and Serbia. They are made with flour, eggs, yogurt, a leavening agent, water, salt, and oil. In Serbia they are called mekike (sing. mekika), mekica or pitulica, and in Bulgaria mekitsa. They are similar to Hungarian lángos and British Yorkshire pudding. Mekitsa is conventionally a breakfast dish.

How to make them? After the dough rises, it is torn into small balls, spread into flat rounds and fried in oil. it uses water as the sole wet ingredient. It is recommended that the shaping of mekitsi before their frying be done with wet or oiled hand hands, using most commonly vegetable oil.
When served, mekitsa is often powdered with icing sugar or garnished with jam, honey or sirene (white feta cheese). It can also be eaten with yogurt. As you yogurt has ONLY Bulgarian origin. The REAL Yogurt can be produced ONLY using a culture of Lactobacillus bulgaricus,*** who can be born ONLY in Bulgaria. Anybody else is buying that bacteria from there. 

A classic recipe for MEKITSA with yeast, yogurt and eggs
Necessary products
1/2 kg. flour
1/2 cup yogurt
1/2 tsp. baking soda
1/2 package of dry yeast – 8 g – (20 g fresh yeast)
1/2 tbsp. sugar
100 ml. milk
1 egg
1/2 tsp. salt
1 tbsp oil
2 cups oil for frying

Preparation: see in the video

Класическа рецепта за мекици с мая, кисело мляко и яйца

Необходими продукти

Рецептата е на …

За Иван Звездев от Иван Звездев

Досега много хора са писали за мен, повечето без дори да ме познават и накрая реших да напиша няколко реда за себе си.

Казвам се Иван Димитров Звездев и съм роден на 12 август 1975 година в нашата столица София. За тези от вас, които разбират и се интересуват от зодии, аз съм зодия Лъв. По характер съм независим човек и винаги правя нещата по мой начин, независимо какво говорят хората. Това досега ми е донесло успех . Но да продължим. Роден съм в многодетно семейство от трудовата интелигенция, както се казваше навремето. Моите родители са инженери по образование. Майка ми Нели е от стар софийски род, а баща ми Димитър е роден в Аржентина. Имам по-голям брат – Александър и по-голяма сестра, която се казва Боряна. Детството ми беше нормално, като на всички деца в Народна Република България. Времето минаваше в уроци, игри и шеги, често организирани от мен и по-големия ми брат. Всичко това обаче приключи, когато последвах сестра ми Боряна в цирк „Балкански”. Времето, прекарано в цирка на „бате Сашо”, както наричахме Александър Балкански, беше за мен „казарма преди казармата”, заради строгата дисциплина. Аз правех сложни акробатични изпълнения, които ме превърнаха в звездата на цирка, без да прозвучи нескромно. Обиколихме доста страни, играхме пред хиляди хора, включително пред покойния папа Йоан Павел Втори и звездата на футбола Диего Армандо Марадона. Когато излязох от цирка, беше настъпило времето на демократичните промени. Завърших училище, пътувах с баща ми в Азия, където той имаше бизнес дела. После постъпих в редовете на българската армия. След като се уволних, се ожених за жена ми Юлиана, с която имаме три прекрасни деца- дъщеря Даниела и синове Димитър и Иван. Тук е мястото да кажа, че ако не бях станал готвач, вероятно щях да стана музикант, въпреки че баща ми имаше голямо желание да завърша икономическо образование. В младежките си години сформирах оркестър „Гама”, а после „Съни дейс”-създателите на съвременната група „Попкорн”. Солистка на оркестър „Гама” бе моята съученичка Марийка. Аз и до днес обичам да свиря на саксофон и дори съм имал концерти с духовите оркестри на Търговище, Ловеч и Добрич. Как реших да стана готвач ли? В цирка бях на постоянна диета и винаги си мечтаех за вкусна и добре приготвена храна. В новите демократични времена професията готвач се измъкваше от столовата кухня и вече ставаше по-уважавана и достойна, както винаги е било в Западна Европа. „Ако стана добър готвач, ще бъда и добре платен”, казах си аз. Работих в няколко ресторанта и след известно време си отворих собствена шкембеджийница. Никога не съм обичал шкембе-чорба, но хората посещаваха заведението ми и харесваха ястията. Вече беше дошло времето на „добре облечените бизнесмени с дебели вратове” и за няколко месеца стъклата на заведението ми бяха облепени със стикери на застрахователни компании. Аз съм свободолюбив човек и бях много ядосан от създалото се положение. Тогава реших, че ще емигрирам в родината на татко ми Аржентина. Въпреки че жена ми беше против, заминахме за Кордова. Аз започнах да работя като готвач с доста голям успех. Намерих нови приятели, печелех добре. Аржентинците са много дружелюбни хора, които изпитват голям респект към европейците. Ето защо там бях много уважаван и дори мислех за свой ресторант. Съпругата ми обаче не успя да свикне със страната на пампасите и гаучосите. Аз много обичам и държа на семейството и затова се върнахме в България, която отново беше в криза. Чудех се с какво да се захвана и в този момент в мен узря идеята и желанието да направя телевизионно предаване. Не успях от първият път – от бТВ предпочетоха „Кухнята на Бъни”. След това съдбата ме срещна с бившите ми съдружници и направихме предаването „Бон Апети”, което стартира в ефира на Би Ти Ви на 16 април 2001 година. Предаването бързо набра популярност и армия от верни почитатели, което и днес ме радва много. Готвих доста, пътувах с колегите в цяла България и чужбина. В екипа на предаването бяха едни от най-големите професионалисти в България. Но всяко начинание си има край, който пък води до ново начало. На 31 август 2009 г. стартира в ефира на бТВ моето предаване „Кухнята на Звездев”, което пренесе зрителите на бТВ в собствената ми кухня. Щастлив съм, че се справих и с това предизвикателство. Голямата ми мечта е да организирам кулинарни телевизионни състезания с публика и най-добрите майстор-готвачи от България и света. И ще го осъществя, сигурен съм! Това е животът ми дотук. Аз ви обещавам още много вкусни кулинарни емоции и интересни пътешествия, само да сме живи и здрави!

*** YOGURT 

Bulgarian unique bacteria native to the country

Because it may contain live cultures, yogurt is often associated with probiotics, which have been postulated as having positive effects on immune, cardiovascular or metabolic health.^[36][37][38]

As of the early 21st century, high-quality clinical evidence was insufficient to conclude that consuming yogurt lowers the risk of diseases or otherwise improves health.^[39] Meta-analyses found that consuming 80 grams per day of low-fat yogurt was associated with a lower risk of developing type 2 diabetes^[38] and a lower incidence of hip fracture in post-menopausal women.^[40] A 2021 review found a cause-and-effect relationship between yogurt consumption and improved lactose tolerance and digestion, and that potential associations exist between yogurt consumption and improving bone health, as well as lowering the risk of some diseases, including cancers and metabolic syndrome

The origins of yogurt are unknown, but it was probably invented around 5000 BC. But, to the moment, the fact is that the main bacteria can be born only in Bulgaria. Anywhere you see “Greek-style yogurt” is just business tricky name, no way Greece to make bacteria, they just use their neighbour product with their name for the foreign markets.

Bulgaria’s long and affectionate relationship with yogurt dates back to the Thracians, ancient inhabitants of the Bulgarian lands, when stock-breeders placed sheep’s milk in lambskin bags around their waists and fermented yogurt using their own body heat. The word ‘yogurt’ is derived from the words for ‘thick’ and ‘milk’ in ancient Thracian. But being credited as the inventor is not Bulgaria’s only source of yogurt pride; it is also credited with producing the healthiest yogurt in Europe, thanks to a unique bacteria native to the country.

Stamen Grigorov (1878–1945), a Bulgarian student of medicine in Geneva, first examined the microflora of the Bulgarian yogurt. In 1905, he described it as consisting of a spherical and a rod-like lactic acid-producing bacteria. In 1907, the rod-like bacterium was called Bacillus bulgaricus (now Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus). The Russian biologist and Nobel laureate Ilya Mechnikov, from the Institut Pasteur in Paris, was influenced by Grigorov’s work and hypothesized that regular consumption of yogurt was responsible for the unusually long lifespans of Bulgarian peasants.^[24] Believing Lactobacillus to be essential for good health, Mechnikov worked to popularize yogurt as a foodstuff throughout Europe.

Yogurt was introduced to the United States in the first decade of the twentieth century, influenced by Élie Metchnikoff‘s The Prolongation of Life; Optimistic Studies (1908); it was available in tablet form for those with digestive intolerance and for home culturing.^[26] It was popularized by John Harvey Kellogg at the Battle Creek Sanitarium, where it was used both orally and in enemas,^[27] and later by Armenian immigrants Sarkis and Rose Colombosian, who started “Colombo and Sons Creamery” in Andover, Massachusetts, in 1929.

Yogurt’s popularity in the United States was enhanced in the 1950s and 1960s, when it was presented as a health food by scientists like Hungarian-born bacteriologist Stephen A. Gaymont.^[30] Plain yogurt still proved too sour for the American palate and in 1966 Colombo Yogurt sweetened the yogurt and added fruit preserves, creating “fruit on the bottom” style yogurt. This was successful and company sales soon exceeded $1 million per year. By the late 20th century, yogurt had become a common American food item and Colombo Yogurt was sold in 1993 to General Mills, which discontinued the brand in 2010.

The average consumption of yogurt in the U.S. has been declining since 2014.

Yogurt (plain yogurt from whole milk) is 81% water, 9% protein, 5% fat, and 4% carbohydrates, including 4% sugars (table). A 100-gram amount provides 406 kilojoules (97 kcal) of dietary energy. As a proportion of the Daily Value (DV), a serving of yogurt is a rich source of vitamin B₁₂ (31% DV) and riboflavin (23% DV), with moderate content of protein, phosphorus, and selenium (14 to 19% DV; table).

Yogurt, Bulgarian origin (“Greek style”), plain (unsweetened), whole milk (daily value)

Nutritional value per 100 g (3.5 oz)
Energy	406 kJ (97 kcal)
Carbohydrates	3.98 g
Sugars	4.0 g
Dietary fiber	0 g
Fat	5.0 g
Protein	9.0 g
Vitamins	Quantity %DV†
Vitamin A equiv. beta-Carotene lutein zeaxanthin	0% 26 μg 22 μg
Thiamine (B1)	2% 0.023 mg
Riboflavin (B2)	23% 0.278 mg
Niacin (B3)	1% 0.208 mg
Pantothenic acid (B5)	7% 0.331 mg
Vitamin B6	5% 0.063 mg
Folate (B9)	1% 5 μg
Vitamin B12	31% 0.75 μg
Choline	3% 15.1 mg
Vitamin C	0% 0 mg
Minerals	Quantity %DV†
Calcium	10% 100 mg
Iron	0% 0 mg
Magnesium	3% 11 mg
Manganese	0% 0.009 mg
Phosphorus	19% 135 mg
Potassium	3% 141 mg
Sodium	2% 35 mg
Zinc	5% 0.52 mg
Other constituents	Quantity
Selenium	9.7 µg
Water	81.3 g

Mmm