Осъден от български съд умира заточен в крепост в Палестина
Защо романът на Иван Вазов излиза като книга 1во на английски език?
Петко Карлуковски в ролята на Боримечката в сцена от филма „Под игото“ (1952) на режисьора Дако Даковски. Сценарият е на Георги Крънзов и Павел Спасов и се основава на романа на Иван Вазов. Оператор е Бончо Карастоянов. Художници са Георги Попов и Стоян Сотиров. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.
19 януари 2023 г. Днес се навършват 145 години от гибелта на Боримечката – Иван Танков Козарев.
На тази дата през 1878г. в крепостта Сен Жан д’Акр или Акия в Палестина, окован в тежки вериги, само месец преди сключването на Санстефанския предварителен мирен договор, от раните си и от нечовешкото отношение на турците към него умира Иван Танков Козарев – Боримечката. Български революционер и национален герой. Един от най-атрактивните образи в романа „Под игото” – огромният исполин, който изрева от скалата на Зли дол, за да предупреди съселяните си за първия експеримент с черешовото топче.
Иван Козарев е син на козар и баща му го оставя неук, затова той също пасе кози или ходи за дърва в гората. Проявява се със залавянето на две мечета и оттогава се прочува с името Иван Боримечката.
Още на 19-годишна възраст Танков се жени за съгражданката си Гина. Раждат им се няколко деца, от които оцелява само роденият след въстанието най-малък син Петко.
По време на Априлското въстание Боримечката е 24-годишен. Макар и неук той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”.
След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници. На 1 срещу 2 май 1876 г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша.
На 15 август 1876 г. софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение.
Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура. Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877 г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д’Акр. Тя по това време е препълнена с български заточеници. За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение.
Паметникът на Боримечката с приказна гледка към Клисура и планините наоколо.
Паметникът на Боримечката е едно прекрасно място, където не само можем да отдадем почит към големия герой, но имаме възможност да се насладим на една приказна гледка към Клисура и планините наоколо. Това е едно от онези места в нашата прекрасна Родина, който те карат да усетиш силата и непоклатимата решимост на българския дух. Точно такова е внушението, което постига огромната скулптура на Иван Танков, която и до днес стои на своя пост над родния му град. Автор на паметника е скулпторът Методи Измирлиев.
Иван Боримечката (1894), илюстрация от 1то издание на „Под игото“. Автор: Иван Мърквичка
Иван Боримечката е второстепенен литературен герой от романа на Иван Вазов „Под игото“ (1894) и неговото продължение „Нова земя“ (1896).
В „Под игото“ Боримечката е селянин от село Алтъново, който взема участие във въстанието в Клисура. Слабообразован и простоват, но с голяма физическа сила и ентусиазъм, той става един от дейните участници в неговата организация. Известна е сцената, в която той изнася на гръб на хълм край селото черешово топче и се провиква оттам, за да предупреди селяните, че ще се стреля с него.
В „Нова земя“ Иван Боримечката, който след въстанието е заминал за Румъния и донякъде се е образовал, след Освобождението е забогатял чрез присвояване на добитък, избран е за кмет и депутат от източнорумелийската Либерална партия и участва активно в Съединението. Тук Вазов, който е политически противник на либералите, го обрисува в не много благоприятна светлина.
ЛЮБОПИТНО И ЗАБРАВЕНО
Романът “Под игото” на Иван Вазов излиза като книга първо на английски език
Романът “Под игото” на Иван Вазов излиза като книга първо на английски език през 1894 година, а едва няколко месеца след това се отпечатва и на български, разказа д-р Мирослав Стоилов, екскурзовод в Къща музей „Иван Вазов“ – София. Причината за забавянето на българското издание е фактът, че то съдържа 24 красиви илюстрации, които тогава изисквали доста време, за да бъдат направени. „Илюстрациите по онова време са се правили доста сложно като техника – наемали са се артисти от “Сълза и смях”, преобличали са ги, поставяли са ги в конкретна обстановка, след което са ги заснемали със старите фотоапарати и чак когато снимката е била готова, всъщност са я давали на художника и той по нея вече е рисувал съответната илюстрация“, обясни Мирослав Стоилов. Той добави, че художникът не е рисувал едно към едно, а е добавял и своя почерк и своето усещане върху това, което трябва да изрази илюстрацията. Мирослав Стоилов разказа и някои любопитни истории около създаването на илюстрациите към романа. Така например, когато дават на Вазов снимката на Боримечката, той вижда един младеж, който държи една тояга, зареял поглед в небесата, и Вазов естествено се възмущава и казва, че това не може да е Боримечката, той не може да държи пръчка, той трябва да държи пушка, а устата трябва да е отворена, готова за вик. И всъщност тогава процедурата се повтаря наново, докато се получи както трябва илюстрацията на Боримечката. Малко известен факт е, че за илюстрацията на Бойчо Огнянов в “Под игото” Иван Вазов дава снимката на своя брат Михаил, който бива убит твърде млад, само на 21 години. Стоилов припомни още, че първия български роман “Под игото” Вазов започва да пише като емигрант в Одеса, тъгувайки по родината. В началото патриархът на българската литература се е колебал между две заглавия – “Под игото” или “Кървава заря”, но след като се допитва до своите приятели офицери там, които са били също емигранти от България, те избират заглавието на романа да остане “Под игото”. След успокояване на политическата обстановка в България, Вазов се завръща в родината и тук довършва Втора и Трета част от романа. Важна подробност, е че тогава Вазов е страдал от очебол и всъщност той е диктувал Втора и Трета част на най-малкия си брат – Борис. Така Борис записва последните две части на романа, удивлявайки се на феноменалната памет на Иван Вазов, който помнел с дни наред на коя страница в кой абзац какво са записали. Така романът бива довършен и трите части са публикувани в три поредни тома на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, издаван от Министерството на просвещението. Но като цялостна книга романът излиза първо в Лондон в рамките на една английска поредица за известни западноевропейски и източноевропейски писатели. Бързо след това романът набира популярност в цяла Европа. Самият Вазов тогава казва “моят роман бързо профърча из Европа”. Днес първият български роман е преведен на повече от 60 езика. Филмчето е на „Студио БТА“ със съдействието и матетериали на екипа на Къща музей „Иван Вазов“ – София. Видео – Красимир Михайлов. Монтаж – Валя Ковачева.
НА ЕКРАН
„Под игото“ е български игрален филм (исторически, драма) от 1952 г. на режисьора Дако Даковски. Сценарият е на Георги Крънзов и Павел Спасов и се основава на романа „Под игото“ на Иван Вазов. Оператор е Бончо Карастоянов. Художници са Георги Попов и Стоян Сотиров. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.
Главните роли се изпълняват от Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Васил Кирков.
Филмът е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография, а режисьорът получава за него Димитровска награда.
„Под игото“ (1990) е българско-унгарски 9-сериен телевизионен игрален филм (драма), по сценарий и режисура на Янко Янков, като след смъртта му филмът е завършен от неговата съпруга Нина Янкова. Оператор е Цветан Чобански. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.
Създаден по романа „Под игото“ и произведенията „Чичовци“, „Хаджи Ахил“, „Неотдавна“ и „Епопея на забравените“ на Иван Вазов.
АКТЬОРИ
Ммм
You must log in to post a comment.