Какво се прави, кой празнува, рецепти, известни личности и песни за Стефан
Православната църква почита паметта на първия християнски мъченик (първият мъченик в Новия Завет) – Св. първомъченик и архидякон Стефан (St. Stephen the Deacon, Protomartyr) всяка година на 27 декември. Стефановден е третият ден на Христовото Рождество (Коледа) и последният празник за годината.
“Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта.
Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива:
за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан”.
Стефан идва от старогръцкото Στέφανος („венец“, „
Св. Стефан покровителства ловците.
Св. Стефан е създател на първата християнска общност. Oбявен за измамник от юдеите и пребит с камъни на 27 декември, имайки малко повече от 30 години от раждането си. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица.
“Вчера Царстващият (бел.ред. Христос) с плът се роди, днес рабът с камъни се убива: за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан” /Кондак, глас 3/
Св. първомъченик и архидякон Стефан – след възнесението на Господа поставен за диакон, обслужвал верните. Усърден в служението, той е 1ят мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден – с камъни убит в 37 година. († Траянополский епископ Иларион)
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение.
Особено силни са последните слова на мъченика, преди да предаде Богу чистата си душа:
“Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60), показващ пълното несравнимо негово достойнство.
Близо 400 години мястото, където бил погребан св. Стефан, остава в неизвестност за Църквата. Мощите на първомъченика най-напред били пренесени в Йерусалим, а по-късно – в Цариград.
Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за Желязната църква “Свети Стефан” – Sveti Stefan в Истанбул. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или разпилени по целия свят. Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, Цариградските българи преустроили в Църква, осветена по славянски на 09.10.1849 г., а през 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни – защо и как да се предпазим).
Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
+++
В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. “Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!”
Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба, и всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.
Преданието говори, че Пресветата Дева Богородица, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците.
ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ С ИМЕТО СТЕФАН – 8-то по разпространеност мъжко име в България и 13-тото най-често използвано мъжко име.
Владетели с името Стефан
-
Стефан Стамболов – бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет. По времето на Стамболов, като Министър-председател, са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики. Стефан Стамболов се изявява и като преводач. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“.
- Стефан, гръцкото име на цар Самуил, което той по обясними причини не употребява
- Стефан (Армения)
- Иван Стефан
- Stephen of England
- Стефан от I до V (Унгария)
- Стефан III (Молдава)
- Стефан Урош I – рашки крал
- Стефан Урош II – рашки крал и български светец, известен като Стефан II Милутин, и като Бански крал
- Стефан Урош III – рашки крал, известен като Стефан Дечански, и като Дечански крал
- Стефан Урош IV – рашки крал и цар, известен сред българите като Стефан Душан, а сред сърбите като Стефан Силни.
- Стефан Урош V – цар и племенник на Иван Алексадър
- Стефан Владислав I
- Стефан Владислав II
- Стефан Неманя
- Стефан Първовенчани
- Стефан Радослав
- Стефан Владислав
- Стефан Лазаревич
- Стефан Караджов
- Stefano de Renniko
- Stjepan Držislav – владетел на Хърватия
След смъртта му, ако се доверим на преданието, юдеите захвърлили тялото на светеца Стефан, за да стане храна на птиците и зверовете. Това е станало въпреки предписанието на закона, че телата на убитите публично с камъни, трябва да бъдат погребани на място, посочено от Синедриона. На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от “благоговейни човеци”, които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2). Пак според преданието, както ще видим от историята по откриване мощите на светеца, това бил законоучителят Гамалиил, заедно със своя син Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на светеца в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.
Близо 400 години мястото, където бил погребан св. Стефан, остава в неизвестност за Църквата. Самата памет за мъченическата смърт на светеца също избледняла с годините.
Едва в края на ІV век, след като мощите на св. Стефан са вече открити през 415 г., споменът за светеца е напълно възкресен.
Историята по откриването им е описана от презвитер Лукиан в неговото “Послание към всички Църкви за откриване тялото на мъченик Стефан” (Epistola ad omnem ecclesiam, de revelatione corporis Stephani martyris). При откриване гроба на светеца се разнесло чудно благоухание, а в околностите от разни болести били изцелени много хора, включително и такива, които били обладани от бесове – общо 73 човека.
Мощите на мъченика били пренесени в Сионската църква в Йерусалим, където вероятно по времето на патриарх Ювеналий и след посещението му в Константинопол (331 г.) започнало строителството на храм, посветен на св. Стефан на мястото на предполагаемата му смърт – северната порта на града.
Религиозни водачи
- Стефан I (екзарх)– български екзарх. Екзарх Стефан I (1878 – 1957) е висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948, 1-ят признат от Вселенското Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква (БПЦ). През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословението (1904). Учителствал в Българска духовна семинария в Цариград, където на негово име е кръстена Българската Църква там. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 г. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 г., за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт “Яд Вашем”. Ръководил Софийската митрополия до 1945 г., като на 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. През септември 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт на БКП и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 г. Погребан е в съборната църква “Успение Богородично” в Бачковския манастир.
- Стефан I (патриарх) -константинополски патриарх
- Стефан II (патриарх) -константинополски патриарх
- папа Стефан I
- папа Стефан II – умира 3 дни след като е избран за папа
- папа Стефан III – папа в периода 752-757; понякога е споменаван като Стефан II, поради това, че предишния папа Стефан, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан IV – папа в периода 768-772; понякога е споменаван като Стефан III, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан V – понякога е споменаван като Стефан IV, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан VI – папа в периода 885-892; понякога е споменаван като Стефан V, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан VII – понякога е споменаван като Стефан VI, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан VIII – понякога е споменаван като Стефан VII, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан IX – понякога е споменаван като Стефан VIII, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
Съвременни български личности с името Стефан
- Стефка Костадинова – Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина. Понастоящем е председател на Българския олимпийски комитет. На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен.
-
Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, Мастъра, Бате Серго, Майор Деянов, Българският Ален Делон, е може би най-популярният български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (з.а., 1975) и народен артист (н.а., 1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев (17 авг 2005 – 27 юли 2009), избиран за народен представител в шест народни събрания (НС).
От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).
Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.
През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.
Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г.
Изиграл стотици незабравими роли в театъра и киното, Ламбо многократно е награждаван в България, Чехословакия и Италия.
Любимец на българите и толкова разпознаваема фигура, през периода на активната си кариера, а и след това, “непокорният рицар” Стефан Данаилов е една от малкото личности в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш..
Стефан Николов Сърчаджиев е български режисьор и театрален педагог, професор по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“
Роден е на 25 декември 1912 г. в Кюстендил. Като ученик участва в любителски ученически представления. Учи в частната театрална школа на Боян Дановски. През 1937 – 1938 г. е „драматически ученик“ в Народния театър, където играе няколко по-малки роли. През 1938 – 1939 г. специализира в Париж. В 1939 – 1940 г. създава и ръководи „Опитен театър“. От 1941 до 1944 г. е режисьор в българския Скопски народен театър. Работи в Народния театър от 1945 до 1957 г. и от 1958 до 1965 г.
От 1945 до 1948 г. преподава в Драматическата театрална школа при Народния театър. През 1948 г. е избран за доцент, а от 1952 г. е професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
През сезон 1957 – 1958 г. е пръв директор на Държавния сатиричен театър.
Умира на 20 април 1965 г. в София.
Баща на актьорите Йосиф Сърчаджиев и Стефан Сърчаджиев-Съра, режисьора Богдан Сърчаджиев-Бондо и художника Николай Сърчаджиев.
Йосиф, Богдан и Николай са от 1та съпруга Анна Фаденхехт, по мъж Анна Сърчаджиева, българска общественичка, участничка в акцията по спасяването на българските евреи, и дъщеря на юриста и политик от еврейски произход Йосиф Фаденхехт.
Стефан – Съра е от актрисата Анастасия Бакърджиева.
Съпругата на професор Сърчаджиев, за която не се говори много е известната актриса Леда Тасева. Той има стабилен брак и 4 деца и е 14 години по-възрастен, но това обаче не го смущава и въпреки многобройните пречки, педагогът се развежда със съпругата си и се жени за Леда. Тя го нарича галено „Сърчо”, обсипва го с целувки и е радостна, че той е неин преподавател. А за любовта между професора и неговата студентка говори цялата артистична гилдия през 50-те.
Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател, като две от най-известните му произведения са пиесата „Последната нощ на Сократ“ и 4-томната историческа сага „Български хроники“.
Автор е на стихове, на 30 драми за театъра, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, както и на стихове и пиеси за деца.
Роден е в с. Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията (1992 – 1996), Театър „София“ (1996 – 2008).
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театри в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.
Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. Има три дъщери: Евгения, Анна и Яна.
Стефан Командарев -.режисьор на българския филм достигнал най-високо стъпало в наградите ОСКАР
Режисьор, роден през 1966 г., завършил Медицинската академия в София (1993) и кино и ТВ режисура в Нов български университет (1998). Член на Българска асоциация на кинорежисьорите. Член на Съюза на българските филмови дейци. Хоноруван преподавател в НБУ – режисура на игрален филм. Член на Европейската филмова академия. През 2011 година Стефан преминава обучение по кинопродуцентство в престижната програма програма EAVE – www.eave.org. Основател на продуцентска компания „Арго филм”.
Игралният му дебют Пансион за кучета е представен на Берлинския кинофестивал, програма Форум. Документалните му филми Хляб над оградата и Азбука на надеждата получават престижни международни и национални награди. Вторият му пълнометражен игрален филм – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (www.theworldisbig.com) е най-разпространяваният български филм в света и е продаден за разпространение в 92 държави в Европа, Америка и Азия. Носител е на над 35 международни филмови награди, половината от които са награди на публиката. Достигнал до „краткия списък – shortlist” от 9 филма в Номинациите за чуждоезичен Оскар 2010.
„Съдилището” е третият пълнометражен игрален филм на Стефан Командарев.
Стефан Ботев Христов е български спортист по вдигане на тежести, със злато, сребро и бронз от Световни първенства, двукратен олимпийски бронзов медалист, Европейски шампион, 7 световни рекорда, обявен за най-добър щангист в света за 1990 г. от Международната Федерация, победител в Игрите на Добрата Воля през 1990 г. в Сиатъл, САЩ, името му е вписано в Залата на Славата. Възпитаник е на легендарния треньор Иван Абаджиев.
Има две деца, син – Стивън и дъщеря – Габриел.
-
Стефан Вълдобрев – актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, филмов режисьор. Изключително популярен на българската музикална сцена, пише партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма. Един от основните участници на Новата вълна на съвременния български театър и кино. През 1998 г. Вълдобрев става част от комитета по организирането на първата визита на американски президент в България и взима участие в концерта за Бил Клинтън на пл. Александър Невски. В нощта на 31 декември 2006 г. Вълдобрев е водещ на грандиозния осемдесетхиляден концерт на пл. Александър Батенберг, отбелязващ влизането на България в ЕС. През 2012 г. Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“. Членове на групата са Стоян Янкулов – Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (бас), Иван Лечев (китари) и Мирослав Иванов (китари), Митко Семов (ударни), Димитър Узунов (туба) и Стефан Китанов (бек вокал).
- Дякон Стефан – “Гласът на Храм “Александър Невски”” звучал и в Калифорния
-
Загубихме Дякон Стефан – “Гласът на Храм “Александър Невски”” звучал и в Калифорния (+видео)
ПЕСНИ ЗА СТЕФАН
СТЕФАН Вълдобрев и обичайните заподозрени – “ПО-ПОЛЕКА” – УНИКАЛЕН ТЕКСТ, ПРЕКРАСНА МЕЛОДИЯ
Стефан Михайлов Димитров е известен български композитор, поп певец и телевизионен продуцент, автор на поп и филмова музика. Съпруг е на поп певицата Богдана Карадочева.
Автор на едни от най-известните български шлагери: „Нека да е лято“, „Дано“, „Всичко ми е наред“, „По първи петли“, „Сбогом, моя любов“, „И замириса на море”, „Събота късен следобед”, „Там”. Известен е с дуетите си с Богдана Карадочева, както и със сътрудничеството си с Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, работил е и с „Тоника“. Текстове за песните му са писали поети като Михаил Белчев, Миряна Башева и Маргарита Петкова. През годините на творческата му кариера много от песните му печелят награди на фестивала „Златният Орфей“.
Роден е на 28 май 1949 г. в София и завършва Българска държавна консерватория, сега Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Ммм
Ммм
You must log in to post a comment.