Загубихме Дякон Стефан – “Гласът на Храм “Александър Невски”” звучал и в Калифорния (+видео)

“Този, на когото Бог е дал глас, трябва най-вече на Бога да пее”

Протодякон Стефан Марков oбиква и избира за свое служение дяконството, заради любовта си към певческото изкуство

19 август 2019 г. Великден е, годината е 2007-ма. Българската Православна Църква “Св. Георги” в Лос Анджелис кънти от “Гласа на Храм “Александър Невски”” – протодякон Стефан Марков. Човек и глас, които не ще забравим, след като днес загубихме “Дякон Стефан от Сан Диего”, както простичко тук и по цяла Калифорния всички го наричахме.

Тъжната вест съобщиха от Българска Патриаршия – “Престави се в Господа протодякон Стефан Марков”. Неговата дъщеря Бойка (Бона-Мария) Петрова, която живее със семейството си в Сан Диего, потвърди, и сподели, че татко й внезапно е починал, след наскоро прекаран инсулт. 

 “Днес сутринта в 11:00 ч.б.вр. е починал. Комшийката ми каза, че буквално за една минута, четири човека са били около него, седнал да си почине и край. Преди месец получи мозъчен инсулт, иначе всичко друго си му беше наред. Ти сам го виждаше тук, ходеше, говореше, беше

толкова здрав и телом и духом. Душичка, но силен.”  

Опелото ще бъде в 12:30 на обяд на 22 август (четвъртък) в БПЦ “Света Троица” в кв. Редута, ул. “Манастирска” №45, където служи синът на протодякон Стефан. Дядо Стефан “остави” и три внучета, Ана-Мария на Бойка, София и Стефан на Отец Йоан. 

Дякон Стефан получава Зелена карта през 2006 г., в същия ден след като дъщеря му, вече американска гражданка, подава петиция на място в посолството на Съединените щати в София. Постъпката е направена, след като той е изпаднал в трудно състояние след смъртта на съпругата му през 2004 г. Заминават зедно за САЩ, пътува през годините.

През 2007 г. незабравим за нас остава Великден, когато “Гласът на Храм “Александър Невски”” звучи в черквата “Св. Георги” в Лос Анджелис, Калифорния.

“Един от най-незабравимите ми дни в Църквата за всичките ми десетки години служба в България и тук. Имах честта и удоволствието заедно да служа с протодякон Стефан. Това този глас да звучи в твоя храм е величественно. Бог да го прости.” Това днес сподели Отец Христо Цанков, с който тогава проведоха Църковна служба на “Празника на Празниците”.    

През последните години Дякон Стефан живее в Сан Диего от 2013 до 2018 г., където не пропуска служби в Православните Църкви. В края на юли 2018 Дякон Стефасам пожелава да се прибере в България, като се установява в Банкя.   

Протодякон Стефан Марков е роден във Видин на 31 март 1936 г. и е единственното дете в свещеническо семейство от род на богослужители. Баща му е енорийски свещеник в с. Видло и с. Гурко (днес Дунавци).

По време на 2СВ баща му е полкови свещеник и на Бъдни вечер през 1945 г. се завръща от фронта, но е задържан под стража от народната власт. Изправен е пред т. нар. Народен съд, а обвинението е, че е „въвел България във война с обединените народи”. Дванадесет часа е бил измъчван на електрически стол, от което езикът му се набраздява. Дядото завежда 10-годишният Стефан Марков на делото, на което въпреки невинността си, баща му е лишен от граждански и политически права за 5 години.
Репресиите не отклоняват Стефан от начертания му път и през 1949 г. той постъпва в Софийската духовна семинария. Той е от випуска, който постъпва в София, но след няколко месеца семинарията е преместена при гара Черепиш. След завършването й постъпва в Духовната академия в София. Веднага след като завършва висшето си богословско образование започва работа в църковната администрация. Първоначално като куриер в Светия Синод, като началник на готовата продукция в свещоливницата, финансов ревизор в Софийска св. митрополия. Това показват данните на Българската Патриаршия.

Още при пристигането си в София като студент по препоръка на отец Йордан Мицов, дългогодишен солист на хоровата капела „Светослав Обретенов”, започва да учи вокално пеене при Геновева Списаревска, преподавател в консерваторията, и ходи редовно на уроци при нея до 1984 г., когато тя почива.

До 2001 г. протодякон Марков продължава да поддържа гласа си при Райна Михайлова – народен артист, прекрасен преподавател и дълбокорелигиозен човек, завършила музикалното си образование със стипендия дадена й от Русенския митрополит Михаил. Тя имала убеждението, че

този, на когото Бог е дал глас, трябва най-вече на Бога да пее, Него да славослови и да украсява с таланта си Божия дом – храма.

Убеждение, което и отец Марков носи дълбоко в сърцето си и което определя житейския му избор и служението му.

С храм-паметник „Св. Александър Невски” е свързан от 1955 г. Веднага след завършването на богословското си образование се явява на конкурс и го приемат в състава на хора, а само след няколко месеца диригентът Ангел поп Константинов го прави солист на състава. Негов духовен наставник е Левкийски еп. Партений, когото дълбоко почита.

Жени се за племенничка на архиерея, от който единствен брак има две деца – син Йоан, дългогодишен свещеник, и Бона-Мария, на която не е разрешено да има две имена по онова време и така до днешен тя се казва Бойка. Бракът продължава 45 години, до 2004 г., когато съпругата му почива. 

На 10 септември 1967 г. еп. Партений в качеството си на викарий на Софийския митрополит го ръкополага в митрополитската катедрала „Св. Неделя” в София за дякон, а от следващия ден постъпва на служение в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. По онова време еп. Николай Макариополски е предстоятел на патриаршеската катедрала и едновременно с това – ректор на Духовната академия. Именно той препоръчва на патриарх Кирил своя студент Стефан Марков за дякон в катедралата.
Като щатен дякон към храм-паметника поема задълженията и на счетоводител-касиер при храма и секретар на църковното му настоятелство. По това време в катедралата служи и именитият протодякон Флавиан Григориев Иванов, който е с руски произход и вече с доста разклатено здраве. Служи в храма до 1976 г., след което протодякон Марков остава сам.
Разказва, че когато постъпил в храма, той се отварял сутрин в 8 ч. за сутрешна богослужба и се затварял в 12 ч. В 15 ч. се отварял за вечерното богослужение и се затварял в 17 ч. Тогава църковното настоятелство под председателството на еп. Николай решило храмът да бъде отворен от 7 до 19 ч. Посещаемостта се увеличила, приходите и задълженията – също.
Като свещенослужител отец Марков с изключителна ревност изпълнява своето служение. Той от самото начало

обиква и избира за свое служение дяконството – вероятно заради любовта си към певческото изкуство.

Винаги идва пръв в храма, за да почисти и подреди в олтара всичко необходимо за богослужението. Неговият дългогодишен съработник и приятел доц. Д. Димитров казва за него, че е отказвал турнета в чужбина, считайки, че нищо не оправдава отсъствието му от богослужение в храма.
Със своята богата култура и изрядна богословска подготовка дякон Марков често произнася и проповеди в храм-паметника.

Живо се интересува от всичко свързано с историята на ПКСХП „Св. Александър Невски”, събира сведения, документи и подготвя книга за историята на храма, която поради липса на средства все още не е издадена. Все още може да помогнете това да се случи!

През 1974 г. за храмовия празник на 23 ноември в България гостува руска църковна делегация. По време на всенощното бдение в навечерието на празника по решение на Св. Синод на БПЦ Ленинградският митрополит Никодим го отличава с офикията „протодякон”.
Протодякон Стефан Марков е участвал като хорист и солист в почти всички звукозаписи на църковна музика на плочи и компактдискове с хорове като: „Смесен хор при ПКСХП „Св. Александър Невски” и смесен хор „Св. Софроний Врачански” с диригент доцент Димитър Димитров; в запис през

1979 г. със сборен църковен хор и запис през 1980 г. със Софийския свещенически хор под диригентството на архим. Неофит (сега Български патриарх),

с камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния” с диригент доц. Димитър Димитров; със Софийския свещенически хор през 1992 и през 1999 г., мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя” през

1999 г. и с мъжки хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец” през 1994 г. с диригент Кирил Попов (сега свещеноиконом);

със Софийски ортодоксален хор с диригент проф. Мирослав Попсавов и др.

През 1998 г. отец Марков се пенсионира и административните му задължения към храма поемат семейство Калайджиеви. Продължава да свещенодейства както в патриаршеската катедрала, така и навсякъде, откъдето му отправят покана. Служи в различни храмове и епархии, участва в богослужбите по повод по-значими събития в БПЦ. Написва и книга за Левкийски еп. Партений и друга – посветена на православната икона.

През 2010 – 2011 протодякон Стефан Марков губи певческия си глас. Според лекари – на неврогенна основа. Загубата на този дар Божий, който без остатък е полагал десетилетия наред пред Престола Божий като жертва чиста, невъзможността да служи в храма го измъчва много. Воден от разбирането, че човек трябва да поднася пред Престола на Бога най-доброто, той се оттегля от служение, а в нашия църковен живот остава осезаема празнина.
С напредването на възрастта човек неизбежно губи все повече неща, които в младостта и силата си е приемал като даденост, но когато приема тези загуби с вяра и упование в Бога, придобива не по-малко важни дарове – търпение, смирение, мъдрост, крепка вяра и надежда в Бога.

А отец Стефан Марков, без съмнение, има и силна вяра, и надежда, и любов към Бога, на Когото служи с всичките си сили и дарования през всички дни на своя живот.

С подобаваща тържественост на 31 март 2011 г. по решение на Светия Синод на БПЦ – БП протодякон Стефан Марков бе отличен за особени заслуги към Църквата с ордена на БПЦ „Св. Климент Охридски” – ІІ степен.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

ВИДЕО ОТ БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ