Кой ... за да е годината богата и плодородна
Кой е братът-близнак на Св. Димитрий?
На коя Светица е той родственик?
Българска икона на Св. Димитър. Народният празник в чест на св. Великомъченик Димитрий Солунски е известен още като “Митровден” или “Разпус”. По-долу вижте как гърците са сменили значението на Светеца и са направили иконите, които между другото са и най-известни по света, може би и за вас, Анти-български. В някои Църкви в България, като тази в Сливен, град чийто празник също е днес, Свещениците директно изхвърлят този срам за Религията и България.
Кой да почерпи и с какво?
Как гърците правят иконите на Св. Димитър - антибългарски?
26 Окт Св. великомъченик Димитрий Мироточиви Солунски (Димитровден)
Международен ден на училищните библиотеки.
Професионален празник на българските строители.
Всяка година на 26 октомври Българската православна църква чества Димитровден. Почита се паметта на Свети Димитър Димитрий Мироточиви Солунски.
(*Great Martyr Saint Demetrios the Myrrh-streamer*)
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман (-а), Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митко (-а)
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
Димитровден е празник на гр. Сливен
Св. Димитър е смятан за родственик на св. Петка. Той е един от най-почитаните светци в народната ни култура.
Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи:
"Георги лято носи, Димитър - зима".
Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.
Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни. На празника се готви петел за именника или кокошка за именницата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.
В някои краища на Димитровден се извършва и обреда
полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.
Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен - Архангеловата. Тя е Съботата, преди големият празник Св. Архангел Михаил (всяка година на 8 Ноември)
Той и другите шест (6), общо седем (7) ангели, които стоят винаги до Престола на Господ и затова ги наричаме архангели.
Св.Архангел Михаил е Първият, най-силният и стои най-близо до Господа и представя Божието слово, с копие в ръка, тъпчейки дявола.
Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е "скрепена" чрез роднинството им в народното съзнание. Също така не е случайно и промяната на часовниците тези дни, когато преминаваме към "зимното часово време".
Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Те обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнски ясветец се приписват езически митични качества. Той "донася" зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. Тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.
ЖИТИЕ
Св. великомъченик Димитър се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповяда вярата си, понеже по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си той превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и света Богородица.
Семейството дълго време нямало деца. Съпрузите скърбели много и усилено се молели Бог да ги дари с наследник. Молитвите им били чути и им се родил син, когото нарекли Димитрий. Целият град споделял радостта им, а щастливите родители изразили благодарността си към Бога с щедри милостини към бедните солунчани.
Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господа Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на разпнатия Христос.
Приет от жителите на Солун с голяма радост и почит, Димитрий вместо да преследва християните, започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя и да учи всички на истинската вяра.
В късната есен на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че през града ще мине този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката си смърт.
Когато Галерий пристигнал в града, повикал Димитрий, който смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворили го в тъмницата, където Димитрий не преставал да пее и слави Бога. В това време, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.
Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, като ги хвърлял отвисоко извън арената върху остри копия. Обикновено така го карали да постъпва и с християните. В Солун по това време живял един млад момък - християнин, на име Нестор. Той с негодование гледал колко много християни били умъртвявани по този ужасен начин и решил сам да излезе на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при Димитрий и поискал благословението му.
Димитрий го прекръстил и му казал:
— Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената с думите:
— Боже Димитриев, помилвай ме!
И победил противника си. В гнева си императорът заповядал Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена веднага.
Като узнал, че Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин като Нестор.
Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата и се нахвърлили с копия върху Димитрий, който по това време се молел, и го убили. Тялото му лежало до вечерта, когато дошли християни, взели го и тайно го погребали.
Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата смърт на господаря си. Прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с кръвта му, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса - изцелявал болести и недъзи. И той също бил умъртвен от императора.
Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитрий. Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - мъченик св. Димитрий Мироточиви.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. От онези времена в Тракия и Македония почитат светеца. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват св. Димитрий. БългарИ И СЪРБИ го почитат като патрон изобщо на славянството ..
Св.Димитър във военната ни история
На иконите, особено гръцките, изобразяват Св.Димитър да убива цар Скилион – Скилион е обидно название на византийците за българския цар Калоян, като обръщат Кало-Йоан в Скилийон, т.е. Кучето-Йоан. И така както началото на легендите тръгва от началото на Първото царство, така и свършват с края на Второто царство. Според преданието на Димитровден турците разбили войската на цар Иван Шишман, като в сражението загинал самия цар. Турците сочели гроба на царя с дължина 2 аршина и го наричали Касъм бег, т.е. св. Димитър в деня на празника на който бил убит.С името на св.Димитър се свързва отбълскванетона славянските обсади на Солун през VІІ век. Пак на неговата помощ се отдзава неуспеха на хан Кубер и Мавър да завземат Солун.
Логично е на един светец-воин средновековната мисъл да отдаде голямо значение във военната история. Сред един от най-тачените светци е св. Димитър Солунски.
Появата на името на светеца в бълг. военна история се появява още с възникването на Дунавска и Вардарска Българии.
С името на св.Димитър се свързва отбълскванетона славянските обсади на Солун през VІІ век. Пак на неговата помощ се отдзава неуспеха на хан Кубер и Мавър да завземат Солун. Следващото важно събитие е смъртта на цар Гаврил Радомир приз 1015г. Според версията на хартофилакса на храма "Св.Димитър" в Солун Йоан Ставракий царя бил убит не от Иван Владислав, а от св. Димитър, заради това, че владетеля измъчвал селяните.
Въпреки това въстанието на братята Асен и Петър довело до отхвърляне на виз. владичество е свързана отново със Св. Димитър. В навечерието на въстанието в построения от Асеневци храм "Св.Димитър" се появила чудотворната икона на светеца съхравямаща се в Солун. Началото на въстанието обече не са развило много успешно и братята трябвало да се оттеглят на север от Дунава. Имп. Исак ІІ Ангел превзел Търново и пренесъл чудотворната икона в двореца си. На това събитие Теодор Валсамон посветил панагирично стихотворение.
Въпреки че св. Димитър започнал да се счита за покровител на династията на Асеневци, следващото собитие се отняся до смърта на още един бълг. цар, при това от същата династия. През 1207г. обсаждайки Солун цар Калоян поченал от плеврит. Тъй като заболяването е свързано с бодежи в сърцето, това послужило за основа на версията, че Калоян е бил убит от св.Димитър. Част от авторите говорят, че това станало от "невидима ръка", т.е. не се касае за убийство, а за смърт, но чрез намеса свише. Но познатия ни вече Йоан Ставракий доразвил тезата, като дори сочи, че царя макар и прободен в сърцето обвинил за убийството си куманския предводител Манастър, че даже успял и да го разпита.
Във всеки случай на иконите започнали да изобразяват "Св.Димитър" убива цар Скилион - Скилион е обидно название на византийците за цар Калоян, като обръщат Кало-Йоан в Скилийон, т.е. Кучето-Йоан.
Въпреки това, св. Димитър продължил да фигурира като покровител на Асеневци и е изобразяван по монети и печати на цар Борил и цар Иван Асен ІІ.
И така както началото на легендите тръгва от началото на Първото царство, така и свършват с края на Второто царство. Според преданието на Димитровден турците разбили войската на цар Иван Шишман, като в сражението загинал самия цар. Турците сочели гроба на царя с дължина 2 аршина и го наричали Касъм бег, т.е. св. Димитър в деня на празника на който бил убит.
Like this:
Like Loading...
Related
You must log in to post a comment.