Св. Св. Константин и Елена и нестинарите почитаме всяка година на 21 май

Кой откри кръста на който бе разпнат Иисус?

Църквата почита на 21 май Св. велики царе равноапостоли Константин и Елена (Отдание на Неделя на Разслабления*). Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите**, които най-често са жени.
Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Имен ден празнуват Константин (-а), Елена, Костадин (-a).

+++

* НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Светата Църква ни връща към едно събитие от земния живот на Спасителя, станало преди залавянето и кръстните Му страдания.

Два основни момента свързват това събитие със следпасхалния цикъл – водата и Съботния ден.

Водата, като основен елемент и символ на св. Кръщение. В древната Църква именно в дните около Взъкресение Христово се кръщавали оглашените. Затова и днес в тези дни пеем:

„Елате да се кръстим в Христа”.

Съботата пък е ден на съвършен покой при иудеите. Покой, но не бездействие, що се отнася до изпълнението на заповедта за любов към Бога и ближния. Това показва Христос с изцелението на разслабения. А за нас, християните, съботата е преход към Възкресния ден – Празника на всички празници.

Но в контекста на Възкресението това събитие ни дава откровения за изпълнените обетования, които сме получили всички, укрепнали във вярата и утвърдени в любовта към Господа и Бога.

Такъв е смисълът, вложен от Свещеното Предание с евангелското четиво в Неделя на Разслабения – Йоан 5:1-15.

Днес от къпалнята Витезда има само археологически останки, но мястото е добре известно и за съвременните жители на Йерусалим. По времето на Христа там бликал минерален извор и множество хора се стичали на това място, за да получат изцеление на недъзите си. Божията милост и в старозаветни времена посещавала хората на това място. Но тя била някак ограничена, лишена още от пълнота. Такова е изобщо старозаветното състояние на човешкия дух – състояние на очакване.

И тогава, преди близо 2000 години, Сам очакваният Месия посетил това място. И не ангел, нито лековитата минерална вода, но Самият Христос дал изцеление на един нещастен човек, страдащ от многогодишна неизлечима болест. Божията благодат се изляла върху човека даром, без условия, без ред. Напротив, тя се спряла над най-малкия, най-безпомощния, най-самотния. Нещо повече, Христос извършил чудесното изцеление в свещения Съботен ден, за да покаже на книжниците и фарисеите, че не човекът е за съботата, а съботата е за човека. И че не буквата на Моисеевия закон, а неговият духовен смисъл трябвало да изпълняват иудеите, за да познаят истинския Месия.

В края на краищата днешният евангелски текст говори за пълнотата на действената благодат, бликнала от Христовия кръст. /„Църковен вестник”, бр. 9/1998 г./

** НЕСТИНАРИ – РАЗМИСЛИ ЗАД ОКЕАНА

Станахме ли Нестинари в Америка? Има две форми на живот – гниене и горене!

Нестинари в Америка