Със същите права, каквито имат и в ЕС, въвеждат свобода на придвижване за българи и румънци – какво е и какво да работят в “перлата на Европа”
Швейцария – “перлата на Европа”!
16 май 2019 г. От 1 юни 2019 г. гражданите на България и Румъния вече ще имат право на свободно придвижване, работа и усядане в Швейцария. Българите и румънците на двете държави ще имат в Швейцария същите правата, каквито имат и в ЕС. Това стана ясно, след като вчера швейцарското правителство издаде постановление за въвеждане на свобода на придвижване за жителите на двете Балкански съседки.
Швейцария и ЕС имат редица двустранни споразумения, приравняващи правата на всички техни гражданите. Но, така или иначе преди 10 години обаче в “перлата на Европа” влезе в сила специален закон, отнасящ се до статута на българите и румънците като граждани на ЕС. В него за тях бе определен преходен период от максимум 10 години, след който те да получат пълни права в една от най-спокойните и красиви държави в света.
На 1 юни 2016 г. Швейцария премахна всички ограничения за балканджии, но тогава Берн постави условие:
“Ако имиграцията от Румъния и България превиши с 10% средната стойност от предходната година, на 1 юни 2017 или най-късно на 1 юни 2018 Берн може да въведе нови ограничения за пазара на труда”.
Така от 1 юни 2017 те бяха въведени, за начало за една, а по-късно за още една година.
“Страната на точното време” обаче не спря “стрелките” и сега, след като 10-годишният срок окончателно изтече, разреши на българите и румънците да усядат в Швейцария (произвежда половината от ръчните часовници по света). Разбира се, ако са си намерили там работа или пък ако докажат, че разполагат с достатъчно средства.
По данни от 2017 г. в Швейцария живеят близо 14 400 румънци и около 8 100 българи, като през 2016 миграцията от двете страни е нараснала двойно в сравнение с 2015. Тази страна има население от около 8,5 милиона, като една четвърт (1/4, 25%) от хората нямат швейцарски паспорт.
+++
Цюрих (Zürich, Zurich) е най-големият град в Швейцария с градско население 404 783 души (31.12.2014 г.), градска агломерация 1,3 милиона и метрополисен регион 1 830 000 души, административен център на кантон Цюрих. Градът е най-голямото търговско средище в Швейцария и притежава най-голямото летище в страната. В града живеят 123 157 чужденци от 169 националности. Градът е търговският център на Швейцария и е най-важният център на офшорно банкиране в света, най-вече заради швейцарската банкова тайна. Безработицата е 3,7% и е градът с най-високо средно нетно заплащане и на 3-то място по средно брутно заплащане в света (след Копенхаген и Осло). Годишно в Цюрих има 2,8 млн. нощувки в 121 хотела с леглова база от 13 471 легла. 79,6% от нощувките са на чужденци. В цюрихските университети и висши учебни заведения следват и развиват научна дейност 45 000 души.
Какво е Швейцария и защо и какво да работят в “перлата на Европа”?
Швейцария, официално Швейцарска конфедерация, е малка вътрешноконтинентална конфедерация от 26 кантона в Централна Европа. Латинското наименование на странатае Confoederatio Helvetica, което се използва и върху пощенските марки. Английското е Switzerland или просто Swiss.
Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Разстоянието до България е около 1600 км (1000 мили) и може да се измине с автомобил, влак или самолет.
Разстояние между градовете София, София-град, България и Берн, Берн, Швейцария по обществени пътища е — 1673.95 km или 1037.85 мили. Разстоянието между точките в координатите — 1336 km или 801.6 мили. За да се преодолее това разстояние при средна скорост на превозното средство от 80 km / h изисква — 16.7 часа или 1002.0 минути.
Пътнически самолет Airbus A380 ще лети на разстояние в 1.5 часа, и влака 19.1 часа (Не високоскоростен влак).
В зависимост от броя на населението вътре в Швейцария са определени равни интервали, през които да се движат пътнически влакове между основните дестинации.
Бернина Експрес, Швейцария и Италия, неслучайно този маршрут е в списъка на Юнеско за световно наследство. Грандиозната линия е завършена през 1910 г.. Маршрутът започва в Хур, Сейнт Мориц или Давос и преминава през Южните Алпи, за да пристигне на крайната си гара — Тирано, Италия. Трасето пресича близо 200 моста, изкачва се над скалистите планини и преминава през 55 тунела.
По размер, население и географски особенности Швейцария е много близко до България, но е без излаз на море, но пък Алпите заемат 61% от цялата територия, една от големите планински вериги в Европа.
Швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.
Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона – Ури, Швиц и Унтервалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска империя. Де факто независимостта си от Свещената Римска империя Швейцария извоюва през 1506 г., 7 години след победата над Швабската лига. Успехът на швейцарските войници впечатлява папа Юлий II. Той сформира специална наемна гвардия за охрана на папската държава, така добре познатите ни и днес войници във Ватикана.
Папа Франциск проверява Швейцарската гвардия, която е част от Въоръжените сили на Ватикана. Войниците задължително трябва да имат поне средно образование и да са служили 4 месеца в Швейцария. Първата униформа на гвардейците е изработена от италианския художник и скулптор Микеланджело. Днешния вид на униформите обаче е дело на един от командирите на армията Жул Репон (1910 – 1921). Днес Швейцарската гвардия наброява 108 гвардейци. Възрастта на гвардейците е от 19 до 30 години, а минималният срок на служба две години. Има също така изисквания за ръст (174 см минимум), трябва да са ергени (могат да се женят само след изрично разрешение и поне 3 прослужени години). Заплащането е скромно – около €1000 евро месечно.
Договорът от Вестфалия през 1648 Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска империя.
По време на Революционните войни Франция превзема Швейцарската конфедерация и през 1798 г. французите създават на нейно място единна Хелветска република. През 1803 г. Наполеон частично възстановява автономията на кантоните; към страната са присъединени дотогава съюзни територии. Виенският конгрес през
1815 година възстановява независимостта на Швейцария, която бива призната от европейските държави.
Тогава се състои и последното териториално разширение на страната, като се присъединява вкл. и красивата Женева.
През 1847 г. католическите кантони сформират собствен съюз вътре в конфедерацията, което довежда до кратка гражданска война с протестантите (т.нар. Зонербундска война), която трае един месец и взима по-малко от 100 жертви.
Това е последният значителен военен конфликт на територията на страната – 1847 г.
На следващата година е приета федерална конституция, към която са нанесени поправки през 1874 г.
Оттогава започва период на стабилност и икономически подем без войни!
През 1СВ европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на Швейцария, а през 2СВ Нацистка Германия разработва планове за инвазия, но се отказва. По време на войната Швейцария е предпочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военновременните години швейцарският франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, вследствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества злато на Швейцарската национална банка.
Векове наред Швейцария поддържаше имиджа на световен трезор. Днес обаче банковата тайна на страната се е превърнала в нарицателно за съмнителни сделки. Дори и някои банкери започнаха да изпитват угризения на съвестта. Стигна се дори дотам, че някои швейцарски банки нарушиха най-съкровените си принципи, предавайки на американските власти данни за свои клиенти.
След края на 2СВ и при нарастващата мощ на ядрените суперсили САЩ и СССР, Швейцария започва работа по своя програма за атомно оръжие. Сформираният през 1968 г. Договор за неразпространение на ядрените оръжия обаче е видян като по-изгодна и мирна алтернатива, и ядрената програма за военни цели е прекратена.
През 1963 г. Швейцария става членка на Съвета на Европа.
На жените е дадено право на глас едва през 1971 г., а участието на страната в ООН е официално ратифицирано през 2002 г., което я прави
единствената държава, присъединила се към ООН чрез референдум. Швейцария НЕ е член на Европейския съюз (ЕС), но от 2004 г. е част от Шенгенското пространство (?).
Шенгенското пространство или шенгенската зона представлява група от 25 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по Шенгенското споразумение от 1985 г. Почти всички държави-членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение правят: Кипър, България, Румъния и Хърватия – не са изпълнили процедурите за прилагането му;
Р Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, също прилагат шенгенските правила. Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км².
До днес Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.
Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от 3 основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – и малък процент ретороманско говорещо население. Средната му гъстота е около 181 д./km2, като около 30% от населението е родено извън Швейцария.
Имигрантите наброяват около 2 милиона. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация, както и приспособеността към алпийската природа. Коефициентът на плодовитост на чужденците е най-висок, а раждаемостта е по-голяма от смъртността при всички.
Най-висок е процентът (55%) на хората в работна възраст от 20 до 64 години – 4 400 000, или повече от половината от населението на Швейцария.
Доминиращи езици по райони в Швейцария: немски (63,7%, оранжево), френски (20,4%, зелено), италиански (6,5%, лилаво), романшки (0,5%)
Швейцария има 4 официални езика – немският е майчин език на 63,7% от населението, най-вече в северните и централни части, френският на 20,4% на запад, италианският на 6,5% на юг и ретороманският на 0,5% в югоизточния кантон Граубюнден. 9% от населението има друг майчин език.
Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 43% от населението, 35% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%).
Характерна за Швейцария е липсата на хомогенна култура – френското, немското и италианското влияние са много силни.
Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света.
Тя се нарежда на 19-то място по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) и на 6-то по БВП глава от населението. Качеството на живот в страната се оценява изключително високо, като Цюрих и Женева редовно заемат челни позиции в различни световни класации.
В международните си отношения Швейцария традиционно поддържа
неутралитет, като не е участвала като страна във въоръжени конфликти от 1815 г.
Това е една от причините на територията ѝ да са разположени седалищата на редица международни хуманитарни, икономически и спортни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА.
Швейцария има пазарна икономика, една от най-развитите, стабилните и капиталистическите в света;
през по-голямата част от 20 век това е най-богатата страна в Европа. По отношение на икономическата свобода страната се нарежда на 2ро място в Европа за 2010 г. Номиналният БВП на глава е по-висок от този на големите европейски икономики и Япония и в това отношение само Люксембург, Норвегия, Катар, Исландия и Ирландия имат по-добри показатели.
Швейцарският франк е една от най-силните световни валути и има най-нисък процент на инфлация.
Според Световния икономически форум, швейцарската икономика е най-конкурентноспособната в света.
Разпределението на работната ръка е характерно за страна от Първия свят!
Колежите по туризъм и хотелски мениджмънт в Швейцария организират семинари и обучение в страната и в цяла Европа.
Малък брой работници в първичния сектор (земеделие и селско стопанство). Почти 70% от земеделието в страната е субсидирано от държавата, в сравнение със средното за ЕС ниво от 35%. Между 90 и 100% от картофите, говеждото, свинското и млечните продукти се произвеждат в страната. Селскостопанският сектор задоволява 65% от търсенето на вътрешния пазар. Броят на фермите с органично и екологично производство се увеличава, като към 2004 г. производството на тези селски стопанства възлиза на $ 979 милиона.
Съответно голям брой работници са във вторичния сектор (производство и преработка).
Освен, че страната има добре развит промишлен сектор и компании с обширна дейност по целия свят, като Nestlé, Novartis и Davidoff. Основните промишлени сектори са машиностроенето, химическата промишленост, фармацевтиката, текстилната, хранително-вкусовата промишлености, металодобивът и производството на часовници.
Железопътният транспорт носи големи ползи за икономиката на страната, а високото качество на произвеждания подвижен състав и строителните компании на железен път и тунели ги превръща в търсени зад граница.
Швейцария е наричана страната на шоколада заради голямото количество и разнообразие от шоколад, който произвежда. Добре познати са шоколадите на Nestle, Milka, Lindt, Tobleron.
Най-голям брой работници (73,2%) в третичния сектор (услуги).
Дори в условията на финансова криза, безработицата в страната остава по-ниска от тази в останалите европейски държави – под 4%. В Швейцария се намират редица световноизвестни курорти като Санкт Мориц и Гринделвалд и др., чиито стотици хотели са постоянно пълни с туристи.
Към 2003 г. финансовият сектор генерира 11,6% от БВП, а в него работят 196 000 души (от които 136 000 в областта на банкирането) или 5,5% от общата работна ръка. Към 2009 г. в швейцарски банки се намират активи на стойност 5,4 трилиона франка, а през 2005 г. чуждите банки в страната държат 870 милиарда франка активи.
В страната функционират около 4000 финансови институции, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35 – 40% от световното управление на собствеността и имуществото на физическите и юридическите лица. Като едър износител на капитали Швейцария заема 4-то място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29% от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%). Националната валута има златно покритие в уникалният размер на 130/100.
През 2015 г. Швейцария е на 20-то място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-5 места спрямо предходната година).
You must log in to post a comment.