7-те смъртни гряха на Българина – или защо ни оплакват чужденците

Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България да плаче за нея без глас?

Къщата в ловешкото село Радювене, където починаха Вълчо (87) и Дона (86) Дишеви, от години с прекъснато електрозахранване и водоподаване. Труповете преседели няколко дни в обща стая с дъщеря им Мария, която крила смъртта на родителите си, за да дочака пенсиите им, за да плати вересиите в магазина, и да плати погребенията.

Къщата в ловешкото село Радювене, където на връх Йордановден и Ивановден, януари т.г. починаха Вълчо (87) и Дона (86) Дишеви, от години с прекъснато електрозахранване и водоподаване. Труповете преседели няколко дни в обща стая с дъщеря им Мария, която крила смъртта на родителите си, за да дочака пенсиите им, за да плати вересиите в магазина, и да плати погребенията.

Обещах да ви разкажа… Това не е страшна приказка. Това е истинска история.

Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене?

Аз видях. Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.

Представих България чрез 7-те Смъртни гряха.***

Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.

Самоизяждащи се

Самоизяждащи се “свине”, проникващи дори една в друга, които и капчица не оставят да капне от коритото, за всяко друго тяхно собствено “домашно животно”! Това са политиците “по света и у нас”!

Първо им показах алчността.

Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.

После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си…

“Куче Влачи – Диря Нема”. България е начело на държавите от ЕС в списъка за изнесени пари от държавата за период от 10 години (2002-2011). Освен “завидното” си място в Стара Европа. Балканската държава е 32-ра в целия свят и 5-та от бившите социалистически републики, за периода след идването на демокрацията. Изнасят

“Куче Влачи – Диря Нема”. България е начело на държавите от ЕС в списъка за изнесени пари от държавата за период от 10 години (2002-2011). Освен “завидното” си място в Стара Европа. Балканската държава е 32-ра в целия свят и 5-та от бившите социалистически републики, за периода след идването на демокрацията.
Изнасят “наши”, изнасят “чужди”, а остават трохите за неизнеслите се нанесени по рождение! Глозгай кокала, ако не те хванат!

След това им показах гнева.

Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни…

Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.

Пиленцето със сиренцето на обичката, зорко наблюдавано от лисицата на яката. Нещо такова е

Пиленцето със сиренцето на обичката, зорко наблюдавано от лисицата на яката. Нещо такова е “дружбата” на “Мадам” България с капелата на ЕС.
“Врабчетата”, познати ни като “народът” от Радичков, всеки да ги яде.
Повръщайте сега Великани, от “мършата”!

След това им показах леността, чревоугодието и надменността.

Не ми беше трудно.

Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица – подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници.

Апостоле, къде си, да видиш твоята

Апостоле, къде си, да видиш твоята “чиста и свята Република”?
Убиха те, както убиха и народа си!

После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах портретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.

След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.

Streeptease-and-Music-By-Anatoli-Stankulov-Bulgaria

Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.

Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.

Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?”.

Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват… Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки”.

Цвете зад решетките (Flower Behind the Bars) Карикатура: Анатоли Станкулов, bulgarica

Цвете зад решетките (Flower Behind the Bars) Карикатура: Анатоли Станкулов, bulgarica

Автор: Лидия Делирадева

Източник: лентата


Художникът Йеронимус Бош, пряко вдъхновен от темата за седемте смъртни гряха, ги изобразява в картината си „Седемте смъртни гряха“ (1485).

Художникът Йеронимус Бош, пряко вдъхновен от темата за седемте смъртни гряха, ги изобразява в картината си „Седемте смъртни гряха“ (1485).

*** Седемте смъртни гряха са морална категория в/от християнската етика, използвана от Западната Църква.

Похот, чревоугодие, алчност (скъперничество), леност, гняв, завист, горделивост (високомерие) / (7 deadly sins: pride, greed, lust, envy, gluttony,wrath and sloth; also known as thecapital vices or cardinal sins, is a Western grouping and classification of vices, grouping emerged in the 4th century AD)

В киното добре ни е познат филмът „Седем“, с Брад Пит, Кевин Спейси и Морган Фрийман.

В киното добре ни е познат филмът „Седем“, с Брад Пит, Кевин Спейси и Морган Фрийман.

В литературата е известна „Божествена комедия“ от Данте Алигиери в три части: Ад, Чистилище и Рай. Адът съдържа 9 кръга, 4 от които са свързани с 4 от 7-те гряха. Чистилището също се състои от 7 части, които ясно кореспондират със 7-те смъртни гряха.

В киното добре познат е „Седем“ – филм с Брад Пит, Кевин Спейси и Морган Фрийман.

В Библията 7-те смъртни гряха се появяват в писанията за Содом и Гомор.

грях латински демон добродетел латински
похот luxuria Асмодий целомъдрие castitas
чревоугодие gula Велзевул лишение frenum
алчност avaritia Мамон щедрост liberalitas
леност acedia Белфегор трудолюбие industria
гняв ira Сатана търпение patientia
завист invidia Левиатан добродушие humanitas
надменност superbia Луцифер смирение humilitas