Мускулна дистрофия тип български пиар: Голи момченца за продан, Марина Цекова

Голо момче. Непълнолетно. Седи в инвалидна количка и плаче. По тялото му има нарисувани няколко големи черни хикса. Единият е около бъбреците, другият – около черния дроб, третият – около сърцето. Виждам го в интернет. Снимка е, но “само с едно натискане на бутона” момчето заплаква наистина. Голото му тяло наднича също от лепенка на огледалото в тоалетната, от поставката на бирата ми, от долния ъгъл на кутията корнфлейкс…  Момчето плаче, а под краката му пише: “Органи за продан”.

Шокиращо описание. Но въздействащо. Все пак още четете, нали така?

Марина Цекова, журналист в Нова ТВ, все по четири: във вените й тече 4 вида кръв, живяла е в 4 държави, говори 4 езика и е работила в 4 различни медии: “Не вярвам в съвпаденията”

Миналия вторник бях на работа от рано. По правило в ранните часове новинарският поток е слаб. Малко преди 9 обаче информационните агенции гръмнаха: “Българин продава органите си по ebay”.

В няколко реда на чудесен английски 14-годишният Алекс обяснява, че е болен от мускулна дистрофия тип Дюшен. Пише: “Най-вероятно няма да доживея до 25, затова бъди спокоен – няма да чакаш дълго за органите ми, съвсем скоро те ще бъдат твои. Може би се чудиш как ми хрумна да продавам органите си тук. Много просто, нуждая се от средства – за дихателен апарат, медикаменти, терапия, личен асистент…”. ” Буквално за секунди подредбата на новините в обедната ни емисия се промени. Парламентарните дебати за бюджета на държавното общественото осигуряване и здравната каса заеха второ място. НИЕ ПРОСТО ТРЯБВАШЕ ДА ПОМОГНЕМ НА АЛЕКС И ТО ВЕДНАГА. Писах съобщения до всевъзможни институции, обаждах се на посоки на болници и неправителствени организации. Ние трябваше да намерим това момче. Около себе си чувах псувни за “скапаната ни държава”, припомняха се подобни случаи, гласът на възмущението ставаше все по-силен. Малко преди 11 успяхме. От Асоциацията на хората с невромускулни заболявания вече очакваха обаждането ни. В решимостта си до обедната емисия в 13:00 да говоря с детето, родителите му, да потърся реакцията на отговорните институциите, заливах жената от асоциацията с всевъзможни въпроси. Обещавах й, че историята на Алекс няма да бъде подмината. Знаех, че за нас тя ще е новина номер едно, докато не настъпи промяна. Жената обеща съдействие и ме помоли да изчакам няколко минути, за да намери телефона на семейството.

Обаждането не закъсня. Беше от непознат номер, а от другата страна на линията ме заговори младежки глас. Момичето се представи като пиар в голяма рекламна агенция. Успокои ме, че никой няма да си продава органите. Обясни, че информацията в новинарските агенциите е всъщност рекламна кампания, а детето е “рекламното й лице”. Не искаше да ми разкрива детайли, защото очакваше “историята още да се раздуха от медиите”. Целта била идеална – колкото се може повече хора да разберат за болестта и проблемите децата с това заболяване. Новите обстоятелства промениха добрите ни намерения. От “номер едно” новината бързо отпадна от обедна емисия. Липсваше и в централа, и в късна. А развоят на събитията малко ми напомни заглавието на статия, която прочетох преди дни: “таблоидната политика ражда таблоидна журналистика”. Ако го приложим към нашия пример, нещата биха звучали така “слабият пиар води до слаби резултати”.

Репортерската работа те среща с хора, които не искаш да повярваш, че съществуват. Хора болни, увредени, слаби, различни. Често тези хора молят за пари. Но по-често молят да ги разберем и да не извръщаме глава, като се разминем по улиците. Защото когато започнем да ги разбираме, ще приемем техните проблеми за наши и ще ги защитаваме заедно. И ето тук идва ролята на умелия пиар/реклама. Да ни помогне да разберем проблема, да ни влезе под кожата, за да пожелаем да помогнем. Или както казва рекламният гуру Лео Бърнет: “Искаме клиентите да кажат „Това е страхотен продукт”, вместо „Това е страхотна реклама”.

За рекламно лице на кампанията агенцията избира дете на 14 години. В средата на юни се запознах с полския детски омбудсман – институцията, която защитава правата на децата в Полша. За целите на репортажа го помолих да ни срещне с дете, на което е помогнал. Отказа ми с думите: “За мен по-важно е спокойствието и достойнството на децата, отколкото медиите”. Не приемам аргумента, че Алекс съзнателно се е съгласил с идеята на агенцията. Дори и момчето да е било наясно какво прави, той все пак е едва на 14. До тази възраст децата са в графа “малолетен” и неслучайно не носят наказателна отговорност. Неслучайно също за първи път виждаме подобна кампания. Обяснението идва от представители на две от големите организации, които защитават правата на болни деца: “Е как защо? Все пак това са деца”. Тъжно ми е за родителите на Алекс и за асоциацията, която го представлява. Никой няма право да ги вини. В същото време знам, че в рекламния бизнес има стойностни хора, които наистина биха могли да им помогнат. Тъжно ми е също за хората, които един ден наистина ще прибягнат до тази отчаяна постъпка. Защото никой няма да им повярва.

Кампанията около 14-годишния Алекс ми напомни и за още една история. След като посещава Биеналето във Венеция, нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса се зарича никога повече да не се върне там. Защото: ”Това е един потресаващ маскарад, който с оправданието за модерност, експеримент и търсенето на “нови изразни средства”, всъщност бе свидетелство единствено за страшната липса на идеи, художествена култура, професионални умения, на истинност и морална доблест – липса, белязала значителна част от заниманията с изобразително изкуство в наши дни”. Позволявам си да заменя думата “изобразително изкуство” с “пиар”.

Да, но кампанията все пак е имала ефект, ще кажат някои. Нали в крайна сметка това е целта. Така е. Имаше. Унижи едно невинно 14-годишно дете. Постави под сериозно напрежение и без това затормозеното му семейство. Човек може лесно да се научи да пише. С малко труд ще се научи да го прави без правописни грешки и вече ще може да пише пиар материали. Това, на което човек се учи значително по-трудно, е на добър вкус. Новината беше отразена от почти всички медии (и Нова – на следващия ден, но с друг фокус), а някои й отделиха централно място. Това не значи, че кампанията е добра. Това значи, че е излъгала някакви хора. Спомнете си, че и когато Азис разпъна задните си части на платно пред паметника Левски, темата също беше водеща новина. Е, и? Важно е не да си в новините, а какво правиш там. Обадих се в Социалното и Здравното министерство да попитам дали ще се помогне на децата с това заболяване. От Здравното министерство отговориха, че се работи по въпроса. Това май сме го чували и преди. От Социалното няма да предприемат нищо. И все пак от кампанията имаше ефект – освен за болестта “мускулна дистрофия тип Дюшен” в онзи вторник научихме и за и ново заболяване – “мускулна дистрофия тип български пиар”.

/Предаването е от 12.12.2013/