ВЕЛИКДЕН – Празникът на Празниците

“Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.” Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство.Човек е съставен от тяло и душа. По тялото си той прилича на материалния свят, а по душата си – на Бога. Той е създаден по образ и подобие Божие, а това значи не само, че душата му е надарена с разум и свободна воля, а и че е способен чрез постепенно духовно усъвършенстване все повече да се уподобява на Бога, да се приближава до Него и да живее в Него. Душата е божественото в човека, затова е най-ценната част в съществото ни и заслужава повече внимание. Тя струва повече, отколкото целият свят. Тя е безсмъртна и вечна.

Възкресение Христово

Всичко за празника

ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА

Историята, Пожелания, Любопитно, Българските дати, Скъпоценните яйца на Фаберже, Рецепти, Как празнуват в България и другите сега и преди

“Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!” Евангелие от Лука 24:5,6

Наближава първият и най-големият от празниците на новозаветната църква – Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване”), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало честването му при евреи и християни съвпадало по време. През 325 г. на Първия вселенски събор в Никея е взето решение

Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара.

Източната православна църква, в т.ч. българската, ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие. 

Само пoнякога двата Великдена (православният и католическият) съвпадат по дата.

ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА

Последната седмица преди Възкресение, която идва, се нарича Страстна (наречена още Седмицата на страданията). Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

Всеки ден от тази седмица се нарича Велик — Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.

Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици и са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение.

В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо,

може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

15. Дойдоха в Иерусалим Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: “домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи”? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

Във Велики понеделник Църквата прославя св. праведен патриарх Йосиф (St. Patriarch Joseph the All-comely) – предобраз на Иисус Христос и син на Яков. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден на езичниците. На този ден Църквата също ни предлага да размислим и над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. Т.е. ако не се стремим да вярваме и да имаме добродетели и не принасяме духовни плодове и ние ще “изсъхнем”, душата ни ще изсъхне. ”Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън” (Мат. 3:10).

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим (да даряваме) – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Напомня ни, че трябва “да бодърстваме и да не униваме”, и да държим светилниците си запалени (очите си отворени) в очакване на Божествения Жених. ”Светило за тялото е окото” (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ‘”маслото е милостинята или всичките ни добри дела”(св. Йоан Златоуст). На този ден Църквата ни припомня също и притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. “14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Притча за талантите на тримата слуги
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите тази за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език “милост” се произнася “елеос”. Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. “Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски, – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното”. А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго.

В деня на Светата и Велика сряда (ПРЕДАТЕЛСТВОТО) се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя.  Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние и да “помажем” Господа. В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние не предаваме Христа или някого чрез нашите дела?

На Велики четвъртък си спомняме четири събития: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда. Господ Иисус Христос установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет Евангелия, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота и всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

“Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. А аз? А ти? Ако не умееш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек. Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.” /Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе./

Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (вижте по-долу).

На Велики Петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК – МИНАВАМЕ “ПОД МАСАТА”) се припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла “Разпни Го”, му издал тежка присъда. А само преди дни същата тази тълпа го зовяла “Осана”. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. В петък никой не подхваща каквато и да е работа. В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ”масата”. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ”гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя ПЛАЩАНИЦАТА – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите,за да ни напомня, че очакваме великия ден. По време на вечерното богослужение на Велики Петък Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово.  След това, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в “гроба” в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Т.е. “под масата” можем да минем през деня в петък, и в събота.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек – вместо царска корона – трънен венец, вместо престол – позорен кръст! Но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден – Неделята, наречена с най-краткото име – ВЕЛИКДЕН. За разлика от римокатолиците нашата Православна Църква не разглежда слизането на Христа в ада като “частен фрагмент”. Църквата ни не приема, че то е  “еднократно” действие, но и не учи, че Христос слиза в ада многократно. Христос пребивава в него със Своето спасително действие, със Своята спасителна енергия неизменно.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата. В дванадесет часа се пее канонът на Велика Събота и свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне (или Спасовден, 40 дни след Великден). Точно в полунощ и извън Храма, при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Свещенослужителите са сменили тъмните си великопостни одежди с бели пасхални, което символизира триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: “Христос Воскресе!”; Отговорът трябва да е “Воистина воскресе!”. Това служи като поздравление и през следващите 40 дни. Още в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. По възможност запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком у дома и ако имат кандило се запалва с нея, което е било изгасено през цялата изминала седмица. На следващата сутрин хората отново ходят на църква, в която няма служба и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си. Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др. /вижте по-долу рецепти/.

Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на “живота на света” в смъртта. Бог, Който желае всички да се спасят и достигнат до познание на истината, сторил всичко възможно за спасението на човечеството. Човешкото естество е вече освободено и единствено условие за спасението на човека се явява неговото собствено желание.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велики четвъртък и Великата Събота боядисваме Великденските яйца. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с 1-то боядисано яйце, най-често червено, прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Обикновено в същото време се пече Великденски хляб в които се добавят нечетен брой яйца. Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. – Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува.

Ако не сте успяли да боядисате яйчица, то ще получите такива в Църквата.

На “разпети петък” се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.

В събота преди полунощ, започва службата в православната църква.

На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята и понеделник и вторник следващата седмица са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница (40 дни) традиционният поздрав е “Христос возкресе!”, като се отговаря “Воистина Воскресе!” (… а не “мерси подобно 🙂 )

Свежи весели великденски пожелания.

*Честит Великден! Много любов,здраве,късмет и кошница пълна с яйца и козунак!*

*Честит Великден! Да ти е леко сърцето и тежък джоба!*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честито Възкресение Христово! Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота ни!*

*Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*Честит Великден! Пожелаваме много здраве, шарено настроение и усмивки. Весел празник!*

*Радост и много щастливи изненади! Желаем Ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за Вас!*

*Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

*Хората казват, че не всеки ден е Великден, но аз ти пожелавам за теб да бъде.*

*Днес е Великден, Христос возкресе и на земята радост донесе! Слънцето грее, бият камбани, в топла молитва всички са сбрани, а вкъщи чака софра готова с бели краваи, с покривка нова.*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!*

Три календара объркват общата дата за Великден: Лунен, Юлиански и Грегориански

Защо се разминават дните на източния и западния Великден? 

На Първия вселенски църковен събор през 325 г. в град Никея различия няма – приемат се догмите, каноните и “Символът на Вярата”. Съборът решава и Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пролетното равноденствие. съборът постановява Възкресение Христово да се празнува винаги след еврейската Пасха и никога заедно с него. Защото не може Възкресението да е преди разпването. (Христос е разпънат на кръст на хълма Голгота в Ерусалим в петък, на 25 март 33 година. Било е по време на празника Пасха. В неделя на 27 март, точно в полунощ, е възкръснал.) Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Пасха, той да бъде отслужван един месец по-късно. Правилото е просто, но кога настъпват пролетта и първото й пълнолуние? Проблемът идва от различията между лунния календар, с който си служат евреите, и Юлианският календар, отброяващ времето в Римската империя.

С вековете пролетното пълнолуние се е преместило и избързва с 4 дни. Юлианският календар също е неточен и натрупва разминавания от 13 дни. През 1592 г. папа Григорий XІІІ заменя Юлианския календар с Григорианския. Натрупаната грешка се коригира, като времето се измества с 10 дни напред. У нас това се прави на 1 април 1916 г., когато грешката е от 13 дни. При корекцията българите се събуждат от 1-и на 14 април. Григорий коригира и пасхалното пълнолуние по астрономическото. Православната църква е категорично против реформите. Това е причината да се разминават по дати източният и западният Великден.

През 1968 г. нашата православна църква приема Григорианския календар за датите на постоянните църковни празници, но за Възкресението се ръководи от догмите на Никейския събор. Пролетта, приведена по Григорианския календар, настъпва на 3 април, а пасхалното пълнолуние идва 4 дни след астрономическото. Ако православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото се падне в дните от седмицата – неделя, понеделник или вторник, както е тази година, източният и западният Великден съвпадат. Ако източноправославното пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата – сряда, четвъртък, петък или събота, западният Великден се празнува една седмица по-рано от православния.

По традиция всяка година деца търкалят яйца пред Белият дом за Великден. 8-годишният Бенджамин Брот от Фейърфакс, щата Вирджиния бе избраникът на семейство Буш през април 2004 година. ФОТО:Белият дом

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Този символ е сравнително стар в християнската религия, но и днес той е запазил символиката и стойността си. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН В ИСТОРИЯТА – 150 ГОДИНИ БЕЗ ГРЪЦКА ЦЪРКВА

Иларион Макариополски със светско име Стоян Стоянов Михайловски, е български духовник , един от водачите на черковно-националните борби в България. Родът му има грузински произход. Той е роден през 1812 г. гр. Елена. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир , където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието си в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Андрос. По-късно Макариополски учи 3 години в прочутата Атинска гимназия. Той е близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели , църковно-националната борба. През 1845-1850 г. , е заточен в Света гора. На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, по този начин той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия през 1860 г., Иларион Макариополски става член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод, а от 1872 г. и Търновски митрополит. Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква “Свети Стефан” в Цариград.

Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби.

Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности. Постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние почти забравихме този празник…”

Това е първият абзац от книгата на проф. Тончо Жечев “Българският Великден или страстите български”.

На 3 април (или на ВЕЛИКДЕН) всяка година отбелязваме повече от 150 години от деня, в който група патриоти решават да отхвърлят върховенството на гръцката църква, лавирайки между великите сили, успяват да заобиколят предпазливо Високата порта и да надхитрят всички. Историята е известна – на празничното богослужение в българската църква в квартал Фенер” “необичайните конспиратори в расо и тежки търговци – по определението на проф. Жечев, организират нещата така, щото вместо името на патриарха в тържественото богослужение да бъде споменато името на султана. Съчинена е и песен за султана, която не се отличава с каквито и да е политически достойнства, но върши работа, “колкото за политика”. От черквата се чуват гласове:

“Не щем гръцкия патриарх!”,

а епископ Иларион Макариополски се нагърбва с отговорността и поема “древната българска патриаршеска корона”.

И още редове от “Българският Великден”: “Изборът на деня навярно не е предизвикал никакви разногласия: никой не могъл да предположи нещо по-подходящо от най-големия православен празник – Великден, – който освен това през тази година бил в началото на април и както винаги се очаквало да събере многобройни богомолци от всички краища на многомилионния град. В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент – радостното оповестяване на възкресението…В трепет и опиянение богомолците очаквали настъпването на определения момент. В този час дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение….”

Това е едно от решителните събития в нашата история, минало без голямо предателство, белязано с рядко единодушие и последователност, пише проф. Жечев. И малко по-нататък повтаря: “Трябва още веднъж да подчертаем изключителното значение на това рядко, невиждано единодушие в решителния ден. /ДНЕВНИК/

ЛЮБОПИТНО

СКЪПОЦЕННИТЕ ЯЙЦА

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е роден на 18 май 1846г. в Санкт Петербург, Русия и е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите яйца на Фаберже.

Роден в семейството на бижутер (бащата, Густав, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка) в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование.

Наследява работилницата на баща си през 1870 г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали.

В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“.

През 1885 г. император Александър III поръчва на ателието на Фаберже — в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери като не по-малко известния Михаил Перхин — едно декоративно великденско яйце като подарък за своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех, Фаберже получавал постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца-за цар Александър III, който всяка година, до смъртта ѝ през 1894 г., подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна; и още 44 — в периода между 1895 и 1916 г. — за цар цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна. Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство. Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка; има запазена фотография и на още едно; други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 год. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.

Социалистическата революция в Русия от 1917 г. слага край на славната кариера на Фаберже.

Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия. Умира на 24 септември 1920г. в изгнание — тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му в Кан. /Източник: Вероника Караджова/

ВЕЛИКДЕН в България /статистика/

Всяка година, по-малко и по-малко от родните домакини шарят яйца за празника, показват данните от национално изследване на НЦИОМ.

Що се отнася и до задължителните за празника козунаци, то там месенето още повече намалява, а налитат на готови. Месенето на козунаци не е еднозначно свързано с финансовите възможности на българите. Всяка домакиня знае, че продуктите за козунак излизат по-скъпо, отколкото да го купиш готов от магазина.

Намаляват и посещенията на църковните служби на Великден, показват още данните от изследването. Голям процент от анкетираните заявяват, че спазват частично великденските пости. Много малко българи постят напълно, около 3%.

Великден най-често е сочен като важен религиозен празник от столичаните, от висшистите, от хората на възраст между 40 и 59 години и от жените. Мъжете, хората между 30 и 39 години, както и жителите на областните градове по-често от останалите отговарят, че отбелязват празника без религиозният мотив да е определящ за тях.

98% от определящите се като православни християни посочват, че в семействата им се боядисват яйца за празника, 93 на сто – че се поздравяват с “Христос Воскресе!” и 88 на сто – че купуват козунаци.

Великденска трапеза – семеен уют и сплотеност

Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Великден е един от най-големите семейни празници, който събират всички членове от семейството на празничната трапеза.

РЕЦЕПТИ

Мариновано агнешко бутче – от днес за утре – бърза и лесна рецепта

Продукти

80 гр масло

20 гр пудра захар

3 гр черен пипер млян

5 ч.л. сол

7 ск. чесън стар

1 бр. агнешко бутче

300 мл вино червено

300 мл оцет винен

1 розмарин

Приготвяне

1.Сложете бутчето в голям съд и го полейте с маринатата (приготвена от равни части оцет и червено вино, подправени с пудрата захар, чесъна, черния пипер и солта)

2.Покрийте го с алуминиево фолио и го сложете в хладилник

3.На следващия ден го извадете и намазнете с олио (ако го сложите в събота вечер, то точно в неделя преди обяд, когато трябва да се пече е суперско – от опит J

4.Изпечете го (50 минути до час) в затоплена фурна до 240 градуса

5.Извадете готовото бутче от фурната и го оставете да почине за 10 минути

6.Полейте го с марината и го нарежете

7.Сервирайте го в голяма чиния и го пазете топло.

——————————————————————

Агнешко бутче в тесто

Продукти

1 бр. агнешко бутче

1 бр. агнешки комплект

500 гр тесто

100 мл вино бяло

100 мл олио

60 гр масло

1 ч.л. сол

1 бр. яйчен жълтък

5 гр черен пипер млян розмарин

Приготвяне

1.Обезкостете бутчето и направете в него отвор за плънка

2.Нарежете комплекта на кубчета и го задушете с малко масло в тиган

3.Посолете го, прибавете смлян черен пипер, мащерка, розмарин и бялото вино

4.С тази смес напълнете бутчето и зашийте отвора

5.Посолете и поръсете с черен пипер месото отвън от всички страни

6.Смесете останалото масло с олиото и намажете бутчето

7.Поставете го за 15 минути в загрята до 230 градуса фурна, след което го извадете

8.Оставете го да изстине

9.Разстелете тестото върху набрашнена тава, сложете бутчето в средата и го увийте добре в тестото

10.Отгоре направете украса от “листа” и “цветя” от тесто

11.Намажете повърхността с жълтък

12.Печете ястието във фурната около 20 минути

13.Поднесете го веднага в предварително затоплена чиния.

—————————————-

Козунак със стафиди и бадеми

Съставки

1000 гр брашно тип 500

300 мл мляко краве прясно

300 гр захар

8 бр. яйца

200 гр масло

100 гр бадеми

1 пак. мая

125 гр стафиди

1 бр. яйчен жълтък

1 лимонова кора

Приготвяне

1.1/2 чаена чаша от брашното попарете с вряло мляко и бъркайте, докато се получи рядка кашица

2.Размийте маята с 1-2 супени лъжици топло мляко и 1 чаена лъжичка от захарта

3.Прибавете я постепенно с разбъркване към брашнената кашица

4.Затворете съда и оставете сместа да втаса

5.Изсипете останалото брашно в по-широка тава и направете в средата кладенче

6.Разбийте отделно жълтъците и отделно от белтъците ги излейте внимателно в кладенчето

7.Прибавяйте по малко и от млякото с маята, сипете солта и настърганата лимонова кора

8.Започнете да месите тесто (докато погълне всичкото брашно), като от време на време добавяте от омекналото масло

9.Започнат ли да излизат мехурчета, пуснете в тестото стафидите

10.Разделете тестото на 2 части – по-малка и по-голяма

11.По-малката оваляйте върху масата на дълъг ‘колан’ и го поставете в кръг по края на намазаната с масло тава

12.По-голямата част разделете на 5-6 топчета

13.Всяко едно оваляйте също като ‘коланче’ и навийте спираловидно

14.Подредете ги така, че в средата на тавата да остане малко място

15.Оставете козунака да втаса и го намажете отгоре с разбитото яйце

16.Набодете го с бадемите, а в средата поставете едно червено яйце

17.В началото печете на силна фурна, а към края – на умерена

7 comments for “ВЕЛИКДЕН – Празникът на Празниците

  1. 04/10/2012 at 13:55

    Zdraveite vsichki,
    Idva Velikden!
    Publikuvam text “in English” ot moi material v Amerikanska media.
    Ukrasil sum go malko za blagozvuchie.
    Izvinete me, che ne e na rodnia ezik, no imam goliamoto jelanie,
    ako mojete da pomognete i da razprostranite tozi text mejdu vashi
    priateli, koito da opoznaiat nashata Viara i Kultura.
    Evgeni veselinov

    VELIKDEN � Bulgarian Easter – the most important holiday of the year
    “Let us give all, offer all, to Him who gave Himself;
    A ransom and reconciliation for us.”

    April 10, 2012� Veliki Chetvurtuk, Los Angeles.
    Evgeni Veselinov, Obzor By BulgariCA
    His All Holiness Bulgarian Patriarch Maxim and his prelate in
    America, Metropolitan Joseph and Reverent Otec Hristo Tzankov’s
    Blessings

    Dobro Utro! Good Morning !
    Today is The Great and Holy Thursday (Veliki chetvortuk) � 12th
    of April 2012! Let’s prepare some famous Bulgarian food! Let’s go
    together in the Bulgarian Church!
    Another beautiful day with you guys!
    Another Great Day from The Great Week!
    Sit dawn and read for the most important for Bulgarian holiday of
    the year!
    What better way to start the day?!

    WHAT TO DO FOR EASTER IN LOS ANGELES NEXT 4 GREAT DAYS ?

    Thu, April 12, 2012 � 7:00pm – Service of the 12 Passion Gospels.
    Great and Holy Thursday (Veliki chetvurtuk). This is the day when
    the Easter red eggs are colored (vapsuvat). People take one of their
    red eggs to church for the service of the 12 Passion Gospels. After
    the service they bury the egg in the vineyard so that God keeps them
    from hailstorms (gradushka) and to give them a good harvest
    (bereket). People believe that a Holy Thursday egg would last that
    way all year.(BOIADISVAME YAICATA)

    Fri, April 13, 2012 � 11:00am � 7:00pm � Lamentation Service.
    Great and Holy Friday, Good Friday (Veliki petuk).
    People go under the shroud preying for good health, God’s protection
    and Blessings. (POD PLASHTENICATA)
    On Great and Holy Friday each family always buys a new pottery dish.

    Sat, April 14, 2012 � 11:30pm � Resurrection Service. Delight
    liturgy.
    In midnight on Saturday, April 22, 2006 Bulgarian people go to
    Bulgarian Orthodox Church and under the melody of the bells they greet one another with the words: Hristos Voskrese – `Christ has risen!’ and the answer is
    Voistina Voskrese – `So has he.’ They kiss each other and wish one
    another health and luck. The kindled midnight candle is to be
    carried home silently.(NOSHTA NA IISUS – NASHATA NOSHT – SUBIRAME SE
    V CURKVATA, KAKTO VINAGI)

    Sun, April 15, 2012 � 11:30am � Great liturgy and Great Lunch.
    People are knocking boiled eggs trying to break them. These are
    special painted eggs. During the whole day people visit their
    neighbors and relatives. They bring also kozunak (bread with sugar,
    made of special yeast). (See the receipts)
    On Easter everyone in Bulgaria may wish something, as long as
    one does it sincerely, but one also should hold a coin in their
    hand. If one is faithful to their religion the wish will come true.
    (SUBIRAME SE V CURKVATA NA TURJESTVEN OBIAD)

    Did we looose something in the striving for modernity?
    Traditions and religion?
    We go through the actions since birth, but how many of us truly
    believe… ???

    With joy we share with you our Orthodox faith and our Parish life.
    Welcome! We look forward to meeting you.

    The Bulgarian Eastern-Orthodox Churches in Los Angeles are two (2).

    “Sveti Georgi” (St.George) is under the authority of Alternative Diocese /Sinod/.

    “St. Kliment Ohridski” is under the authority of OCA.

    Both of them are not under the authority of His All Holiness Bulgarian Patriarch Maxim and his prelate in America, Metropolitan Joseph of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese of the U.S.A., Canada, and Australia.

    BULGARIAN EASTERN-ORTHODOX CHURH “SV. KLIMENT OHRIDSKI”
    1162 N Bronson AveLos Angeles, CA 90038

    BULGARIAN EASTERN-ORTHODOX CHURH “SV. GEORGI”
    150 S Alexandria Ave, Los Angeles, CA 90004

    Happy Easter to All!

    I REMEMBER �
    WE HAVE TO KNOW �
    I remember as a seven-year old attending a midnight Easter
    service in my native Bulgaria. It is vividly impressed on my memory
    for one particular reason: in my childish imagination I thought I
    saw Jesus Christ soaring up to heaven as a dove.
    I wish I could say that that was the moment I became a Christian.
    It wasn’t.
    Still, what I felt then remained with me as a faint light to which
    our merciful God was adding other experiences to finally produce His
    perfect day of salvation.

    FOR Bulgarian Orthodox Christians, Easter is the most important
    holiday of the year.
    As the Bulgarian name implies Velikden (great day), Easter is in
    fact based on the main Christian dogma � the faith in the
    resurrection of Jesus Christ.
    Bulgarians love to celebrate and their calendar is full of
    traditional and other festivities.
    There are a variety of traditions in the religious calendar year
    that link holidays with food (or lack thereof). Fasting (postane)
    serves as a cleansing of the body and soul, often after the
    indulgences of the harvest or after a long winter. Before Orthodox
    Christmas, for example, the old customs call for 40 days of fasting �
    abstaining from all animal products (meat, eggs, milk, etc.)
    Many older Bulgarians still follow the custom of fasting, but
    among younger generations it is fairly uncommon. Due to the long
    years of religious oppression, beliefs across the country have been
    diluted and often vary. Most families do celebrate Easter day,
    however, which marks the end of the fast, with feasts of hams or
    other meats, vegetables, hard-boiled eggs and Kozunak, the
    traditional, braided, sweet bread, symbolising the body of Christ.
    The bright red colored egg is the symbol of Easter (or Pascha)
    for the Orthodox Christians all over the world. Nowadays other
    colors are used as well (not for political reasons only). The eggs
    are colored on Holy Thursday after the Divine Liturgy.

    The Easter breads are a worldwide Orthodox tradition as well. They
    are big and small and decorated. The bread is called “kolache”
    or “kozunak”. There is no exact English translation, although the
    Italian “Panettone” (sold under that name in the USA, for example)
    tastes somewhat similarly. One of these Easter breads is specially
    decorated with one or more (but an odd number) of red eggs are
    incrustate into it. This bread is taken to church on Saturday
    evening when a special sequence of services takes place: Midnight
    Office, Rush Procession, Matins & Divine Liturgy. These are actually
    the services of Great and Holy Pascha (Velikden). After the service
    the clergy blesses the breads and eggs brought by the people and
    they take them home.

    Such breads and eggs are presented to the Spiritual parents (God
    parents, krustnitcite), to the biological parents, and also to other
    relatives, friends, etc.

    The eggs are cracked after the midnight service and during the
    next days. One egg is cracked on the wall of the church (and this is
    the first egg eaten after the long Great Fast). The ritual of
    cracking the eggs takes place before the Easter lunch. Each person
    selects his/her egg. Then people take turns tapping their egg
    against the eggs of others, and the person who ends up with the last
    unbroken egg is believed to have a year of good luck.
    The traditional Orthodox Paschal greeting is: “Hristos Voskrese”
    (“Christ is Risen!”) The answer is: “Voistina Voskrese” (“Indeed He
    is Risen”). This is the greeting during 40 days after Pascha. Also,
    These greetings are exchanged during the tapping of the eggs,
    mentioned above: They are repeated 3 times and the actual tapping is
    after that.
    As you can see the Bulgarian Easter traditions are a variant of
    Orthodox Easter traditions. There could be some unique Bulgarian
    touches, but a more serious study is needed to identify them.

    Possibly due to their history of greatness, but also of tragic
    reversals which threatened their very survival as a nation,
    Bulgarians have developed a natural acceptance of the question of
    death and resurrection.

    *** Eastern Orthodox churches use the Julian calendar to calculate
    their Easter holiday, while Western churches use the Gregorian
    calendar or a revised Julian calendar. Our celebration has to be
    after the Passover; that’s why we calculate it differently.

    Happy Easter to All!
    Evgeni Veselinov, Chief-In-Editing “Obzor” By BulgariCA
    The 1st & the only Bulgarian Newspaper on the West Coast
    BulgariCA – To Be Good for One !
    Sign for The Biggest Bulgarian-Y-Group in the World – over 1300 members!
    OBZOR By BulgariCA is an exclusive, daily emailmagazine devoted to keeping you in the know:
    http://groups.yahoo.com/group/bulgarica/

    — VELIDENSKI RECEPTI — BULGARIAN EASTER RECEIPTS —
    KOZUNAK – EASTER CAKE – The Traditional Bulgarian Cake (In English)
    (It’s mazanec in Czech nations, babka in Poland, pannatone in
    Italy, tsoureki in Greece and kulich in Russia. The Finns bake
    pasiaisleipa, and the Portuguese knead a masa savada)
    INGREDIENTS:
    1/2 cup water
    1 1/2 cups white sugar
    12 eggs
    1 teaspoon salt
    1 teaspoon cream of tartar
    2 cups cake flour
    1 teaspoon almond extract
    1 teaspoon orange extract
    ————————–
    DIRECTIONS:
    Preheat oven to 350 degrees F (175 degrees C).
    In a saucepan over medium heat combine the water and the white
    sugar, boil until mixture spins a thread approximately 225 degrees F
    (110 degrees C).
    Beat egg whites, salt and cream of tartar until light and fluffy
    but not stiff. Add hot syrup slowly to egg whites, beating until
    cool. Beat egg yolks until thick and lemon colored. Stir 1/3 cup of
    the egg whites into the beaten egg yolks.
    Sift 1 cup flour over the egg whites and gently fold in. Add almond
    flavoring.
    Sift remaining flour over egg yolks and fold in orange flavoring.
    Spoon egg white batter and egg yolk batter alternately into one
    ungreased 9 inch tube pan.
    Bake at 350 degrees F (175 degrees C) for 1 hour. Once cool frost
    with yellow tinted Seven Minute

    BulgariCA � To Be Good for One !
    God Bless!

    Sign for The Biggest Bulgarian-Y-Group in the World – over 1300 members!
    OBZOR By BulgariCA is an exclusive, daily emailmagazine devoted to keeping you in the know:
    http://groups.yahoo.com/group/bulgarica/

  2. valia malinova
    01/13/2013 at 14:03

    Zdraveyte mnogo iskam da se zapoznaq sas balgari koito jiveqt vav los Angeles molq ispratete mi na tozi imeil vashiqt ,imae jelanie da doidem sas majami tam da rabotim .
    Bog da vi blagoslovi !
    Amin !