Зов за спиране на дескриминацията за българи и румънци в Европа

ДАННИ ЗА ОТНЕМАНЕТО И ЗА ПРАВО НА ТРУД И ЖИВОТ НА БЪЛГАРИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НА КОЙТО БЪЛГАРИЯ Е ЧЛЕН ОТ 2007 Г. И ПЛАЩА ВНОСКИТЕ СИ РЕДОВНО

29 март 2012г. Държавите в ЕС и Европейската комисия трябва да работят по-усилено за прилагането на основните права на гражданите на Общността, се посочва в документа, приет от ЕП днес и цитиран от българската редакция на пресслужбата на парламента.

Това включва свободното придвижване на граждани и пребиваване в друга страна от ЕС (вкл. и неограничаване на правата на българи и румънци за работа в друга държава от Общността), както и възможностите за кандидатиране и гласуване за Европейски парламент и за местни избори. ЕП призовава деветте държави от ЕС, които продължават да ограничават достъпа на български и румънски граждани до техните пазари на труда, “да преразгледат възможно най-скоро своите решения, като вземат предвид принципа на равенство, забраната за дискриминация, необоснования характер на тези решения и принципа на солидарност”.

ПРИПОМНЯМЕ:

На гурбет в Германия – защитени и ограничени: Българите все още нямат изцяло свободен достъп до германския пазар на труда – до 2014 само ограничен – Безскрупулни фирми се възползват – Българинът не е заплаха! – Прах в очите на хората и масло в колелата на Евро-машината за евтина трудова ръка – Стадо спи спокойно – държавният стопанин спи, синдикалните кучета си лаят, корпоративният керван си върви!

Достъпът до пазара на труда в Люксембург за българи и румънци остава ограничен за още две години поради високото равнище на безработица в херцогството, съобщи БТА на 11 декември 2011г. Според решение на люксембургското правителство през следващите две години българските и румънските граждани, желаещи да работят в Люксембург, ще трябва да имат разрешително за работа. Ограничението е предвидено в споразумението за присъединяването на двете страни към Европейския съюз и изтича през 2014 година. Изключение има за българи и румънци, членове на семейство на друг гражданин от ЕС, които няма да се нуждаят от разрешителни за работа, за да получат достъп до пазара на труда в Люксембург. Българските и румънските студенти също имат право да работят без разрешителни.

Белгия обяви на 19 декември 2011г. решението си да удължи до края на 2013 г. преходните мерки за ограничаване на достъпа на румънски и български работници до белгийския пазар на труда, съобщи тогава БТА. Румънските и български работници ще могат да получават разрешение за работа само в секторите, за които е обявено, че има недостиг на работна ръка.

По този начин Белгия се присъедини към Великобритания и Ирландия, които вече бяха изпратили съобщения до Европейската комисия, че ще удължат рестрикциите за румънски и български работници след 31 декември 2011 г. най-малко до 2013 година.

Десет държави от ЕС все още поддържат ограничения за български работници – Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Франция и Холандия.

Само български граждани, които пребивават официално повече от пет години на територията на Република Австрия, могат да бъдат наети напълно легално на работа. За тази цел те трябва да получат от AMS (Arbeitsmarktservice) формуляра ЕУ-Фрайцугигкайтбещетигунг (EU-Freizugigkeitsbestatigung), който се издава въз основа на §32а Abs 2 и Abs 3 от AuslBG.

Договорът за присъединяване от 2005 г. позволява на 25-те страни-членки на Европейския Съюз (ЕС), към които България и Румъния се присъединиха при последното разширяване на съюза през 2007 г., да ограничат временно свободния достъп на работници от Румъния и България до трудовите им пазари. Преходният период от общо седем години е разделен на три етапа – 2 плюс 3 плюс 2 години. В края на всеки етап страните-членки обявяват дали спират забраната или искат тя да действа и през следващия. От решението на Белгия се разбра, че тя ще иска забраната да действа възможно най-дълго. След изтичането на седемгодишния период в края на 2013 г. предпазна клауза позволява една страна членка да въведе отново ограничения, ако съществуват тежки сътресения на трудовия й пазар или опасност от такива (както постъпи Испания на 22 юли 2011 година). Съгласно присъединителния договор на България, останалите държави-членки на ЕС имат право едностранно да налагат ограничения до 31 декември 2013г. Рестриктивните мерки бяха въведени като временни с цел да не се стигне до големи емигрантски вълни от страна на новоприети страни към някои от “старите” страни-членки.

Всеки гражданин на ЕС има правото да търси работа в други страни-членки при същите условия като гражданите на тези страни. С други думи за назначаването на чужденци, които са граждани на ЕС, не трябва да бъдат поставяни дискриминативни изисквания. Това обаче не означава, че в определени случаи не е оправдано изискването на определен трудов стаж или владеенето на езика на приемащата страна. Това се казва на уебсайта на представителството на Европейската Комисия в България. Ето какво още се съобщава от официалната Европейска институция относно правото на труд, осигуровки и други за нашите сънародници в Европейския Съюз (ЕС).

Признаване на дипломи

Достъпът до общия пазар на труда се улеснява и от редица директиви (изменени и допълнени от Директива 2005/36/ЕО , с действие от 20.10.2007г.), които регламентират взаимното признаване на професионалните квалификации за т. нар. регулирани професии (тези, които изискват определена квалификация, доказана с притежанието на диплома или сертификат). Специални секторни директиви регламентират автоматичното признаване на дипломите на лекари (Директива 93/16/ЕИО ), медицински сестри (Директива 77/452/ЕИО ) фармацевти (Директива 85/433/ЕИО ), стоматолози (Директива 78/686/ЕИО ), архитекти (Директива 85/384/ЕИО ) и др. Общият принцип гласи, че квалификации, придобити в една държава-членка, които дават достъп до трудовия пазар в тази  страна, трябва да бъдат автоматично признати на територията на всички останали страни-членки, доколкото отговарят на един минимум от задължителни изисквания, описани в съответните директиви.

Обезщетения при безработица

В случаите, когато правото на получаване на обезщетения при безработица зависи от покриването на определени осигурителни периоди, периоди на работа в една или повече държави-членки, също следва да бъдат зачетени. Обикновено, обаче, преди да се подаде молба за социално подпомагане при безработица е необходимо лицето да е работило в страната, където кандидатства за подпомагане. Освен това в сила ще са правилата за обезщетение при безработица, валидни в приемащата страна.

Ако Вие сте безработно лице и желаете да потърсите работа в други страни на ЕС, то имате право да получава обезщетение от България за период от три месеца след напускане на страната при следните условия (Регламент 1408/71/ЕО ):

• Трябва де сте получавали обезщетения при безработица за поне четири седмици в България;
• Трябва да получите от съответната компетентна институция в България документ E 303;
• Трябва да се регистрирате в бюрото по труда на приемащата страна в седемдневен срок от дата на пристигане;
• Трябва да се съобразявате с процедурите на приемащата страна.

Правото на социално подпомагане в България се губи, ако се завърнете след изтичане на периода от три месеца.

Повече за координацията на системите за социална сигурност в ЕС четете тук .

Списък на европейските формуляри (E-forms), които издава НОИ за прилагане на Регламент 1408/71, може да намерите тук .

Пенсионни права

Във всяка страна, където сте били осигурени, Вашите осигурителни права се запазват до навършване на пенсионна възраст, т.е. вноски, които са били платени, не се прехвърлят в друга държава-членка или изплащат обратно на осигуреното лице, ако лицето вече не е осигурено в тази държава.

Всяка държава-членка, където сте били осигурени поне една година трябва, да Ви изплати пенсия в размер пропорционален на периода, през който сте се осигурявали. Ако сте били осигурени дълго, ще получите относително “висока” пенсия (Регламент 1408/71/ЕО ).

Допълнителна информация за пенсионните Ви права в ЕС може да намерите тук (английски).

Преходни разпоредби за български граждани

Българските граждани все още не могат да се възползват от пълния обем на правата си на общия пазар на труда на ЕС. Според клауза от Анекс към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС се въвежда преходен период от максимум 7 г., считано от дата на членство на страната ни, през които останалите страни-членки са свободни да налагат национално мерки, за да ограничат достъпа на работна ръка от България до техните трудови пазари. Най-често тези мерки се изразяват в изискването за притежание на разрешително за работа. Тези ограничения бяха в сила и за 10-те нови страни-членки, присъединили се през 2004г. и се отнасят за наемната работна ръка, но не и за самонаетите.

В края на 2008 г. Комисията ще изготви доклад, въз основа на който Съветът ще преразгледа действието на преходните договорености. Освен това, всяка от държавите-членки на ЕС-25 трябва да уведоми официално Комисията дали възнамерява да продължи да прилага своите национални законодателни мерки в продължение на най-много още три години. По принцип, преходните договорености следва да преустановят действието си пет години след присъединяването. Въпреки това, съществува възможност дадена държава-членка на ЕС-25 да поиска от Комисията разрешение да продължи да прилага своите национални мерки в продължение на още две години, но само ако отчита сериозни смущения на трудовия си пазар.

Кои страни имат ограничения за българи – виж тук [56 KB] .

Подробна информация за свободното движение на работници към и от България може да намерите тук .