Българските генерали – кой, къде и как живее

 
 
Днес са 37 – 5 пъти повече били преди 20 години
 
 
 

 

Ще ги стигнем ли американците и по генерали?

Куриозни уволнения

И преди, и сега повечето български генерали се “въртят” около Президента

Първи началник на Щаба на армията произведен в Генерал е бил роденият в Шумен капитан Рачо Петров. заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България — първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият — 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I. Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. На 24 април 1887 г. е назначен за военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов (1894-1896). На 2 август 1888 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1891 в чин полковник. На 17 ноември 1896 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 29 ноември същата година се уволнява от армията и напуска министерския пост.Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че Рачо Петров внася големи суми от различни държавни фондове в лихвена сметка в Българската народна банка, в която постъпват и негови лични средства. Освен от лихвите по сметката, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.

    23 ноември 2010г. Към днешна дата генералски лампази в Българската армия носят 37 души, а в началото на прехода броят на хората с генералски звезди е бил  около 160-180 души. Това установило проучване на държавната ни информационна агенция за времето преди и след 1989 година и преходът, който е преживяла армията ни с нейните военачалници.
     Ако към втората цифра прибавим и броя на генералските пагони от съществуващите по онова време Строителни войски, Транспортни войски, половин дузина висши и полувисши военни училища, военни медицински заведения, отдели в ЦК на БКП, Гражданска отбрана и т.н . – броят на генералите от края на 1989
г. и началото на 1990 г. може да достигне и цифрата 250-270 души.

   ИСТОРИЯТА        Първи началник на Щаба на армията е бил капитан Рачо Петров, който получава това назначение със заповед от 9 септември 1885 г. От тогава до сега начело на армията ни са били 47 висши военни, като последният, който заема към днешна дата длъжността Началник на отбраната е генерал Симеон Симеонов/вижте най-долу кой е той/. По време на Първото българско царство (680-1018) званията в българската армия първо са били традиционно взети от старата българска държава и от прабългарския език, а по време на Второто българско царство (1185-1396) се използва византийската система на военни чинове. След Освобождението (1877-1878) се възприема западноевропейската система военни звания, включително и генералските. Но генерали в българската армия се появяват сравнително късно. Така по време на Сръбско-българската война (1885), само няколко години след Освобождението, в българската армия не е имало офицери с генералски чинове, поради което войната е наречена Войната на капитаните срещу генералите.

От 1 юни 2005 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание „генерал“ е 60 г.

        В историята на БА не липсват куриози – най-кратко длъжността Началник на щаба на армията е заемал генерал Михаил Йовов – само за един ден от 18 – до 19 май 1934 година.
        Близо до този рекорд е и генерал Кирил Янчулев, който стои начело на войската само 6 дни – от 6 до 13 септември 1944 г. Най-дълго време офицер номер 1 в армията е бил генерал-полковник Атанас Семерджиев – 27 години, следван от генерал Иван Бъчваров – 10 години и капитан Рачо Петров – 9 години.
        Най-младият шеф на войската ни е бил капитан Рачо Петров – на 24 години, а най-възрастният -генерал-полковник Христо Добрев – на 67 години.
       Датата 10 ноември 1989 г. заварва армията ни с един армейски генерал и  17 генерал-полковници, част от които са били депутати в Народното събрание.
      За сравнение – в целия натовски блок по същото време е имало едва 23 офицери с подобни висши военни звания. 

                    Къде са днес генералите на прехода?

         В годините на демократичните промени заварен шеф на ГЩ на БА е бил генерал-полковник Атанас Семерджиев от 1962 г. – до декември 1989 г. В края на декември 1989 г. ген.Семерджиев става вътрешен министър в правителството на Георги Атанасов и остава на този пост при образуване на първото правителство на Андрей Луканов.
        През август 1990 г. в резултат на компромисно споразумение между  управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, а за президент – лидерът на СДС Желю Желев.
        През 1992 г. е образувано следствено дело срещу ген. Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева с обвинението, че са унищожили над 144 000 агентурни дела на бившата ДС. През април 2002 г. на ген. Семерджиев е наложена присъда “лишаване от свобода” за 4 години и 6 месеца при общ режим на изтърпяване. Генералът е поставен под домашен арест за 2,5 години, след което мярката е заменена с подписка и парична гаранция. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г.
        Днес ген. Семерджиев живее от пенсията си на военен и с парите, които държавата му отпуска като бивш вицепрезидент – около 1 500 лева на месец.
        За около 8 месеца до август 1990 г. шеф на Генщаба ставагенерал-полковник Христо Добрев, назначен на  този пост след таен пленум на ЦК на БКП. Ген. Добрев става депутат във ВНС от квотата на преименувалата се БКП/БСП.
       

Феноменът Царичина е загадка и след десетки години. Най-вече с внезапно избухналата лудост сред родните генерали. Ще ви припомним тази граничеща с безумието история. Тогава софийското село Царичина за една нощ става секретен военен обект. Мистериозните разкопки, наречени помпозно операция

След него за 1 година от август 1990 г. до август 1991 г. офицер номер 1 е генерал-полковник Радню Минчев, който днес не е между живите. Престоят на ген. Минчев в тресящата се от реформи армия ще се запомни обаче с неговата благословия за реализацията на “експеримента Царичина”. За това са изразходвани над 15 милиона лева, а целта е търсене на съкровището на цар Самуил, извънземен разум, следи от Космоса, прародителят на човечеството и други паранормални явления. Тунелът, който е бил копан на ръка от войници под “ръководството” на извънземни е бил смайващ – с дължина около 160 метра и постигната дълбочина над 60 метра, като посоката е била сменяна над 30 пъти. След намесата на цивилното ръководство на МО “експериментът Царичина” е спрян и даден на военна прокуратура. Резултати от разследването няма и до днес.
        От септември 1991 г. до септември 1994 г. шеф на Генщаба става армейски генерал Любен Петров. Това може би е най-бурното и противоречиво време в най-новата история на армията ни, белязано с безброй скандали между военното и цивилно ръководство на войската, коментират анализатори на прехода.
        “В началото на мандата ми заварих 123 генерали в армията, а в края оставих 69 военни с генералски пагони”, сподели ген. Петров за БТА и коментира, че е служил единствено и само на България. След края на военната си кариера ген. Петров е депутат в 37-то и 39-тото Народно събрание от БСП. През 2006 г. се кандидатира за президент, но остава последен сред 7-те кандидат-президентски двойки. От 2006 г. се отказва от членството си в БСП.
        От 2 септември 1994 г. с президентски указ за шеф на Генщаба е назначен генерал-полковник Цветан Тотомиров. Известен е във войсковите среди с прозвището “железният войник”. “Железният” Тотомиров удържа единството на армията в едни от най-трудните за страната времена и не се заигра с нито една политическа сила. Поне видимо. Сменен е светкавично за няколко часа и неясно защо на емблематичната дата 9 юни 1997 г. с мотива, че в армията се въвежда ротационен принцип на управление. Назначен е за секретар на президента Петър Стоянов по въпросите на националната сигурност. След смяната по върховете на Дондуков 1 ген. Тотомиров отива на работа в консорциума “Електронпрогрес”, където се труди и до днес.
        От 11 юни 1997 г. на поста офицер номер 1 в армията е назначен генерал Михо Михов, смятан по онова време  за “най-европейския” генерал във въоръжените ни сили. Суперлативи за интелекта и бойната подготовка на младия генерал идват едновременно както отвъд Океана, така и от щаб-щабквартирата на НАТО в Брюксел, закъдето се е запътила и България.
         Ген. Михов застава начело на армията в условията на вечно стартираща реформа, на валутен борд и на бушуващи етнически и бойни конфликти в съседна Югославия. Генералът с достойнство успява да преведе клатушкащия се от реформи  кораб на войската и до покана за членство в НАТО. При встъпването си в
длъжност ген. Михов произнася една култова фраза: “Знам си началниците – президента и военния министър”. Въпреки това обаче ген. Михов има не малко търкания с цивилното ръководство на МО и неведнъж вади оставката от джоба си. Въпреки това мандатът му като шеф на Генщаба е удължен с една година и генералът сдава поста през април 2002 година. Назначен е като секретар на президента Георги Първанов, а от 2005 г. до 2009 г. е посланик в Македония. Към днешна дата генерал Михов е сред основателите на президентската политическа формация АБВ.
            От април 2002 г. до юни 2006 г. шеф на Генщаба е генерал Никола Колев, който дефакто става първия български натовски четиризвезден генерал. България участва със свой батальон в състава на коалиционните сили за следвоенно възстановяване на Ирак. Генерал Колев е изправен пред тежко изпитание да посрещне ковчезите на българските войници от българския механизиран батальон от състава на коалиционните сили за следвоенно възстановяване на Ирак, загинали в Кербала при изпълнение на служебния си дълг. Днес генерал Колев е началник на кабинета на Президента георги Първанов
            От юни 2006 г. до юли 2009 г. шеф на Генщаба е генерал Златан Стойков. Към края на мандата си ген. Златан Стойков реформира въоръжените сили до списъчен състав 32 156 души и числен състав на БА – 29 379 души. Днес генерал Стойков живее в панелка от 70 кв. метра в жк “Младост” и е сменил старата си жигула със западен автомобил втора употреба.
           Бившият секретар по въпросите на националната сигурност на президента Желев о.р.ген. Стоян Андреев днес е почетен председател на Съюза на българските командоси.
          Адмирал Христо Контров, бивш командващ флота, беше областен управител на Варна от листата на ДПС. Бившият шеф на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски опита да влезе в политиката от листата на БСП  като кмет на столичния квартал “Лозенец”, но не успя.
           Бившите командващи на Сухопътните войски генералите Гиньо Тонев и Захарин Илиев днес са пенсионери и са се отказали от участие в обществено-политическия живот. Както са сторили това близо 90 на сто от генералите на прехода.

                            Куриозните уволнения в армията

           За двайсет години преход армията ни запази своята надпартийност и не позволи да бъде въвлечена в политически интриги и боричкания. Във войската обаче има няколко куриозни уволнения на офицери от висшия ешелон, които най-добре характеризират времето на прехода.
        Едно от най-куриозните уволнения в армията е на бившия командващ Сухопътните войски /КСВ/ генерал-лейтенант Люцкан Люцканов. На 1 април 1993 г. по време на командно-щабно учение в КСВ генералът е повикан по спешност на петолъчката, където военният министър Валентин Александров му заявява в прав текст:
   “Г-н генерал, по мое предложение вие сте освободен от длъжност. Това е решение на Министерския съвет. Мотивите ще ви каже началникът на ГЩ.” 
    Близо месец и половина президентът, военният министър и тогавашният началник на ГЩ армейски генерал Любен Петров не могат да измислят мотиви за уволнението на висшия офицер, който е с безспорен авторитет в армията. Първопричина за тази разправа с ген. Люцканов е статия във в. “Дума”, според която по време на съвещание на КСВ в Пловдив едва ли не е подготвял военен преврат, въпреки присъствието там на самия началник на ГЩ ген. Любен Петров. Натискът срещу ген. Люцканов е огромен и на 11 май 1993 г. той сам депозира оставката си пред президента в интерес на стабилността на БА.
        На 16 юни 1993 г. излиза решение на Министерския съвет с мотивите за уволнение на ген. Люцканов, където няма нито една дума от клеветите, с които месеци е заливан генералът. След уволнението си от армията ген. Люцканов създава офицерският патриотичен съюз “Чест и достойнство”. В периода 1997 – 1999 г. е секретар на МВР в правителството на Иван Костов. До 2007 г. е в частния бизнес, след което за две години от 2007 г. до 2009 г. е заместник-кмет на община Младост, където сам напуска поста.
        Друго знаково уволнение от армията е на сегашния вицепрезидент Ангел Марин. По време на протоколна среща с журналисти по случай празника на Ракетните войски на 9 март 1998 г. тогавашният командващ този род войски ген. Марин разчупва суховатия тон на словото си и изрича няколко фрази: “държавата е абдикирала от армията”, “командата “бегом към НАТО” е вредна” и че не би приел поздрави за празника на Ракетните войски от президента, премиера и министъра на отбраната.
        На 11 март президентът Петър Стоянов кани генерала в президентството и в присъствието на журналисти го призовава да се отрече от думите си или ще бъде уволнен от армията дисциплинарно. Ген. Марин отказва публично покаяние с думите:
   “Г-н президент, вие ме разочаровахте” и е уволнен дисциплинарно от армията.
    След това ген. Марин създава неправителствена организация, която да помага на военнослужащите независимо дали са офицери или войници. Неговата организация дарява пострадалия в Косово войник Данаил Данаилов с 1 000 лева, както и много други, без да вдига медиен шум.
    По време на президентските избори през 2001 г. ген. Марин се явява в тандем с Георги Първанов, където двойката печели втория тур на изборите на 18 ноември 2001 г. с 54,9 на сто.

                        Ще ги стигнем ли американците и по генерали?

        Армията на САЩ  /United States Army/ е подразделение на Въоръжените сили на САЩ и една от общо седемте служби на САЩ, които са униформени. Отговаря главно за сухопътните военни операции. Състои се от 488 579 активни военнослужещи, 333 177 служещи в Националната гвардия и 189 005 запасняци.
        В днешните  въоръжени сили на САЩ званието генерал-лейтенант (Lieutenant General) е с три звезди на
пагоните и е веднага след генерал-майор (Major General), който е с две звезди на пагоните. Генерал (General) (също известен като пълен Генерал (full General)) е с  четири звезди на пагоните и е веднага след генерал-лейтенант (Lieutenant General). Генерал на армията (General of the Army) е с по пет звезди на пагоните и
е веднага след генерал (General).
        Званията генерал-лейтенант и генерал се използват, но генерал на армията се използва само във военно време и никой не носи това звание. Също така никой не носи и званието генерал на армиите на Съединените щати (General of the Armies of the United States) и това звание никога не е използвано от действащ военен офицер по едно и също време с всички останали звания, затова не е ясно как се съпоставя с тях.
        Званията генерал-лейтенант и генерал се използват в армията, въздушните сили и флота. Армейското звание генерал на армията е еквивалентно на званието от американските въздушни сили генерал на въздушните сили (General of the Air Force).
     Американският флот няма еквивалентен генерал с пет звезди на пагоните. Американските въздушни сили и Американският флот нямат еквивалентно звание на армейското генерал на армиите на Съединените щати (General of the Armies of the United States).
         “Генерал” е също така правилна форма за ниските генералски звания като бригадните генерали или генерал-майорите.
         Бригаден генерал в САЩ получава  между 169 000 и 173 000 долара годишно (около 15 000 долара на месец). Три и четири звездните генерали получават между 220 000 и 250 000 долара годишно (около
20 000 долара месечно).
        По неофициална информация в САЩ на активна служба има между 40 и 50 генерали.

Началникът на отбраната генерал-лейтенант Симеон Христов Симеонов е роден на 25 януари 1955 г. в Пловдив. Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, командно-щабна академия ВВА “Гагарин” в Русия и Генералщабен факултет в Хамбург, Германия. Той има военна квалификация от ВНВВУ “Георги  Бенковски” – летец-пилот.

Кариерата си като пилот започва през 1979 г. в авиационен полк в Чешнегирово. През годините заема постове като командир на 19 изтребителен полк – “Граф  Игнатиево”, командир на Трета авиационна база – “Граф Игнатиево”, началник на щаба на корпус “Тактическа авиация” –  Пловдив. Симеонов е бил командир на “Тактическа авиация” –  Пловдив. С указ на президента бригаден генерал Симеонов е освободен от длъжността командир на командване “Тактическа авиация” и е взет в разпореждане на министъра на отбраната по щат до назначаването му на длъжност.

На 19 август 2004 г. президентът издава указ за назначаването на бригаден генерал Симеон Христов Симеонов на международна длъжност на ротационен принцип – началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите в Бидгошч,  Полша, който е към Съюзното командване по трансформацията.

Дарение от българските военнослужещи и от техните коалиционни партньори, които участват в мисията на НАТО в Кабул, Афганистан, получиха на 18 ноември 2010 г. децата, настанени за лечение в детското отделение на френската военнополева болница на летище „Кабул”. В предпоследния ден на празника “Eid al – Adha”, националният командир на българския военен контингент в Афганистан полковник Веселин Цековски, командирът на летище „Кабул” бригаден генерал Килиан и заместник-командирът на летището полковник Верчан подариха на децата зимни дрехи, ръкавици, шапки, ученически принадлежности, хвърчила, играчки и раници. ФОТО: МО

Със споразумение от 7 май 2004 г. между военните представители на България и на Гърция е договорено длъжността да се заеме през 2004 г. на ротационен принцип за срок от две години от български офицер. От 2003 г. Симеонов е бригаден генерал.

С указ на президента от  4 май 2005 г. той е освободен от длъжността началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към Съюзното  командване по трансформацията в Бидгошч и е назначен на  длъжността началник на Главния щаб на Военновъздушните сили, удостоен е с висше военно звание “генерал – майор”.

От 2007 г.  Симеонов е генерал-лейтенант.

На 3 юли 2009 година става началник на отбраната и е удостоен с висше офицерско звание “генерал”.

Владее английски, немски, руски.

Семеен е, с две деца.

ЦАРИЧИНА – ГОЛЯМАТА ЗАГАДКА

Село Царичина (област София) се намира в Югозападен регион на България и е част от община Костинброд.

На 7 декември 1990 година започват разкопките в Царичина.

Изкопните работи се извършват само от офицери – редовите войници помагат в изнасянето на пръстта. През 1990 г. екип от най-висши военни и екстрасенси започват да копаят дупка и в продължение на две години търсят следи от извънземна цивилизация. И това не е филм, а факт. Заради пълната секретност на операцията и появата на военните в селото, местните хора били напълно ошашавени и не знаели на кой свят са. Виждат НЛО-та и до днес. Денонощната охрана и липсата на информация тогава ги допобъркали. Местен асансьорен техник и сега живее в нереални светове. Цялата царичинска епопея започва след пророческия му сън. Димитър Кекеменов сънува, че недрата на селото пазят голямата тайна на човечеството. В неговия род от поколение на поколение се предавала легенда, че там е закопано съкровището на цар Самуил. През есента на 1990 година бившият асансьорен техник се решава да сподели тайната на своя род, след като сънува Вазов, Раковски, Левски и Ботев, които му казали: “Димитре, българино, поведи българите”. Армията взима присърце твърденията, че там има скрито съкровище. Военните се решили на операцията, защото според екстрасенсите, които по това време работят в Генщаба, в недрата на Царичина е скрита мумия с извънземен произход или кутията на Пандора, която ще превърне България в световна суперсила. А на военните това им трябва. Нищо повече.

В началото екстрасенсът Елисавета Логинова показа на хората от Генералния щаб на Българската армия къде точно да копаят. Сред висшите военни настава необяснима истерия. Започнали да ровят роти от войски – химически, трудови, сухопътни. Непрекъснато пристигат нови камиони, БТР-и, джипове, опъват палатки, вадят химически костюми против радиация. Средствата отпуснати за голямото копане са 16 000 000 лева, осигурени от ГЩ на БА, които тогава бяха адски много пари. Това е най-мащабната операция в историята на археологията в България. Привлечени са проф. Димитър Овчаров – директор на Археологическият музей на БАН, генерал Динев, генерал Радню Минчев, Елисавета Логинова и още 3-4 екстрасенси, войници, офицери, Стамен Стаменов – председател на асоциация “Феномени”, полк Кънев – завеждащ научния отдел на ВВС в ГЩ на БА. Търсили нашите двуполов човек, за който се смятало, че е първото същество населявало Земята, т.е. Адам. Според Библията Ева е произлязла от Адам, т.е. Адам роди Ева от реброто си. Тази находка щяла да обърне науката и да направи на пух и прах Дарвиновата теория. Лично родните шапкари щели да го опровергаят. С кирки и противогази.

Край на разкопките слага огласяването им в пресата.

Баба Ванга и Царичина Поредното паранормално явление на царичинския обект, документирано в аналите на военните, е кацането на извънземни на 12 май 1991 г. Според разказите на очевидците в 22 часа началникът на караула лейтенант Нейков, прежълтял от страх, сигнализира, че наблюдава странни светлини. Всички офицери зарязват вечерята си и започват да наблюдават пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра. За по-добра видимост излизат на шосето. Зад близките хълмове космическите кораби се спускали бавно като в холивудския филм за нашествието на извънземните “Денят на независимостта”. Местните си спомнят също, че небето е било ясно, а НЛО са били обвити в кълба дим.

10 comments for “Българските генерали – кой, къде и как живее

  1. Политици
    2010/12/23 at 6:10 AM

    Не бих казал че Михов и Никола Колев имат място измежду генералите, те са били и са повече политици, като генерали по време на реформата в БА само кадруваха по шуробаджиначество (вид политика),

  2. съсед
    2011/01/09 at 11:22 PM

    Много грешна информация.Направете среща със СИМЕОНОВ И НЕКА ДА РАЗКАЖЕ от първо лице къде и ского живее…

    • бавно развиващ се
      2012/10/10 at 8:33 AM

      Този Симеонов не е ли брат на Румен Петков от общ баща?

  3. Трудно
    2012/04/06 at 2:24 AM

    Българският генералитет отдавна върви към регрес и обезличаване.Подледният началник на ГЩ Златан Стойков е олицетворение на регреса.Трудно може да се посочи генерал по-голяма мижитурка от него.

  4. пешо
    2012/05/27 at 3:16 PM

    симеонов живее с кучката бучинска, която се изживява като психолог.
    като лейтенант замалко да го уволнят, щото не се справял с материалната част, демек самолета, но чичо му го спасил

  5. Най-голямата
    2012/07/16 at 2:47 AM

    Въобще не е случайно,че при Златан Стойков войската бе драстично намалена.Той е най-голямата мижитурка,заемала някога длъжността Началник на Генералния щаб.

  6. истината
    2013/02/13 at 11:31 PM

    Какви са тези смехории – марин подарил на войник от контингени в Косово 1000 лв. А за силното му навеждане и плонжиране пред доган – бившия председател на Антиконституционната партия, която я създаде БСП и за ибрикчийството му пред дпс и за ,,таксата” от помилваните убийци и наркотрафиканти, за огромният му палат построен в Батак ТРЯБВА ДА МУ СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА. Той надмина по тези ,,дела” и Рачо Петров. Ха да видим има ли справедливост в РБългария!?

  7. Ivan
    2013/06/06 at 5:30 AM

    ген. Симеонов е връх на регреса и падението на БА. Той е с купен продължен мандат и сега БА се управлява от психолога Бучинска, руса простакеса от Дупница. Не е взел сам нито едно управленско решение, някога надявам се ще бъде съден за поразиите които нанесе на БА.

  8. zdr
    2013/06/06 at 11:29 AM

    Всички знаем че фирмите на Марин хранеха БА. Като генерал не го знам колко струва, но като вицепрезидент нищо не направи за Армията.

  9. DIAN
    2014/01/02 at 1:07 PM

    ТЕЗИ ВСИЧКИ СА ПРЕДАТЕЛИ,ЗАСЛУЖАВАТ СМЪРТ ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛ,КАТО ПОЧНЕТЕ ОТ АНГЕЛ МАРИН-ЗАЩО НЕ ХОДИ В БАТАК ЗАЩОТО НЕ ГО ИСКАТ,БАНДИТ ДОЛЕН,СИМЕОНОВ И БУЧИНСКА ТОЙ Е СЪЩИЯ ПРЕДАТЕЛ