Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: “Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!” И оттогава започнали да го наричат “Златоуст”
Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник “Златоструй”, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество
St. Johannes Chrysostomos (Johannes Chrysostomus)
Почита се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст
От небесата приел Божествена благодат,
с твоите уста учиш всички да се поклонят в Троицата на Единния Бог,
Иоане Златоусте, всеблажени, преподобни,
достойно те хвалим, защото си наставник, явяващ Божественото.
ЖИТИЕ
Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: “Какви удивителни жени се срещат между християните!” …
Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: “Бих искал след мене да назнача Йоана, но християните ни го отнеха”. След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба – защищавал разни съдебни дела. … Йоан скоро изменил начина на живот. …
Като узнал за дарованията на Йоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, но още не бил кръстен.
След като бил Кръстен Йоан пожелал да стане монах, но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение. След смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот.
Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи.
Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: “Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!” И оттогава започнали да го наричат “Златоуст”.
Наричали Св. Йоан с различни похвални имена – едни го славели като “Божии и Христови уста”, други го назовавали “сладкодумен”, а трети – “медоточив”.
През 397г. в Цариград, Йоан бил ръкоположен за епископ. Там той написал тълкуване на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името “Златоустова”.
Често Йоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление и свикали против Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор “Под дъба”. Представили 12 обвинителни точки против Йоана и го призовали на съд. Св. Йоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на заточение.
“Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажето от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богаства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели. . . Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов – в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя?. . . И ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас – за тоя народ тук”.
Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от народния смут, императрицата помолила царя да възвърне Йоан. На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала обратно в Цариград.
Йоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.
Не задълго останал Йоан в Никея – преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, но жителите на Кукуз го приели с любов. Негови почитатели от Цариград и Антиохия започнали да го посещават, като му носели пари и ценности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал много писма до свои познати, много от които са запазени до днес.
В Кукуз св. Йоан престоял две години. Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението – умрял по пътя в малкия град Коман.
Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември.
Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата “Св. Апостоли”. През време на Латинската империя светите му мощи били отнесени в Рим и сега почиват в катедралата “Св. Петър”.
Св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Като най-известна остава Светата Литургия, която споменахме по-горе. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник “Златоструй”, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество. Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
ПРИПОМНЯМЕ:
1 comment for “Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски”
You must log in to post a comment.