![internetvoting](https://i0.wp.com/www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2010/11/internetvoting1.jpg?resize=229%2C300)
2/3 от българите се опасяват, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани
8 ноември 2010г. Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите живеещи в Родината си, показва национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), направено през октомври сред 1000 души и разпространено днес до всички медии. Това е начинът, който одобряват над 75% от сънародниците ни живеещи в чужбина.
Според данните, 35% биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. Общо 29%, които не са против по принцип, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет. Една четвърт от участвалите в изследването заявяват, че предпочитат да гласуват в избирателна секция, а не по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено, показват данните на НЦИОМ.
Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове. Привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите одобряват гласуване в интернет.
Попитани директно за възможността, предвидена в проекта на Изборен кодекс, 54% от интервюираните одобряват предложението на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път. Общо 19 на сто са против, а 27 процента не могат да преценят.
От НЦИОМ са попитали анкетираните и за други предложения за промяна в изборния процес. Дефицитът на обществено доверие в изборния процес у нас води до изначална висока обществена подкрепа към идеите за промени в изборното законодателство, коментират социолозите.
С най-голямо одобрение – от 71 процента от анкетираните, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори /право да гласуват да имат само гражданите, живели не нпо-малко от 12 месеца в съответната община/. Общо 55 на сто одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските съвети – когато общински съветник напусне групата си, да може да преминава в друга или да стане независим.
За 55 процента от българите 4-процентният изборен праг за партии и коалиции за влизане в Народното събрание е приемлив.
Общо 51 на сто предпочитат данни от социологически проучвания да не се огласяват в деня за размисъл.
За 42 на сто е приемлива идеята за създаване на постоянна изборна администрация, а 21 процента са против. Общо 47 на сто одобряват създаването на регионални преброителни центрове, а 14 на сто са против.
Това регистрира НЦИОМ в национално представително проучване, направено през октомври сред 1000 души.
Въпреки това все още е висока обществената нетърпимост към практиките на платения вот и 83 процента твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Този дял е с 13 на сто по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос през 2008 г.
Общо 7.4 на сто от анкетираните биха продали гласа си, ако сумата ги удовлетворява, а 6.2 на сто – ако много им трябват парите. Общо 4.6 на сто биха продали гласа си, само ако симпатизират на съответната политическа сила.
![change-sticker-lg](https://i0.wp.com/www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2010/11/change-sticker-lg1.jpg?resize=300%2C225)
За последните три години делът на готовите да гласуват срещу заплащане нараства четири пъти – от 4 на сто на 17 процента.
“И без това няма смисъл да се гласува, поне да взема някой лев”, е позицията на 4.4 на сто, а 3.9 на сто биха го направили, ако са сигурни, че няма да бъдат подведени под отговорност.
Според социолозите, тъй като според общественото мнение практиката за продаване на гласове е широко разпространена, това отключва логиката “след като всички го правят, защо и аз да не се възползвам”.
“Купуването” на гласове неизменно заема първото място сред изборните нарушения във всички изследвания на НЦИОМ от последните години, отбелязват от Националния център. Според последното проучване “купуването” на гласове е посочвано като основен проблем на изборния процес в България.
На открит въпрос /без посочени възможности за отговор/ “купуването” на гласове се определя като най-честото изборно нарушение от 37 на сто, а при закрит въпрос /с варианти за отговор/ – от 53 процента. Социолозите отбелязват, че през февруари 2008 г. “купуването” на гласове е посочено на първо място като основен недостатък на избирателната система от 13 на сто, а през юли същата година – от 14%.
Като втори по значимост проблем анкетираните през октомври тази година посочват т.нар. изборен туризъм. Спонтанно гопосочват 9 процента, а при предложени варианти за отговор – 49 на сто. На трето място е неправомерната агитация в изборния ден.
Според проучването близо две трети от българите изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани.
Тези притеснения имат предимно хора на възраст между 50 и 59 години, със средно образование, жители на малките градове и политически апатични българи.
Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно хората недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места. Такова мнение изразяват хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, негласуващите. Жителите на столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация. Според 31 процента от интервюираните тайната на вота не е защитена.
За 17 на сто е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуване е регистрирана сред най-младите до 29 години, сред жителите на София, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.
Малки дялове от интервюираните – между 3 и 5 процента, посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Малко по-висок – 7 на сто, е делът на онези, които трудно се ориентират в интегралната бюлетина.
Голяма част – 61 процента от анкетираните, твърдят, че знаят към кои институции да се обърнат, в случай, че станат свидетели на изборни нарушения. В отговор на открит въпрос по този повод те посочват най-често секционната избирателна комисия и МВР.
![internetvoting](https://i0.wp.com/www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2010/11/internetvoting.jpg?resize=229%2C300)
Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове.
се гласува и по електронен път
You must log in to post a comment.