Защо празнуваме Ден на Народните Будители, след като народа е толкова заспал ?/+ видео/

 

Иван Вазов е един от будителите-икони на България. Вазов е писател-класик, наречен „патриарх на българската литература“, публицист и общественик. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България – време, което спасява българската нация след турското робство. При създаването на Българската Академия на Науките /БАН/ Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия. Заедно със своя приятел и съратник, който също добре познаваме — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“. В началото на 1881 е избран за главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. Пак те двамата съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която е първа по рода си. От 1889 живее в София и основава списание „Денница“. Произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и други незабравими заглавия. Най-известното заглавие и най-превежданото в чужбина и САЩ е романът-реликва “ПОД ИГОТО”.

“Голи са, без книги, всички народи!”

 

“Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”

Сомбреро и бяла престилка … моля?

Честит празник на всички, които се чувстват народни будители! Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.

В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.

… не случайно Ботев е казал : “в България свестните ги считат за луди” ….И “тежко се живее братя сред идиоти”

Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода.

Историята е съхранила имената на всички тях – живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина.

Не всеки е на това мнение. Някои отричат този ден и задават въпроса – Защо празнуваме ден на народните будители, като народа е толкова заспал ?

Един от малкото дни в които те се срамуват, че са българи. Посочват реални причини, чувстват се странно, че като дойде време за празници, може да си измислим хиляди, а когато дойде време да работим, винаги ще си намерим оправдание да не го направим…

Други не се срамуват … заради фасадата. Срамуват се, че са българи – именно от фасадата. Тя убива българското.

Всеки да се обърне назад, и да види той самият какво е направил, за да пробуди някой друг! 

Е, това съм аз, видян през очите на една българка – НЕЩО СЕ ПРОМЕНИ: 

Evgeni Veselinov Neshto se promeni Letter

Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история…

Фактите са жестоки – няма друга държава в света, която да е ядена, мачкана и онодвана така жестоко над 700 години по 365 дни по 24 часа. Жестоки, но и доказващи силата на българската нация! През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века – под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура…И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа. /да не забравяме и нещо повече – да спаси “дебелите” облечени във фрак и дълга рокля “авторитетни” аристократи-европейци от нахлуването на Исляма в Европа/. Този факт на оцеляване на един народ в онези условия се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете!

Посочете ми една държава, в която след чуждо владичество да е оцелял езикът й, религията й, порядките и още, и още … Вземете съседното на нас Мексико – или целият латино-американски свят. Нито говорят мексикански, въпреки богатството му с цели 42 диалекта и красивите наречия, които бегло познаваме от техните весели песни. Нито латино-американски. Нито ползват уникалната религия на техните предци, която са имали от столетия.

Като българите, но са я загубили! Говори се Испански и се проповядва католицизма – тези две “свещенни” неща, които им наложили техните завоеватели! Техните господари! Без собствена вяра и език! Изядени завинаги!

Да не “вдигам още летвата” – да сте чули за престижни учебни и изследователски заведения в тези държави, създадени от самите латино-американци или от техните костинкадори-тире-завоеватели ? А вижте тези два показателни факти за България – Първият закон на новоосвободената българска държава от робство е законът за задължителното всеобщо начално образование, а само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.

А сега си представете сомбреро и бяла престилка – нещо не се връзва, а?

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

БКП и комунистите отменят и този празник след идването на власт! Убиват неоспоримата история на българския човешки род и история! Не в лагерите и с куршумите – а директно в уморените души на хората и с неграмотни простаци-управляващи.

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност.

Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона. През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят. Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма. Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!”Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух. Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”? Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история…

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

… не случайно Ботев е казал : “в България свестните ги считат за луди” ….И “тежко се живее братя сред идиоти”

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.

3 comments for “Защо празнуваме Ден на Народните Будители, след като народа е толкова заспал ?/+ видео/

  1. Teddy Von Burg
    2010/11/02 at 11:03 AM

    Bravo Evgeni. Vazhistavam ti se. Ti sasto si naroden buditel.

  2. 2010/11/02 at 1:40 PM

    Da, hubava e statiata. Same ne sam saglasen che Balgarite si sme zapazili religiata. Hristianstvoto ne e Balgarska religia. Neka ne zabraviame s kolko smart tia se nalozi v Balgaria. Hristianskata carkva slavi car Boris kato svetec no toi e prosto edin ubiec i razrushitel. Pravoslavnata carkva napravi vsichko vazmozno za da razrushi starite balgarski tradicii i duhovni znania. Kato rezultat Balgaria ostana nemostna i padna pod tursko robstvo. Car Boris razrushi i izbi starata prabalgarska voenna aristokracia. Sega ima samo edna naistina Balgarska religia v Bulgaria – Danovidstvoto. No za sazalenie i tia kato ideologia robuva na hristianstvoto.