IN MEMORIAM – Почина актрисата Катя Зехирева

"Успях, защото бях нито красива - нито глупава!"

"Само за едно съжалявам - нямам деца! Когато отмине времето не съжалявам за нищо! Защото съжалението не води до нищо хубаво" 

София, 27 август 2009g. Актрисата Катя Зехирева почина на 26 август на 82-годишна възраст, съобщи BTA, като цитира НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
    Проф. Катя Зехирева е една от най-големите български актриси, майстор на художественото слово, блестящ педагог. С над 50 години творческа и педагогическа дейност, тя ни оставя своя безспорен  принос в развитието на българския театър и култура, се посочва в скръбната вест.
    Катя Зехирева е родена на 10 декември 1926 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище в Софи (сега НАТФИЗ) през 1952 г. при Стефан Сърчаджиев. Играе в Драматичния театър в Русе през 1952-53 г., в театрите "Трудов фронт"(1953-64 г.), "Народна сцена"(1964-66 г.), "Сълза и смях" (1966-73 г.) в София. Актриса и директор е в Драматичния театър в Габрово (1973-76 г.) и в Театър 199 в София от 1976 г. до 1991г.

Между забележителните роли на Катя Зехирева са Луиза в "Коварство и любов" от Фридрих Шилер, Елиза в "Пигмалион" от Бърнард Шоу, Татяна във "Врагове" от Максим Горки, Лида в "Платон Кречет" от А. Корнейчук, Ханна във "Вдовици" от А. Кертес, Антигона в "Антигона" от Людмил Стоянов, инженер Нунева в "Златното покритие" от Драгомир Асенов, Гертруда в "Хамлет" от Уилям Шекспир, Сара Бернар в моноспектакъла "Сара Бернар".
  Изтъкнат майстор на художественото слово, в репертоара й влизат сонетите на Шекспир, стихове от Веселин Ханчев, Владимир Башев и много други български поети.
  Преподавател е по сценична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от 1965 г., доцент по сценична реч от 1971 г. и професор от 1981 г. Дългогодишен ръководител е на катедра "Сценична реч" - от 1977 до 1989 г. Катя Зехирева е народна артистка, лауреат на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" - първа степен.

  Поклонението е на 30 август (неделя) от 13.00 часа в храма "Свети Седмочисленици".

КАТЯ ЗЕХИРЕВА В МЕДИИТЕ

ИНТЕРМЕДИЯ ИНТЕРВЮ за 81-ия рожден ден: "Ами най-малкото, това ще бъде нескромно, защото няма в моя род човек да е стигнал тази възраст! Иначе аз съм израсла в дребнобуржоазно семейство, със стабилно възпитание и строги морални принципи. Уважавахме всички семейни празници. Бях единствена дъщеря, без братя, без сестри, но не съм била глезена, бях само много обичана, но родителите ми ме научиха на самокритичност и скромност. От дете съм свикнала да празнувам всяка година рождения си ден. Всяка година получавах подарък и ми правеха снимка за спомен."

В-К СЕГА, 2005г.

Катя Зехирева: Успях, защото не бях нито красива, нито глупава

Споменът за прекрасните отношения между майка й и рано починалия й баща актрисата пренася в собствения си дом. Двамата с нейния съпруг, хореографа Федя Лобанов, потомък на белогвардейски офицер, чието житие е достойно за сага, са щастливо женени от 42 години

Катя Зехирева не възнамерява да пише автобиография. Макар че със сигурност би се получило интересно четиво. 
Тя е родена в Бургас. Произхожда от заможно семейство, дядо й по майчина линия Христо е производител на вина, но световната криза през 1929 г. удря и неговия бизнес. Той не понася фалита и скоро умира. 
Бащиният й род е от Сливен. Сливенския си дядо тя не помни, той е починал месец, след като се е родила през декември 1926 г. За сметка на това има прекрасна, дълбока връзка с баба си Екатерина Желязкова, баба Кинче, на която е кръстена. Кръщенето е извършено от самия тогавашен Сливенски митрополит Иларион. Преди десетилетия, когато и последните й сливенски роднини се преместили в София, те продали хубавата й дядова къща в квартал "Клуцохор". 
За интересната си фамилия тя споделя: 

"Зехиревият род като фамилно име свършва с мен 

и с още една моя братовчедка. А е бил много голям. Скоро ме питаха откъде произлиза фамилията ми. "Зехир" значи яд и отрова. Произлиза от прякора на някаква прабаба, която била много люта, много "зехирлия". В Сливен й викали по прякор Зехирката - оттам на всички Зехирчетата. С времето прякорът станал фамилно име - Зехиреви. 
За съжаление в рода няма мъж Зехирев, който да продължи името. Аз нямам сестри и братя, нямам деца, нямам и внуци. Нямам и племенници. Няколко деца на моите първи братовчедки са ми най-близки - и вече техните внуци. Даже на последната издънка аз бях кръстница - едно момченце, родено в Канада. Както се изрази една ваша колежка, стара журналистка, защото й се похвалих, че ще кръщавам: 

Българските баби посрещат канадските си внучета

Бащата на Катя Зехирева умира от рак в началото на 1944 г., по време на големите бомбардировки над София. По това време семейството живее в Котел. "Майка ми Лила и баща ми Димитър много се обичаха, много хубаво семейство бяха", припомня си актрисата. Споменът за прекрасните отношения вкъщи тя пренася в собствения си дом. Двамата с нейния съпруг - хореографа Федя Лобанов, потомък на белогвардейски офицер, чието житие е достойно за сага, са щастливо женени от 42 години.
Младата Катя нямала намерение да става актриса. Интересите й са насочени в областта на литературата, на музиката. Тя се записва да следва френска филология. Младежката й компания обаче бързо съзира в нея артистични заложби. Приятелите й я навиват да кандидатства в Държавното театрално училище, където на втората година я приемат. Учи в класа на Стефан Сърчаджиев. Преподавател на режисьорите е Боян Дановски. Сред съвипускниците й са 

Коста Цонев, Георги Калоянчев, Катя Динева, Вили Цанков,

Рангел Вълчанов, Надежда Сейкова. Малко преди награждаването им с орден "Стара планина" през май тази година, Катя й се обадила по телефона от Варна и първа й честитила голямото отличие. 
След като завършва Театралното училище през 1952 г., Катя Зехирева е разпределена в Русенския драматичен театър, където изкарва 1 година. 
Сетне е назначена в театър "Трудов фронт", сегашния "Зад канала". "Там също имах много хубави години, признава тя. Играх много роли, повечето високо оценени." През 1964 г. обаче театъра го закриват и един елитен състав, сред който личат имената на Невена Куманова, Цветана Островска, Валентина Борисова, Мария Брайкова, Олга Попова, е разпилян. Петър Чернев, Юрий Яковлев, Валя Борисова, Катя Зехирева, Цветана Островска и Стойчо Мазгалов ги присъединяват към трупата на Военния театър, който междувременно е получил името Театър "Народна сцена". Там Катя Зехирева играе Гертруда в култовия "Хамлет" на Леон Даниел. 
След като режисьорът Филип Филипов създава Нов драматичен театър "Сълза и смях", Катя Зехирева заедно с режисьорите Димитрина Гюрова, Надежда Сейкова и Павел Павлов се прехвърлят там. 
През 1973 г. я правят директор на Габровския драматичен театър, където изкарва 3 години. Особено се сприятелява с младите си колеги Венцеслав Кисьов и жена му Калина Попова. 
Преподавателската й дейност във ВИТИЗ я зарежда с много положителни емоции. До ден днешен 

продължава да е горда със студентите си, 

на които е преподавала сценична реч: "Имаше блестящи артисти, припомня си тя. Ивайло Христов например, който далеч не ми беше сред най-добрите, той и досега говори лошо, не е оправил дикцията си; но ми доставя огромно удоволствие да го слушам сега - понеже и той вече преподава, доцент е по актьорско майсторство, Ивайло много сериозно говори какво голямо значение има словото на актьора. Много добре се разви Атанас Атанасов, един от много добрите ми студенти, той е професор вече; Пламен Сираков, за съжаление покойния Кирил Варийски. Или Аня Пенчева, която познавам от ученичка в Троян, където нашият Габровски театър често гостуваше. Аня беше толкова красиво същество, че просто аз не можех да й се нагледам, но не можеше да говори - понеже беше много красива и глезеничка. Когато кандидатства първия път, не я приеха, макар че всички бяха изумени колко е красива. Но тя пък се оказа изключително амбициозна. Всичките тези 

митове около Аня Пенчева - че била сексбомба 

и незнам какво, аз ги отричам. За мен тя е една амбициозна и умна актриса, която се разви много в театъра и направи изумителни роли. Тя продължава да е една от слабостите ми. От младите сега харесвам Андрей Баташов, харесвам Марта Кондова. Много добри актьори също така играят в "Коса" на Панкин."
Изявите на Катя Зехирева не включват само многобройните й театрални роли. Благодарение на колегата си, рецитатора Кирил Попов, тя изнася и стотици рецитали, озвучава филми, прави записи в радиото. "Радиото имаше прекрасни предавания по онова време, припомня си актрисата. Там за пръв път с Андрей Чапразов четохме сонетите на Шекспир, стихове на Бърнс. След това и Шекспир, и Бърнс влязоха в моя репертоар и до ден-днешен ги рецитирам с огромно удоволствие." 
Катя Зехирева приключва активната си кариера като директор на Театър 199 през 1991 г. Орденът "Стара планина" I степен, с който беше наградадена от президента Първанов тази година през май, е един изпълнен с уважение жест към актрисата, която отдаде всичките си сили на българския театър. "Успях, защото не бях нито красива, нито глупава", споделя за финал актрисата, демонстрирайки блестящото си чувство за хумор.