България 1-ва изпрати помощ за спасяване на животи в Армения

Българските ВВС предоставиха самолет “Спартан” след взрива на склад за гориво в Нагорни Карабах

6 октомври 2023 г. България помага на хора, тежко ранени при експлозията на склад за гориво в Нагорни Карабах, някои с изгаряния от 75-80% и висок риск за живота им.
Инцидентът се случи на 25 септември, според съобщенията голяма експлозия е разкъсала склад за гориво, използван от етнически арменски бежанци по време на изселването им от спорния анклав Нагорни Карабах. При инцидента загинаха над 120 души, а около 300 бяха тежко ранени.

Местните власти казаха, че все още се регистрират жертви и ранени, но местните медии съобщиха, че има опасения, че десетки може да са загинали и ранени.

Сигналът за помощ от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) на Европейската комисия към всички страни членки дойде ден по-късно.
България е 1-та, която изпраща помощ.

Транспортирането на трима (3) пострадалите е осигурено от Военновъздушните сили по искане на Министерството на здравеопазването със самолет “Спартан”. Те са интубирани и обгорели.

Задачата е изпълнена от екипаж от 16 авиобаза “Враждебна”. Военнотранспортният самолет е излетял на 6 октомври 2023 г. в 13.12 ч. за Ереван, Армения. На борда е бил 6-членен медицински екип от Военномедицинска академия (ВМА), ръководен от полк. д-р Мария Георгиева. Близки на пострадалите също бяха на борда. Представители на посолството на Армения в България ги посрещнаха на летището и ги откараха с дипломатически коли.

Снощи в 00:35 ч. пациентите са транспортирани от летище София с линейки на Медицинска академия до болница “Пирогов”.

В Клиниката по изгаряния и пластична хирургия са настанени арменци, за които е оказана високоспециализирана медицинска помощ.

По-рано арменската общност в България се възмути и категорично отхвърли неотдавнашните изявления за признаването на Арцах като част от Азербайджан.
„Апелираме към нашите хора – в диаспората и в родината, загрижени за съдбата на Армения и Арцах – да подкрепят суверенитета на Арцах, правото на народа на Арцах на самоопределение и волята на арменците от Арцах. да живеят мирно и свободно в земята си“, се казва в съобщението.
Протести имаше в 12 града на България. Нестопанските организации изпратиха помощ на Арнения, храна, дрехи и особено асортимент за деца.

Арменците в България (Հայերը Բուլղարիայում) са едно от петите по големина малцинства в страната, наброяващи 6552 според арменските организации до 100 000. Арменците живеят на Балканите (на територията на днешна България) не по-късно от 5 век, когато се преселват там като част от византийската конница.

След като България и Армения са завладени от Османската империя, много арменски заселници от Армения. Много арменци избягаха от Османската империя поради кланетата на Хамид през 1890 г. и се заселиха в страната.
От 1915 г. до 1922 г. България отваря границите си за около 22 000 арменски бежанци.
Оттогава арменците имат непрекъснато присъствие в българските земи и често играят важна роля в историята на България от ранното Средновековие до наши дни.
Българският, като официален език, се говори свободно и с уважение от почти всички арменци в страната.
През 60-те години на миналия век няколко хиляди български арменци успяха да емигрират от Народна република България, въпреки строгите ограничения на комунистическия режим за всякакви пътувания извън страната, най-вече в САЩ.
Написана от Пейо Яворов, най-големият български поет символист в началото на ХХ век, „Арменци“ (1900 г., английски превод на В. Х., 2013 г.) отдавна се е превърнала в част от литературното оръдие.
От 1995 г. Софийският университет дори предлага рядка специалност арменистика.

Много български арменци живеят в Лос Анджелис, Калифорния. Между тях и семейство Малвина и Антраник Лалеян, благодарение на които бе отпечатан 1ят брой на 1та българска медия на Западния бряг в-к “Обзор” (2003), чието продължение е сайта bulgarica.com (2009), който четете сега.

Между известни български арменци в България са:
Крикор Азарян, театрален режисьор
Хайгашод Агасян, виден български композитор от арменски произход
Юлия Берберян, 9-кратна шампионка на България по тенис през 60-те и 70-те години на миналия век, треньор по тенис и депутат от СДС, майка на най-добрите тенисистки Сестра Три Малееви – Катерина, Мануела (№3 WATP) и Магдалена.
Стивън Дерунян, американски конгресмен от Ню Йорк
Едуард Ераносян, футболист и мениджър
Магърдич Халваджиян, режисьор и продуцент
Вили Казасян, композитор иримски диригент
Филип Киркоров, певец
Армен Назарян, гръко- борец (натурализиран)
Нораир Нурикян, щангист
Силви Вартан, френска поп певица и импресарио на мюзикхол, живее в Лос Анджелис