Япония радиоaктивно “сере” в океана – “лайната” пак ще стигнат до Калифорния

31,200,000 л вода от АЕЦ Fukushima Daiichi ще изтече до март 2024

“Схемите” в Международната агенция за атомна енергия и за какво и от кого се ползва?

24 август 2023 На пук на всички Япония днес започна нагло и радиоктивно да “сере” в океана.
31,200,000 л вода от разбитата от цунами атомна електроцентрала Fukushima Daiichi ще изтече до март 2024.
Атомната електроцентрала днес започна да изпуска 1-та си партида пречистена

радиоактивна вода в Тихия океан, съобщи Асошиетед прес (АП).

Както се случи през 2011 г.***, така и сега радиоактивни води ще стигнат и до Калифорния! Това бе най-сериозният ядрен инцидент след Чернобилската авария от 26 април 1986!

Северен Тихи океан

• На запад и северозапад. Източните граници на Филипинско море и Японските острови и югоизточната граница на Охотско море.

• На изток. Западната граница на крайбрежните води на Югоизточна Аляска и Британска Колумбия и южната граница на Калифорнийския залив.

  

  Общото разстояние по права линия от Япония до Калифорния е 5,400 мили (8,690 км или 4,692 морски мили). Океанските течения, които могат да поемат вода от Фукушима са Курошио – най-силно с посока от Япония към САЩ, Калифорнийско и Алеутско.

• Радиацията от Фукушима достигна Съединените щати по три начина. Въздушните и водните течения пренасят радиация през Тихия океан към Съединените щати. Радиоактивен йод и цезий бяха открити във въздуха, дъждовната вода, повърхностните води и някои хранителни проби, събрани в Калифорния в рамките на няколко дни след бедствието във Фукушима. По-късно водните течения в океана също докарват материали. 

• Растителният свят в Тихия океан е съсредоточен в горните 200 метра под неговата повърхност и е най-уязвим от течения. Фауната на Тихия океан включва около 100,000 вида, 2800 от които са риби, и в него се осъществява повече от половината улов на риба в света.

Компанията собственик ТЕПКО (TEPCO, Tokyo Electric Power Company Holdings) планира да освободи 31,200,000 литра пречистена вода до края на март 2024 г., което ще изпразни само 10 резервоара поради замърсеното производство на отпадъчни води в завода, но темпото ще се ускори по-късно, допълват от американската информационна агенция. 

Водата се съхранява в около 1000 резервоара, които вече са напълнени до 98% от техния капацитет от 1,37 милиона тона, и трябва да се изпуска, за да се намали налягането и предотвратят течове. Около 70% от водата, съхранявана в резервоарите, все още съдържа цезий, стронций, въглерод-14 и други радионуклиди, надвишаващи правителствените нива. Тя ще бъде третирана повторно, докато концентрациите достигнат тези граници, след което ще бъде разредена с морска вода, преди да бъде освободена. Това ще доведе до показатели под международните граници за безопасност, но радиоактивността й никога няма да бъде нула.

Премиерът Фумио Кишида каза, че освобождаването е наложително и не може да бъде отлагано. Прибързаният график породи скептицизъм, че е направен, за да пасне на натоварения политически график на Кишида през септември, поясняват от Асошиетед прес.

Хората във и извън страната протестираха срещу изпускането на отпадъчни води, като японските риболовни групи се страхуват, че това ще навреди допълнително на репутацията на техния улов, пише АП.

Но, мнението на народа отново не бе взето под внимание, както това се случи с американските бази, чийто строеж продължи въпреки народния вот “против” от 70%. (*виж по-долу)

Никакви и други “атомни” спомени в Япония, единственната държава в света, която е бомбардирана от атомна бомба. (**виж по-долу)

И Китай, и Южна Корея изразиха безпокойство, превръщайки го в сериозен политически и дипломатически въпрос. Първата, да речем “враг”, но втората твърд съюзник и икономически партньор.
В отговор на изпускането на отпадъчни води китайските митнически власти на момента забраниха морски продукти от Япония, съобщиха митническите власти там днес. Забраната започна незабавно и ще засегне целия внос на всички видове „водни продукти“.
Японският премиер Кишида каза, че Япония ще поиска от Китай незабавно да отмени забраната, за да дадат научно обяснение в дискусия.

Земетресението и цунамито през март 2011 г. унищожиха охладителните системи на централата, причинявайки стопяването на три реактора. Силно замърсената вода за охлаждане, приложена към повредените реактори, е изтичала непрекъснато в мазетата на сградата и се е смесвала с подпочвените води.

ЛЮБОПИТНО

Юкия Амано (Япония, 1947-2019) е генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ, International Atomic Energy Agency, IAEA; известна и като МАГАТЕ), по време и след инцидента във Фукушима. Амано встъпва в длъжност на 1 декември 2009 г. и е начело на агенцията до смъртта си през 2019.

Той сменя Мохамед ел-Барадей (محمد البرادعي‎), ислямски политик, дипломат и учен (юрист) от Египет, който ръководи МАГАТЕ от 1997г., а е в нея от 1984 г. През 2013 г. Ел-Барадей след близо 30 години служба подава оставка и става вицепрезидент на страната си, когато началникът на въоръжените сили на Египет тогава, генерал Абдел Фатах ел-Сиси, отстранява президента на Египет Мохамед Морси от власт^[2] и суспендира египетската конституция. В повечето страни събитията са наричани военен преврат, а Сиси е настоящ президент на Египет, завършил военно училище и служил в контраразузнаването.

През ноември 2010 г. Юкия Амано влиза в британския вестник The Guardian в статия под заглавие Nuclear watchdog chief accused of pro-western bias over Iran, който съобщава за американска дипломатическа грама, произхождаща година по-рано от Виена и предоставена на вестника от WikiLeaks, описваща среща между Амано и американски посланик. Авторът на информацията обобщава изявление на Амано, в което последният твърди, че „е бил стабилен в съда “зад гърба” на САЩ по всяко ключово стратегическо решение, от назначенията на високопоставен персонал до управлението на предполагаемата програма за ядрени оръжия на Иран.“ През март 2012 г. Амано е обвинен от няколко бивши високопоставени служители на МААЕ в прозападни пристрастия, прекомерно разчитане на непроверени разузнавателни данни и в изолиране на служители.

КАК СЕ СЪЗДАВА МААЕ (International Atomic Energy Agency, IAEA)?

През 1953 г. американският президент Дуайт Айзенхауер прави предложение за създаване на международен орган, чиято цел е да регулира и насърчава мирното използване на атомна енергия.

През септември 1954 г. на Общо събрание на ООН, САЩ изказва своето виждане, че е необходимо да се изгради международна агенция, която да отговаря за ядрения материал и контрола върху него.

Уставът на МААЕ е единодушно приет на Международната конференция на ООН за мирното използване на атомната енергия в Ню Йорк през 1956 г. и влиза в сила на 29 юли 1957 г.

През 1970 агенцията създава Международна система за ядрена информация (ИНИС).

През март 1970 е в изпъленение Договор за неразпространение на ядрените оръжия. Той задължава „неядрените страни“ да сключат предпазни споразумения с агенцията, които да обхващат всички ядрените материали за мирни цели.

Агенцията работи съвместно със своите страни – членки, които в момента наброяват 172 (2020). България е страна – съучредител на МААЕ и е пълноправен член от създаването й.

В секретариата на МААЕ работят 2400 експерти и технически персонал от повече от 90 страни, в т.ч. и от България. Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е официалният канал в страната за осъществяване на връзка на Р България с МААЕ. На 23 дек 2020 г., с решение на МС, за Председател на АЯР е определен Цанко Бачийски, започнал кариерата си в “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД през 1984 г.

В момента МААЕ се ръководи от Генерален директор – г-н Рафаел Мариано Гроси (Аржентина) – и от 6 зам-генерални директори, които ръководят следните департаменти:

• Департамент по мениджмънт – г-жа Маргарет Доан (САЩ) /преди това Джанис Дън Ли (САЩ)/
• Департамент по техническо сътрудничество – г-н Хуа Лию (Китай)
• Департамент по ядрена енергетика – г-н Михаил Чудаков (63 г., Русия, от 2015 до днес)
• Департамент по ядрена безопасност и сигурност – г-жа Лидия Еврар (Франция)
• Департамент по ядрени науки и приложението им – г-жа Наджат Мохтар (Мароко)
• Департамент по гаранциите – г-н Масимо Апаро (Италия)

4000 пъти по-висока радиация – японският премиер: “Ситуацията продължава да бъде непредсказуема!”

* НАРОДЕН ВОТ 70% С/У ГЛАС НА ПРАВИТЕЛСТВО (Япония, като България, с кимоно или анцунг, се същите)

Хиляди протестиращи се събраха близо до военновъздушната база Кадена в Окинава през май 2023 г., за да призоват за затваряне на американските военни бази на японския остров.
Американската армия има широко присъствие на острова от 1945 г. и го окупира до 1972 г., когато е суверенитета е върнат на Япония.
Окинава съставлява по-малко от 1% от общата сухоземна площ на Япония, но е домакин на повече от 70% от всички военни съоръжения на САЩ в Япония.
Противниците на най-новата американска военна база в Окинава, Япония, призовават за спешна намеса от страна на Обединените нации за спиране на строителството на новата база, след публикуване на данни при военни тестове на подпочвените води за токсични разливи, и настояват за затваряне на всичките 32 американски военни бази.
През 2019 г. 70% от гласувалите в референдум заявиха, че не подкрепят изграждането на новата база. Въпреки гласуването японското правителство продължи строителството.
През 2022 г. тестовете на водата, проведени от правителството на Окинава, разкриха нива на PFAS до 42 пъти по-високи от националните водни стандарти на Япония за замърсяване, открито във водата за пиене и къпане за приблизително половин милион (450,000) души, или около една трета (1/3) от населението на острова.
Химическото замърсяване в райони в близост до базите, шумовото замърсяване и престъпленията, извършени от военнослужещи на САЩ, включително изнасилване, в миналото са вбесявали населението и са предизвиквали масови протести.

Президентът Байдън каза миналата година, че е „дълбоко благодарен за решителната подкрепа на Япония за демокрацията, свободата и върховенството на закона и за приноса на Окинава за напредъка на тези идеали“.

В Япония и САЩ има нарастваща загриженост относно ролята им в Тихия океан, към тях и Южна Корея, като се има предвид виждането им за Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, вкл. признаци, че може да се готви да нахлуе в Тайван. Но и за Северна Корея, която наскоро изстреля балистична ракета над Япония.

И така нещата пак опират до вътрешна и външна политика на една държава, която да се подчини на  геополитически интереси на друга, а не на желанието и правата на хората. Дори това, да е “световният еталон” за нация и общество – Япония! Вече е история!

Самураите сложиха бомбета. Пардон, каски, безстрашните верни на краля и народа войни, и те вече са история.

** Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г., по време на 2СВ. Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90,000－140,000 души, а в Нагасаки между 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са сред цивилното население. Други източници посочват 330,000 убити, 476,000 ранени и 9,200,000 бездомни. 

Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ.^[4] Те дават старт и основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между бившите съюзници СССР и САЩ, тъй като Сталин е бил сериозно разтревожен от наличието на подобно оръжие у „идеологическия враг“. 

САЩ проектират и построяват 1-те атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект, който в пика на своето развитие, е разработван от около 130,000 души от 30 учреждения в САЩ и струва приблизително $2 милиарда щатски долара (приблизително $22 млрд. долара в днешни дни), което го прави една от най-мащабните и скъпи изследователски програми в историята. А бомбардировките над Япония събитие, което и до днешни дни остава единственото бойно използване на ядрено оръжие.

Именно на същия остров Окинава, където е големият % съвременни американски военни бази в Япония, няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се провежда тежката “битка за остров Окинава”, в която само жертвите сред населението са между 50 000 и 140 000 души,^[3] японската армия дава около 100 – 125 000, а американската около 72 000 жертви. След три и половина години пряко участие на САЩ във 2СВ страната дава около 400 000 жертви, като почти половината от тях са жертви на военните действия срещу Япония.

Американският комитет по избиране на целите, които да бъдат подложени на бомбардиране в Япония, разположен в Лос Аламос, отхвърля идеята за използване на ядрени бомби само срещу военни цели, тъй като при сравнително малка цел, която не е обкръжена от обширен населен район, съществува голяма вероятност от пропуск. Психологическият ефект върху населението на Япония бил важен за членовете на комитета. Също така стигат до заключението, че 1-та използвана атомна бомба трябва да е достатъчна за международното признание на оръжието.

Сериозен теч в стената или пода на АЕЦ Фукушима

***Аварията в АЕЦ Фукушима I е радиационна авария от 7-ма, най-високата степен по международната скала за ядрените събития, възникнала в АЕЦ Фукушима I в префектура Фукушима, Япония. Това е най-сериозният ядрен инцидент след Чернобилската авария от 26 април 1986 г.^[1] Електроцентралата, собственост на Токийската електрическа компания (Tokyo Electric Power Company, TEPCO, ТЕПКО), разполага с 6 енергоблока с кипящи реактори.

Аварията е породена от земетресението и последвалото го цунами, ударило Япония на 11 март 2011 г.^[2]

На 4 април 2011 г. ТЕПКО започва да изпуска 10 000 метрични тона високорадиоактивна вода в океана, с цел да се освободи място за складиране на радиоактивна вода, изпомпвана при спасителните дейности.^[67][68] Проби от морската вода около централата показват наличие на радиоактивен цезий 1,1 милиона пъти над нормата.

Голямо количество вода, замърсена с радиоактивни изотопи, се изпуска в Тихия океан по време на и след бедствието. Оценено е, че около 18 000 терабекерела радиоактивен цезий-137 са изпуснати в океана по време на аварията, а около 30 гигабекерела цезий-137 не се знае до кога и къде ще се носят из водите.

Сега идва нов поток, който е обработен.