1ви случай на маймунска шарка в Калифорния – крият името и възраста на заразения

Заразата е в столицата на щата Сакраменто

„Има минимален риск за широката общественост“

Що е това?

Човек болен от маймунска шарка. Шарка по маймуните или маймунска вариола (на френски: variole du singe, на английски: Monkeypox) е екзотично вирусно инфекциозно заболяване, зооноза причинявано от Monkeypox virus.

24 май 2022 г. Първият предполагаем случай на маймунска шарка в Калифорния публично бе съобщен днес, и той е в района на столицата на щата Сакраменто.
Човекът, който наскоро е пътувал до Европа, се е самоизолирал у дома си и не е в контакт с други хора, съобщиха здравните служители.
По време на брифинг, който бе предаван “на живо” онлайн днес сутринта, служителят на отдела по обществено здраве на Сакраменто д-р Оливия Касирие каза, че не е в състояние да предостави пола или възрастта на заподозрения пациент. Въпреки, че Касирие “скри” името, то тя потвърди, че лицето е жител на района на Сакраменто.

Здравната щатска служба вече се координира с CDC и Калифорнийския отдел по обществено здраве „за идентифициране и оценка на близки контакти“, каза Касири.
„Има минимален риск за широката общественост“, каза тя.
Здравните служители по целия свят са загрижени за увеличаването на броя на случаите на маймунска шарка, защото се срещат сред хора, които наскоро не са пътували до Западна или Централна Африка. През последните пет години се наблюдава възраждане на маймунската шарка в Нигерия, най-гъсто населената нация в Африка, каза пред репортери на брифинг в понеделник капитан Дженифър Маккуистън, зам.директор на отдела по патогени и патология с високи последици.

Европейските държави ще бъдат приканени да подготвят ваксинационен план за справяне с необичайната епидемия от маймунска едра шарка, а световните здравни ръководители обмислят ограничения за пътуване, съобщава „Дейли Мейл“.

Здравните ръководители на ЕС вече публикуваха оценка на риска, чрез която ще посъветват държавите-членки да подготвят програма за въвеждане на ваксини, за да се контролира разпространението.

Започнаха опитите за създаване на нова ваксина, тъй като въобще не съществува такава срещу маймунската едра шарка. Но, ваксината срещу дребна шарка, която е била предлагана до изкореняването на вируса преди повече от четири десетилетия, е 85% ефективна за спиране на инфекцията с маймунска едра шарка.

Ваксината Imvanex е произведена от базирания в Дания производител на лекарства Bavarian Nordic, но не е разрешена за употреба срещу маймунска едра шарка в Европа. Европейската агенция по лекарствата одобри инжекцията за употреба срещу дребна шарка през 2013 г., а Американската агенция по храните и лекарствата даде зелена светлина на инжекцията и за двете инфекции през 2019 г.
Няма и налични данни за това колко безопасна е тя за хора с отслабен имунитет или за младежи – групите с най-висок риск от епидемията.

+++

Какви са симптомите?

Маймунската шарка причинява у хората кожен обрив с пъпки и мехурчета, които след известно време се пукат. После върху тях се образуват струпеи, които рядко оставят трайни белези. Обривът изглежда различно в зависимост от фазата на болестта. На външен вид тя прилича на варицела или дори на сифилис. След около три до четири седмици заболяването приключва. Само в много редки случаи, най-вече при малки деца, то може да протече фатално.

Инкубационният период на маймунската шарка е от 7 до 21 дни. Симптомите обикновено се появяват след 10 до 14 дни. Освен обрив по тялото е възможно да се появят главоболие, болки в мускулите и гърба, втрисане, умора, както и подуване на лимфните възли.

Как да се предпазим от маймунската шарка?

Не съществува конкретно лечение, нито ваксина срещу болестта. Медицински експерти казват, че ваксинацията срещу едра шарка (вариола) също предпазва сравнително добре от маймунска шарка, защото и двете зарази имат сходен причинител, поради което имунната система обикновено е в състояние да реагира на инфекцията.

Благодарение на мащабната ваксинационна кампания, обичайният вид едра шарка се смята за изкоренен в световен мащаб от 1980 година насам. Въпреки това според експертите на “Роберт Кох” голяма част от световното население вече не е достатъчно защитено.

По какъв начин се предава инфекцията?

При първия случай, появил се преди около две седмици, британските здравни власти успяха лесно да проследят източника на заразата. Пациентът очевидно беше пренесъл редкия вирус от пътуване в Нигерия. Проследяването на четирите по-нови случая се оказва много по-трудно. Засегнатите мъже не са пътували преди това до Африка и не са били в контакт с други регистрирани болни.

Повечето от случаите, за които е съобщено досега, са свързани с мъже, които са имали сексуален контакт с други мъже. Въпреки това много британски експерти подчертават липсата на доказателства, че маймунската шарка се предава на хората при полови контакти.

Най-вероятният път за разпространение е близкият контакт, сочи статия на института “Роберт Кох” Това включва докосването на кожата, завивките или ползването на общи вещи. Не е необходимо непременно да се приема, че реалното предаване става по полов път чрез генитални или орални секрети. 

В статията се казва, че маймунската шарка трябва да се разглежда като потенциално възможна причина в случаите, когато става дума за обриви с неясен произход, приличащи на едра шарка. А хомосексуалните мъже следва “незабавно да потърсят медицинска помощ”, ако получат необичайни кожни обриви, предупреждават учените.

Класическа зооноза

Маймунската шарка е регистрирана за първи път при хора през 1970 г. в Демократична република Конго. Изолирани случаи е имало в страните от Централна и Западна Африка. Като цяло обаче Световната здравна организация оценява ендемичния риск като изключително нисък. Патогенът, причиняващ маймунската шарка, вероятно циркулира сред гризачите. Маймуните са смятани за гостоприемници, които предават вируса, без сами да се заразяват от него.

“Инфекциите могат да се предават чрез контакт със секрети на заразени животни”, се посочва още в доклада на института „Роберт Кох“. Трансмисията се получава предимно чрез ухапване – например от катерици, плъхове и примати, при боравене с животни и домашни любимци, контакт с животинска кръв и секрети, поглъщане на месни продукти като заразено маймунско месо или при капкова инфекция.