Медиите в Родината са по-зле и от Мали, Мозамбик и Гвинея
“Свободата, брат, е нещо приблизително… съблазнително… относително… изключително”
3 май 2020 г. България остава на 111-о място в Света и на последно в ЕС в класацията за свобода на печата за трета поредна година. Това показва ***Индексът за свобода на пресата (2020 World Press Freedom Index) – годишна класация за свободата на медиите, съставяна и публикувана от “Репортери без граници”.
Само ден по-рано българският Национален Оперативен Щаб (НОЩ) за борба с разпространението на коронавируса прекрати редовните си сутрешни брифинги в досегашния си вид. Мотивът е, че българското общество е достатъчно добре информирано за всички особености около коронавируса.
Глобалният индекс на България в класацията e 35.11 (от най-лош 100) и според него ситуацията у нас влиза в графата „проблемна“. В червен цвят на картата на Европа по медийна свобода са оцветени само Русия, Турция, Беларус и България. Преди медиите в България по свобода се нареждат колегите им от Мали, Мозамбик и Гвинея, а веднага след тях – на 112 място, тези от Непал.
“Въпреки нарастващия международен натиск свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г.“, пишат от „Репортери без граници“ и дават конкретни примери с всички видове медии и големите им представители. От организацията напомнят за промяната в собствеността на двете частни национални телевизии – bTV и Nova.
“Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България“, пише в анализа.
Медиите в САЩ се нареждат по свобода на 45 място в света.
“Преминавайки в новото десетилетие, Съединените щати спешно се нуждаят да възстановят ролята си на шампион на свободната преса у дома и в чужбина, за да може тя да се счита за водеща демокрация. В цяла Северна Америка журналистите и информационните бюлетини са изправени пред словесни и физически атаки, отказ на достъп и законодателство и наказателно преследване, които ограничават техните права.” Това анализират от “Репортери без граници”.
До скоро медиите в САЩ се подготвяха за потенциално насилие и размирици за изборите през 2020 г., но с пандемията COVID-19, опасенията им угаснаха.
Скандинавските страни са в челото на класацията. Норвегия оглавява индекса за 4-та поредна година през 2020 г., докато Финландия отново е подгласник. Дания е следваща, а поредните слизат надолу – Швеция (надолу 1 на 4-то място), така и Холандия (надолу 1 на 5-то място) паднаха в резултат на увеличаване на кибер тормоза.
В другия край на индекса се наблюдава малка промяна. Северна Корея (спад 1 на 180 място) “спечели” последната позиция от Туркменистан, докато Еритрея (178-та) продължава да е най-лошо класираната страна в Африка.
Следващите години ще бъдат решаващи за бъдещето на журналистиката, особенно след пандемията Covid-19 и финансовата и други кризи, които застрашават правото на свободно съобщаване, независима, разнообразна и достоверна информация.
В цял свят на 3 май се отбеляза Денят на свободата на пресата/World Press Freedom Day/, в който международни организации на журналистите и издателите почитат всички, дали живота, здравето и свободата си, за да бъдат информирани хората.
Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава. По тяхно мнение, за да се гарантира работата на правителството трябва да се осигури независимостта на управлението на пресата както и да бъдат гарантирантирани механизми за предпазване от заплахи от властта.
Независимостта на информационните организации се възприема за същността на свободата на печата, фактор от най-голямо значение за тяхното правилно функциониране.
През 1993 г. ООН постанови, 3 май да бъде световен ден на свободата на печата, за да се подчертае необходимостта от важността на темата.
Решението е резултат от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в резолюция от 1991 г. “относно насърчаване на свободата на печата в света” е признала, че свободната, плуралистична и независима преса е основен елемент на всяко демократично общество.
*** Индексът за свобода на пресата е годишна класация за свободата на медиите, съставяна и публикувана от “Репортери без граници”. Класацията се основава на собствената оценка на организацията за свободата на медиите във всяка страна през предходната година. Тя отразява степента на свобода на журналистите, медиите и потребителите на Интернет във всяка страна, както и усилията на властите да спазват тази свобода. Индексът се занимава САМО със свободата на медиите и не оценява качеството на журналистиката, нито разглежда нарушенията на човешките права като цяло.
Докладът се базира отчасти на количествен анализ на отговорите на въпросник, създаден от “Репортери без граници” и разпространяван до експерти във всички 180 изследвани страни. Въпросникът включва 87 въпроса на теми като плурализъм, независимост на медиите, медийна среда, автоцензура, законови рамки, в които работят медиите, прозрачност, както и качество на инфраструктурата, която съдейства за производството на новини и информация. Изготвя се на 20 езика (вкл. английски, руски, арабски и др.) и се разпространява сред медийни специалисти, адвокати и социолози.
Резултатите от анализа на отговорите на въпросника се съчетават с количествени данни за посегателства и актове на насилие спрямо журналисти, други лица, заети в медийния сектор, както и срещу интернет потребители в дадената страна. Посегателствата могат да идват от самата държава, от въоръжени групировки, забранени организации или групи за натиск.
Шестте критерия, част от качествения анализ, се комбинират за да формират оценка А, която приема числова стойност от 1 до 100. Същите шест критерия, но съчетани с количествените данни за посегателства над журналисти, формират и оценка Б (отново със стойност между 1 и 100). За крайна оценка се избира по-високата от двете стойности – А или Б. Всяка страна получава рейтинг на този принцип, като високи стойности на индекса означават несвободни медии, а ниски – свободни. На базата на този индекс “Репортери без граници” изготвя и годишна карта на свободата на пресата по света.
Данните за всяка година се трансформират в рейтинг от 0 до 100, спрямо който се подреждат разглежданите страни.
You must log in to post a comment.