Вергил Ваклинов и Вихър от Героите на България

Граничарят и кучето загиват при защита на Родната граница

Паметник на Вергил Ваклинов и служебното куче Вихър в с. Ваклиново, преименувано в чест на героя

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Марулево тогава, непосредствено на самата граница с Гърция. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере в планинския район с обширна борова гора в землището на с. Бръщен.

Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.

Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.

Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.

След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“.

В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър. Плочата е до римския мост и е липсвала неизвестно откога до 3 юли 2010 г., когато е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им (на снимката).

До паметната плоча на Ваклинов и Вихър на римския мост има още една, тази на редник Дончо Ганев – граничар, загинал в престрелка с диверсионно-разузнавателна група през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. в същия район. 

Ежегодният събор, известен като „Ваклиновски събор“, се провежда през месеците юли или август в местността „Ваклиновски/Марулевски ливади“.

+++

Поглед към с. Ваклиново

Най-ранното известно селище в землището на Бръщен е датирано към късната бронзова епоха, а в османските документи селото се среща под името Бращани. То остава може би единственото помашко село, което не било засегнато от масовите насилствени покръствания от 1912 – 1913 г.

В местността „Пади бога“ северно от Ваклиново са запазени останки от тракийска крепост, а в местността „Рата“ южно от селото има група от четири малки пещери, наречени „Мечкини дупки“. Източно от Ваклиново в местността „Петров ден“, има руини от средновековна църква.

Джамията в село Ваклиново

Джамията в село Ваклиново е построена през 1838 г. с голямо минаре с около 70 стъпала, но по време на Балканската война през 1912 г. е подкопано и съборено от ВМРО. Хората от селото си построяват дъсчено такова, което съществува до 1965 г., а през 1986-та с материали, събрани от жителите на селото е построено ново масивно минаре, което е озвучено с 2 говорителя. През 2000 г. е построена и нова масивна джамия, като минарето е високо 60 стъпала.