Емил Димитров ни напусна на днешната дата 30 март – “Ако си дал” (едно от последните му интервюта)

„Когато отиваш там, при другия”

Автор на статията с интервюто е Иво Атанасов, която е публикувана през 2010 г. по случай 5-та тогава годишнина от кончината на незабравимия Емил Димитров.

“ТИ ЗАКЪСНЯВАШ ПОНЯКОГА, ИСТИНО…”

30 Март – на тази дата всяка година отбелязваме кончината на Емил Димитров. Макар и до голяма степен предизвестена – от удара, който беше получил, и от небрежността на т. нар. политическа класа, тя дойде твърде рано.

Пред бившия Партиен дом, вече – Народно събрание, се извиваше опашка като за един от най-скъпите синове на България. Сред ораторите на поклонението беше и Иля Велчев. Забравил съм точните му думи, но смисълът беше да тачим артистите, докато са живи. След смъртта си те нямат нужда от това.
Думите му прозвучаха критично към властта, но тя не се трогна кой знае колко.

Уви, аз бях може би единственият действащ политик, който отиде да види Емил в дома му в Княжево. Там ме заведе нашият общ приятел Иля Велчев. Двамата си припомниха създаването на шедьовъра „Ако си дал”.

Иля вече е направил сериала „Завръщане от Рим” – първата българо-западна копродукция, единствената тогава телевизия го е излъчила и в кротката социалистичесска страна ври и кипи. Поназнайвахме в ония времена, че има някакъв елит, но при липсата на опозиция и на свободни медии само можехме да гадаем какво се случва в неговия немногоброен кръг. Филмът на Иля прескочи стената на изолацията и показа нещата отвътре. Бяхме толкова слисани, та чак не вярвахме, че и те са хора като нас, че даже в немалко отношения и доста по-ниско. И по-низко.

На фона на днешната разюзданост на елита онова тогава си беше нищо. Сега намираме едва ли не за нормално доброто владеене на междубедрието да те изкачва на най-високите върхове.

Преди три-четири десетилетия обаче дори говоренето на тази тема беше табу.
След показването на сериала бащата на Иля – членът на Политбюро Борис Велчев, е свален от поста си. Може би заради филма, а може би и за това, че бащата на режисьора беше вторият човек в Партията, а

Тодор Живков така и не позволи на никой 2ри да стане 1ви.

След Борис Велчев подобна бе съдбата и на Александър Лилов, и на Чудомир Александров.
В тази ситуация Иля Велчев пише текста на „Ако си дал”. В наши дни слушателите на „БГ радио” ще я извисят на 4то място сред най-обичаните песни в класацията „Великите 1000”. Думите са толкова изстрадани, че Емил сяда на пианото и за броени минути, на един дъх създава мелодията. Макар и извънредно силна, а може би тъкмо поради това, песента, същто както и филма, бива увенчана със забрана.
Идва обаче женитбата на Владимир, сина на Тодор Живков, и Генералния пожелава Емил Димитров да пее на сватбата. Между многото песни Емил изпълнява и забранената. Прозренията „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас!” и „Никой не може да ти отнеме любовта на хората!” хвърлят в смут залата. Всички са стъписани, мълчат, не знаят къде да гледат. Шефът на УБО маха с ръка на певеца да спре.

„Аз обаче нали недовиждам – каза Емил Димитров в Княжево, – помислих, че много я харесват, и я изпях втори път.” Генералът жестикулирал по същия начин, но още по-гневно, Емил отново си помислил, че много им допада, и я изпълнил трети път. Тогава Тодор Живков става на крака и започва да ръкопляска, а след него – цялото Политбюро и всички сватбари, и Емил решава да не я подхваща четвърти път.

“Народът беше с мен и хич не ми пукаше!” – каза Емил Димитров.

Доста смях предизвика моят кавър на песента „Когато отиваш там, при другия”. Прекрасна композиция на Емил с много смислен текст на Васил Андреев. Свирех на китара от прогимназията до женитбата. Имах много добра техника, но пеенето ми беше донякъде фалшиво. Когато в Студентския град бъдещата ми съпруга си купи китара, пожела тъкмо аз да я уча. И научих любовта. Тя пее чудесно, а тази песен сме изпълнявали много пъти заедно. И ето, веднъж Асен Сираков ме покани в предаването си „12 плюс пляс” по програма „Хоризонт”. В студиото имаше пиано и аз трябваше да изпея в ефир две песни под акомпанимента на водещия. Едната беше, разбира се, на „”Бийтълс”, от това поколение съм. А другата – именно 

„Когато отиваш там, при другия”

Та в България има много певци, но далеч не всички са пели по Националното радио.
А Емил Димитров вече пет години е „там, при другия” (бел.ред. през 2010 г.).. В по-добрия свят, както с надежда се изразяваме в такива случаи.

+++

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Mайка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Заради свиренето на акордеон, в по-късните си години записва песента си „Акордеон“, в която пее: „Акордеон, а ти ми беше младостта…“

Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон.

Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 1970-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.

Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липса на музикално образование.

Женен е за кратко за Грета Ганчева (ж.1966 г.). От брака си с Мариета Гьошева (ж.1968 г., разв.1991 г.) има син – Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.

От 1999 г. Емил Димитров не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.

През 2000 г. Мариета Гьошева и Емил Димитров отново се женят. През декември същата година обаче Мариета умира след усложнения от диабет.

На 2 май 2002 г. се състои голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен…“.

Умира на 30 март 2005 г. в София.

+++

Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 година в град Кюстендил. Завършва специалност „Икономика на промишлеността“, а по професия е журналист.
Автор е на политическа сатира – “Леонардо от Лисиците”, “Стъклената къща”, “Парламентът като “Мъпет шоу”” (1993).
Областен лидер на БСП в Кюстендил до 2003 г., когато подава оставка и постът впоследствие е зает от Мая Манолова, въпреки че ръководената от него структура печели убедително местните избори същата година. Според Атанасов причината да се откаже от поста е, че е загубил доверието на председателя на БСП — Сергей Станишев. След напускането му БСП губи всички последвали избори в областта.
През 2011 г. се включва в надпреварата за номинацията на БСП за президентските избори същата година.
Ползва се с доверието и подкрепата на президента Георги Първанов, на когото е съветник през последните години от втория му мандат.
На 17 юли 2013 г. е избран за член на СЕМ от квотата на Народното събрание. Съвет за електронни медии, често наричан с абревиатурата си СЕМ, е независим специализиран орган, който регулира радио и телевизионната дейност в Р България, като регистрира или издава лицензии за осъществяването на такава дейност и упражнява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори, излъчващи програми на територията на страната.