Двама Българи в Основата на Футболна Академия Ювентус на Александро Дел Пиеро в Лос Анджелис (ексклузивни видео интервюта)

ВИДЕО ИНТЕРВЮ* с със Стоян СТОЯНОВ:

*Интервютата са взети преди Коледа 2018 г. с уговорка да бъдат публикувани след като 1ви анонс направи футболната академия на Ювентус в Лос Анджелис. Към днешна дата 16 Февруари 2019 г. Георги Христов усилено работи с пускането на Академията , а Антон Стоянов е на обучение в Торино, Италия.

ВИДЕО: Александро Дел Пиеро връчва медалите на отбора АДП10 (ADP10), представляващ частната му футболна школа, който стана шампион на 1ия си турнир.

Алеса̀ндро Дел Пиѐро (Alessandro Del Piero) е бивш италиански футболист, роден на 9 ноември 1974 г. в Конеляно.  Сред специалитетите му са головете от пряк свободен удар (44 до 11 януари 2009), дузпа и т.нар. гол „а ла Дел Пиеро“ далечен фалцов удар, при който летящата бавно топка прехвърля вратаря и влиза в горния ъгъл. Освен головете „а ла Дел Пиеро“ срещу Борусия Дортмунд се помнят и попаденията му срещу Стяуа, Глазгоу Рейнджърс и Реал Мадрид. 

Считан за един от най-добрите футболисти в световен мащаб, той е рекордьор по мачове и голове за Ювентус (705 мача и 290 гола). Дел Пиеро изиграва 19 сезона в Ювентус от 1993 г. до лятото на 2012 и е дългогодишен капитан на отбора. С Италия печели Световното първенство в Германия (2006), сребърен медал от Евро 2000, както и две титли от Европейски първенства за младежи (1994 и 1996 г.). С Ювентус печели Шампионската лига през 1996 г., Междуконтиненталната купа през същата година, както и пет пъти Серия А. Сред многобройните му индивидуални отличия изпъкват наградата спортист на Италия за 2008г., за италиански футболист №1 на Серия А за през 1998 и 2008 г. и двете голмайсторски титли – на Серия А (21 гола, 2007/2008) и Серия Б (20 гола, 2006/2007). 7 пъти извежда националния отбор като капитан. През 2000 г. е най-скъпоплатеният футболист в света с приход от 10 милиона евро от заплата, премии и реклами.

През 2018 г. отборът на Александро Дел Пиеро в Лос Анджелис LA10 става шампион на неговата дивизия, а Але лично официално им връчи купата и медалите на купон в ресторантта N10.

Бащата Джино запалва сина си по футбола, водейки го на всякакви мачове и според Алекс той изиграва огромна, но ненатрапчива роля в изграждането му като футболист.

Той не е от бащите, които стоят зад вратата и крещят на децата си как трябва да играят и никога не говори с Алекс и Стефано за футболните им успехи, защото не желае те да се опияняват от успехите.

Като дете Дел Пиеро играе футбол заедно с двама свои приятели – Нелсо и Пиерпаоло, с които поддържа приятелски отношения и до момента. И тримата искат да станат професионални футболисти, но това успява да постигне само Алесандро.

Дел Пиеро – вратар?

На 7-годишна възраст, Дел Пиеро започва да тренира в отбора на Сан Вендемиано. Първоначално играе като вратар – според майка му така той ще се поти по-малко и рискът да се разболее или контузи няма да е голям. Брат му Стефано обаче е на друго мнение и успява да убеди Бруна, че мястото на Алекс е сред нападателите. В Сан Вендемиано тренира под ръководството на бивш играч на Ювентус – Джузепе Галдеризи, за когото Алекс казва, че от него е научил всичко във футбола.

През 1988 г. е забелязан от скаути и скоро след това напуска семейния дом и отива в Падуа, където започва да тренира при юношите на едноименния отбор.

През сезон 1991/1992 Дел Пиеро дебютира за мъжкия отбор на Падуа в Серия Б и през този сезон Алекс изиграва 4 мача при мъжете.

През сезон 1992/1993 Дел Пиеро има 10 мача и вкарва 1ия си гол – при победата на Падуа с 5:0 срещу Тернана на 22 ноември 1992 г.

Един от шефовете на Падуа се обажда на свой приятел и президент на Ювентус – Джампиеро Бониперти – за да му предложи да закупи обещаващия талант.

Бонипетри първоначално смята исканата трансферна сума за прекалено висока, но променя мнението си, когато вижда Алекс.

За Ювентус Дел Пиеро дебютира срещу Фоджа на 12 септември 1993 г., когато Джовани Трапатони го пуска в игра в 74-та минута. В следващия мач срещу Реджина – на 19 септември – тойo отново влиза като резерва в края и само минута по-късно отбелязва 1ия си гол с бялочерната фланелка. Следват още няколко влизания в игра от резервната скамейка, за да се стигне до дербито с Милан на 6 март 1994 г., когато Алекс изиграва 1ия си мач като титуляр. На 20 март Дел Пиеро изиграва най-добрия си мач през този сезон, отбелязвайки хеттрик срещу състава на Парма. Ювентус финишира нa 2ро място в шампионата. Дел Пиеро записва общо 14 мача, два от които за Купата на УЕФА и един за Купата на Италия, и вкарва 5 гола. Това е нелошо постижение като се има в предвид, че в нападение Ювентус разполага с играчи като Роберто Баджо, Фабрицио Раванели, Джанлука Виали и Андреас Мьолер. Контузията на Виали, заради която той пропуска по-голямата част от сезона, обаче допринася за налагането на Алекс в състава. В Евротурнирите дебютира на 15 септември срещу Локомотив Москва. На 13 мартв мача срещу Дженоа Але получава два жълти картона и за първи път в кариерата си е изгонен от терена.

От сезон 1994/1995 треньор на Ювентус е Марчело Липи. Негова е заслугата Дел Пиеро да се превърне в една от звездите на Ювентус. 

Дел Пиеро от своя страна оправдава доверието на треньора си и след няколко красиви гола и други виртуозни изпълнения специалистите започват да го сравняват с Мишел Платини и Роберто Баджо. Един негов гол го прави известен и извън границите на Италия – в мача срещу Фиорентина,който Ювентус печели с 3:2 след като изостава с 0:2, Алекс вкарва победното попадение минута преди края, прехвърляйки вратаря от воле след дълъг пас от центъра на терена. В турнира за купата на УЕФА пък Дел Пиеро вкарва гол на ЦСКА в София (3:2 за ЦСКА), но впоследствие заради нередовен играч на ЦСКА е присъдена служебна загуба. 

Този сезон е много успешен за Старата госпожа. Ювентус печели шампионската титла в Италия след деветгодишно прекъсване. Към нея прибавя Купата на Италия, побеждавайки на финала Парма с общ резултат 3:0, и финал за Купата на УЕФА, в който играе пак срещу Парма, но губи с общ резултат 1:2. Дел Пиеро изиграва общо 50 мача и вкарва 10 гола: 29/8 за първенство, 10/1 за купата и 11/1 за Купата на УЕФА. Избран е в идеалния отбор на Серия А. На 25 март 1995 г. дебютира в националния отбор срещу Естония (4:1). Почетният президент на Юве Джани Анели му дава прякора Пинтурикио, сравнявайки стила на игра на Алекс с картините на известния италиански ренесансов художник. Но зад този прякор се крие и по-дълбок замисъл, защото точните думи на Анели са „Ако (Роберто) Баджо е Рафаело, Дел Пиеро е Пинтурикио“ с което той намеква, че младият Алекс има още много да учи, докато се утвърди като голяма звезда в калчото. 

Сезон 1995/1996 е повратен момент в кариерата на Дел Пиеро. През лятото Ювентус продава Роберто Баджо на Милан (според някои специалисти причината за това е Дел Пиеро), а Алекс подписва нов договор за пет години и около 11 Милиона Германски Марки. Джани Анели и треньорът Липи са сигурни, че в лицето на Дел Пиеро имат прекрасен наследник на Баджо.

Алесандро взима фланелката с легендарния номер 10 в Ювентус, носен от неговите идоли – Мишел Платини и Баджо, както и Бониперти.

Ювентус остава на 2-ро място в шампионата, но за сметка на това печели Суперкупата на Италия (1:0 срещу Парма) и Шампионската лига (срещу Аякс – 1:1 след продължения и 5:3 след изпълнение на дузпи), като с основен принос за това е Дел Пиеро с ефектните си голове и други отигравания.

Освен първия от вече споменатите голове „а ла Дел Пиеро“ (срещу Борусия Дортмунд) се помнят и попаденията му срещу Стяуа, Глазгоу Рейнджърс и Реал Мадрид. В края на 1995 г. Алекс става четвърти в класацията за Златната топка с 57 точки, като пред него са класирани Джордж Уеа (144 т.), Юрген Клинсман (108 т.) и Яри Литманен (67 т.). През този сезон Дел Пиеро записва 43 мача и 13 гола: 29/6 за първенство, 11/6 в Шампионската лига, 2/1 за Купата на Италия и 1/0 за Суперкупата на Италия.

1996-1997

Преди началото на сезона Ювентус се разделя с част от звездите си като Раванели и Виали, но привлича качествени заместници като Зинедин Зидан, Кристиан Виери и Ален Бокшич. Дел Пиеро вече е номер 1 в атаката на отбора и от този сезон нататък (чак до идването на Фабио Капело) има гарантирано място в титулярния състав. В началото Але започва колебливо, но постепенно играта му се подобрява. В края на годината Дел Пиеро отново е класиран на 4то място за Златната топка, този път с 69 т. и след Матиас Замер (144 т.), Роналдо (143 т.) и Алан Шиърър (107 т.). През декември в двубоя за Междуконтиненталната купа Ювентус побеждава Ривър Плейт с гол на Дел Пиеро, който е избран за играч на мача. През януари и февруари се играят мачовете за Суперкупата на Европа срещу Пари Сен Жермен – общ резултат 9:2 с два гола на Алекс във втората среща. В края на февруари Алекс получава контузия и пропуска мачовете на отбора си до средата на май – общо 12 във всички турнири. Той обаче е здрав за

финала на Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд. Влиза в игра през второто полувреме и вкарва поредния си гол-шедьовър – този път с пета,

но Юве губи срещата с 3:1.

През този сезон печели и втората си шампионска титла. Въпреки пропуснатите заради контузията мачове, Алекс е голмайстор на отбора във всички турнири. Статистиката за сезона изглежда по следния начин: общо мачове/голове 35/15, за първенство – 22/8, за Купата на Италия – 4/0, в Шампионската лига – 6/4, за Междуконтиненталната купа – 1/1 и за Суперкупата на Европа – 2/2.

През 2008 г. президентът на Интер Масимо Морати признава, че през 1997 г. е искал да купи Дел Пиеро, но в крайна сметка привлича Роналдо. Според някои от специалистите

сезон 1997/1998 е най-добрият в кариерата на Алекс.

Всичко започва със спечелването на Суперкупата на Италия след 3:0 срещу Виченца. Следват убедителни прояви в първенството и Шампионската лига – мачове, в които си партнира прекрасно с новопривлечения Филипо Индзаги. Във всички турнири двамата вкарват общо 59 гола. Але успява да отбележи два хеттрика – на 21 декември 1997 г. срещу Емполи(5:2) в Серия А (най-бързият хеттрик на Дел Пиеро – за 28 минути) и на 1 април 1998 г. в полуфинал на Шампионската лига срещу Монако(4:1).

Кръг преди края на шампионата Юве си осигурява нова титла. На международната сцена достига за трета поредна година финал на Шампионската лига, но там целият отбор играе слабо срещу Реал Мадрид и губи с 1:0. Утешението за

Дел Пиеро е, че става голмайстор на турнира с 10 гола, сред които някои доста красиви.

През този сезон той изиграва общо 47 мача (в 46 от тях е титуляр) и вкарва 32 гола: за първенството – 32/21, за Шампионската лига – 10/10, за Купата на Италия – 4/1, за Суперкупата на Италия – 1/0. Алекс печели наградата за италиански футболист №1 на Серия А за сезон 1997/1998 г.

Трудни години (1998 – 2001)
За Алекс сезон 1998/1999 е най-тежкият в кариерата му.

Той не започва по най-добрия начин както за Дел Пиеро, така и за Ювентус. Слабото представяне на Световното първенство във Франция (въпреки достигнатият 1/4-финал) се отразява на Алекс и другите 4-ма италиански национали от Ювентус. Освен това срещу Юве започва разследване, след като Зденек Земан, който по това време е треньор на Рома, публично заявява, че в отбора се приема допинг, в резултат на което футболистите са заприличали на участници в турнир по културизъм. Разследването се проточва няколко години, футболисти, сред които Дел Пиеро, Роберто Баджо, Дидие Дешам и Зинедин Зидан са привикани като свидетели. През 2004 г. лекарят на отбора Рикардо Агрикола е признат за виновен в „спортна измама и опасно за здравето използване на забранени стимуланти извън всякаква терапевтика“ и получава присъда от 22 месеца лишаване от свобода, а изпълнителният директор на клуба Антонио Джираудо и играчите са оправдани. В крайна сметка Спортният арбитражен съд в Лозана решава, че Ювентус не трябва да връща спечелените в този период титли, защото употребените медикаменти не са били стриктно забранени. Агриколи е оправдан на втора инстанция.
Резултатите на отбора в началото на сезона са под очакваните, а само ден преди да навърши 24 години, Дел Пиеро се контузва тежко (разкъсани предни и задни коленни връзки на левия крак), започва тренировки чак след пет месеца и пропуска остатъка от сезона, който не се развива добре за Ювентус – през февруари Марчело Липи подава оставка и е сменен от Карло Анчелоти, а отборът завършва на 6-то място в класирането.

Докато Алекс е контузен се появяват слухове за негов трансфер в Атлетико Мадрид (за 41 милиона долара) или Лацио. В крайна сметка на 29 юни той

преподписва с Ювентус за нови пет години. Според договора той получава по 10 милиарда италиански лири годишно, което, заедно с приходите му от реклама, го прави най-скъпоплатеният футболист на света.

Статистика за сезона: общо 14 мача и 3 гола, 8/2 за първенство, 4/0 за Шампионската лига, 1/0 за Купата на Италия и 1/1 за Суперкупата на Италия.

1999/2000
Преди началото на сезона треньорът Анчелоти заявява:

„От момента в който Дел Пиеро се завърна ние сме най-подсиления отбор.“

Алекс се завръща на терена след 270 дни в мача от турнира Интертото срещу руския Ростселмаш, подавайки за един гол и сам вкарвайки още един след като се появява като резерва през второто полувреме.

Алекс играе във всичките шампионатни мачове.

В турнира за Купата на УЕФА Юве играе два мача срещу Левски, но Дел Пиеро не взима участие в тях. През този сезон Алекс остава в сянката на Филипо Индзаги и Дарко Ковачевич, които общо вкарват 46 гола във всички турнири. Изиграва общо 45 мача и отбелязва 12 гола: 34/9 за първенство, 2/1 за Купата на Италия, 6/1 за Купата на УЕФА и 3/1 за Купа Интертото.

2000/2001
През този сезон както Ювентус, така и самият Дел Пиеро отново не се представят по най-убедителния начин. За Алекс това е обяснимо – освен, че още не е достигнал добрата си форма отпреди контузията, той е обвиняван – дори от свои фенове – за загубата на Италия срещу Франция на финала Евро 2000, когато при резултат 1:0 за Италия той изпуска две отлични положения за гол и в крайна сметка французите печелят със златен гол, едното сам срещу вратаря.

Затова започват да се затвърждават мненията, че след контузията Але няма да бъде същия, дори се носят слухове, че Джовани Анели е заявил, че Дел Пиеро вече няма да е галеникът в отбора и няма да се ползва с преференции при избора на титулярни нападатели. Стига се дори дотам, феновете да го обвиняват, че е в слаба форма и не се старае достатъчно и че е един от главните виновници за слабото представяне на отбора и да искат да напусне Старата госпожа. Въпреки, че Ювентус разполага с отлични нападатели в лицето на Дел Пиеро, новопривлечения Давид Трезеге, Ковачевич и Индзаги, подпомагани от Зинедин Зидан, Едгар Давидс и други,

отборът не може да предотврати отпадането от Шампионската лига още в груповата фаза и от турнира за Купата на Италия на 1/8-финал. 

На 10 декември в мача срещу Парма Алекс получава нова контузия – този път разтегнати коленни връзки на десния крак – и отсъства от терените в продължение 6 седмици.

Нов повратен момент в кариерата на Дел Пиеро след тежката контузия през 1998 г. е смъртта на баща му Джино в седмицата преди мача с Бари на 18 февруари.

Алекс пропуска всички тренировки на отбора, но на мача влиза като резерва и отбелязва победния гол малко преди края. Той посвещава този гол на баща си, целият в сълзи от направеното, бива потопен в прегръдките на съотборниците си.

След този мач Але започва да играе по познатия си начин и няколко години след това обяснява тази промяна по следния начин: “…смъртта на баща ми опрости моята игра. Съзнанието ми се лиши от някои мисли и съмнения, които ме мъчеха и за които съм размишлявал. Престанах да обръщам внимание на чуждото мнение за играта ми. Покрай болестта на татко разбрах, че има далеч по-неразрешими проблеми. Футболът беше моят живот, но животът не е само футбол. Добрата ми игра може би се дължи на факта, че осъзнах това.”

Равносметката от сезона: общо 33 мача и 9 гола; 25/9 в Серия А; 2/0 за Купата на Италия; 6/0 в Шампионската лига.

Отново във форма (2001 – 2004)
2001/2002
През този сезон Дел Пиеро отново е във вихъра си. Новият „стар“ треньор на Ювентус е Марчело Липи и това гарантира на Алекс титулярно място в атаката, където отново си партнира с Трезеге. Техен партньор в по-задни позиции вече е Павел Недвед, който идва на мястото на продадения Зинедин Зидан. Дел Пиеро и Трезеге са новата резултатна нападателна двойка на отбора след Дел Пиеро – Индзаги. Двамата вкарват общо 54 гола във всички турнири. На 29 август 2001 г. в мача срещу Венеция

Алекс вкарва своя гол номер 100 за Ювентус.

В първенството Юве тръгва добре, но следват няколко по-слаби мачове. Пет кръга преди края Интер има комфортна преднина, но бианконерите печелят всичките си мачове до края без допуснат гол (Дел Пиеро и Трезеге отбелязват по пет гола), а Интер печели само два и по този начин Ювентус печели титлата с една точка преднина пред Интер. Юве стига и до финал за Купата на Италия, но губи от Парма. Статистиката на Дел Пиеро: мачове/голове – 46/21, за първенство – 32/16, за купата – 4/1, за Шампионската лига – 10/4.

2002/2003
Следва поредният силен сезон за Алекс и Ювентус. В първите 12 мача във всички турнири Дел Пиеро отбелязва 12 гола. Този път обаче нападателната двойка с Трезеге не е толкова ефективна, защото французинът пропуска доста мачове заради контузии. От началото на февруари до средата на март Алекс също отсъства от терените, защото е контузен.

ДЪЖД ОТ ГОЛОВЕ

Юве печели Суперкупата на Италия срещу Парма, като Але отбелязва и двата гола в мача.

През февруари пък отборът излиза на първо място в класирането и постепенно увеличава преднината си, печелейки Скудетото със седем точки аванс пред Интер. В Шампионската лига Юве стига до финала, но губи от Милан с 2:3 след изпълнение на дузпи (Дел Пиеро вкарва своята). Като цяло може да се каже, че

Алекс носи отбора на гърба си през този сезон. Във всички турнири той отбелязва 23 гола –

с 9 повече от втория в тази класация Недвед, въпреки че пропуска сравнително много мачове (в класацията по изиграни минути Алекс има почти 1300 минути по-малко от първенеца Джанлуиджи Буфон).

Любопитен факт е, че в 6 мача Але вкарва по 2 гола.

В първенството се нарежда на трето място сред най-добрите реализатори с 16 гола. Дел Пиеро изиграва общо 38 мача (23 гола). За първенството – 24 (16), в Шампионската лига – 13 (5), за Суперкупата на Италия – 1 (2).

2003/2004
През сезон 2003/2004 Дел Пиеро отново е преследван от контузии. Пропуска общо 20 мача във всички турнири, а само в девет от изиграните 31 играе пълни 90 минути. Единствената спечелена титла за Юве тогава е Суперкупата на Италия, но това става в началото на сезона, когато и Дел Пиеро, и Ювентус като цяло все още се представят на ниво. Най-добрият момент за Алекс през сезона е мачът със Сиена на 18 януари – в него

той отбелязва 4ия хеттрик в кариерата си.

Статистика: 31 мача (14 гола); първенство: 22 (8), Шампионска лига 4: (3); Купа на Италия: 4 (3); Суперкупа на Италия: 1 (0).

Конфликтът с Капело (2004 – 2006)

2004/2005
Този сезон е един от тези, в които Алекс редува добри и слаби мачове, но въпреки това успява да се стане (за четвърти път в кариерата си) най-добър голмайстор на отбора във всички турнири.

Сезонът е белязан и с конфликта му с новия треньор Фабио Капело, за който Алекс признава в края на първенството. Капело често оставя Дел Пиеро резерва, а когато прави смени в такива мачове някои се съмняват, че нарочно се прави, че не вижда Алекс, докато Алекс се прави, че му е все едно, че не играе. Преди старта на сезона в Ювентус е привлечен Златан Ибрахимович. Капело залага на ротационния принцип и така в атака се редуват Дел Пиеро, Ибрахимович и Трезеге. Последният обаче отново е тормозен от контузии, но дори това не води до сигурно титулярно място за Алекс – в някои мачове той е заместван от Марсело Салайета. През сезона плъзват различни слухове – че Алекс си търси нов отбор (за което Джанлука Виали го съветва чрез медиите) и че лекарите на отбора умишлено бавят лечението на Трезеге, за да може Алекс да играе по-често. Ювентус печели първенството два кръга преди края, а малко преди това

в решаващ мач срещу Милан Дел Пиеро е един от най-добрите на терена и асистира за единствения гол. И през този сезон не липсват красивите му голове, като един от най-хубавите е голът му с пета срещу Сиена през февруари.

В шампионската лига отборът стига до четвъртфинал, където отпада от Ливърпул. През този сезон Алекс изиграва 41 мача (от 52 възможни и 37 като титуляр) и вкарва 17 гола. За първенство – 30/14, в Шампионската лига – 10/3, за Купата на Италия – 1/0.

2005/2006
Дел Пиеро отново има проблеми с Капело (започва като титуляр по-малко от половината мачове, в които е играл), но и поводи за радост. На 10 януари 2006

Алекс отбелязва хеттрик срещу Фиорентина за Купата на Италия. Първият от тези три гола е под номер 183 за Ювентус – така той подобрява рекорда на легендата Бониперти. Але обявява този гол за най-важен в кариерата си.

Преди следващия мач получава награда, на която са изписани всичките му голове за отбора до момента. Малко преди това шефовете в Ювентус показват, че държат на него, след като се разпространява новината, че са готови да му предложат нов договор до 2010 г. и място в управата на отбора след това. Подписването на нов договор обаче става факт почти две години по-късно. След победата на Ювентус срещу Интер като гост през февруари

(Алекс влиза като резерва и вкарва победния гол) Дел Пиеро прави първата стъпка към примирие с Фабио Капело,

заявявайки „Правилно е треньорът да ни сменя, особено нас, нападателите. Приемам това нормално. Ще излъжа, ако кажа, че съм щастлив, когато не играя. Но това важи за всички нас. Разбира се, когато влизаш и решаваш мача, е чудесно и по-този начин получаваш възнаграждение за труда.“

Ювентус финишира на първо място с три точки повече от Милан. Във всички турнири на сметката на Дел Пиеро има 45 мача и 20 гола: в Серия А – 33/12, в Шампионската лига – 7/3, за Купата на Италия – 4/5 и за Суперкупата на Италия – 1/0.

Калчополи, сезон в Серия Б, две голмайсторски титли и Световен шампион (2006 – 2008)
2006/2007

Финалът на Мондиал 2006 в Германия. Италия срещу Франция на стадиона в Берлин изиграват един от най-заплетените двубои за световната титла във футбола. Двете “10-ки” една срещу друга – Зидан срещу Дел Пиеро. Съставът на Липи излиза за честта на своето калчо, опетнено от скандала Калчополи.
Скуадра Адзура идва надъхана от полуфиналите, където Фабио Гросо разплаква цяла Германия със спиращ сърцето шут в 119-ата минута, а секунди по-късно Дел Пиеро закопава германците за 2:0.
Началото на финала е за Франция, като още в 6-та минута реферът свири дузпа, предизвикана от Марко Матераци. Зинеидин Зидан, за когото това е последният мач в кариерата забива за 1:0. Твърде бързо обаче “Скуадрата” се връща в двубоя с гол на именно на Матераци за 1:1, който се превръща в един от героите на финала, а и на цялото първенство.
Равният резултат се запазва до края на редовното време и идват продълженията, в които на сцената излиза другият герой на финала – италианският страж Джанлуиджи Буфон. Легендата избива уникален изстрел с глава на Зидан, определено като най-голямото спасяване в кариерата на Джиджи. Идва 110-а минута, която остава в историята – капитанът на французите Зидан удря с глава Матераци в гърдите, след което “баш-петелът” получава директен червен картон и Франция остава без своя лидер за решителните дузпи. 
Алесандро Дел Пиеро е единият от петимата “екзекутори”, заедно с Пирло, Матераци, Де Роси и 3-ят герой на мача Фабио Гросо. “Грешникът” от петлите е колегата на Дел Пиеро от Ювентус – Давид Трезеге пропуска. 5:3
Италия с Дел Пиеро е световен шампион.

Радостта в Италия след спечелването на 4-та световна титла е огромна, това е и европейският отбор намиращ се най-близо до 5-те трофея на Бразилия. Обществеността в страната забравя за известно време съдийския скандал, който е разкрит през месец май 2006 г. В хода на разследването на този скандал са намерени неоспорими доказателства, че

генералния директор на Ювентус Лучано Моджи е уреждал по телефона с официални лица от Италианската футболна федерация кои съдии да свирят

на отбора в Серия А и Шампионската лига през сезон 2004/2005. Пет дни след триумфа на Италия на Световното първенство Федералният съд на Италия определя наказанията за замесените отбори и лица. Отборът на Ювентус е изхвърлен в Серия Б, трябва да започне сезона с -30 точки, а последните му две шампионски титли са отнети; Лацио и Фиорентина също са изпратени във 2ра дивизия с намален точков актив, на Милан са отнети 44 точки от миналия сезон, а Реджина започва новия сезон също с минус точки. След серия контестации в крайна сметка наказанията са намалени – Ювентус остава в Серия Б. Въпреки намаленото наказание, нещата за Ювентус не изглеждат никак розови и опасността от продължителна криза е реална след като

повече от половината титуляри напускат отбора – Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро, Джанлука Дзамброта, Емерсон, Златан Ибрахимович и Патрик Виейра. Дел Пиеро пък първи от останалите звезди на отбора обявява, че няма намерение да напуска отбора, защото „един джентълмен никога не изоставя дамата си.

Новият треньор на отбора е Дидие Дешан – бивш съотборник на Алекс. Под негово ръководство

Дел Пиеро отново е твърд титуляр и повежда отбора,

който сега е сплав от опитни играчи като Недвед, Буфон, Трезеге, Мауро Каморанези и Роберт Ковач и млади таланти като Джорджо Киелини, Клаудио Маркизио, Рафаеле Паладино

и новопривлечения български нападател Валери Божинов,

към 1-то място в крайното класиране (6 т. преднина пред Наполи и директна промоция в Серия А).

Въпреки че не взима участие в 7 от 42-та мача, Алекс печели голмайсторската титла на Серия Б с 20 попадения. Освен това той изиграва и своя мач № 500 за Юве

(на 20 януари 2007 г. срещу Бари – вкарва и гол). Общо в първенството и за Купата на Италия Але записва 37 мача и 23 гола – 35/20 (два хеттрика) за първенството и 2/3 за Купата.

2007/2008
Дългоочакваният от феновете нов договор на Алекс става факт в късните часове на 16 октомври 2007 г. Контрактът е до 2010 г. с гарантирано място в ръководството на отбора след края на кариерата му. Не се знае обаче дали той ще стане част от ръководството точно през 2010 г., защото Дел Пиеро, който тогава ще бъде на 36 години, нееднократно заявява, че иска да играе поне до 40-годишна възраст.

Преговорите за договора се проточват над 2 месеца заради разногласия относно заплатата на Алекс, който не е съгласен тя да бъде намалена, още повече след като шефовете на отбора склоняват за увеличение на заплатите на Недвед, Трезеге и Каморанези. Дори има възможност той да напусне отбора след края на сезона, а оферти от други отбори не липсват – Милан, Интер, Палермо, Бреша, Шахтьор (Донецк), както и 2-дивизионния английски Куинс Парк Рейнджърс, чиито нови собственици Флавио Бриаторе и Бърни Екълстоун разполагат с нужните средства да задоволят изискванията на Дел Пиеро. В крайна сметка обаче Алекс се съгласява да подпише новия договор, като заплатата му през сезон 2008/2009 ще бъде намалена с 20% на 4 милиона евро, а в следващите два – съответно 3,7 и 3,5 милиона.
Иначе сезонът започва колебливо за Дел Пиеро и в първите 6 мача той отбелязва само 1 гол. Въпреки това Клаудио Раниери, който заменя напусналия заради разногласия с ръководството след края на миналия сезон Дешан, продължава да залага на Алекс, дори при наличието на новопривлечения Винченцо Якуинта.

След подписването на новия договор формата на Алекс видимо се подобрява и той започва да вкарва гол след гол.

В последния мач за сезона срещу Сампдория Алекс вкарва два гола и става едноличен голмайстор на Серия A и отново записва името си в историята на италианския футбол. Само той и Паоло Роси (през 1976/1977 и 1977/1978 с Виченца) успяват да станат голмайстори на Серия Б и А в две последователни години. На 6 април Алекс подобрява и другия важен клубен рекорд – срещу Палермо изиграва своя мач номер 553 за Ювентус и задминава легендарния Гаетано Ширеа. В крайното класиране Ювентус заема третото място. Статистика за Дел Пиеро – общо 41 мача и 24 гола, от тях 37/21 за първенство и 4/3 за Купата на Италия.

В преследване на нови рекорди (2008 – 2012)
Дел Пиеро продължава да преследва и подобрява клубни и национални рекорди и през сезон 2008/2009. На 29 ноември 2008 г. срещу Реджина той вкарва своя гол № 250 за Ювентус от безмилостна дузпа. С това попадение Але подобрява рекорда на Бониперти за най-много голове в италианското първенство (Серия А и Б) – 179, а за да подобри рекорда на Бониперти само в Серия А му остават още 19 попадения.

Алекс не е далеч и до счупването на друг рекорд, този път отнасящ се до играчи от всички италиански отбори, който свидетелства много за лоялността на даден играч към своя отбор –

най-много голове за един италиански отбор.

В тази класация лидер е Джузепе Меаца с 282 гола. И докато в Серия А мерникът на Дел Пиеро не е много точен, то в Шампионската лига основната заслуга за доброто представяне на отбора е негова. В 6 мача Алекс отбелязва 5 гола (плюс трети кръг от квалификациите) – не само решаващи, но и красиви. В двата мача срещу Реал Мадрид отбелязва общо три гола. На мача в Мадрид, 1-ва победа за отбора на този стадион от над 45 години, феновете на Реал изпращат двукратния голмайстор Дел Пиеро с аплодисменти при смяната му в края на мача.

В края на годината Алекс получава още едно признание в родината си – избран е за спортист на годината в анкетата на държавната телевизия РАИ, като изпреварва с 40% от гласовете втория в класирането Валентино Роси. Освен това печели и наградата за италиански футболист №1 на Серия А за 2008 г. На 11 март 2009 г. отбелязва своя 50-ти гол в международни мачове (срещу Челси в 1/8-финал от Шампионската лига).

На 17 юли 2009 г. удължава договорът си до 2011 г. На 14 февруари 2010 записва своят мач номер 445 в Серия А, като подобрява клубният рекорд. Месец по-късно Дел Пиеро вкарва два гола на Сиена, които са под №300 и 301 в кариерата му. На 5 февруари 2011 подобрява рекорда на Джанпието Бонипетри за най-много мачове с екипа на „старата госпожа“.

На 18 октомври 2011 Алесандро обявява, че това ще е последният му сезон в Ювентус.

Въпреки това, той изразява желанието си да играе поне до 40 години. Последният си мач за Юве изиграва срещу Аталанта, като вкарва и гол.

ФК Сидни

През лятото на 2012 подписва с австралийският ФК Сидни. Първият си гол в Австралия вкарва срещу Нюкасъл Джетс. На 19 януари 2013 вкарва 4 гола за победата със 7 – 1 над Уелингтън Финикс.

НАЦИОНАЛНИ ОТБОРИ

Дел Пиеро преминава през юношеските формации на Италия до 17 и 18 г. (дебют през 1991), преди да дебютира за младежкия национален отбор до 21 г. на 20 януари 1993 г. под ръководството на Чезаре Малдини. С тази формация печели 2 поредни европейски първенства – Франция 1994 и Испания 1996. Има 12 мача и 3 гола.

Дебютът на Алекс за мъжкия национален отбор е под ръководството на Ариго Саки в 4-ия мач на Италия от квалификациите за Евро 1996 на 25 март 1995 г. срещу Естония в Салерно (4:1). Той започва мача като титуляр заедно с Джанфранко Дзола и Фабрицио Раванели в атаката на отбора и играе до 69-ата минута.

Дел Пиеро отбелязва 1ия си гол в своя мач #7 – срещу Литва (4:0) на 15 ноември 1995 г., също от квалификациите. В този квалификационен цикъл той изиграва общо 11 мача и вкарва 3 гола – 1 на Евро 1996 (като титуляр), 5 в квалификациите (и петте като титуляр, вкарва 1 гол) и 5 приятелски срещи (3 като титуляр, 2 гола).
Дел Пиеро пропуска мачовете до края на 1996 г., защото не получава повиквателни от Ариго Саки. След треньорска смяна, новият треньор Чезаре Малдини го връща в отбора още в първия.

За квалификациите за СП 1998 се връща и пренебрегваният от Саки Роберто Баджо и така конкуренцията в атаката на отбора става убийствена – Дел Пиеро, Баджо, Пиерлуиджи Казираги, Енрико Киеза, Фабрицио Раванели, Джанфранко Дзола, Кристиан Виери и Филипо Индзаги.

Това обяснява и защо въпреки добрите изяви на Алекс в Ювентус той не винаги започва като титуляр в националния отбор; освен това пропуска и 4 мача заради контузия. В баража за участие на световното първенство срещу Русия Дел Пиеро влиза като резерва и в двата мача. На самото първенство твърд титуляр в атаката на италианците е Виери, който през изминалия сезон е станал голмайстор на Серия А, а за другото титулярно място борбата е между Алекс и Филипо Индзаги, които пък са вкарали общо 59 гола за Ювентус през този сезон.
Тифозите очакват най-много от Алекс, но въпреки, че е титуляр в последния мач от предварителната група срещу Австрия, в 1/8-финала срещу Норвегия и 1/4-финала срещу Франция (загубен след изпълнения на дузпи), той не успява да оправдае гласуваното му доверие. В този квалификационен цикъл Алекс записва общо 12 мача и вкарва 5 гола: 4 мача на световното (3 като титуляр), 3 в квалификациите (в които не започва като титуляр) и 5 приятелски мача (4 като титуляр, 5 гола).

ЕП 2000 и СП 2002 (1998 – 2002)
В първите два мача от квалификациите за Евро 2000 през 1998 г. Дел Пиеро започва като титуляр и отбелязва и двата гола при победата срещу Швейцария във втория. По всичко личи, че новият треньор на скуадра адзура Дино Дзоф ще залага на него като основен играч в отбора. В този момент обаче идва кошмарната контузия на Алекс и следващият му мач за националния отбор е точно 365 дни след този срещу Швейцария.
При завръщснето си в първите два мача от първенството Дел Пиеро влиза като резерва и играе общо 43 минути, но в третия мач срещу Швеция (който е без значение) играе през цялото време и вкарва победния гол (първи на голямо първенство), а специалистите започват да твърдят, че мястото му е на терена от самото начало на мачовете. Въпреки това, на четвъртфинала срещу Румъния той отново е на резервната скамейка и се появява в игра едва четвърт час преди края на срещата. На полуфинала срещу италианците се изправя един от фаворитите за титлата – домакинът Холандия. Италия печели след изпълнения на дузпи, а Алекс, въпреки че играе цял мач, остава почти незабележим на терена, защото Джанлука Дзамброта получава червен картон в средата на първото полувреме и холандците окупират вратата на Буфон.
Финалът срещу Франция е един от мачовете, които феновете на националния отбор и по-специално на Дел Пиеро със сигурност не искат да си спомнят.
Алекс се появява на терена в 53-ата минута, а две по-късно Марко Делвекио извежда Италия напред в резултата. По-късно Дел Пиеро изпуска две идеални положения за гол, реализирането на поне едно от които би решило изхода на двубоя. В последната минута обаче Силвен Вилтор изравнява резултата, а малко преди края на първото продължение Давид Трезеге отбелязва златен гол, който носи титлата на французите.

Алекс е обявен за главен виновник за изгубената титла. Въпреки това той, както и останалите от отбора, получава най-високото отличие на Италия – Орден за заслуги към Италианската Република V-та степен.

Статистиката за този квалификационен цикъл: общо 13 мача и 4 гола, от които 6/1 на европейско първенство (2 мача като титуляр), 3/2 в квалификациите (2 пъти титуляр) и 4/1 в приятелски срещи (2 пъти титуляр).

СП 2002
Скуадра Адзура отново е с нов треньор – Джовани Трапатони. Под негово ръководство Дел Пиеро започва като титуляр повечето от квалификационните мачове. В последния мач от групата срещу Унгария той отбелязва гола, който класира Италия на Световното първенство в Япония и Южна Корея. Там обаче е закотвен на резервната скамейка и в трите мача от груповата фаза. В последния от тях – срещу Мексико – частично се реваншира за пропуските срещу Франция преди две години, защото влиза в игра в края на мача и изравнява резултата

(първи гол на Световно първенство),

с което предотвратява срамното ранно отпадане на Италия. В следващата среща с Южна Корея Алекс е титуляр. Това е последният мач на Италия на това първенство, защото домакините печелят със златен гол, активно подпомагани от съдията, който свири спорна дузпа (спасена от Буфон), отменя редовен гол на Дамяно Томази и показва червен картон на Тоти за симулация, въпреки че такава няма. Дел Пиеро изиграва 16 мача и отбелязва 7 гола в този цикъл: на Световно първенство – 3/1, в квалификациите – 8/5, приятелски мачове – 5/1.

ЕП 2004 и СП 2006 (2002 – 2006)

ЕП 2004
В този квалификационен цикъл Дел Пиеро е титуляр във всички мачове, в които взима участие, включително и в тези от Европейското първенство в Португалия. Така за първи път в кариерата си участва във всички мачове на голям турнир. Въпреки головете, които вкарва по време на квалификациите, Алекс е критикуван от някои специалисти, които поставят въпроса дали Антонио Касано, който прави впечатляващ сезон с Рома, не трябва да играе на мястото на Дел Пиеро. На самото първенство обаче Трапатони намира място и за двамата в титулярния състав (с изключение на първия мач), като Касано се превръща в едно от откритията на шампионата, докато Алекс не се представя на ниво.

В предварителната група той изиграва единствения си досега мач срещу България –

Италия печели с 2:1, но отпада от турнира след като в другата среща Дания и Швеция завършват при удобния за тях резултат 2:2 с изравнително попадение в последната минута, което поражда съмнения за уговорка.

Статистиката за Дел Пиеро: общо 14 мача и 5 гола, от тях – 3/0 на Европейското първенство, 6/5 в квалификациите и 5/0 приятелски мачове.

СП 2006
Начело на Италия застава Марчело Липи – човекът, който налага Дел Пиеро в Ювентус. Това обаче не означава сигурно място за Алекс в националния отбор. Напротив – до края на 2005 г. той взима участие в едва 5 от 19 възможни мача. Това се дължи както на сравнително слабата моментна форма на Дел Пиеро, така и на желанието на Липи да експериментира с отбора. Дори се прокрадват съмнения, че Пинтурикио ще отпадне от състава за Световното първенство в Германия, а Алекс в типичен стил заявява в едно радиопредаване, че ако това се случи, ще напише със спрей „Липи е гей“. Дотам обаче не се стига, защото той попада сред избраниците на Липи. Въпреки че започва само един мач като титуляр (1/8-финала срещу Австралия),

Алекс има немалък принос за спечелването на титлата.

Той удвоява с красив гол резултата на полуфинала срещу Германия, прекършвайки надеждите на домакините да се доберат до изравнителен гол в края на продълженията, а на финала срещу Франция е точен при изпълнението на дузпи, отбелязвайки 4-тата. След завръщането си в родината всеки от отбора е награден с Орден за заслуги към Италианската Република пета степен. Статистика: общо 13 мача и 3 гола: на Световно първенство – 5/1, квалификационни мачове – 2/1, приятелски мачове – 6/1.

ЕП 2008 и СП 2010 (2006 – 2010)
ЕП 2008
Мерчело Липи се оттегля след спечелената титла и на негово място идва Роберто Донадони. Под негово ръководство Дел Пиеро взима участие в първите мачове от квалификациите, но след домакинското нулево равенство срещу Франция в началото на септември 2007 г. Донадони престава да праща повиквателни за Алекс.

Това поражда недоумение сред специалисти, футболисти и фенове, защото Пинтурикио се намира във великолепна форма и не спира да вкарва голове за Ювентус. В Италия започва кампания за връщането на Алекс в отбора. В крайна сметка Донадони взима Алекс в отбора за последната контрола преди Европейското първенство в Австрия и Швейцария, както и за самото първенство. Дел Пиеро остава резерва при катастрофалната загуба от Холандия с 3:0, но след като се появява на терена той доста освежава играта на италианците. Това му осигурява титулярно място в следващия мач срещу Румъния, но в решаващата среща с Франция въобще не бива пуснат в игра. На 1/4-финала срещу Испания Италия губи след изпълнения на дузпи.

Статистика: общо 10 мача без отбелязан гол, на ЕП – 3 мача (1 като титуляр), квалификации – 5 мача (3 като титуляр), приятелски мачове – 2 (един като титуляр).

СП 2010
След разочароващото представяне на европейското първенство Донадони е уволнен и на негово място идва отново Марчело Липи. Под негово ръководство Дел Пиеро изиграва една приятелска среща и един мач от квалификациите за Световното първенство в Южна Африка. Липи не го вика за контролни мачове защото няма нужда да се уверява в качествата му и иска да даде шанс за изява на млади играчи от италианското първенство.

ЛЮБОПИТНО
Дел Пиеро е и социално обвързан и използва своята слава и пари, за да подпомага борбата срещу рака, за което през 2006 г. получава награда от Италианската асоциация за борба с рака. Той е и патрон на училища за подготовка на кандидат-студенти.
Алекс има и други любими спортове освен футбола, особено баскетбол, тенис и голф. Негови приятели са баскетболистите Кевин Гарнет и Стийв Неш, бившият пилот от Формула 1 Жан Алези, новозеландският ръгбист Байрън Келъхър, колоездачът Еди Меркс, скиорът Кристиан Гедина, фехтовачите Маргерита Гранбаси и Андреа Касара и др.
Освен това обожава музиката и дори има няколко компилации с песни, подбрани от него. Личен приятел с Ерос Рамацоти, катп дори заедно пеят на концерти. Кадри от сцената в Австралия:

Голям фен е на Оуейсис и е приятел с братята Ноуъл и Лиъм Галахър, както и с Боно от U2, Крейг Дейвид, Андреас Кисър от Сепултура. Алекс дори участва в клипа на Оейзис към песента Lord Don’t Slow Me Down. Според него Ноел Галахър е донесъл късмет на него и на отбора на Световното първенство през 2006 г. и го поканва в хотела на отбора след спечелването на титлата.

Заедно с Марко Матераци пък се появява на сцената на концерт на Ролинг Стоунс в Милано скоро след Световното първенство. Също така само няколко дни след тежката си контузия през 1998 г. Алекс участва в раздаването на музикалните награди на MTV в Милано и заедно с Донатела Версаче връчва приза за най-добра група на Спайс Гърлс.
Приятели на Алекс от други сфери на шоубизнеса са Мис Италия 2004 и телевизионна водеща Кристина Киабото, актьорите Масимо Пису и Лучана Литицето, телевизионните водещи Фабио Фацио, Мадалена Корвалия Никола Савинои др.
Дел Пиеро е или е бил рекламно лице на Адидас, мотопеди Сузуки, минерална вода Уливето, марката очила Персол, Долче и Габана, IBM, EA Sports, както и на собствената си модна линия Cashus.
Дел Пиеро носи Олимпийския огън, когато той преминава през Торино за Зимната олимпиадата през 2006 г.

ДРУГИТЕ ЗА АЛЕКС

Карло Анчелоти (треньор на Милан): „Дел Пиеро е страхотен футболист и наистина е футболна икона. Всички деца в Италия му симпатизират, независимо дали са фенове на Милан, Интер, Рома или Лацио.”

Марчело Липи (бивш треньор на Ювентус и на Италия): „Алекс е истински пример за по-младите. Той винаги дава всичко от себе си в тренировъчния процес и въпреки напредналата си възраст, той не спира да се усъвършенства”

Клаудио Раниери (треньор на Ювентус): „Алекс е световна класа и нашият голмайстор. Разговарях с добрия ми приятел Арсен Венгер и му казах, че Дел Пиеро е като виното – с годините става по-добър.”

Ариго Саки (бивш треньор на Италия): „Алекс е завършен играч. За разлика от много други таланти, Дел Пиеро успя да реализира целия си потенциал, защото преди всичко е велика личност. Той е интелигентен, много културен и невероятно уравновесен във всяко нещо, с което се захване.”

Лавиния Биаджоти (моден дизайнер): “Алекс е перфектният символ на „Made in Italy“. Той наистина е перфектен, защото се е превърнал в истинско знаме за феновете. Алекс е пример за младите. Той е едно от оръжията, с които можем да преборим обсебилото ни насилие по стадионите. За мен Дел Пиеро е истинският наследник на адвокат Анели. Имам чувството, че Але наследи целия му неотразим чар и обаяние. Той е ироничен, притежава и много свежа самоирония, но също е поучително хаплив в преценката и изказванията си. Той притежава мек и спокоен глас. Никога не повишава тон и не се кара. Дори когато се налага да отстоява своята позиция и мнение. Това показва, че е авторитетна и компетентна личност!”

Соня Аморузо (съпруга): „Той е идеалният съпруг, сигурна съм, че ще е идеален и като баща. Алесандро почти няма недостатъци. Умее да готви и въобще не е капризен.”

Имам честта лично да познавам Але, и не само ще потвърдя думите казани за него, но ще добавя Дел Пиеро се е запазил, като голям професионалист, мъж и човек! Благодаря за предоставената възможност да бъда част от Академията в Ел Ей, макар и за няколко дни.