Голяма Богородица – За Мария и вашето настроение – 15 Август Успение и Възкресение Богородично

Имена, имена … но Мария е една … всичко за празника, къде да намерим чудотворни икони, какви традиции, вкусна трапеза  с рецепти и много музика с настроение … прзанувайте

“Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице”

Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата “Св. Богородица Перивлепта” (Св. Климент”) в Охрид. Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица, както и самият празник се основава изцяло на Свещеното Предание. Иконата на снимката е една от най-известните и пълни композиции, която показва почти всичко за Успението на Богородица. По една сграда от двете страни на иконата. Гетсимания (от еврейски “маслобойна”. Намира се в подножието на Елеонската планина, хълм) е мястото, където в песента и в Евангелието се казва, че се събрали светите апостоли за погребението на тялото на Св. Богородица. Хълмът е ориентиран от север на юг, разположен от източната страна на старите градски стени на Йерусалим и отделен от града чрез долината Кедрон. Другото му име е „Маслинена планина“ и върхът му не е по-далеч от половин миля от градските стени. Хълмът е изграден от варовиков камък и навсякъде канарите стърчат голи, така както е изобразен в ляво на иконата. В средата на преден план е изписана Света Богородица, легнала на легло, заспала с кръстосани на гърдите ръце /успението, гибелта/. Над Нея в средата Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче /възкресението, превъзнасянето/. До главата на Богородица наведен стои св. апостол Петър, а на противоположната страна е застанал св. апостол Павел. Съгласно Преданието заедно с Апостолите (тези горе в кръгчетата отляво и дясно) и служещите редом с тях Ангели (нагоре по стълбите зад Богородица), на иконата на Успение се изобразяват и апостолските приемници – епископите. Към тях се присъединяват и св.Иаков, брат Господен, пръв епископ на Йерусалим, а също така някои миряни и благочестиви жени (голям празник за тях). От лика на Апостолите отсъствува св.Тома Неверни, което е подчертано в Преданието, че той не е присъствувал при кончината на Божията Майка и дошъл чак на 3-ия ден след Нейното погребение и когато отворили пред него гроба Й, не намерили там Нейното тяло. След това Апостолите получили и видимо небесно откровение за възнасянето на Св.Богородица, след като тяхното присъствие било благодарение на едно от двете последни желания на Св. Богородица. От описаното събитие става ясно защо на иконите на Успение се изобразяват винаги, заедно със св. Ап.Павел, не 13, а 12 Апостоли. Христос, Св. Богородица и Ангелите са представени с ореоли. Апостолите и архиереите са представени без ореоли, за да се подчертаят лицата на централните фигури. Поради същата причина ореолите и одеждите на ангелите са нарисувани в бледи цветове. Архиереите, които разпознаваме благодарение на големите кръстове на одеждите им, държат отворени Евангелия (над саркофага ляво и дясно). Ликът на небесните и земни жители е обединен от едно общо движение: позите, жестовете и погледите – всичко е насочено към лежащата на смъртния одър Божия Майка. Иконата на Успение не се основава на писания, тъй като такива липсват, а на Светото Предание. В Новия Завет не се казва нищо за успението на Пресветата Дева. Стенописите, мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна в Храмовете, за да напомня на вярващия в момента, в който напуска храма, за Успението на Богородица и изобщо за наближаващата смърт и вечния живот. От иконите, също както и от книгите можем да черпим учението на нашата Православна вяра./кликнете в/у снимката за по-голям размер/

Бачковската чудотворна икона на св. Богородица. Подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици Атанасий и Окропир. На най-голямата светиня на Бачковския манастир, Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод се разказват многобройни чудеса. /Още за манастира ще намерите долу в линковете. Кликнете в/у иконата за по-голям размер/

15 Август – всяка година на тази дата отбелязваме Успение на Пресвета Богородица (Dormition of the Theotokos), Успение Богородично или Голяма Богородица, един от най-големите християнски  празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка – Нейното успение и погребение, и на второ място – Нейното най-високо прославление – възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът.

Честит имен ден, здраве и късмет на всички с имената Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан (-а), Боян (-а), Богомил (-а), Богомира, Богослав (-а), Божан (-а), Божена, Божин (-а), Божил (-а), Божидар (-а)

Има много версии за произхода на името Мария. Една от тях е, че произлиза от споменаваното в Стария Завет име Miryam, сестра на Мойсей. Другата версия е, че Miryam идва от арамейската дума за “горчивина”. Георги и Мария остават най-често срещаните имена сред българските граждани, а при бебетата най-чести са Георги и Виктория. Показват данни от януари 2013 г. на Националния статистически институт (НСИ). От всички жени 123 хил., или 3.3% носят името Мария.

Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блажените  Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. 

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва:

“Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни”

Чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“ от Троян и е получила названието си през VІІІ век. Св. Йоан Дамаскин е причината за названието. Халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката и за назидание да я окачат на градския площад. Св. Йоан измолил отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка и се молел и ръката му била възстановена. От благодарност за стореното чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието Троеручица.Любопитен е фактът, че през последните четири века реликвата е напускала Троянския манастир само по време на литийното шествие на храмовия празник в манастира на 15 август от светата обител до параклиса и обратно. През 2007 г. тази икона, заедно с чудотворните светини на Богородица от Бачковския и от Рилския манастир, беше пренесена в Катедралния храм “Александър Невски” в София, където беше отслужен молебен за спасяването на българските медицински сестри в Либия.

В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.е възпято в българската естрада, световната попмузика, религиозните песнопения и бродуейските мюзикъли.

Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, 
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. 
По-чтима от херувимите 
и несравнено по-славна от серафимите, 
нетленно родила Бог Слово, 
същинска Богородица, Те величаем. (Богородичен химн, Утренни Молитви)

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Мария е възпята в българската естрада, световната попмузика, религиозните песнопения и бродуейските мюзикъли. Сред най-романтичните обяснения в любов към Мария е арията на Тони от мюзикъла на Ленард Бърнстейн “Уестсайдска история”. Героинята там е от латиноамериканската общност и през 1999 г. в Maria Maria на Карлос Сантана (с вокалното участие на дуото The Product G&B) се пее: “Напомняш ми за “Уестсайдска история”…

ВДИГНЕТЕ ЧАШАТА, АДРЕНАЛИНА И НАСТРОЕНИЕТО … да играе сърцето …

“Всяка втора жена на света се нарича Мария…”, пее Борис Гуджунов в своята “Мария” през 70-те, по музика на Иван Стайков и стихове от Радой Ралин…

“Имена, имена … имена, но най-често от всички Мария … ако нощем говоря на сън значи казвам Мария … трепвам само щом чуя Мария … всяка втора жена на света се нарича Мария, но за мен само една се нарича Мария …”

Латинохит с името “Мария” е записан от Рики Мартин в средата на 90-те …

Една от най-известните български песни за Мария е на Стефан Диомов. “Тоника СВ” изпълняват “Мария” през 1983-та, когато дъщеря му е още малка, а когато пораства, тя вдъхновява и неговата следваща формация “Фамилия Тоника”.

“Тя се казваше Мария, беше красавица тази Мария, помня очите й, помня очите й- парещи звезди. Мария. Имах аз една Мария, беше красавица тази Мария, помня косите й, помня косите й- с дъх на южен плод …”

Сред най-популярните нови парчета със заглавие “Мария” е сингълът на австралиеца от ливански произход Фейди, който записа песента на Кея в Санта Моника, до Лос Анджелис, Калифорния. Адски свежо и весело парче с детски привкус и младежко настроение …. 

2009та година е … дуетът Слави Трифонов и Миро забива “Не, Мария”, чийто видеоклип, режисиран от Мартин Макариев, е заснет в стила на филмовите уестърни. Двамата певци и “Ку-ку бенд” са каубои, а заглавната героиня – красива и порочна жена, която оставя зад себе си няколко трупа … “Не Мария, за теб ще дойда където и да си …”

Уникална Аве Мария на рок-динизаврите от Скорпионс …

Още една Ave Maria, този път в оригинал класика на Шуберт, чиято най-известна съвременна интерпретация е на слепия великан Андреа Бочели, който вижда всичко през нотната стълбица … и на сцената в Рим … ето го

И за музикален финал на празника незабравимата песен “Сбогом Мария” …. за времето, когато младите мъже служеха по две години в редиците на Българската армия, т.нар. “казарма”, разделяйки се от любимите момичета, Емил Димитров изпя “Сбогом, Мария”.

ТРАПЕЗА

Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир – старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на свттци. В горната й част има надпис “Одигитрия” (Пътеводителка). Ценното съкровище на св. Рилска обител се пази винаги заключена и се изнася само на големи празници. Почита се като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.

Принасянето на курбан е много стар обичай при българите, който е дар, предназначен не за човек, а за свръхестествени субекти – християнски светци, Богородица, Бог; в по-ранни времена – на водата, огъня, демони и др. С поднасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили.
При нас обикновено курбанът е кръвна жертва, макар че тя може да бъде и плод, мед, растение, мляко, яйца и др.
Месото може да бъде от кръга на домашните животни и птици / крава, вол, бик, теле, овца, овен, агне, петел, кокошка, пиле; свиня само на Коледа/ и рибата /обикновено с люспи/. Забранени за курбан, понеже се смятат за нечисти са коня, магарето, козата и не посочените домашни животни. Дивеч не може да бъде курбан. Най-добре е животното да се приготви цяло /на чеверме, пълнено, печено на фурна/. На късове се готвят само най-големите животни. Яденето на курбан е колективно, без значение публично или с близки и приятели. Правете си курбан, макар и малък, щом имате желание и не се обрененявайте с поверия, а бъдете достатъчно грамотни за да разберете, че той носи освен здраве, то и голям смисъл. Той ви напомня за нещо което сте превъзмогнали или че сте се разминали с лошото, когато сте пострадали. Правете го не само на празници, но особено на ден, когато “сте прескочили трапа”. Дава ви добър повод да се почерпите с близки и приятели. За да се съберете и споделите светли мигове с любими хора.

КУРБАН ЧОРБА /елементарна за 6 човека/