
От дяконите св. Стефан винаги се изобразява в червено, като обикновено червен плащ се спуска в драперия по неговото рамо. Тук червеното отново символизира мъченичество. Задължително обаче на северната и южната врата на Иконостаса в Църквата се поставят изображенията на архангелите Гавриил и Михаил, на южната е и образът на първия мъченик за вярата Свети архимандрит Стефан. На тази икона Св. Стефан държи желязната църква в ръцете си.
Какво се прави, кой празнува, рецепти, известни личности и песни за Стефан
Православната църква почита паметта на първия християнски мъченик (първият мъченик в Новия Завет) – Св. първомъченик и архидякон Стефан (St. Stephen the Deacon, Protomartyr) всяка година на 27 декември. Стефановден е третият ден на Христовото Рождество (Коледа) и последният празник за годината.
“Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта.
Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива:
за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан”.
Стефан идва от старогръцкото Στέφανος („венец“, „
Св. Стефан е създател на първата християнска общност. Oбявен за измамник от юдеите и го пребит с камъни на 27 декември, имайки малко повече от 30 години от раждането си. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица. Особено силни са последните слова на мъченика, преди да предаде Богу чистата си душа: “Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60), показващ пълното несравнимо негово достойнство.

Църквата “Св. Стефан” се издига в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Позлатената камбанария на храм „Св. Стефан” в Истанбул бе открита през 2010 г. и осветена лично от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей.
Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за Желязната църква “Свети Стефан” – Sveti Stefan в Истанбул. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или разпилени по целия свят. Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, Цариградските българи преустроили в Църква, осветена по славянски на 09.10.1849 г., а през 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни – защо и как да се предпазим).
Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
+++
ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ С ИМЕТО СТЕФАН – 8-то по разпространеност мъжко име в България и 13-тото най-често използвано мъжко име.
Владетели
-
Стефан Стамболов – бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.По времето на Стамболов, като Министър-председател, са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики. Стефан Стамболов се изявява и като преводач. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“.
- Стефан, гръцкото име на цар Самуил, което той по обясними причини не употребява
- Стефан (Армения)
- Иван Стефан
- Stephen of England
- Стефан от I до V (Унгария)
- Стефан III (Молдава)
- Стефан Урош I – рашки крал
- Стефан Урош II – рашки крал и български светец, известен като Стефан II Милутин, и като Бански крал
- Стефан Урош III – рашки крал, известен като Стефан Дечански, и като Дечански крал
- Стефан Урош IV – рашки крал и цар, известен сред българите като Стефан Душан, а сред сърбите като Стефан Силни.
- Стефан Урош V – цар и племенник на Иван Алексадър
- Стефан Владислав I
- Стефан Владислав II
- Стефан Неманя
- Стефан Първовенчани
- Стефан Радослав
- Стефан Владислав
- Стефан Лазаревич
- Стефан Караджов
- Stefano de Renniko
- Stjepan Držislav – владетел на Хърватия
Религиозни водачи

Екзарх Стефан I Български
светско име Стоян Попгеоргиев Шоков (7 септември 1878 – 14 май 1957). Български екзарх от 1945 до 1948 г.
- Стефан I (екзарх)– български екзарх. Екзарх Стефан I (1878 – 1957) е висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948, първият признат от Вселенското Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква (БПЦ). През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословението (1904). Учителствал в Българска духовна семинария в Цариград, където на негово име е кръстена Българската Църква там. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт “Яд Вашем”.Ръководил Софийската митрополия до 1945 г., като на 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. През септември 1948 година с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт на БКП и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква “Успение Богородично” в Бачковския манастир.
- Стефан I (патриарх) -константинополски патриарх
- Стефан II (патриарх) -константинополски патриарх
- папа Стефан I
- папа Стефан II – умира 3 дни след като е избран за папа
- папа Стефан III – папа в периода 752-757; понякога е споменаван като Стефан II, поради това, че предишния папа Стефан, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан IV – папа в периода 768-772; понякога е споменаван като Стефан III, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан V – понякога е споменаван като Стефан IV, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан VI – папа в периода 885-892; понякога е споменаван като Стефан V, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан VII – понякога е споменаван като Стефан VI, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан VIII – понякога е споменаван като Стефан VII, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
- папа Стефан IX – понякога е споменаван като Стефан VIII, поради това, че папа Стефан II, умира преди да е ръкоположен
Съвременни български личности с името Стефан
Стефка Костадинова – Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина. Понастоящем е председател на Българския олимпийски комитет. На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен.
-
Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, е може би най-популярният български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в шест народни събрания (НС).
Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев.Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов, символ на комунистическите активисти по време на 2СВ го запомня масовата аудитория в България. -
„Обичайните заподозрени“ – Стефан Вълдобрев, Стоян Янкулов – Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (бас), Иван Лечев (китари) и Мирослав Иванов (китари), Митко Семов (ударни), Димитър Узунов (туба) и Стефан Китанов (бек вокал).
Стефан Вълдобрев – актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, филмов режисьор. Изключително популярен на българската музикална сцена, пише партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма. Един от основните участници на Новата вълна на съвременния български театър и кино. През 1998 г. Вълдобрев става част от комитета по организирането на първата визита на американски президент в България и взима участие в концерта за Бил Клинтън на пл. Александър Невски. В нощта на 31 декември 2006 г. Вълдобрев е водещ на грандиозния осемдесетхиляден концерт на пл. Александър Батенберг, отбелязващ влизането на България в ЕС. През 2012 г. Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“. Членове на групата са Стоян Янкулов – Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (бас), Иван Лечев (китари) и Мирослав Иванов (китари), Митко Семов (ударни), Димитър Узунов (туба) и Стефан Китанов (бек вокал).
ПЕСНИ ЗА СТЕФАН
СТЕФАН
You must log in to post a comment.