Човек живее със своите проблеми и умира от техните решения – животът според Давила

“Обществото на бъдещето: робство без господари”

“Ръката, която не се е научила да гали, не умее и да пише”

Николас Давила е роден в елитно семейство, чете непрекъснато на 9 езика и до края на живота си събира библиотека от 30 000 тома

В резултат излизат няколко тома афоризми, които му спечелват световна известност

НЕПОЗНАТИ СВЕТОВЕ И ХОРА

Имаме рядкото удоволствие да открием този забежелителен интелектуалец и философ, който посветил всичко на духа и пътят на усъвършенстването, така прокламиран и така неспазван – Николас Гомес Давила. Роден през 1913 в неприлично богато семейство, отишъл си е през 1994 г., но ако има някой, издържал изпитанието на богатството, това е той. Водещ мислистел и интелектуалец на 20 век, той никога нищо не пожелал да се издава и едва в края на живота му се съгласява брат му да събере творбите му в няколко брошури, изцяло за семейно ползване. За наше щастие, няколко от тях се “промъкват” през бариерите и, излизат на широкия свят.

За да видим тази простота –  която отказва да съучаства в лицемерието ни – повечето се отвръщаме ужасени, а най-глупавите – възмутени. Ограничената популярност на Давила е гарантирана от малодушието на тънкоóбидния съвременник, треперещ над кукувичето си гнездо от предразсъдъци.  Отказващ да ни ласкае,  Давила ни съблича!

Най-добре да четем сами, за да разберем как изглеждаме в огледалото, което той слага пред нас.

ЗА ОБЩЕСТВОТО – Той никому нищо не доказва, с никого не спори, а се задоволява само да свидетелства за отвращението си; но също така и за вярата и скептицизма си. Аз не съм съвременен интелектуалец-антиконформист. Аз съм възмутен средновековен селянин.
“Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие!
Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.
Индивидуализмът е люлката на простащината.
Модерното общество си позволява лукса да търпи всички да говорят каквото си искат, защото днес по същество всички мислят еднакво.
Нашият век затъва бавно в едно тресавище от сперма и лайна. Ако искат да разнищят актуалните събития, историците на бъдещето ще трябва да си сложат ръкавици.
Сексът не решава дори сексуалните проблеми.”

ЗА ПОЛИТИКАТА
“Нито един политик не може да казва истината тогава, когато електоратът слуша с внимание.

Няма революция, която да не ни кара да съжаляваме за предишната.
Лявото не винаги убива, но винаги лъже.
Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва, претендирайки, че твори бъдеще.
Левицата се смята за преследвана, когато не е заета с това да преследва някого.

Порокът, който измъчва десницата, е цинизмът, а левицата – лъжата.
Свободата на демократа не се състои в това да може да каже всичко, което мисли, а да не трябва да мисли всичко, което казва.
Диалогът между комунистите и християните стана възможен, когато комунистите започнаха да изопачават Маркс, а християните демократи – Господ.
Да се греши е човешко, да се лъже – демократично.
Народът никога не избира. В най-добрия случай само ратифицира.”

ЗА РЕЛИГИЯТА

Проблемът на религията се задълбочава с всеки изминал ден, защото вярващите не са теолози, а теолозите не са вярващи.

Навремето глупаците са нападали Църквата – сега те я реформират.

На Църквата ще са й нужни векове на молитви в смирено мълчание, за да изкове наново слабохарактерната си душа.

Вярвам повече в усмивката, отколкото в гнева Господен.

Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.

ЗА ЛЮБОВТА

“Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.

Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.

Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.

Въпросите се стопяват само пред любовта. “Защо обичаме?”, е единственият невъзможен въпрос.

Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.

И най-нахалната мъдтост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.”

ЗА СЪВРЕМЕННОСТА
“Модерният човек не обича, но търси убежище в любовта, не се надява, но търси убежище в надеждата, не е вярващ, но търси убежище в догмите.
Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.
Обществото на бъдещето: робство без господари.
Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.
Съвременните хора не почитат нищо друго освен истерични текстове.

Който казва, че е “дете на времето си”, само се съгласява, че е съгласен с повечето глупаци в този момент.”

ЗА РЕАЛИСТИТЕ ГОВОРЕЩИ – Самоопределяйки се като реакционер – етикет, който обикновено се дава, а не се взима – Давила обърква противниците си, като отказва да воюва при техните условия!
“Ние, реакционерите, сме злощастни хора: левите ни крадат идеите, а десните – речника.
Реакционерът не е ексцентричен мислител, а е неподкупен мислител.
Всеки индивид с “идеали” е потенциален убиец.”

ЗА ЧОВЕКА
“Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.
Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите вместо със собствената си невинност.

Предателят никога няма да ни прости своята измяна.
Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.

В океана от вяра всеки лови риба с мрежа от съмнения.
Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.

Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.

Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.

Ръката, която не се е научила да гали, не умее и да пише.“

+++

От житието му обаче няма да научим нищо за него. Според неговия най-усърден изследовател, Франко Волпи, „Роди се, писа и умря” биха изчерпили биографичната му справка.

Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.),