Патриарх на България е Неофит

24 февруари 2013г. Русенският митрополит Неофит е новият български Патриарх, съобщи БТА.

Водачът на Българската Православна Църква беше избран на втори тур в балотаж с Ловчанския митрополит Гавриил – единственият сред тримата кандидати за патриарх, който не е сътрудничил на бившата Държавна сигурност. Какти ви съобщихме по-рано в надпреварата за патриарх на България участваха трима Владици.

Русенският митрополит Неофит беше един от доверените хора на покойния дядо Максим и от години е сочен за негов наследник.

Митрополит Неофит (2004-2013) ще смени службите си в храма “Света Троица”, който се намира в двора на Русенската митрополия с Патриаршески служби в Храм-паметник “Св. Александър Невски” в столицата София (2013-). Кабинетът му и молитвената стая, заобиколени го иконите на двамата му покровители – Св.Симеон, както е светското му име и тази на Св. Неофит ще бъдат замени с полагащите се му в Светия Синод. До днес двама русенски митрополити са били на крачка от патриаршеския престол – Григорий през 1877 – а и Михаил през 1945 г.

България след повече от 600 години за пръв път не в робство, а свободно избра своя светейши патриарх. Това съобщи митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, като председател на Централната комисия по организацията и провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Новоизбраният български патриарх Неофит заяви, че ще се моли за мир в душите на целия български народ, минути след като бе официално интронизиран, цитиран от Фокус. Патриарх Неофит се отправи към Синодалната палата, отказа коментари пред журналисти като единствените му думи бяха: „Първата задача на църквата е да работим заедно. Нека всички българи бъдат честити и със стремеж в сърцата да работим за доброто на България”.
Новоизбраният Български патриарх, митрополити, духовници, президентът Росен Плевнелиев, министри, делегати и официални лица си направиха обща снимка пред храм-паметника “Свети Александър Невски”.

Митрополит Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София със светското име Симеон Николов Димитров.

След като завършва основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965 г.

От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, която завършва през 1971 г.

От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение” при Московската духовна академия.

От 01 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София.

На 03 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит).

На 15 август патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” и за йеромонах. От 30 септември 1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г.

По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Русенският митрополит Неофит е вербуван през 1983 г. към 6-то управление на Държавна сигурност с псевдонима Симеонов за следващите 7 години. Снет е от отчет през 1990 г. /ВИЖ: Досието на Русенския митрополит Неофит – Държавна сигурност/

Като такъв на 08 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски” и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 01 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Този пост той заема до януари 1992 г.

От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при храм-паметника „Св. Александър Невски”.

На 27 март 1994 г. е избран, а на 03 април е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Към момента Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Светия синод на Българската православна църква, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.

Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква: Митрополит Неофит

Неофит и Държавна Сигурност

Бившата Държавна сигурност е вербувала Русенския митрополит Неофит по телефона. Това призна самият той през януари т.г. в предаването “Тази неделя” на бТВ. Той разказва, че интересът към него се е проявил, когато е започнало организирането на църковни конференции в чужбина. 

“Светият Синод определяше състава, след това имаше инструктаж от Държавна сигуронст”, разказа митрополит Неофит. Той допълни, че представители на ДС са го питали как върви подготовката за конференцията, питали са дали духовните лица са ориентирани достатъчно добре в обстановката в България и в страните, за които ще пътуват.

Питано е и дали църковните лица защитават интересите на България и на църквата. От Държавна сигурност са правели инструктаж как трябва да изглежда един българин зад граница, основно да не се поддава на провокации. 
/Напомняме, че отчети за командировките си в чужбина даваха всички, пътуващи извън соцлагера – бяха задължени да го правят. Амарикански, Канадски и Австралийски Миторполит Йосиф също призна, че е бил агент на ДС и се разкая.

България след повече от 600 години за пръв път не в робство, а свободно избра своя светейши патриарх, съобщи на 24 февруари 2013г. митрополит Йосиф, като председател на Централната комисия по организацията и провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Митрополит Неофит подчерта, че никога не е бил възпитаван за агент, нито имал положително отношение към тези въпроси. Той уточни, че не е получавал за задача да докладва за определени лица. “Когато разбрах, че това може да се случи, постепенно се отдалечих и после съм свален от отчет”, разказа Неофит през януари т.г. пред бТВ.

Русенският митрополит смята, че искането на прошка от обществото заради агентурно минало е въпрос на лично решение и отношение по този въпрос. “Ако това сега създава у християните притеснение, нека да знаят, че не сме загърбили църковните си задължения. Това е едно минало, в което не всеки е избрал достатъчно точно начина, по който да постъпи”, обобщи Неофит. До избирането му за Български Патриарх Неофит не е поискал прошка.

През миналата година името на новия патриарх фигурираше в българската преса във връзка със скандал около вербуването на църковни дейци от българските спецслужби по времето на комунизма. Самият Неофит тогава заяви, че никога не е сътрудничел със спецслужбите, но само веднъж ги информирал за посещение на църковна делегация в чужбина.

ДС и вербовката на свещеници

Бившата Държавна сигурност е вербувала свещеници, които на по-късен етап са станали митрополити, за да не се допуснат български граждани да преминат от православната църква към други секти. Това заяви през януари т.г. в предаването “Тази неделя” на бТВ Кирил Котов, който призна, че е вербувал 3-4 от митрополитите, чиито имена станаха ясни през седмицата. Той твърди, че основната идея е била да се помогне на църквата да работи по-активно, тъй като по това време е имало редица опити за налагане от различни “псевдо религиозни центрове”.

Задачата на свещениците е била да активизират своята епархия, да намерят подходящи и надеждни духовни лица. На въпрос дали тази теза не противоречи на позицията на държавата преди 1989 г., когато православието не е толерирано, Котов заяви, че държавата никога не е забранявала да се посещават църкви.

Кирил Котов разказа, че върху свещеници не е бил оказван натиск да дават информация на бившата Държавна сигурност, а ако някой откаже да сътрудничи, връзката се прекратявало. На духовните лица не било обещавано и израстване в йерархията, а информацията, която предоставяли била възмездявана с благодарност, парични и предметни награди, както и помощ при лични проблеми, най-вече свързани с лечение.

Котов отрече патриарх Максим да е бил вербуван от бившата Държавна сигурност. “Дължим извинение на тези хора, защото не успяхме да убедим политиците да не се разсекретяват досиетата, защото с тези хора сме сключили договор да запазим това в тайна, но не успяхме“, подчерта бившият служител на ДС през януари т.г.