Българин на Южния полюс – “Чингиз Хан” плаща и дава медал

Проф. Христо Пимпирев, който в началото на януари развя българският трибагреник на най-южната точка на Планетата се прибра в Родината, след като получи пари и медал от Монголия

„Ако беше лесно, защо няма друг българин да вземе едно малко знаменце и да е отишъл да го занесе там. Все пак цената е колкото един Фолксваген”

“България е равностоен и достоен партньор в изучаването на Антарктика и научната продукция на нашите учени не отстъпва на тази на далеч по-богати държави”

ФИНАНСИРАНЕТО

17 януари 2013г. Обратно в Бьлгария здрав и жив се завърна бьлгаринът, благодарение на който в началото на януари Родният трибагреник се развя на най-южната точка на планетата, а “Чингиз Хан” финансира пътуването му и врьчи Монголски медал. Представители на други държави и бизнеси оказаха решаваща помощ за световния имидж на България.

Не е особено геройство да стигнеш до Южния полюс в началото на XXI век, заяви ръководителят на българската експедиция на Южния полюс проф. Христо Пимпирев, минути след като кацна на българска земя. „Чувствам се щастлив, че съм отново в България и малко горд, че все пак успях да стигна до Южния полюс,” сподели проф. Пимпирев, цитиран от БГНЕС.

На 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев заби трикольора на най-южната точка на планетата и е първият българин, отнесъл родния флаг до там. Проф. Пимпирев и монголският проф. Лхамсурен Дугержав заминаха за Южния полюс на 29 декември 2012 г.

Пътуването на проф. Пимпирев струва 43 000 долара и е изцяло поето от монголския му колега, като признателен жест за оказваната от Българския антарктически институт многогодишна помощ на монголски учени в изследването на Антарктика. Монголия цени тази помощ и през 2011 г. награди проф. Христо Пимпирев с най-високия орден „Полярна звезда”.

Сега, Пимпирев посочи, че не е особено геройство в началото на 21 век да стигнеш до Южния полюс, но не е и лесно.

„Ако беше лесно, защо няма друг българин да вземе едно малко знаменце и да е отишъл да го занесе там. Все пак цената е колкото един Фолксваген,” каза той.

„На Южния полюс е трудно, разбира се, но вече не е кой знае какъв героизъм. Героизъм е, че малка България е една от страните, която управлява една десета част от нашата планета. Това е Антарктика и тя неминуемо се отплати за тези усилия, които полагат стотиците български полярници, които вече 21 години работят там. Героизъм е също, че от 21-а експедиция се завръщат всички живи и здрави,” каза още Христо Пимпирев.

Той посочи, че Антарктида е взела десетки хиляди жертви. Само миналата година са загинали трима бразилци, по-миналата – четирима южнокорейци. Само преди две седмици пък малък самолет, с който и самият Пимпирев е летял до Южния полюс, на връщане от полюса се е разбил и всички са загинали.

Четиримата известни до сега българи, посетили Южния полюс, Стефан Груев, Стефан Пашов, Стоян Стоянов и Марио Антон Велер, са били там като служители в небългарски организации и поне на битуващите в интернет техни снимки от полюса, те са фона на знамето на Съединените щати. Те коректно са представени в експозицията за дейността на България в Антарктика в Националния исторически музей, заяви проф. Пимпирев.

На самия Южен полюс температурата е била минус 35 градуса, но нашите полярници са имали късмет, че не е имало вятър. На следващия ден е излязъл такъв и усещането за студ е било до минус 45 градуса.

На 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев заби трикольора на най-южната точка на планетата. Той е и първият българин, отнесъл родния флаг до там.

Проф. Пимпирев и монголският проф. Лхамсурен Дугержав заминаха за Южния полюс на 29 декември 2012 г.. Двамата бяха включени в състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на полюса от експедициите на Руал Амундсен и Робърт Скот.  Световната експедиция е съставена от американци, канадци и немци. В края на декември 1912 г. норвежеца Роуалд Амундсен стъпва за пръв път на Южния полюс, а през януари 1913г. го достига Роберт Скот. На връщане от полюса, той и спътниците му загиват.

След това професорът се включи в ръководената от него 21-ва българска антарктическа експедиция.

По време на обратния път проф. Христо Пимпирев проведе работни срещи с директора на Чилийския Антарктически институт д-р Хосе Ретамалес в Пунта Аренас и ръководителя на Аржентинската Антарктическа програма д-р Мариано Мемоли в Буенос Айрес във връзка с подготовката на следващата национална експедиция.

Проф. Дугержав е завършил Минно-геоложкия университет в София и е защитил у нас докторска дисертация. Бил е зам.-министър на полезните изкопаеми на Монголия. В началото на февруари т.г. той е назначен за посланник на Монголия в България и в началото на м. март ще връчи акредитивните си писма на президента Плевнелиев.

ОЩЕ ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В АНТАРКТИДА

На 10 януари т.г. от аерогара София замина поредната група от 12 участника в Българската експедиция. Сред тях бяха младите биолози Ралица Зидарова и Благой Узунов, които реализираха научните си изследвания като гости на руската база „Белингсхаузен” на остров Кинг Джордж и аржентинската база „Дисешън” на едноименния остров. В групата бяха включени асистентите от НСА „Васил Левски”, известните алпинисти Дойчин Боянов и Александър Шопов, които развиват спечеления от тях проект за изследвания на аклиматизацията на човешкия организъм при екстремни условия. Участниците в 21-ата Българска Антарктическа Експедиция – Дойчин Боянов (изкачил Еверест без кислородна маска), Александър Шопов и Божил Василев бяха на полеви лагер в околностите на връх Левски от масива Тангра на о-в Ливингстън. Връх Левски е един досега много слабо проучен връх, и представлява остра ледена пирамида. Австралийска експедиция през 2004 г. неуспешно е пробвала да го покори. Подножието на върха е осеяно с опасни ледени пукнатини. По сьщото време от Българската полярна база „Св. Климент Охридски” осъществяваха радиовръзка с тях на всеки четири часа. Достигането на вр. Левски е част от проект за измерване точните височини на върхове от масива Тангра. Досега на картите те са отбелязвани с приблизителните им стойности, поради изключително сложния терен и бяха допьлнени от българите. В момента на българската база „Св. Кл. Охридски” се обитава от 6-ма български и 3-ма португалски учени, които работят по международен проект, изследващ „вечната замръзналост” (permafrost). През последната седмица на февруари те ще консервират базата за предстоящия зимен сезон.

За пореден трети път в базата продължи проекта си за изследване на чувствителността на кожата, финансиран от френски козметичен концерн – Председателят на Българското дерматоложко дружество акад. Николай Цанков.

Базата ни в Антарктида е била посетена и от доайенката на испанската антарктическа програма – 78-годишната Хосефина Кастелви, като част от бенефисната й обиколка из Антарктика, заедно с екип на Каталунската телевизия, снимащ филм за нея. Хосефина Кастелви, оказала безценна поддръжка в първите стъпки на България на ледения континент, е останала приятно изненадана от разрасналата се българска база, и изразила задоволството си, че делото й не е останало напразно. Хосефина Кастелви е била придружена от президента на SCAR (световната организация, координираща научната дейност в Антарктика) Херонимо Лопес Мартинес. Проф. Лопес каза, че независимо от скромната ни база, България е равностоен и достоен партньор в изучаването на Антарктика и научната продукция на нашите учени не отстъпва на тази на далеч по-богати държави.

Христо Цанев Пимпирев е роден на 13 февруари 1953г. в Лясковец, България. Проф. Д-р Пипмпирев е български учен и антарктически изследовател, в момента професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е вече старши асистент, от 1988 г. е главен асистент става, от 1994 до 2004 г. доцент, а от 2005 г. професор в Софийски университет, ГГФ.

Директор на Националния Център за полярни изследвания (2007 г. до настоящия момент). Доктор на науките става на 19 декември 1987 г.

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88. Той е лидер на ежегодните национални научни кампании в Антарктика, и Председател-учредител на Български антарктически институт. Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят името на Христо Пимпирев.

Проф. Пимпирев е носител на Орден “Кирил и Методий” I степен, Юбилеен медал “Св. Климент Охридски” I степен и Златна значка за принос в развитието на българската наука.

КОЙ НЕ ХАРЕСА ПИМПИРЕВ и БЪЛГАРИЯ НА ЮЖНИЯ ПОЛЮС – вижте на тези два линка: 

– Българин на Южния полюс? Голяма глупост: Какъв хубав шаблон – „поби знамето”. Вижда се как го е побил – държи един флаг за снимка. А после – на топло в американската база, която е на крачка от самия Южен полюс. Че какво иначе?
Като слуша българските медии, човек ще рече, че Христо Пимпирев се е влачил седмици наред с кучешки впрягове, като Скот и Амундсен, докато допълзи и забие флага на България… А дотам се стига със самолет.

– Южен кръст: … нации като българската имат способността да се самонахъсват, за да повдигнат самочувствието си.  Пристигането на полярника Христо Пимпирев на Южния полюс и развяването там на българския флаг се оказа точно такава възможност.