Вяра, Надежда, Любов – бисери на духа и словото

Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов

Може ли човек да е щастлив, ако не храни поне една надежда, може ли да е щастлив, ако не вярва, че ще осъществи надеждите си, и може ли да бъде щастлив, ако не обича или не е обичан?

А вярата, надеждата и любовта не ни ли превръщат в мъдро устремени към щастието си?
В сегашно време всичко е за продан!
По-добре се “предлага и пуска” вяра!

Най-много вървят “продажбите” на надежди!

Любов, ах тази стока, пардон, чувство, направо лети!

Ние няма да ви продаваме – ще ви предложим безценни бисери за този празник.

Всяка година на 17 септември почитаме Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.

ВЯРА

“Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1).

Вярата е вътрешно око. Този начин на познание довежда човека в състояние на равновесие. Вярата е не само благодат, но и способност, вложена във всеки човек. Вярата се основава на опита – на своя и на чуждия. Тя е дадена, за да се опознае светът, който лежи извън пределите на нашите чувства. Това е вътрешната същност на човека. Вярата е творческа сила. Вярата може да бъде придобита чрез слушане и опит и тя е единствено плод на Духа, а не на материята. 

Вярата се убива с греховете, а се храни с откровението. 

Ако гледаме на всичко с очите на вярата, скърбите ще намалеят и животът ще стане лек, като ще се увеличи само тъгата от нашата греховност.

Другояче казано, подходи с вяра и не съжалявай за пропуснатото, ако не са те разбрали или са се възползвали от теб и твоето доверие и вяра в чистотата – то вече не е твой грях!

“Онзи, който, без да има истинска вяра, извършва някои добри дела, той е подобен на човек, който загребва вода и я излива в продънен съсъд.” (Св.Йоан Лествичник)

“Не вързвай устата на вол, който вършее” (Из Моисеевия закон)

“Лицемерието, било то срам, но лъжлив, е по-лошо от неверието!” (Св.Амвросий) /Лицемерие – когато човек, не бидейки по душа благочестив, се старае да проявява външно благочестие, та по този начин да спечели слава пред другите. – това е 2-та Божия заповед/

“Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.” (Апостол Павел)

“Каква полза, братя мои, ако някои казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? … Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва… Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва… Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”

Тялото ви живее с храна и материя, а духът – с добри дела и вяра – ако сте посеяли у вас духовното, то ще пожънете у вас телесното!

Нека имаме чиста, проста, детска вяра. Само такава детска вяра — без колебания и съмнения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух … Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото … и да участвуваме в Неговата божествена радост!” (Архиепископ Серафим)

Без да признае вярата всякой си остава в званието, в което е призван и не ще да може да бъде истински променен, а само сменя лицето си, за да заприлича на вярващите.

“Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.” (Св. Апостол Павел)

“Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението …  И когато виждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, да не искаме да повярваме, че земния живот не е нещо повече от подготовка за вечността… Сега езичниците виждат нашия порочен живот, нашите земни души, виждат, че ние сме също така привързани към парите, както и те, а дори и повече, треперим пред смъртта както и те, боим се от бедността, еднакво обичаме властта и силата както и те… И така, заради какво те ще почнат да вярват? Заради знаменията ли? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот ли? Но той вече загина. Заради любовта ли? Но от нея и следа никъде не се вижда.” (Св. Йоан Златоуст)

“И как можете да се спасите само с една вяра, когато на толкова много страсти служите?” (Теофилакт български)

С вяра ходим, а не с виждане (II Кор. 5:7); по благодат сте спасени чрез вярата (Еф. 2:8); тази е победата, която победи света — нашата вяра (1Йоан. 5:4)

ЛЮБОВ

“Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”. (Йоан. 13:34-35).

“Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм

“Ако казваш, че обичаш, не се смей над човека!” (Йоан Лествичник)

“Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича” (Eфес. 5:25-28).

Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената… Недейте се лишава един от други … Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух, но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.” (Из ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ)

“Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме, но, кога дойде съвършеното знание, тогава това “донейде” ще изчезне. … А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.” (Апостол Павел)

А който не разбира, нека не разбира.