Хипоталамус – център на настроението, спането, яденето, пиенето и …

1. Фронтален дял, lobus frontalis.
2. Таламус, thalamus.
3. Хипокамп, hippocampus.
4. Амигдала, corpus amygdaloideum.
5. Хипоталамус, hypothalamus.
6. Обонятелна луковица, bulbus olfactorius

Хипоталамусът (подхълмие; hypothalamus) е структура в мозъка – висш център на вегетативната нервна система (ВНС ).

ВНС е aвтономна нервна система, която обхваща и регулира вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и др. , и се състои се от две части – Симпатикова и Парасимпатикова.

Xипоталамуса отговаря за редица важни функции, свързани с терморегулацията, съня, апетита, жаждата, чувството за умора, половото поведение, връзката между нервната и ендокринната система, контролира телесната температура, поемането на храна и метаболизма.

Хипоталамусът и хипофизата са две малки структури, разположени в основата на междинния мозък със специална анатомична връзка. От една страна, някои неврони на хипоталамуса имат удължения, които достигат до задния дял на хипофизата (неврохипофиза); от друга страна, мрежа от венозни съдове отвежда образуваните от хипоталамуса хормони към предния дял на хипофизата (аденохипофиза).

Хипоталамусът е част от Лимбичната система (limbus — граница, край), която се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния ствол в близост до долната граница на главния мозък. Тя е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основните чувства на човека – емоциите, настроението, инстинктите и запаметяването. Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на 7-та година децата натрупват социални качества и умения, които все още не са съзнателни поради неразвитата функционалност на главния мозък. „Първите 7 години” – сега разбирате защо казваме така! Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, вероятно до края. Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове (висшите бозайници) могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това след като лимбичната им система влезе в действие – природа, не само възпитание, на което да обръщаме внимание! След 3-годишна възраст, а при някои деца и по-рано, на преден план започва да излиза лимбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на древните бозайници. Чрез нея децата започват да откриват и опознават нещата и света около себе си. Миризмите оказват силно въздействие върху лимбичната система, което се проявява по-силно с възрастта.

Друга интересна черта на лимбичната система е, че тя не може да различи въображаемото от реалното. Дори когато само мислим за дадена ситуация, емоционалният отговор на мозъка е напълно идентичен с отговора в реална ситуация от този тип. Голяма част от активността на лимбичната система остава неосъзната, но оказва голямо влияние върху действията и поведението на човека. Тя определя емоционалните ни привързаности и отрицания. Както и повечето от емоционалните ни реакции. Хипоталамусът е най-важната връзка на “генерала” – главния мозък, който разрешава операциите с “офицерите” от Лимбичната система.

Хипоталамусът се дели на 3 дяла: преден, среден, заден.

Предният дял е център на парасимпатикусовия дял на ВНС, а също центровете на глада и ситостта. В предната хипоталамична област се намират нервни клетки, които регулират биологичните ритми: цикъла нощ-ден, събуждане-заспиване, телесната температура, концентрацията на хормоните в кръвта в различните часове на денонощието и други. Предният дял на хипоталамуса е свързан с удоволствието и с онази дейност, която е насочена към вътрешната среда. Той отговаря за забавянето на сърдечната дейност и свиването на зениците.

В средния дял се намира центърът на дишането и ядрата на 2 хипоталамични хормона, складиращи се в задния дял на хипофизата.

В задния дял се намира центърът на симпатикусовия дял на ВНС и е свързан с неудоволствието и с онази дейност, която е насочена към външната среда. Когато до задния дял на хипоталамуса достигнат импулси, сигнализиращи за вида, качеството и силата на даден дразнител, се предизвиква частично активиране. При засилване на дразненията в емоционалния процес се въвличат още части на хипоталамуса, което позволява постигане на пълнота на субективното преживяване, т.е. осъзнаване на емоцията и извършването на дейност по нейното удовлетворяване.

Това означава, че когато в резултат от присъствието на външен дразнител се активира само задния дял на хипоталамуса, се преживява неудоволствие. Когато това неудоволствие остане изолирано в задния дял на хипоталамуса се поражда напрежение от невъзможността дразненията, достигнали до него да се предадат по веригата и да се отреагира адекватно на дразнителя, който е предизвикал преживяването за неудоволствие.

Това е ролята на хипоталамуса при осъществяването на връзката между емоциите и формите на поведение.

Колкото по-силно е изолирането, толкова по-несвързани с емоцията са реакциите и поведението на индивида. Напрежението се поддържа високо и се покачва степента на тревожност, което може да превърне преживяването за неудоволствие от моментно в постоянно. А стане ли това, индивидът започва да изпитва несъзнавана, но постоянна, болка. И, естествено, започва да търси начини да се освободи от нея.

Хипофизата (хипофизната жлеза) е основен ендокринен орган в човешкото тяло. Тя ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях. Самата хипофизна жлеза е съставана от две части: аденохипофиза (предна част) и неврохипофиза. Хипофизата се разполага в черепната кухина и чрез малък фуниевиден израстък се свързва с подхълмието. Регулацията на секрецията на аденохипофизата и неврохипофизата се осъществява от подхълмието. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г.

Неврохипофизата служи като депо, където се складират хормоните получени в хипоталамуса — окситоцин и вазопресин.

Контролът на хормоналната секреция се осъществява основно по механизма на обратната връзка. Класически пример е оста хипоталамус- хипофиза- щитовидна жлеза. Хипоталамусът отделя хормон (тиреотропин-рилизинг хормон), който стимулира отделянето на хормон от хипофизата (тиреостимулиращ хормон), който пък стимулира отделянето на хормоните на щитовидната жлеза ( тироксин и трийодтиронин). От своя страна повишаването на концетрацията на хормоните на щитовидната жлеза потискат отделянето на хормоните от хипоталамуса и хипофизата – отрицателна обратна връзка. Така се поддържа постоянна концентрация на хормоните в кръвта с малки вариации. Един пример – на всяко ниво във веригата хипоталамус – хипофиза – щитовидна жлеза, ако има проблем, то той най-често предизвиква косопад.

При позитивна нагласа, конструктивно преформулиране на ситуациите и удоволствени преживявания, системата реагира с отделяне на “добри” вещества. Освен друго, те имат мощно обезболяващо действие и активират имунната система! Това е ключът за резистентност към заболяванията в целия организъм! Човешкият живот изисква нещо повече от подходяща храна и упражнения. Трябва да е налице усещане за значимост, осъзнаване на някакъв по-дълбок смисъл, фокусиране върху някаква стойностна цел и позитивност. Усещането за прогрес и насока в живота, близостта на някой, вярата в него и самият теб, това са нещата които реално благоприятстват отделянето на неврохимични вещества, които дават енергия и жизненост на цялата система “ум-душа-тяло”. Това е истинският ключ към динамичната позитивна енергия за продължителен щастлив живот и много искрен смях и радост в ежедневието! А не динамичен фалшив живот изпълнен с изкуствени, дори скъпи емоции, които водят винаги само до едно – моментна задоволеност, която създава чувството че си щастлив, а всъщност ти скрива сълзящите самотни очи под една фалшива услужлива усмивка. Защо да се смеем – за да помогнем ина тялото ни да си вземе онази част от химическата формула, която само положителната емоция може да създаде, а не поредното хапче! 

Досега беше известно, че смехът се формира в хипоталамуса. За да установят в коя точно част на хипоталамуса се заражда смехът, учени от Станфордския университет провеждат изследване на 100 деца с рядка форма на епилепсия, при която се изпада в пристъпи на неконтролируем смях. Заболяването се дължи на вродена аномалия в развитието на хипоталамуса, при която се оформя специфично доброкачествено образувание. Чрез ядрено-магнитен резонанс медиците откриват, че при тази форма на епилепсия, образуванията са локализирани в задната част на хипоталамуса. Преди време от друг научен екип беше установено, че същата тази част играе ключова роля за формирането на паметта. Очевидно мамиларните тела в нея са отговорни и за смеха, коментира ръководителят на проекта Джоузеф Парвизи, цитиран от MSNBC.

Неограниченият достъп до храна при мишките и системното преяждане предизвикват увеличаване на новите нервни клетки в хипоталамуса – “хранителния център” на мозъка – и блокировката на нарастването им води до намаляване на апетита и теглото на гризачите, заявяват американски и японски биолози в статия, публикувана в списание Nature Neuroscience. Източник на новите неврони сa т.нар. таницити – клетки на съединителна тъкан вътре в самия хипоталамус. Новородените неврони мигрирали в частта на хипоталамуса, където е центърът на апетита при бозайниците. Като се убедили в съществуването на новите неврони, учените установили ролята им в организма на мишките.

Например, през март, учените изясниха, че повишеното съдържание на CO2 във въздуха влияе отрицателно на работата на хипоталамуса, поради което хората и животните започват бързо да трупат килограми.

Това, което в най-голяма степен повлиява нормалното функциониране на хипоталамуса са психотравмите и психоактивните вещества. Това са вещества, които променят съзнанието. Генетичното наследство и състоянието на майката по време на бременността също са от голямо значение за правилното развитие на хипоталамуса.

Независимо дали го осъзнаваме или не с присъствието си всяко психотропно вещество (напр. алкохол, цигари, хапчета, наркотици и др.) само разстройва нормалното функциониране на хипоталамуса, а чрез него оказват влияние и върху ендокринната обмяна. Разбира се като за всяко нещо в живота – но само за някои от тях, ако са в прекалени дози. Оттам въздействат и върху състоянието, съответно, и върху функционирането на вътрешните органи и системи.

Елвис Пресли умира на 42 години, като през последните години на живота му употребата на алкохол и лекарства се увеличава. При аутопсията му се установява, че нервната му система и някои от вътрешните му органи са износени дотолкова, че ако трябвало да се определи възрастта му по тяхната износеност той е живял 80 години. Т.е. продължителната възбудимост и засилената енергийна и ендокринна обмяна са повлияли нормалното функциониране на нервната му система и са настъпили трайни изменения в нейния алкално-киселинен баланс. А това довежда и до прекалено голямо натоварване и, съответно, износване и на останалите органи и системи.

Всеки дразнител или обект, към който се създава зависимост, посредством емоциите, които “предизвиква”, може да повлияе дотолкова дейността на хипоталамуса, че той да не е в състояние да поддържа осигуряването на равновесието в организма. Когато емоциите, доставяни от дразнителя са негативни, се предполага, че обектът, към който се създава зависимост ще бъде източник на позитивни такива.

А дали емоциите, които доставя такъв обект са позитивни най-лесно може да се разбере по ефекта, който те имат върху организма – ако в дългосрочен план неблагоприятното им въздействие върху състоянието на организма е съвсем ясно изразено, те трудно биха могли да се определят като позитивни и вече е абсолютна глупост да се продължава. Добре познатите ни оправдания, като “като пушна една цигарка се отпускам”, “да се напием да ни олекне”, “тревата е за пушене, не за пасене, ние не сме телета” и т.н., са само признание за нашето неразбиране и непокис спрямо собственото ни здраве и пълна липса на воля и сила на характер.

С други думи, емоцията, която създава напрежение е вид временна изолация срещу влиянията на външната среда. Но тъй като всяко емоционално напрежение е свързано с възбуда, би следвало всяка възбуда също да е свързана с временна изолация от средата. Най-честият резултат е чувството на самотност и изолираност, което всъщност сам си предизвикал. Заблудата че се чувстваш най-добре, когато си сам.

Обхваща те летаргията – положение – поведение на човек в състояние на зависимост, който все търси нещо, което да му гарантира по-дълготраен ефект, нещо, което да оставя след себе си повече време, в което да не се изпитва болка. В цел на неговото поведение се превръща източникът на емоцията, която осигурява една по-трайна изолация от външния свят. Т.е. обектът на зависимостта, в ролята си на доставчик на емоции, осигурява на индивида попадането в състояние, силно наподобяващо състоянието на парадоксален сън, който го “прави щастлив и го успокоява”.

ТРЕВА И НАСТРОЕНИЕ?

В броя от месец юни 2008 г. на Списанието по обща психиатрия Американската Медицинска Асоциация публикува едно изследване, проведено с цел проверка на наличието на връзка между дългогодишната употреба на марихуана и големите аномалии в две мозъчни структури – познатият ни вече хипоталамус и амигдала – която пък контролира страха и агресията.

В изследването взимат участие 15 мъже (средна възраст 38,9 г.), които са пушили повече от 5 цигари марихуана на ден за период по-голям от 10 г. и които през това време не са употребявали други наркотични вещества. Резултатите от тази група са сравнени с резултатите от друга група от 16 мъже (средна възраст 36,4 г.), които не са употребявали марихуана. Всички мъже от двете групи са подложени на най-елементарен устен тест за памет – възстановяване на съдържанието на лист от 15 думи). Резултатите показват изменение в структурата на мозъка на мъжете, употребявали марихуана – техният хипоталамус е с 12 % по-малък, а амигдалата им, съответно, със 7,1 % по-малка в сравнение с тези на мъжете, които не са употребявали марихуана. При всички употребявали марихуана се наблюдава влошаване на краткосрочната памет, пространствената ориентация и езиковите способности, които са свързани с функционирането на хипоталамуса. Резултатите показват, че прекомерната употреба на марихуана причинява мозъчни увреждания, загуба на паметта, води до трудности в процеса на заучаване на нова информация, и предизвиква психотични симптоми като: мания за преследване, параноя, мания за четене на мислите и ексцентрично социално поведение дори и при умерена употреба. Тези открития са сериозно предизвикателство пред широко разпространеното мнение, че употребата на марихуана има слаби или никакви последствия върху невроанатомията и психичното здраве, както и нагласата и позволението тя да бъде приемана.

Независимо от формата, данните от национално проучване на коморбидността (National Comorbidity Survey (NCS) – The National Institute of Mental Health Collaborative Psychiatric Epidemiology Surveys (CPES)) показват, че индивиди със социално тревожно разстройство да употребяват марихуана е 7 (седем) пъти по-голяма в сравнение с останалата популация (Agosti, Nunes, & Levin, 2002). Също така в продължително изследване сред младежи с диагноза социално тревожно разстройство е открито, че проблеми с употребата на марихуана е 5 (пет) пъти вероятна, отколкото при младежи, които нямат такава диагноза (Buckner et al., 2008).

Най-тревожните заключения от изследванията са, първо количествено погледнато страхотно се увеличава процентът на употребяващи редовно марихуана, казва Майкъл Д. Анестис (Michael D. Anestis, Ph.D. Department of Psychology at the University of Southern Mississippi). Пример дава с изследвана група от 107 студенти, 43 % от които жени. 26.2 % от тях отговарят на критериите че имат социално тревожно разстройство, като 96.2 % от “пушещите” съобщават за употреба на марихуана през последния месец, 78.3 % докладват за употреба на марихуана през последната седмица, a 32.1 % признават за ежедневна употреба на марихуана. Участниците съобщават за средна употреба от 1-4 пъти в седмично в живота им и 3-4 пъти седмично през последния месец.

И второ, качествено, то индивидите със социално тревожно разстройство вярват, че марихуаната ще има негативно влияние върху тяхното поведение, но те предполагат, че другите също ще поддържат това вярване. И в резултат на това употребата на марихуана би могла да им осигури възможност да обвинят за всеки очакван негативен резултат самата марихуана вместо някакъв недостатък в техния характер. Т.е. марихуаната им дава оправдание за собственото им безсилие, което до голяма степен е отражение на силите на обществото в което живеят.

2 comments for “Хипоталамус – център на настроението, спането, яденето, пиенето и …

  1. Снежана
    2013/01/09 at 7:37 AM

    Благодаря! Благодаря! Благодаря за информацията!Имах нужда от нея, много е полезна. Ето защо е толкова необходимо да се преустанови пушенето в закрити помещения. Всеки ден вдишвам цигарен дим на близък човек, който пуши доста цигари на ден. Чудех се от къде дойдоха здравословните ми проблеми? Сега вече научих причината. Благодаря още веднъж!