Какво е слънчева система? Това е нашето Слънце и всичко около него (планети, луни, комети, астероиди и др.). Слънчевата система има елипсовидна форма. Слънцето е в центъра на слънчевата система и е винаги в движение. Девет планети с техните луни, комети, астероиди и други космически тела се движат в орбита около Слънцето.Четирите по-малки вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс), наричани земеподобни планети, са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин от бившия Съветски съюз, пилот на кораба “Восток-1” става първият жител на планетата, който я видя от Космоса. От 1969 година 12 април се отбелязва като Международен ден на авиацията и космонавтиката.Първият космически апарат, който каца на Луната, е съветския Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г.Въпреки че по повърхността на Луната са разпръсквани метални емблеми на СССР от руските космически апарати (започвайки с Луна 2 през 1959 г.), а американските астронавти забиват символично флага на САЩ в лунната почва, Луната е ничия собственост. Марс е най-известната от всички планети в Слънчевата система. С нея отдавна е свързан един от най-вълнуващите въпроси, които хората са си поставяли: “Има ли живот на друга планета освен на Земята?”.От началото на 60-те години на нашия век започнаха изследванията на Марс с космически апарати. За първи път успешни снимки на повърхността му от сравнително малко разстояние бяха направени през 1965 г. Марс е първата планета след Земята, която се сдоби със свои изкуствени спътници. През 1971 г. три автоматични станции – “Марс-2” и “Марс-3” (тогавашния СССР) и “Маринър-9” (САЩ) бяха изпратени на орбита около Марс за продължителни наблюдения. Русия и САЩ са страни по Договора за използване на космическото пространство от 1967 г.
Руснаците се качват на Луната и дават под наем ракети на американците, които пък заделят $1,1 млрд. за да си построят космически кораби и кацат на Марс
Български уред показва дали е възможен пилотиран полет до Марс
5 Август 2012г. Федералната космическа агенция Роскосмос обяви конкурс за създаване на ракета-носител от тежък клас, която ще извежда пилотируеми кораби към Луната.
Потенциалните участници в конкурса трябва да предоставят проект на ракетата до 31 май 2013 г., става ясно от съобщение на сайта на Роскосмос.
Според описанието, космическият ракетен комплекс (КРК) ще извежда пилотируеми транспортни кораби в траектория за полет до Луната и до околоземни орбитални станции. С разработчика на ескизния проект ще бъде сключен договор на стойност 310 хиляди долара.
Посочва се, че при подготовка за изстрелване на ракетата, всички операции трябва да се извършват автоматично, без участие на персонал.
Ракетата носител ще бъде построена на базата на комплекса Ангара, който се изгражда от 1995 г., предаде РИА Новости. Ангара се прави от руски части и е предназначен за използване изключително на руски космодруми.
НАСА ще отпусне на частни компании 1,1 милиарда долара за разработка и изпитания на космически кораби, които ще сменят спрените от експлоатация совалки, обявиха официални представители на американската космическа агенции.Най-голяма сума – 460 милиона долара – ще получи Боинг, разработващ космическата капсула-кораб CST-100 заедно с компанията Бигълоу еърспейс. Апаратът може да превозва до седем астронавти и е предназначен за космически експедиции, които не са продължителни, информира ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.
Калифорнийската Спейс-екс ще получи 440 милиона долара. Разработеният от нея кораб “Драгън” стана през юни първият космически апарат, скачил се с международната космическа станция (МКС) и върнал се обратно на Земята. Останалата част от сумата – 213 милиона долара – ще бъде за малко известната компания Сиера Невада. Нейната капсула “Дрийм чейсър” е замислена за екипаж от седем души и все още е на етап разработка.Директорът на НАСА Чарлз Болдън подчерта, че тези пари ще бъдат похарчени не само за благото на американската космическа програма, но и ще създадат високо платени работни места в различни краища на страната. До миналата година САЩ транспортираха космонавтите си до МКС със совалки. Последната – “Атлантис”, бе спряна от експлоатация и заедно с другите ще краси музеите. Сега американските астронавти стигат до МКС с руските кораби “Союз”, отбелязва ИТАР-ТАСС.
Пак по същото време дойде новината, че самоходната изследователска лаборатория “Кюриосити” (Любопитство) на НАСА, която трябва да изследва Марс, вече наближава планетата и се очаква транспортиращият го кораб да кацне, предадоха осведомителните агенции.
Инженерите от центъра за управление на полета край Лос Анджелис обявиха, че доставянето на повърхността на Червената планета на еднотонния шестколесен всъдеход, който се захранва с ядрена енергия, е много рискована операция даже и при най-благоприятните обстоятелства, отбелязва БТА. Една от задачите на “Кюриосити” ще бъде да изследва кратера Гейл, възникнал от метеоритен удар преди 3 милиарда години. В центъра на кратера с радиус 155 км се издига чудновата планина с височина към 4800 метра, образувана вероятно от седименти и действието на ветрове. Предвижда се мисията на “Кюриосити” да продължи две земни години.
Въпреки принудителното намаляване на финансите за космически изследвания заради световната икономическа криза президентът на САЩ Барак Обама обяви, че ще направи всичко възможно, за да бъде осъществена мисия до Марс с екипаж, съобщава ДПА. “Най-късно през 2035 година за първи път човек ще стъпи на повърхността на Марс”, заяви Обама по време на представянето на програмата си за развитието на космическите изследвания.
“Подкрепям мисиите на НАСА на 100%. Ще започнем с изпращането на астронавти на астероид за първи път в историята. Към средата на 30-те години на настоящото столетие смятам, че ще можем да пратим хора в околомарсианска орбита, които ще върнем невредими на Земята”, каза Обама през февруари т.г. в космическия център “Кенеди” във Флорида. “Надявам се да съм тук и да видя как човек стъпва на Марс”, добави 48-годишният Обама на който му предстоят избори за нов мандат като президент на САЩ тази година.
Освен това той обяви и увеличение от 6 млрд. долара за пет години на бюджета на НАСА. Американската космическа агенция разполага с най-големия бюджет за космически изследвания в света с около 18 млрд. долара годишно за финансиране на пилотираните полети и роботизираните изследвания.
“Разбирам, че някои смятат, че първо трябва да се опитаме да се върнем на Луната, както се планираше преди. Тук обаче съвсем ясно ще заявя: Ние вече бяхме там”, отсече Обама мераците на тези, които мечтаят за нови мисии до спътника на Земята.
България се качи на Марс в края на миналата година, когато нашият космически модул “Люлин Фобос” излетя в Космоса, като част от руския проект с широко международно участие “Фобос Грунт”, свързан с изстрелването на междупланетна автоматична станция към Марс. “Люлин Фобос” е създаден от учени от Института за космически и слънчеви изследвания към БАН.
Напоследък много се говори колко силно е застрашен животът на Земята от слънчевата активност. Учените са сигурни, че още през 2013 г. се очаква пик в изригванията и магнитните бури. Човечеството, обаче, е вече подготвено благодарение на уред, който на всичкото отгоре е българско производство и се нарича ‘Люлин’. Това е спектрометър за космически измервания в реално време и е дело на 15 учени от България. Слънчевата радиация е враг №1 на всяка мисия в Космоса. Засега ние сме защитени от магнитния щит около планетата. В Космоса, обаче, космонавтите са изложени на големи дози вредни лъчи. Именно резултатите от българския уред ‘Люлин’ ще покажат дали е възможен пилотиран полет до Марс.
Всъщност, размерите на българския спектрометър ‘Люлин’ са сравними с химикалка, а теглото му е 500 г. Според специалистите стойността на уреда е само 40 000 лева, но реалната му цена се измерва в хиляди долари.
You must log in to post a comment.