Първи Олимпийски медал за България – още за нашите след 10 дни в Лондон

Йордан Йовчев е постигнал почти всичко като гимнастик. Няма олимпийска титла, но не съжалява и е удоволетворен, защото можеше да я има, но му я отнеха. През 2012 е знаменосец на България на олимпийските игри в Лондон и се класира на финал на халки. Йовчев е най-успелият български гимнастик.

Боксьорът Тервел Пулев отива на полуфинал

Йордан Йовчев се разделя с големия спорт

Борбата – гола вода

Волейболистите ни успешно продължават и заедно с гимнастичките събуждат надежди за медали

Питат ли ме де е зората … Де е България … 

7 август 2012г.

СПОРТНА ГИМНАСТИКА – Нашият Данчо се разделя с големия спорт със 7-мо място на финалите на Олимпиадата в Лондон и рекордно 6-то участие в олимпийски игри

Българската супер звезда в спортната гимнастика Йордан Йовчев стана 7-ми на халки на олимпийските игри в Лондон и записа името си в Олимпийската книга на рекордите, след като за рекорден шести път участва в олимпийски игри. 39-годишният българин постигна подвиг дори с влизането си във финала, въпреки сериозните си физически  проблеми и възрастта, която пък го на реди начело по старшинство при колегите му .

Йордан Йовчев е постигнал почти всичко като гимнастик. Няма олимпийска титла, но не съжалява и е удоволетворен, защото можеше да я има, но му я отнеха в Гърция. Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в град Пловдив. Възпитаник е на Спортното училище в Пловдив.
Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г. Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта. От декември 2008 е председател на българската федерация по спортна гимнастика. През 2012 е знаменосец на България на олимпийските игри в Лондон и се класира на финал на халки.Йовчев е най-успелият български гимнастик. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.
На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличие на грък. Прякорът му е „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медали от големи състезания.Йордан Йончев живее и тренира в САЩ от 1996 г., където остана след Олимпиадата в Атланта заедно с Иван Иванов и Красимир Дунев – ядрото на отбора, завоювал шесто място на игрите. В САЩ пловдивчанинът се подготвя самостоятелно, без личен треньор, и сам комплектова съчетанията си.
През 2007 г. Йовчев променя намерението си и се установява в Пловдив. На Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Йордан Йовчев влиза с втора оценка във финала на халки, но на самия финал прави груба грешка и остава осми.
Йордан Йовчев е Спортист на България за 2001 г., спортист на Балканите за 2003 г. и Мъж на годината за 2004 г.
През декември 2008 г. Йордан Йовчев е избран за председател на федерацията по спортна гимнастика.
Женен е. Съпругата му се казва Боряна. Имат син – Джордан.

БОКС – ПЪРВО ОЛИМПИЙСКО ЗЛАТО

Тервел Венков Пулев е многократен републикански шампион както при юношите, така и при мъжете. Дългогодишен национален състезател, от 1998 г. когато е повикан за пръв път за европейското първенство за юноши младша възраст в Юрмала/Латвия/. В периода 2004-2011 няма претърпяна загуба в България с изключение на тази от Артур Бетербиев-световен и европейски шампион.

Боксьорът Тервел Пулев донесе първия медал за България от олимпийските игри в Лондон, след като в неделя той победи с 13:10 аржентинеца Хара Ямил Пералта в категория до 91 кг и вече е на полуфинал и гарантира и първият медал за него от олимпийски игри. Следващият си съперник, който е фаворит в турнира украинецът Александър Усик, Пулев ще срещне за влизане във финала в петък от 7.30 ч. АМ ПТ време.

Тервел Венков Пулев е български боксьор. Роден е на 10 януари 1983 година в София. Занимава се с бокс от 1994 година. По бокса го увлича неговият баща Венко Пулев, като първият клуб, за който се състезава е ЦСКА. В последствие преминава в боксов клуб „НСА“, състезава се и за „Академик“, „Национал-София“ и БК “Левски”. Завършил е Национална спортна академия „Васил Левски“ в две специалности-треньор и учител. Многократен републикански шампион както при юношите, така и при мъжете. Дългогодишен национален състезател, от 1998 г. когато е повикан за пръв път за европейското първенство за юноши младша възраст в Юрмала/Латвия/. В периода 2004-2011 няма претърпяна загуба в България с изключение на тази от Артур Бетербиев-световен и европейски шампион, който през 2005 се състезавал за БК Ботев Пловдив. Личен треньор на Тервел е Борислав Бояджиев.
Тервел е европейски вицешампион от Москва през 2010 г. През същата година се класира на второ място на европейска купа в Харков, Украйна. През 2011 г. печели златен медал на 62-то издание на турнир “Странджа” и става носител на купата, след като на финала побеждава кубинеца Перо /световен и олимпийски шампион за младежи/. На европейското първенство в Анкара-2011 г. българският боксьор завоюва сребърен медал и така за втори път в своята кариера става европейски вицешампион. Тервел Пулев е носител на златни медали от международни турнири в Мостар /Босна/ 2004, Испания 2006, Кралево /Сърбия/ 2008, Дагестан 2009 “Умаханов мемориал”, Белград 2010 и 2011 г. “Златна ръкавица”, Албания 2012 г. “Vllaznia memorial”, Трабзон Турция 2012 г. Също така е носител на много други медали от почетната стълбичка от различни международни турнири.
С участието си на турнира в Трабзон, Тервел Пулев успя да се класира за единственото останало място за зона Европа. В квалификационния турнир само шампионът взе виза за Летните олимпийски игри в Лондон 2012 г. Тервел Пулев гарантира първи медал за България от Олимпиадата 2012, след като се класира на полуфинал в категория до 91 килограма от боксовия турнир на Игрите в Лондон.
През 2005 година попада сред 10-те най-добри спортисти на „НСА“. Участник е на 3 европейски и 2 световни първенства за мъже и на световно и европейско първенство за юноши. През 2010 г. е номиниран в десетте най-добри спортисти на България.
Тервел е част от боксовата фамилия Пулеви. Баща му Венко Пулев е шампион на България в средата на 20-ти век в супертежка категория. Брат на Тервел е Кубрат Пулев, Европейски шампион от Ливърпул 2009 г. и професионален боксьор.

“Вече всичко е история, болката е голяма. Чувствам се ощетен, но такъв е спортът”, коментира боксьорът Детелин Далаклиев при завръщането си в България от Олимпийските игри в Лондон. Далаклиев загуби на 1/4-финалите в категория до 56 кг от представителя на домакините британеца Люк Кембъл. “Трудно беше, тежко и много напрежение. Не съм доволен от представянето си, защото нямам медал. Вече всичко е история, болката е голяма. Чувствам се ощетен, такъв е спортът. Това можах да направя, това направих. Мисля, че победата е за мен, с малко, но за мен”, сподели Далаклиев.

“Като цяло съдиите се пазеха много, първите два рунда бяха перфектни за мен. Англичанинът нямаше какво да губи в третия рунд, започна да пуска повече удари, някои бяха по ръкавиците, но се точкуваха. Като цяло той е боксьор на голямо ниво, много напреднал и не е лесно. Не казвам, че са му поднесли победата”, допълни световният шампион от 2009 година.

Всички ме бяха отписали и никой не вярваше в мен, заяви през сълзи българският боксьор Александър Александров пред камерите на БНТ след знаменитата си победа над  корееца Джонгхун Шин с 15:14 точки на 1/8-финал в кат. до 49 кг, въпреки че изоставаше след първите два рунда. „Само аз и треньорът ми Мишо Таков вярвахме, че мога да спечеля. Още от началото му вкарвах точни удари, но точките не излизаха. В третата част си казах – давай всичко, сега е шансът! Бих се за сина си. Много съм щастлив“, заяви Александров. Последният му съперник на пътя към медалите е тайландецът Каео Понгпрайоон на 1/4-финал в сряда 8 август.

Стойка Петрова – единствената българска представителка в първия в историята женски олимпийски боксов турнир не успя да стигне до медалите. След убедителна и красива победа в първия си мач, в понеделник на четвъртфинал в категория до 51 килограма 26-годишната Петрова загуби от европейската шампионка и предствителка на домакините Никола Адамс (Великобритания) със 7:16 (1:2, 2:3, 2:6, 2:5). В предишния си мач Петрова записа шеста поредна победа за българския бокс на олимпиадата в Лондон, като 26-годишната ни представителка преби по точки (23:11) новозеландката Сиона Фернандес.

ВОЛЕЙБОЛ – ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ВЪРВИМ НАПРЕД

Българският национален отбор по волейбол победи с 3:0 (32:30, 25:20, 25:19) силният състав на Италия в петия си мач от олимпийския турнир в Лондон и спечели първото място в група А, като успехът донесе максимума от три точки, с които България събра 12. Цветан Соколов бе най-резултатен с 21 точки – 17 в нападение, две от начален удар и две на блокада. Посрещачът Тодор Алексиев пък изигра много важна роля, тъй като направи част от 13-те си точки в ключовите моменти на геймовете.
Българският национален отбор по волейбол ще играе с Германия в последния 1/4-финал от олимпийските игри в Лондон в СРЯДА от 13.30 часа ПТ. При победа срещу Германия българските волейболисти ще срещнат на полуфинала Русия или Полша. САЩ завърши на върха в група В с 13 точки.

БОРБА – ГОЛА ВОДА

Само един от българските борци успя да стигне едва до 1/4-финалите и там загуби.

За 1-ви път след игрите в Атланта през 1996 г. и едва за 3-ти в последните 60 години (като не броим олимпиадата в Лос Анджелис) България остана без олимпийски медал в класическата борба. Ако и представителите ни в свободния стил Анатолий Гуйдя, Кирил Терзиев, Леонид Базан, Радослав Великов и Станка Златева не успеят да спечелят медал, България ще остане без олимпийско отличие в борбата за 1-ви път от Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г.

Старши треньорът на българския национален отбор по класическа борба Братан Ценов оцени като много слабо представянето на тима в Лондон. “Много зле, не съм очаквал. Самите ние не можем да повярваме, че така се случва, но за съжаление това е реалността”, коментира Ценов.

След като Александър Костадинов и европейският шампион и световен за 2010 г. Христо Маринов загубиха още в първите си мачове, а Иво Ангелов отстъпи на осминафинал и след това във втория кръг на репешажите, днес най-голямата надежда за медал, действащият световен шампион за 2011 и два пъти бронзов медалист от Еропейското наш национал Елис Гури (Род. 06 юли.1983 г. в Шкодра, Албания) беше победен в 1/4-финалите.“Този медал е за България. Благодаря на всички. Роден съм в Албания, но България ме направи световен шампион. Сега вече се чувствам българин”, заяви развълнуваният Елис Гури през септември 2011г. в Истанбул на световното първенство, който безапелационно тогава се разправи с конкуренцията в категория до 96 кг. В края на 2010 година Гури получи българско гражданство и започна да се състезава за България.

Дано поне волейболистите и художествените ни гимнастички да ни накарат да се гордеем, че сме българи! Успех сладури!

Питат ли ме де е зората … Де е България … 

По броя на медалите, можеш да разбереш изобщо къде си в света! Без медали от Олимпиада, футболистите са наакаха тотално … Когато бяхме на 4-то място по промишлена продукция на глава от населението в света, тогава бяхме и на 4-то място на олимпиадата в Москва, после и 4-ти по футбол в света! Едно време даже си нямахме и министър на спорта, но имахме спорт! Комунизмът ни мачкаше, но за спорта не може и дума да става за сравнение, въпреки че и до ден днешен ненавиждаме тази издънка в човешкото развитие! Да сравняваме самите спортисти, също не става!

Криворазбраната демокрация и пренасочването на спортистите от терени и тепихи към офиси и булеварди родиха нероден спорт – публика, но не и професионалисти! Плюхме на комунизма за всичко – заслужава го! Но, в спорта демокрацията ни се изхрачи – не го заслужаваме! Масовият спорт и засилване на любовта към всеки спорт съдават професионалният спорт! Погледнете САЩ, Русия, Китай! Другото ще го донагласят професионалните треньори и клубове! Тогава се говори за пари и развитие – когато си поставил основите! Без значение кой ги е довършил, на всичкото отгоре с негови средства, за да даде национален съзтезател и да се биеш в гърдите и да викаш България!

Боли, че не можеш да извикаш или да покажеш български шампион или поне медалист! Боли, въпреки че не искаш да си го признаеш! Тук в Америка, между хора от всякакъв произход и телевизия, която предава, кога на живо, кога на запис, само техни спортисти. Даже откриването на Олимпиадата в Лондон, а и не само, беше на запис!