290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на първата българска възрожденска книга – “История славянобългарска” се навършиха на 19 юни 2012
“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи !”
БЪЛГАРИЯ И САЩ В ЦИФРИ
20 юни 2012г. 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на първата българска възрожденска книга – “История славянобългарска” се навършиха вчера.
С тържествена вечерня и петохлебие празникът бе отбелязан официално в Стара Загора, като в единствения български храм, който носи името на Пайсий Хилендарски бе отслужена божествена литургия от духовници от Светия синод. Празнична света литургия бе отслужена и в катедралния храм “Свети Александър Невски” в София.
в президиума на БАН започва академичното честване. Паралелно в президиума на БАН бе направено академичното честване, както и в Университетите в Благоевград, Велико Търново, Пловдив и София, където се проведоха и научни сесии, посветени на делото на Хилендарския монах. Публични лекции бяха изнесени и в българските културно-информационни центрове в Сърбия, Молдова, Румъния и Украйна.”История славянобългарска” – книгата, която поставя началото на националното ни Възраждане, е завършена през 1762.
БЪЛГАРИЯ И САЩ В ЦИФРИ
Когато се появява първата книга с Българска история през 1762г., САЩ все още въобще не съществуват, а се създават 15 години по-късно на 4 юли 1776г. за да започнат да пишат своята история. Когато в България вече е започнало Възраждането, то тогава се създава САЩ. България като държава е създадена доста преди това, и до времето когато САЩ се появява на световната карта вече е преминала през няколко етапи на развитие и Царства (монархии) като структура.
Първата Българска Държава е създадена през 681 година, която оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата си, като и стойностна религия. Княз Борис I (852 — 889) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа — Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 — 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север — до р. Тиса.
Общото между Рожденните дни на двете държави е в създателите им – патриоти.
Разликата между двете държави по времето на преломния за Света 18 век е, че и двете обявяват независимост от Империи – Турската (Османската) и Британската, като и двете обединяват свои райони, или колонии (13, сега 50 в САЩ). По-нататък България освобождава народът си от робство и свои собствени коренни вековни територии, които се коригират по-късно от външни фактори и губи независимост и земя. Докато САЩ завземат нови територии, като вече са колонизирали и създали плантации с роби в някои от тях, и постепенно във времето стават фактор за зависимост на други държави. След откриването на континента Америка през 1492г., цели три века никой се не наема да строи там държава.
Когато едната стара държава тръгва “надолу” под влияние и на външни сили, то другата се създава и тръгва “нагоре” и става външна сила за влияние.
Според преброяването на населението през 1893 година, в княжество България има 3 310 801 жители, от които 2 500 000 православни християни, като броят му се увеличава прогресивно до 9 009 018 души през 1990г.. Т.е. УВЕЛИЧЕНИЕ 3 ПЪТИ. След 1990 г. и броят на населението на България и САЩ върви в същите посоки, като движението едни към други е предимно в Западна посока и присъствието на българи в САЩ е най-голямото “зад граница” с брой от над 350 000.
В продължение на близо век след откриването на Америка, повечето европейци не придавали особено значение на Новия свят. Няколкото опита за заселване в края на XVI в. претърпели неуспех. През 1629 – 1630 г. около 2000 английски пуритани се преселили в Масачузетс, а до 1640 г. в Америка се установили още 16 000 пуритани бежанци и преселници от Англия. Били основани редица нови градове, наречени с имената от селища в Европа – Ипсуич, Роули, Бостън и т.н. До 1700 г. в Северна Америка вече имало около 400 000 европейци. Първото преброяване на населението през 1790 г. е отчело, че в САЩ живеят 3 929 214 жители. За кратката си история населението на САЩ достигна 311 800 000 души към 2011г., т.е. УВЕЛИЧЕНИЕ БЛИЗО 100 ПЪТИ. САЩ са най-бързо растящата индустриализирана страна в света, увеличаваща населението си с около 2,8 милиона души на година и са третата най-голяма държава по площ и население. Европа и Япония са изправени пред демографски проблем, който е безпрецедентен в историята – намаляващо с времето население при увеличаващ се процент на старите хора.
В Съединените щати няма официален език, като се говори на английски и се използва Британската азбука с латински букви. Особено по Западното крайбрежие, дори в официалните институции и комуникации, се налага и Испански език, поради наличието на милиони легални и нелегални представители на Латино-общностите, и особено на Мексиканците. В България официалният език е Български и се пише на кирилица – българска, и азбука на всички славянски народи, от Русия, през Монголия и до Европейските им събратя. Българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ.
Известни са около 70 преписа на Паисиевата история, от които до нас са достигнали около 45.Сред преписвачите са хора от ранга на Петко Славейков и Христаки Павлович. Първият препис е на Софроний Врачански от 1765 г.За живота на Паисий данните са оскъдни. Спор има дори за родното му място. През ХІХ и ХХ в. са изградени различни хипотези: Банско, село Доспей, Самоковско, или село Кралев дол, Пернишко.
Според акад. Петър Динеков най-правдоподобна е хипотезата, според която отец Паисий е роден в Банско през 1722 г. Смята се, че е починал през 1773 г. в село Амбелино, което днес част от Асеновград.Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1962 г.
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: “Исторїѧ славѣноболгарскаѧ”) е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история,“ Паисий се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.Паисий Хилендарски се обръща към българите с думите:”Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество… Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.„Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки…“, изяснява Паисий мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“. „Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“, продължава той в послесловието към творбата и дава сведения за ползваните източници.
Известни са близо седемдесет преписа на историята. Най-ранните преписи са Софрониевият (1765), Самоковският (1771), Рилският (1772), Жеравненският (преди 1772), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г.
В съзнанието на всички българи Паисий е увековечен и от одата на Иван Вазов, част от “Епопея на забравените”:
…Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпуснаи
против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.
Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
You must log in to post a comment.