Света Четиридесетница (Великденски пост) – ПОСТИ И ГРЕХОВЕ

Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

“Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”

Със самонаблюдението се поражда самочувствието

Йоан Златоуст: Постът е безполезен за онези, които не се въздържат от грехове

“Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.” (Мат. 6:16-18)

Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово – Пасха. Великден е центърът на всички празници на Църквата. Когато през Великия пост пред нас преминават образите на великите светци от миналото, трябва да помним, че те са не само хора, които са озарени и очистени от Бога, а хора, които са приели Бога в себе си. Те могат да се сравнят с нажеженото желязо в огнището на ковача, което възприема огъня, без да променя същността си. Те не са образен пример, а действия, които трябва да бъдат разбрани и осъзнати, за да ни бъде по-лесно в живота. Великият пост е най-строг и най-продължителен и е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово – ВЕЛИКДЕН. През целия пост риба се разрешана два пъти – на БЛАГОВЕЩЕНИЕ (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (ЦВЕТНИЦА). След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба. /ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ ПО СЕДМИЦИ/

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Честването на Пасхата е разделено на два периода:

Първият период до ВЕЛИКДЕН – Покаен – Четиридесетница – Великият псот – Великденски пост е свързан с нашата духовна и телесна подготовка по време на поста. Четиридесетницата в Православната църква обхваща цели седем (7) седмици до Великден, като последната е т.нар. Страстна седмица. Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна; истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите.

Както свидетелства Евангелието, Господ, след като бил кръстен от св. Йоан Предтеча в р. Йордан, бил отведен от Духа в пустинята и там постил четиридесет дни и нощи (вж. Мат. 4:1-11). Това евангелско събитие ни прехвърля 2000 години назад във времето. Ненапразно възлюбеният Син Божи е поставен от Отца в този период на изпитание, от който зависи съдбата на цялото човечество. Борбата на Иисус срещу Сатаната е както духовна, така и телесна, както от страна на Месията, така и от страна на погубителя на душите. Дяволът три пъти Го изкушава, като Го кара да се усъмни в собствената Си природа, опитвайки се да отслаби собствената Му вяра, като Го подтиква да направи от камъка хляб, да се хвърли от Йерусалимския храм, да придобие цялата власт на Земята. Христос надделява над изкушенията и отговря с думи от Свещеното Писание:

“не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста”

Тези изкушения са около нас всеки момент, актуални във всяко време. Двадесети век е век на опитното знание, на фактите, на практическия разум, категории, които не промениха живота на човечеството по посока на доброто. Обратно, днес повече от всякога господстват неправдата и насилието, разделението и противопоставянето. Груби материални интереси диктуват всичко и мотивират отношенията между хора и държави. Във време като нашето, на борба между мира и разрухата, между спазването на Божиите заповеди и изкушаването на Бога, между вярата и изневярата, между материалното и духовното, между спасението и гибелта. Грехът не е пусто слово, не е отвлечено понятие и не е резултат на “субективна оценка”. Грехът е, преди всичко, душевна склонност на човека, присъща в различна степен и вид на всекиго от нас. Ако искате да почувствувате силата на греха, вижте жертвите, задръстили неговия път: разбито щастие, разорено семейство, мизерно съществуване, разклатено здраве, болни нерви и пр. и пр.. Нима не виждате и не срещате на всяка крачка подобни нам същества, загубили човешкия си образ, с помътнени очи, с угаснал поглед, помрачено съзнание да буйствуват, бечовечно да се отнасят към съпруга и невинни дечица? Грехът раздира епохата ни от жестоки противоречия и изправи света пред морална катастрофа! Въпреки материални постижения и истински чудеса на техниката с което обича да се хвали нашето съвремие, грехът разкри фалша на вяра и култура и ни повали разслабени и физически и духовно. Християнските ценности за светост, добро и красота се осмислят от осъзнатата отговорност и свобода, дадени ни от нашия Творец, ако рабира се сте способни да осъзнаете! Със самонаблюдението се поражда самочувствието!

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен (Стиховна стихира за понеделника от I седмица на Великия пост).

Мнозина днес казват: “Защо да постя, след като постоянно се лишавам?” Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на “Защо да се храня, след като пак ще огладнея”. Но понеже постът е духовна храна, то не бива да се лишаваме от нея. Не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си. Те и бездруго вредят най-вече на нас самите. Пречат ни да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, нервни кризи, себеупрекване.

Цялата грижа на хората, цялата тяхна любов и попечение са обърнати към света! А жребият на душата остава нехайство и пренебрежение. “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”

Каква полза от поста, ако се изяждаме един друг. Рисунка: Анатолий Станкулов

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличава с особена строгост. Първата събота от Великия пост е в памет на св. Теодор Тирон (ТОДОРОВДЕН). За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.  В първия неделен ден от Великия пост– Неделя на Православието (Sunday of Orthodoxy) се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони.

Втората неделя от времето на поста е посветена на св. Григорий Палама, като Православната църква ни призовава да се вгледаме дълбоко в собствената си душа и живот и да решим какво трябва да променим и за какво да се покаем. За съжаление, по думите на Лев Толстой, “всеки мисли как да промени света, а никой не мисли как да промени първо себе си”.Това не става магически, а само с решението на нашата воля и с помощта на божествената благодат.

Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус. Вгледани в Христовия Кръст, ние се учим на търпение – безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. В богослужебната химнология Христовият Кръст се величае като всеоръжие, т.е. най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. Да вземем своя кръст означава великодушно да понасяме насмешките и поруганията, с които светът ни обсипва, онези скърби и гонения, с които грехолюбивият и заслепен свят ни преследва. Да бъдем “над нещата!” Който е приел своя кръст, отричайки се от себе си, който се е примирил със самия себе си, със своите обстоятелства, със своето положение, външно и вътрешно, само той може разумно и правилно да последва Христа, и самият себе си в собственият си живот.

Четвъртата Неделя на Великия пост е на на св. преподобни Йоан Лествичник и Църквата припомня книгата “ЛЕСТВИЦАТА” – стълба на християнското съвършенство, по която приканя верните с молитвите на този подвижник да се излачват по пътя на духовното съвършенство. Може би за мнозина четенето на “Лествицата” на св. Йоан ще предизвика страх и смущение. “Та нима може някой да се изкачи по тази стълба?” ­ ще си помислят мнозина. Първото слово на св. Йоан Лествичник е “За отричането от света”, а следващото, втората степен ­ “За безпристрастието”. Прекалено силна е властта на светския живот над нас, за да можем без болка, без тъга, без скърби да отсечем вътрешните окови, свързващи ни със света. Светската радост ни се струва единствената радост в живота, която е едно самозаблуждение – заблуда на бесовете. Тази привидна светска радост опустошава душата, става източник на униние, разочарование, безгранична тъга. Макар и да не живеем в манастир, неминуемо и външно трябва да променим своя начин на живот. Нужен е и някакъв външен режим на живота, установен със “собствения разум”.

Петата Неделя на Великия пост е на св. преподобна Мария Египетска и ни напомня за покаянието. Да оголим душата си, която е увита в покривалата на живота, както в земята разкопават пласт след пласт, за да се извади зарито съкровище. Да намерим себе си, като се покаем за това, което сме позволили или пропуснали да се случи. Колкото и да иска това разумът, не ще се стигне до действие, докато не се възбуди ревността, енергията на заспалата съвест. Да свалим от очите на ума покривалата, волно или неволно поставили в своята собствена душа и ум, които го държат в заслепение. Очи, уши, език – това са най-широките канали на греховната храна – привичните дела и общуване, особено ония, чрез които се подхранва страстта към властване над другите. Тялото – удоволствията, които му предлагаме, но най-вече презадоволяването.  многогрижието и разсейването на мислите. Грижите непродени в самите нас, а разпръснати ту за едно, ту за друго, и не позволяват на душата да се заеме със себе си, не й позволяват да се спре и никакви по-нататъшни действия върху себе си не са възможни или ще останат съвсем безплодни. В главата бродят празни мисли една през друга и причиняват смут. При такова състояние на душата нищо трайно и твърдо не може да се посее в нея. Да съберем мислите си, заедно и да ги обрънем към себе си чрез вниманието и трезвеността. Сърцето, което да ни пробуди. Накрая ще падне и последното покривало на греха, състоящо се от безгрижие, безчувствие и заслепление. Да се поставим в такива обстоятелства, в каквито е привикнала да действа благодатта, да търсим и ще намерим. Така да тропаме и ще ни се отвори. Това, което е било дадено даром на света Мария Египетска.

БЛУДСТВОТО За света Мария Египетска може да се каже накратко: тя била жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Мария Египетска била блудница; но блудството не се заключава само в телесния грях. Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, но и личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома ни и от този на Отца ни, отклоняване от високото назначение, определено за човека. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш един Бог и един човек с цялата си душа, сърце, ум и тяло – с цялото си същество. Блудството, в широкия смисъл, който му придава Свещеното Писание, това е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние сме заслепени от това, което виждаме, ние не виждаме невидимото, понеже нашето внимание, нашият взор са приковани само към това, което е видимо и осезаемо. Блудството се заключава в това да отдадеш своето сърце не на това, което е достойно за любов; блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към едното потребно, към чистата любов към човека, към хората, към Бога, ние я разпиляваме така, че тя е разпръсната на всички страни, така че тя служи на всички идоли, на всички желания, на всички пориви. Нима всички ние не сме заразени от тази болест на блудството? Мария Египетска разбрала, че не трябва да живее така, както е живяла по-рано. Тя си тръгнала от всичко, което било съблазън за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си. Житието на св. Мария Египетска ни учи и на това, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е, колкото и безпътен да е животът му; показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта.

Шестата седмица на Великия пост  Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни Лазарова събота (ЛАЗАРОВДЕН) – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница (ЦВЕТНИЦА), когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен”.

ТАКА ОЧАКВАНИЯТ ВЕЛИКДЕН …

СТРАСТНА СЕДМИЦА (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос и преди ВЕЛИКДЕН. Всеки ден от тази тази седмица се нарича Велик. Тя е последната от Великденски я пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден. В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин: Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота Християните се поздравяват с “Христос воскресе” и обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

 

СВЕТЛА СЕДМИЦА – Първата седмица след Великден е наречена Светла седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя,  е записан като Светъл. През всеки от дните на Светлата седмица се славят  Божията майка и светите апостоли:  На Светли понеделник – светите апостоли,  през Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Седмицата завършва с Томина неделя, по името на св. ап.  Тома, който единствен  от дванайсетте апостоли на Исус не повярвал на Христовото възкресение. Християните се поздравяват с “Христос воскресе” до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, за запазването на която много пострадаха мъченически. Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт. “Има Православие у нас, има български народ; няма Православие, няма български народ” ­ звучи предупредително и днес заветът на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Запазването на ЧОВЕЩИНАТА У ЧОВЕКА!

Тържествен на празнуването на самото Възкресение – Пасха.

ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ

През целия пост риба се разрешана два пъти – на БЛАГОВЕЩЕНИЕ (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (ЦВЕТНИЦА). След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни. Великият пост, както и другите пости, започва с така наречените “заговезни” или “говеене” – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. Постът протича така:

Първа седмица        От понеделник до събота включително – строг пост

(растителна храна без олио и вино)            В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

Втора седмица           Сряда и петък – строг пост.

Събота и неделя – олио и вино.       На Благовещение се разрешава и риба.

Трета седмица (Кръстопоклонна)   От понеделник до петък включително – строг пост.

Събота и неделя – олио и вино.

Четвърта седмица     Както втората

Пета седмица             Както втората

Шеста седмица          Както втората            В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.

Страстна седмица     От понеделник до събота включително – строг пост.      Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

 В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:  

На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.

В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава “елей и вино”.

През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).

Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.

През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.

Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с  изповедника и лекаря си.

ДРУГИТЕ ПОСТИ ПРЕЗ ГОДИНАТА – общо четири (4) многодневни периоди на молитва и въздържание

Петровият пост, нарича се още “Апостолски”, а навремето – “Пост за Петдесетница”е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница. Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август (14-27 август стар стил).

Рождественски пост (Филипов пост) е след деня в памет на св. апостол Филип и е с продължителност от 40 дни, наричан често “четиридесетница на ап. Филип”. Това са дните преди Рождество Христово и по своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

СМЪРТНИТЕ ГРЕХОВЕ

Вечната смърт, поразила душата ни, се е превърнала в наш живот. Тя иска своята храна – греха, своето наслаждение – греха; чрез такава храна и такова наслаждение вечната смърт поддържа и запазва своята власт над човека. Така заразеният, боледуващото от страшно падение човечество, със смъртоносен недъг бива победен от насилствените изисквания на недъга и търси ястия, които го усилват, търси ги като най-необходима храна, като най-приятно наслаждение. Наша собственост, наше имущество и съкровище – това е нашата душа, и само тя. Какъв откуп ще даде човек за душата си? (Марк. 8:37). С нищо няма да възстановим погубването на душата, когато я убие вечната смърт, прелъстително представяща се за живот.

Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването. Да сравним себе си, каквито сме, с това, какво трябва да бъдем, и намерим, че за нищо не сме годни. Ако вследствие на това имаме чувството на страх и опасение за себе си, това е добър признак. Това е предвестие на бягството ни от греха, и това че наистина сме годни за всяко предизвикателство.

ЗАВИСТ Завистта е изначалното семе на всяко зло.  Във втората книга “Премъдрост Соломонова” се казва: “Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял” (2:23-24). Отровната хидра, според описанието на поетите-митолози, имала седем глави: от всички тях тя изпущала смъртоносна отрова. Грехът също има седем глави: първата му глава е гордостта; втората – сребролюбието; третата – лакомията, четвъртата – унинието, преяждането, безгрижието; петата – блудодеянието; шестата – гневът; седмата – завистта. И макар от всичките седем да се изхвърля смъртоносна отрова, умъртвяваща душата, все пак отровата на завистта е най-пагубна. Всички останали смъртни грехове има за цел някаква лична изгода; горделивецът, например, иска да се прослави; сребролюбецът дири богатства; лакомникът иска да се насити; безгрижният – да се успокои; блудникът се стреми към сладострастие; яростният – към отмъщение. Само завистта дири не добро за себе си, а зло за ближния. Завистникът би искал да види славния в позор, богатия – беден, щастливия – нещастен. Ето целта на завистта – да види как онзи, комуто завижда, изпада в беда. (Не е важно на мен да ми е добре, важно е да на съседа да му е зле, народна поговорка). От друга страна, всички други смъртни грехове доставят някаква наслада, някаква радост на тоя, който ги върши; гордият, например, се радва на славата си, сребролюбецът – на богатството си; лакомникът се радва от вида на вкусните ястия; на ленивеца му се нрави празноделието; блудникът се увлича от похотливост; злобният се удовлетворява при отмъщаване на врага си. А завистта не само не доставя на тоя, когото е обзела, никаква наслада, никаква радост, напротив, тя го изпълня с непреодолима печал. Затуй, че Лия, Иакововата жена, е многоплодна, се опечалява другата, бездетната Рахил, скарва се с мъжа си и от печал желае да умре. “дай ми деца, ако ли не, умирам” (Бит. 30:1). Завистливият не обръща внимание на своето благо, защото “завистта не умее да предпочита полезното”, а вижда доброто на ближния и завистливо се опечалява; “завистта е печал заради благополучието на ближния”, тя се старае да преобърне това благополучие в злополучие и в това намира утеха за своята печал. Цел на омразата е да види как онзи, комуто завижда, изпада от щастие в беда.

Веднъж попитали един мъдрец кои очи виждат най-добре: черните или сивите, мъжките или женските, човешките или животинските? И той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко – наблизо, и най-малкото; и онова, що е надалеч; едно само не виждат – доброто, а пък ако го видят, наливат се със сълзи и се стараят да не го виждат, сякаш сами се затварят неволно. Колкото и да се криеш: затваряй се, ако щеш, крий се, безмълвствувай в дома си, бягай в уединено място, в пустинята – и там ще те стигнат очите на завистливия и ще съзрат какво вършиш, особено доброто за теб и околните.

Богословите доказват, че най-голямата мъка на държаните в ада ще е завистта – те ще виждат блаженството и славата Божия, ще съзнават, че навеки са загубили това по своя вина, а пък светците вечно ще им се наслаждават; оттук именно ще се родят плачът и скърцането със зъби, тъкмо в това ще намерят те своята най-голяма мъка, мъката на всички мъки.

Затова справедливо казва Богословът: “завистта е от всички страсти най-несправедлива и едновременно справедлива. Несправедлива е, защото преследва всички добри неща, справедлива е, защото гори притежаващите я. Нито ръждата не яде желязото, на което се намира, тъй силно, нито ехидната, кога се ражда, не къса тъй силно с нокти майчината си утроба, както сърцето на завистливия се яде от завистта, както душата му се мъчи и терзае и в тоя, и в бъдещия живот”. Не е нужно да се желае на завистника нито изправление в тоя живот, нито наказание в бъдещия. Сама завистта му е за него достатъчно наказание – тук той се мъчи, виждайки достойнството и щастието на ближния; там пък страда, гледайки блаженството на праведните.

В заключение ще си припомним поучението на св. апостол Павел: “Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме” (Гал. 5:26). “Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други” (Гал. 5:15). Това пророчество се е изпълнило над нас българите проповедникът говори за своето отечество – Гърция, но следващите му думи можем основателно да отнесем и към България. Вие знаете, как е погинало величието на нашия народ и славата на царството, обърнете се към неговата история. Например Второто Българско царство – нито силите на персийците, нито агарянският меч не щяха да навредят на това царство, ако не бе взаимната завист у гражданите. Когато в семейството, в обществото, в града или в държавата се вмъкне завистта и людете почнат едни на други злобно да си пречат, тогава не са нужни никакви външни врагове, за да им нанесат поражение. “Когато почнем да си завиждаме и да се въоръжаваме едни срещу други, тогава и дяволът не е нужен за нашата погибел”, казва Йоан Златоуст.

 

1 comment for “Света Четиридесетница (Великденски пост) – ПОСТИ И ГРЕХОВЕ