България в американския доклад за международното разпространение на наркотиците за 2011

Сложни, добре финансирани, и окопани в българското общество организирани престъпни групи, опериращи в България са увеличили своето влияние и участие в международната търговия с наркотици

Корупцията остава сериозен проблем в полицията, митниците и съдебната система

През 2011г. МВР иззе 129 кг хероин, 4,6 кг кокаин, 228 кг амфетамин субстанция, 6,506 таблетки екстази, 173 кг марихуана, 1,018 кг сух канабис и 4,903 кг зелен канабис

България си остава транзитна страна на наркотици по Балканския път между златния полумесец и европейските пазари

През 2007 г. американско-български договор за екстрадиция позволява екстрадирането на български граждани до САЩ за различни престъпления, включително трафик на наркотици

7 март 2012 г.  Днес Държавният департамент представи доклада за стратегията за контрол на Международния трафик на наркотиците (International Narcotics Control Strategy Report (INCSR)).

INCSR представя условията в държавите най-големи източници на незаконни наркотици, най-големите транзитни страни, както и основните държави за производство на химически прекурсори, използвани в производството на забранени синтетични наркотици. В допълнение, INCSR показва и големите страни, в които има пране на пари. Това е 29 издание на годишния доклад на Конгреса и обхваща календарната година 2011.

Този доклад от две части и е цялостна оценка на усилията на чужди правителства да се справят с вътрешните си проблеми с наркотиците и дали спазват международните си отговорности, както е посочено в ООН. Наркотици и химически контрол Раздел 1 обхваща около 115 страни. Вторият раздел, прането на пари и финансови престъпления, описва усилията на около 66 основни страни за борба срещу изпирането на пари и начините за контратерористично финансиране.

INCSR е изготвен от Бюрото на отдел “Международни на наркотици и работи за прилагане на законодателството в областта на (Department’s Bureau of International Narcotics and Law Enforcement Affairs (INL)). Пълният текст на доклада е на разположение от 7 март в пресцентъра на Държавния департамент, като и  на уебсайта на държавния департамент./ще откриете целият файл в .pdf-format ето тук: one-piece PDF или на този линк: http://www.state.gov/documents/organization/184314.pdf  /

България

А. Въведение

България е транзитна страна за хероин, както и малък производител на незаконни синтетични наркотици. Месторазположението на страната е кръстопът на балканските транзитни пътища на хероин и я прави уязвима за международните организации за трафик на хора и транспортиране на наркотици в Европейския съюз. Организирани престъпни групи, опериращи в България са увеличили своето влияние и участие в международната търговия с наркотици. Тези групи са сложни, добре финансирани, и окопани в българското общество. Българските пристанища на Черно море продължават да бъдат използвани от наркотрафикантите за контрабанда на кокаин от Южна Америка към Европа и хероин от Турция и Иран за Европа.

Единственият незаконен наркотик, който е известно, да се отглежда в България е канабисът, главно за вътрешното потребление. България продължава да бъде източник на някои синтетични наркотици, въпреки че производството е намаляло през последните години.

Усилията са преди всичко на няколко специализирани полицейски служби в Министерството на вътрешните работи (МВР) и Агенция “Митници” към Министерството на финансите (МФ). МВР продължава да укрепва институционалния капацитет, с Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), все по-ефективно в разследвания и операции. Агенция “Митници” продължава да осъществява реформи и регистрира слабо увеличение в конфискациите на наркотици през последната година.

България е страна по Конвенцията на ООН за наркотиците от 1988 г..

Б. Постижения за контрол на наркотиците, политики и тенденции

1. Институционално развитие

През юни Европейският парламент прие законодателство за делегиране на правомощия за промяна на списъка на контролираните вещества към Министерския съвет. Това значително увеличава способността на Българското правителство за ефективна борба с нарастващото присъствие на наркотици. Тази година българското правителство добави 40 уникални вещества към списъка. Парламентът също така създаде специализиран наказателен съд, за да разглежда дела, свързани с организираната престъпност, включително лекарства. Липсата на ефективно законодателство за конфискация усложнява действията на правителството срещу организираната престъпност и дистрибуторите на наркотици. Последните усилия за укрепване на законодателството за конфискация се провали.

През изминалата година митниците продължиха да изпълняват реформите с повишен приоритет на търсене за данъчнозадължени контрабандисти (цигари, акцизни стоки) в границите на България и намаляване на приоритета на наркотиците. Тази тенденция се илюстрира с две години на исторически ниски количества наркотици.

България е страна по Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и нейните три протокола. През 2007 г. американско-български договор за екстрадиция позволява екстрадирането на български граждани до САЩ за различни престъпления, включително трафик на наркотици.

2. Намаляване на предлагането

МВР продължава агресивно борбата с вътрешното производство на наркотици, като от януари до ноември са затворени осем синтетични лаборатории, две от които се считат за значителни. На 21 октомври, МВР иззе 5600 растения канабис, което се смята за един от най-големите операции за канабис в Европа. Усилията на прилагане на българското законодателство са довели до значителни залавяния на наркотици и арести, както в България, така и извън страната. От особено внимание е помощта на ГДБОП в развитието на делото, което е довело до залавянето на 460 кг кокаин във Франция и 290 кг в Гърция.

Като цяло МВР регистрира само леко увеличение на разпространението на хероин от миналата година. Това се дължи на редица фактори, включително и,  по-малкото хероин се движи към Европа в резултат на слабата реколта на мак в Афганистан, нарастващото използване на алтернативни пътища за трафик и икономическата криза. Бяха направени значителни постижения в конфискациите на марихуана. От януари до ноември МВР иззе 129 кг хероин, 4,6 кг кокаин, 228 кг амфетамин субстанция, 6,506 таблетки екстази, 173 кг марихуана, 1,018 кг сух канабис и 4,903 кг зелен канабис.

Българските припадъци митнически отбелязва леко повишение спрямо миналата година, но все още са на исторически ниски. От януари до ноември, Агенция “Митници” иззе 246 кг хероин, 0,6 кг кокаин, 17 кг синтетични наркотици, 15.6 кг марихуана, 2.5 кг опиум и 16,8 кг хашиш.

Единствената незаконна наркотична култура, коятое известно да се отглежда в България е канабисът, главно за вътрешно потребление. Исторически малка част от реколтата е изнесено в Гърция. Отглеждането на канабис в домашни условия се е разпространил от традиционната си база в югозападната част до по-голямата част от страната. Българският доклад за прилагане на закона показва, че вътрешното производство на синтетични стимуланти продължава да намалява, тъй като нелегалните лаборатории се преместиха в Сърбия, Източна Турция, Армения и Литва.

Членството на България в Европейския съюз го прави желана цел за организациите за трафик на наркотици, достака на наркотици на потребителските пазари в Западна Европа. По отношение на трафика на хероин, България си остава транзитна страна, по Балканския път между златния полумесец и европейските пазари на потребителите. Химикалите, използвани за движение на хероин през България за Турция на път за Афганистан.

Отчита се рязко нарастване на вноса и употребата на “дизайнерски наркотици”, които често са изпратени от Китай, маскирани като безвредни химически продукти. Тези лекарства са трудни за борба поради лекотата, с която техните химически структури могат да бъдат променени в почти идентични, и все още не са контролирани вещества. България е въвела един от най-добрите механизми за контрол в Европа за бързо реагиране на тези промени.

3. Информираност на злоупотребата с наркотици, намаляване на търсенето и лечение

Според Българския институт за наркомании, има около 300 000 наркомани в България, от които 30000 са зависими от хероин. Марихуаната продължава да е най-широко използваният наркотик със статистически данни на Националния център по наркомании (НЦН), като 22% от тийнейджърите се опитали марихуана поне веднъж.

Българската национална система за здравеопазване включва метадона, като опция за третиране на хероин. През 2011 г. имаше 31 програмни центрове с капацитет за лечение на 5,310 пациенти, 1200 от които са икономически свободни наркоман. Има също стационарни клиники, които са в състояние за лечение на 5000 пациенти с психологически състояния, от които 170 места са изрично запазени за наркомани. Нито едно от тези съоръжения няма отделни звена за непълнолетни пациенти. Има 11 програми за социална рехабилитация, с капацитет за 240 участници. Национална политика за превенция на наркотиците се осъществява от 26-те областни съвети на местно ниво.

4. Корупция

Корупцията остава сериозен проблем в полицията, митниците и съдебната система. Въпреки реформите, съдебната власт (което включва прокурори и съдии) постоянно показва слаби резултати в областта на общественото доверие и проучванията на общественото мнение. Сложни съдебни процедури и правни вратички в резултат на прекомерното забавяне на конкретни съдебни дела, правят трудно ефективното преследване на високите етажи на организираната престъпност и случаи на корупция. Често, служителите които са били корумпирани са пренасочени или им е оказан натиск за да се откажат, а не да бъдат направо уволнени и преследвани.

Като въпрос на правителствена политика, България не насърчава или улеснява незаконното производство или разпространение на наркотични или психотропни наркотици или други контролирани вещества или изпиране на приходи от незаконни сделки в областта на наркотиците.

В. националните цели, двустранното сътрудничество и политически инициативи в САЩ

Операции Щатската служба за борба с наркотиците в България в момента се управлява от американското Генерално консулство в Истанбул, обаче, на DEA вече разрешено от Конгреса да отвори офис и в София. DEA служи като основна връзка с българското правителство по въпросите на борбата с наркотиците. Акцент на DEA в България е провеждането и координирането на съвместни международни разследвания с МВР колеги и осигуряването на техническа и правна експертиза. DEA също организира обучение на избрани български служителите от правоприлагащите органи.

През изминалата година, Посолството на САЩ предоставя на държавата INL-финансирано оборудване и обучение съвместно с работна група, която разследва и преследва много от случаите с висок профил при наркотиците. Целта на САЩ е финансирането да увеличи оперативните възможности и ефективността на тези специално проверени единици.

Г. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българското правителство трябва да продължи усилията за укрепване на своите антикорупционни закони и трябва да се обмисли възобновяване на законодателство за прилагане на някаква форма на конфискация. Българското правителство продължава да показва значителен напредък в борбата с наркотиците и производството и трафика на наркотици. Прилагането на закона в България е активен принос за международни разследвания, в резултат на значителните конфискации и арести в България и региона.

Българското правителство трябва да продължи усилията за укрепване на законодателството си Отнемането на имущество и антикорупционни закони. По-нататъшно реформиране на полицията и съдебната власт е необходимо. Откриването на новия специализиран съд за организираната престъпност, ако се прилагат правилно, трябва да бъде ефективно средство за решаване на административни въпроси, наказателното преследване и осъждане на високите етажи на наркотрафиканти. Непрекъснатото подобряване на реформите в Агенция “Митници” са необходими, за да се гарантира, че борбата с наркотиците да остане приоритет.