Земетресение удари района на залива на Сан Франциско

5 март 2012 г. Земетресение с магнитуд 4.0 удари района на залива на Сан Франциско рано тази сутрин в 5:33 часа Пасифик тайм (15:33 б.вр.), съобщиха от Националната служба за бедствия на САЩ (USGS) . Епицентърът се намира на 15 мили североизточно от и 5.5 мили навътре от града. Първоначално беше съобщено за 4.3, но по-късно беше понижена до 4.0.  По първоначални данни няма щети или наранявания.

Последното голямо земетресение в Бей Ереа бе на 17 октомври 1989 г. в 17:04 часа Лятно Тихоокеанско време с магнитуд от 6,9 и вълни с магнитуд от 7,1. Продължителността бе от 15 до 20 секунди. Това бе най-голямото земетресение в района на залива на Сан Франциско от 1906. Освен това, то бе най-тежкото земетресение в Калифорния. Броят на жертвите през 1989 бе 62, а около 375 души бяха ранени.

Земетресението в Сан Франциско през 1906 година е едно от най-разрушителните природни бедствия в историята на САЩ. Земетресението е станало на 18 април 1906 г. в 5:12 ч. и е било с магнитуд от 7,80. Епицентърът на земетресението е бил на около 3 км (2 мили) от Сан Франциско, по протежението на разлома Сан Андреас. По онова време само 567 смъртни случая са били описани, в наши дни се счита, че в земетресението и последвалият голям пожар, траял няколко дни, умират около 3 000 жители. Повечето смъртни случаи са били в самия Сан Франциско, но е имало още 189 други в Районът на Санфранциският залив. Земетресението е усетено от Орегон на север до Лос Анджелис на юг и до Невада на изток към вътрешността на страната. Между 225 000 – 300 000 души са останали бездомни в резултат на земетресението от общо население тогава 410 000 жители. Земетресението и пожарът разрушили над 80% от града.

Всеки ден Земята е разтърсвана от стотици малки земетресения, повечето от които остават незабелязани. Те обикновено се случват по границите на тънките тектонски плочи, които покриват Земята като черупка. Задвижвани от горещината дълбоко в Земното ядро, плочите се трият една о друга по линии, наречени разломи. Когато движението на плочите е блокирано, се натрупва напрежение. Накрая разломите поддават. Освободената енергия се разпространява по Земята под формата на сеизмични вълни. Едно място, където границата между плочите е драматично очевидна, е дългият 1100 км разлом Сан Андреас. Това е източникът на повечето калифорнийски земетресения. Но за Калифорния, както и за по-голямата част от света, движението на такива тектонски плочи е и незаменима градивна сила.

Земетресенията оформят релефа на Калифорния от еони. Цивилизацията се е намесила едва през последните няколкостотин години. Около началото на века Сан Франциско е бил разрастващ се метрополис- символ на новия просперитет на Калифорния. Но на 18-ти април 1906г този просперитет бил унищожен от най-известното земетресение в американската история.

Повечето от града бил унищожен в трусовете и последвалите пожари. Повечето овъглени останки от пожарите били хвърлени в залива Сан Франциско, добавяйки към запълването със земя, което после станало част от самия град. Днес тази изкуствена земя лежи под част от крайбрежната зона. Тази зона е пострадала най-тежко при земетресението от 1989 г.

Проблемът тук дошъл от погребаните отломки от труса през 1906 г. Разтърсени от новото земетресение, те буквално се разпаднали, заедно с по-голяма част от квартала. Практиката на застрояване на такива нестабилни терени е проблем в целия свят. Мексико Сити е построен на дъното на пресъхнало езеро. Земетресението от 1985г било с епицентър на стотици километри, но то превърнало меката почва под столицата в почти течна маса. Сградите просто се сринали. Жертвите били смазани под тонове бетон и стомана.

Това е съвременен кошмар – градската инфраструктура се срива около нас. Както обичат да ни напомнят геолозите и инженерите, не земетресенията убиват хората, а сградите. Определени структури като мостове и магистрали са особено уязвими от трусове. При земетресението в Сан Франциско повечето загинали са по магистралата Нимиц, когато 2.5 км от горната част се сринали върху долния път. Ед МакВий карал товарен камион, когато това се случило.

Нямаше движение и карах с около 90км/ч, когато внезапно почувствах сякаш нещо ме отнесе. Нямах контрол над камиона. За щастие, край мен нямаше никого, защото се движех напосоки. Ударих спирачки. В огледалото за задно виждане видях нещо като пропадане на магистралата, което ми се стори абсурдно. Видях как коли и камиони изчезват под развалините, и просто разбрах, че ще умра. Не можех да се измъкна оттам, не можех да направя нищо.

Този ден МакВий имал късмет. Камионът му спрял точно на единствения отсек от магистралата, който не пропаднал. Не го възприемам така, както биха си помислили повечето хора. Мога да си карам навсякъде и съвсем внезапно върху мен да се срути някоя магистрала. Ед МакВий се отървал без драскотина. 42-ма други автомобилисти загинали. 5 години по-късно, когато земетресение поразило Лос Анджелис, се получило подобно пропадане на магистрала.

За щастие, трусът се случил преди зазоряване, когато пътят бил практически пуст. Следващият път това може да се случи в пиков час. Но въпреки магистралните бедствия и загубата на няколко блока и къщи, Сан Франциско и Лос Анджелис устояли на трусовете изключително добре, най-вече защото повечето от високите им сгради били конструирани с оглед на евентуални земетресения. Твърде често в други части на света това не е така.

ЛЮБОПИТНО

Джек Лондон (Jack London, 1876-1916), с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г.) е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белия зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и др. Джек Лондон, чийто биологичен баща вероятно е известният на времето “професор” астролог Уилям Чейни, е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско.