Откриха най-древното Евангелие – ще разтърси ли Християнския свят?

Древният ръкопис датира отпреди 1500 години и написан на арамейски език

Безценната реликва, намерена в Турция, се очаква да разтърси със съдържанието си Християнския свят, тъй като текстът предава неподправеното учение на Исус, преди да бъде обявен за Божи син

Ръкописът е от 52 страници, изписани на кожени кори и стойността му отсега се изчислява на повече от 20 млн. долара

Кои са само българските евангелия и къде се намират в момента

27 февруари 2012 г. В Анкара мистериозно се появи едно от най-древните апокрифни евангелия (старобългарски – еваньелиѥ -„благовестие“) открити досега Древният ръкопис датира отпреди 1500 години и написан на арамейски език, езикът, който е говорил Исус, съобщи Българското Национално Радио /БНР/.

Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов./глава 1/

Безценната реликва, намерена в Турция, се очаква да разтърси със съдържанието си Християнския свят. Евангелието е дадено за съхранение в Съдебната палата в Анкара, а след приключване на реставрацията ще бъде изложено в Националния етнографски музей.

Веднага тръгнаха слухове, че от Ватикана са проявили голям интерес към мистериозното Евангелие, но министърът на културата на Турция – Ертурул Гюнай, отрече тази информация и каза, че засега няма официален иск от страна на Папата.

Предполага се, че Евангелието е едно от обявените за апокрифни след Вселенския събор през ІV век в Никея – гр. Изник, Северозападна Турция, след който висшите християнски духовници са обявили четирите Евангелия – на апостолите Лука, Матей, Йоан и Марк – като единствените достоверни източници на Божието слово, а другите близо 100 са били отхвърлени като ерес.
Евангелието е едно от най-старите, открити до сега. Ръкописът е от 52 страници, изписани на кожени кори.

Според някои специалисти, текстът предава неподправеното учение на Исус, преди да бъде обявен за Божи син и затова може да разтърси Християнския свят. Стойността му отсега се изчислява на повече от 20 млн. долара.

ГЛАВА 27. 1. А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2. и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. 3. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, 4. като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. 5. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Според някои твърдения в пресата, древният ръкопис е Евангелието на Варава – бунтовникът, помилван от Пилат Понтийски вместо Исус. През 325 г., в земите на днешна Турция, Светите отци забраняват текста като еретичен, защото в него пишело, че на Голгота не умира Исус Христос, а Иуда (Юда) Искариотски, който го замества. Евангелието на Варава е категопричен – Исус Христос не е Син Божи, а обикновен пророк, който предрекъл появата на Мохамед.

35. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: “разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие”; 36. и седяха, та Го пазеха там; 37. и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

50. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52. и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53. и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

Турският министър уточни, че уникалната текстура е запазена. Ценната находка е била открита в пещера близо до иракската граница. Евангелието ще бъде обявено за национално културно наследство на Турция. Министърът обеща, че след реставрацията, която ще се извърши с подобаващото уважение и внимание към религиозната реликва, Евангелието ще бъде показано на света.

Полицията води разследване дали някой притежава копие, защото се разбра, че ръкописът е бил намерен преди 9 години и се е пазел досега в Съдебната палата в Анкара. Главната прокуратура също е започнала разследване по случая. Една от версиите е, че военните са открили ръкописа, но са го предали, едва след като приключили засекретеното проучване.

Междувременно, появиха се съмнения от страна на специалисти, че реликвата всъщност може да е фалшива.

В днешно време на арамейски език се говори само в няколко християнски селища в Сирия, където са живели първите християни. Те са успели да съхранят автентичния древен език на Христос от близо 3 хилядолетия насам.

—

Евангелие (от гръцки ευαγγελιον, „блага вест“) е името на четири библейски книги от Новия завет, написани от ученици на Иисус Христос или от техни ученици. В евангелията се съдържат разкази за живота и учението на Иисус Христос – неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов Завет, който не се следва от еврейската религия.

Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на I век след Христа. Те са написани от апостолите Матей, Марко, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Исус Христос. Първите три са наречени “синоптични”, т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато евангелието на Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение.

Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон.

През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език. Най-старите запазени старобългарски преписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие.

Зографското евангелие е старобългарски писмен паметник (края на 10 в.), един от най-старите старобългарски ръкописи. Има 304 пергаментни листа (288 са писани на глаголица, 16 – на кирилица вероятно през 12 в.), 17 са палимпести – чийто първоначален текст е заличен, за да се използва пергаментът втори път). Намерен е в Зографския манастир, пази се в държавната публична библиотека “М. Е. Салтиков-Шчедрин” в Санкт Петербург, Русия. Издаден през 1879 от В. Ягич.

Мариинското четвероевангелие (на латински: Codex Marianus) е глаголически ръкопис датиращ от началото на 11 век. Състои се от 173 пергаментови листа. Наименованието му произлиза от манастира „Света Мария“ на Атон, където е открито от руския учен-славист Виктор Григорович през 1844-1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт, ръкописът попада в Румянцевския музей. Сега се съхранява в Московската държавна библиотека. Ръкописът съдържа евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Не са запазени началото и краят му. Лист №134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва лист №167.

От периода на втория разцвет на българската книжнина през XIV в. следва да се споменат богато илюстрованото с цветни миниатюри Четвероевангелие на цар Иван Александър и Видинско евангелие.

Четвероевангелието на цар Иван-Александър (Лондонското евангелие) е илюстрован ръкопис, написан през 1355–1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 366 многоцветни миниатюри, то е един от най-разкошните български писмени паметници. Притежавал го е и цар Иван Шишман. След падането на Търново през 1393 година е изнесено в Молдова и по-късно откупено от молдовския владетел войводата Александру чел Бун (Александър Добрия). По-сетнешната съдба на четвероевангелието е неизвестна до 17 век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир “Свети Павел”. През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и според неговите думи го получава заедно с още един ръкопис, Видинското евангелие, като подарък от игумена, тогава българин. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.

Видинското четвероевангелие е старобългарски ръкопис създаден през 1360 г., наскоро след “Четвероевангелието на цар Иван Александър” (“Лондонско четвероевангелие”) във Видин при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство. Известно е и като “Четвероевангелието на митрополит Данаил”. Евангелието е писано на пергамент с търновски уставен шрифт. Преписвачът се придържа към езиковите норми на Търновската книжовна школа. Съдържа текста на евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Смята се, че е богуслужебна книга с приложна цел, за разлика от “Лондонското четвероевангелие” на Иван Александър, защото рисуваната му украса не е така богата. В евангелието от Видин е запазена ценна приписка. В началото на 19 век монасите от гръцкия манастир “Св. св. Петър и Павел” на Света гора подаряват на англичанина лорд Кързън девет ръкописа, сред които е и “Видинското четвероевангелие”. Понастоящем то се съхранява в Лондон.

В преносен смисъл думата “евангелие” се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висши смисъл.