Индексът Dow Jones прескочи психологическата граница – Гърция отнесе 153 милиарда Евро

Финансовите министри на еврозоната по-рано днес постигнаха споразумение за втори спасителен заем за Гърция на стойност 130 милиарда евро. Международният валутен фонд (МВФ) е предложил да допринесе с 13 милиарда евро за втория спасителен пакет за Гърция, като сумата ще бъде добавена към 10-те милиарда евро на МВФ, останали след първия спасителен план, стартиран преди по-малко и от година през май 2010 година.

Финансовите министри на еврозоната по-рано днес постигнаха споразумение за втори спасителен заем за Гърция на стойност 130 милиарда Евро, като към тях се добавят още 23 милиарда от МВФ

ЕС все още не е вън от опасност – все още дългът в Европа не е премахнат, а просто се преразпределя и се водят разговори кой колко ще поеме от сметката – проблемите несъмнено не са изчезнали

Обикновените гърци: „Нашите политици ни излъгаха – никога не ни казаха за обхвата на финансовата каша – цифрите не съвпадат – този ден ще дойде и ще сме по-разорени, отколкото сме сега”

21 февруари 2012г. Индексът Dow Jones Industrial Average пресече психологически важното ниво от 13000 точки тази сутрин, за първи път от началото на финансовата криза през 2008 г., съобщи АП. Индексът на сините чипове бе подпомогнат от оптимизма на инвеститорите за спасяването на гръцката икономика от одобреният по-рано днес огромен паричен трансфер от европейските лидери.

Финансовите министри на еврозоната по-рано днес постигнаха споразумение за втори спасителен заем за Гърция на стойност 130 милиарда евро. Това съобщиха дипломатически източници от Брюксел рано днес, цитирани от агенция АПА. Сведенията са огласени след разговори на финансовите министри в Брюксел, продължили над 12 часа.

Страната, която беше в центъра на дълговата криза в еврозоната, засега е извадена от критичния списък. Част от напрежението върху еврозоната се разсея, коментира Би Би Си. Вторият спасителен пакет за Гърция ще предотврати неизбежния банкрут и страната ще остане в еврозоната. Споразумението е от две части. От инвеститорите бе поискано да поемат по-големи загуби, за да може огромният гръцки дълг да бъде намален със 107 милиарда евро. Загубите ще бъдат по-тежки от очакваните – близо 55%.
Втората част от споразумението отваря възможността Гърция да получи заеми в размер на 130 милиарда евро.
Преди отпускането на каквито и да било средства Гърция трябва да осъществи съкращения на разходите в размер на 3 милиарда евро. От ЕС обявиха, че предоставянето на средствата зависи от това дали Атина ще спази своите обещания „своевременно и ефективно”.

Съгласуваната спасителна помощ от 130 милиарда евро за Гърция бе посрещната със смесени реакции. Гърците изразиха облекчение, но и скептицизъм за това дали мерките ще върнат страната на пътя на икономическото възстановяване, съобщи радио „Гласът на Америка” . Мерките за съкращения, предприети от Гърция за получаването на спасителната помощ, ще струват 15 000 работни места в публичния сектор, а минималната заплата ще бъде намалена с 22%. Двата основни профсъюза в Гърция обявиха плановете си за провеждането на протестна акция утре на централния площад „Синтагма” в Атина, съобщава „Катимерини”, точно по времето на гласуването в парламента на законопроекта за допълнително съкращаване на държавните разходи чрез намаляване на пенсиите и заплатите, за което Гърция се ангажира с последното спасително споразумение.

Обикновените гърци са разгневени, изпълнени с противоречия и объркани. „Нашите политици ни излъгаха. Те никога не ни казаха за обхвата на финансовата каша, в която се намираме, и това ни прави много ядосани”, казва Спирос Пападополус, който е служител в козметична компания, цитиран от „Гардиън”. „Чета финансовата преса всеки ден и мога да видя за себе си, че цифрите не съвпадат. Неплатежоспособността е неизбежна и всички тези жертви ще бъдат за нищо. Когато този ден дойде, ще сме по-разорени, отколкото сме сега”, добавя той.

Международният валутен фонд (МВФ) е предложил да допринесе с 13 милиарда евро за втория спасителен пакет за Гърция, съобщи германският финансов министър Волфганг Шойбле. Сумата ще бъде добавена към 10-те милиарда евро на МВФ, останали след първия спасителен план, стартиран преди по-малко и от година през май 2010 година.
„МВФ назова възможна сума от 13 милиарда евро в допълнение към 10 милиарда останали от предишната програма. Ние изразихме очакванията си, че фондът ще продължи да има значителен принос за помощта за Атина”, каза Шойбле.
Очаква се МВФ да обяви решението си за размера на помощта за Гърция в средата на месец март.

Така парите, които общо ще усвои Гърция стават завидната сума от 153 милиарда Евро.

Атина пожертва фискалния си суверенитет, за да получи втора спасителна помощ, коментира испанският „Ел Паис”. Европа предотврати едно опасно събитие, не без задължителната доза мелодрама – разпадането на еврозоната заради най-слабото звено Гърция. Алтернативата бе фалит, хаос и заразяване на кредитните пазари и финансовия сектор.

Съветът на ЕС е одобрил втория пакет от мерки, насочени към по-нататъшно укрепване икономическото регулиране в страните от еврозоната. Това се казва в прессъобщение на законодателния орган на ЕС.
Инициативата предвижда разширяване контрола над проектобюджетите на страните-членки на еврозоната, изпитващи финансов дефицит, както и засилване надзора над финансовата политика на страните, поискали предоставянето на икономическа помощ. Разработеният от Съвета на ЕС проектодокумент предстои да бъде съгласуван с Европейския парламент и вероятно ще бъде обсъден на срещата на ЕС.
„Страните-членки на еврозоанта ще са задължени до 15 октомври да изпращат в Съвета на ЕС своите проекти за бюджети за следващата година. Внимателният надзор ще се осъществява спрямо страните от еврозоната, изпитващи значителен бюджетен дефицит. Това ще даде на ЕК възможност по-добре да оценява съществуващите рискове спрямо спазването на сроковете за вземане на мерки за борба с отрицателния баланс в държавните хазни. Още по-сериозен ще е контролът над държавите от еврозоната, получили финансова помощ, или изпитващи проблеми с икономическата си стабилност”, се казва в съобщението.

Новият спасителен план за Гърция ще намали гръцкия дълг до 120,5 % от БВП на страната до 2020 г. Това предава АФП, позовавайки се на източник от еврозоната за плана, който беше обсъждан на дълга среща на финансовите министри на еврозоната в Брюксел. Съгласуваното ниво е малко увеличение на целта от 120 %, поставена по-рано от ЕС и МВФ. Това означава, че е запълнена липсата на 5,5 милиарда евро за намаляване на сегашното ниво на гръцкия дълг от 129 % от БВП.

Европейският съюз все още не е вън от опасност, въпреки приемането на спасителния план за Гърция от 237 млрд. евро, предупреди управителят на норвежката централна банка, предаде АФП.
„Има някои положителни новини, но все още дългът в Европа не е изчезнал. Дългът просто се преразпределя. Водят се разговори кой колко ще поеме от сметката”, каза управителят на банката Ойстин Олсен пред репортери в Осло. „Може би трябва да сме относително оптимистични, но не съм много сигурен, че видяхме последния кръг от нервничене в Европа”, допълни той.
Олсен отбелязва няколко позитивни сигнала от последните седмици, като стабилното възстановяване на САЩ и заемите на ЕЦБ за подобряване на ликвидността, но отбелязва, че „проблемите несъмнено не са изчезнали”.

Икономиките с проблеми в еврозоната, като Гърция, Португалия, Испания и Италия, не могат да се върнат към растеж. Поисканите от тях сурови мерки за съкращения като цена за европейска помощ само удължиха и задълбочиха рецесията. За тези страни стана по-трудно, а не по-лесно, да плащат своите дългове, пише “Ню Йорк Таймс”. Междувременно свиващото се търсене и опасенията за заразяване тласкат все повече европейски страни към опасната зона на неустойчивия дълг.

Защо лидерите в Европа са толкова решени да отричат реалността? Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози изглежда, че не могат да признаят, че са сгрешили. Те все още са пленени от нелогичната, но съблазнителна идея, че всяка държава може да подражава на германския модел, воден от експорта, без десетилетия на публични инвестиции и изкуствено ниските обменни нива, които са толкова важни за успеха на Германия.

Няма съмнение, че Гърция се е държала непростително, харчейки повече, отколкото може да си позволи. Не е успяла да събере данъци от някои от най-богатите си граждани и е фалшифицирала данните за своя бюджет.

Подложени на силен натиск от международните инвеститори, лидерите на еврозоната наскоро промениха някои от своите политики. Европейската централна банка инжектира толкова нужната ликвидност в банковата система на континента. Най-накрая започна реализацията на планове за повече средства за хронично недофинансирания спасителен фонд на ЕС. Но докато не се откажат от погрешното схващане, че икономиите са изходът от дълговата криза, дори и тези стъпки няма да са достатъчни.

Най-малкото, което можеше да се случи, е гръцкият фалит да предизвика разрушителни вторични трусове, които да разкъсат правителствените финанси и банките в Европа. Идеалът и установеният ред в обединена Европа ще понесат тежък удар. Това е висока цена, която цяла Европа ще трябва да плати заради придържането към една провалена идея.