СЦЕНИ ОТ ВЕЛИКИ ФИЛМИ / за разтуха и размисъл/
ДА СИ СПОМНИМ …
Един въпрос, на който можете да си отговорите сами само ако видите този клип …
Стойностните неща в този живот са така малко или липсват …
Приятно гледане …
С “Усещане за жена” Ал Пачино спечели “Оскар”`93 и “Златен глобус”
“Усещане за жена” е номиниран за седем “Оскара”, но печели само Ал Пачино за актьорската си игра. Трите “Златни глобуса” са присъдени в категориите за най-добър филм, сценарий и актьорска игра на Пачино. /вижте видео … още по-долу /
Чарлс, героят на Крис О`Донъл е беден стипендиант в престижното и скъпо училище “Беърд”. Както се случва и в живота, бедняците твърде често са и неудачници. Чарлс става неволен свидетел на хулиганска проява на своите разглезени съученици. За идващия понеделник директорът Траск назначава комисия, която да разгледа случая, а дотогава за назидание Чарлс ще трябва да положи обществено-полезен труд. Той трябва да се грижи за слепият ветеран от войната Слейд(Ал Пачино), който на всичкото отгоре е с доста труден характер. Слепият мъж успява да въздейства на момчето и променя завинаги възгледите му. Най-неочаквано, когато идва време за съвета на Училищната управа, Слейд защитава и оневинява Чарлс, чиято репутация остава неопетнена.
За превъплъщението в този филм Ал Пачино признава, че се е готвил в специално училище за слепи. Нещото, което му помага да изглежда истински незрящ е придобитото умение да контролира очите си да не фокусират нищо от това, което в действителност виждат. Това казва актьорът след като критиката оценява играта му като блестяща. Още една сцена, която смразява, абсолютната противоположност и по този начин подсилваща първата, но вече пълна с нежност, а не със мъжката и човешка
Филмът на режисьора Мартин Брест е римейк на едноименния италиански шедьовър на Дино Ризи от 1974-а с участието на Виторио Гасман. В главните роли са Ал Пачино, Джеймс Робхорн, Крис О`Донъл и Габриел Ануар.
Алфредо Джеймс Пачино (Alfredо James Pacino), известен само като Ал Пачино, (Al Pacino) е американски актьор. Произходът му е сицилиански, неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне, Сицилия, Италия. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма.
Ал Пачино е роден в нюйоркския квартал Бронкс на 25 април 1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма (всъщност започва с комедия дори пее но неговата страст е драмата) и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.
Първата му роля е в театралната постановка “Hello Out There”, режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на 60-те работи в “Cafe La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява редица второстепенни роли.
Ал Пачино се записва да учи в прочутото “Актърс студио” на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на “Чарлс” в Бостън, където се появява в редица постановки като “America Hurrah” и “Awake and Sing” (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата “The Indian Wants the Bronx”, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.
Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в “Does a Tiger Wear a Necktie?” (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 във филма “Me, Natalie”. Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в “Panic in Needle Park” (1971) на Джери Шацбърг.
Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” (The Godfather) 1972. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението “Кръстникът 2” (1974).
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ – още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в “Серпико” (“Serpico” (1973)) и на бисексуален банков крадец в “Кучешки следобед” (“Dog Day Afternoon” (1975)). И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в “И справедливост за всички” (“And Justice For All” (1979)), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар.
Във филма на Брайън Де Палма “Белязания” (“Scarface” (1983)) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През 1989 се завръща със страстния трилър “Море от любов” (“Sea of Love”) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма “Local Stigmatic” (1989). Седем години по-късно втория му опит в режисурата “Looking for Richard” е оценен високо от критиката.
90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990 например печели още една номинация за Оскар в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън Бийти “Dick Tracy” и за трети път е Майкъл Корлеоне в “Кръстникът 3”.
След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си Оскар за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест “Усещане за жена” (“Scent of a Woman” (1992)),
като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в “Glengarry Glen Ross”. През 1993 отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма “Пътят на Карлито” (“Carlito’s Way”).
През 1995 в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман “Жега” (“Heat”).
През 1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в “Дони Браско”, където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча “Адвокат на дявола” (“The Devil’s Advocate”), в който му партнират Киану Рийвс и Шарлиз Терон. Следва поредният му успех във “Вътрешен човек” (“The Insider”), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.
Личен живот
Пачино никога не се е женил,
въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли д’Анжело. През 1989 от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк. От последната си, вече бивша приятелка актрисата Бевърли Д’Анджело, с която се запознава през 1977 година има две деца – близнаците Антон и Оливия. През януари 2001 г. Пачино получава Златен глобус за цялостната си кариера.
1 comment for “Може ли една сцена от филм да покаже едно общество? /видео/”
You must log in to post a comment.