Васил Левски – най-великият българин за всички времена

Обесването на Васил Левски – Борис Ангелушев 1942г. /за постер - големи размери кликвайте в/у снимката/

КОЙ ПРЕДАДЕ ДЯКОНА?

ВИЖТЕ ИНТЕРЕСНИ МОМЕНТИ ОТ ЖИВОТА МУ И ТЕКСТОВЕ, КОИТО СМРАЗЯВАТ

„Ходи бий та пребивай с мойто име?“

Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици

След като е докаран в София, Левски е изкарван на разпит 6 пъти, последният му разпит е проведен на 9 януари 1873г.

По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, за съжаление всички те издават и потвърждават неговата роля в нея.

“Като за начало,може да се научите да пишете правилно на български, в Ада все с Българи ще е пълно !”

Ето и имената на хората с които са проведени очните ставки: Дидьо Пеев; хаджи Станьо Врабевски; Петко Милев Страшника; Марко Йончев; Станчо и Станьо ХаджиИванови; Марко Йончев; Иван Лилов Фурнаджиев; Димитър Общи; Анастас Попхинов; Вутьо Ветьов. Благодарение на техните разкрития на 14 януари 1873г. комисията разследваща дейноста на революционният комитет предлага Апостола да бъде осъден на смърт чрез обесване, въз основа на чл.55ал.1; чл.56; чл.66; и чл.174 ал.2 от Наказателния закон на Турската империя

На 18 февруари 1873 г. е обесен  Апостолът на Свободата Васил Левски.

“ Левски от поп Тодора

Убесен на 26 февруари вторник заранта рано. В казармата, която изгоря е бил затворен, на мястото, гдето се проектира Св. Ал. Невски – Вторник е бил пазарен ден, та за туй тогава го обесили – да види мало и голямо – В София все във вторник бесили – Мазхар паша благороден – Стоял на въжето до пладне – публика нямало. изповедта станала до самата бесилница – бил вързан с белекчета, прекръстил се, преди да приеме причастие. – Казал, че е свещенодиякон – Че каквото правил, е мислел, че е за народа, и проси прошка от бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал(очите му се напълнили със сълзи). Признал че е убил в Ловеч момчето. Била му вързана главата. Закупан в гробищата на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек. комисари: Али Саид паша и хаджи Иванчо – на Ахмед паша сватбата . . . (Левски отишел на гости в салона, 1871г.) Облечен бил на бесилката с дълга дреха (турски ямурлук). Нищо не говорил. Малко движение направил.Тази тетрадка се пази в Народната библиотека “ Св. св. Кирил и Методий“ ( НБКМ – БИА II А 8675)

Делото на Левски е изключително ценено, а самият той е дълбоко уважаван като историческа фигура от всеки, който го познава.

В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски – в Ловеч, Къкринското ханче и в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на Националната телевизия. За него са гласуваха почти 59 000 зрители.

B столицата и най-голям град на Аржентина – Буенос Айрес има Паметник на Васил Левски.

През 2009 г. открит от български астрономи астероид е наречен на Васил Левски – 204831 Левски.

Васил Иванов Кунчев е най-известен като Васил Левски и Апостола на свободата, също така и като Васил Иванов, Васил Дякон – Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий – Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; Апостола на свободата, Апостола, Джингиби.

Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г. Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия).

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

1864–1867 г. Левски е учител През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868).

След разтурянето ѝтой преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“.

Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния. След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка в българските земи. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това.

След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция.  Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа.

До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Не заради достойни миряне! В грешка си, или и ти черноризан нерез с килимявка си ! Пачаврата черна е смъкнал, защото православие- значи греческа мерзост развратна! Тя Вярата расо не носи, в сърцето и в душата живее. От вдовица парица не взима, а сирачето храни в устица!
Сребро и злато аз нямам… апостоли нявга са казли! Туй що е, сега забелязвам, каруца, каляска,каруца,каляска а в тях безбожний и чер таралясник !!! Ти Църква не знаеш ни тачиш, но сигурно чуждо имане все влачиш… За родна си вяра не казвай, че конска опашка си клатил !
Езичник нахален и Прозд си, недей ми се хвалиш, че постиш! И ти си от тия, що зърнете чуждата булка, пак се замисляш за хурка! Ти алчен и жалък поп си, пред пламъка Адов – бос си!
Нещассна дущица ти носиш и скоро Той ще те откоси.

Левски пред съда – Елка Захариева 1954г. /кликвайте в/у снимката за по-големи размери на картината/

Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна,

за да не издаде някого и организацията.

Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите.

Конакът в София, където е провеждано следствието на арестуваните дейци на ВРО включително и Левски, фотография от 1879г.

В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

… колко ги подканя Бея, ама нали са баш-гяури дори кат Пилата Понтийски не си омиха рацете!
Ама ядоха и пиха, че и с жените си бяха, се едно нищо не е станало !

“На бодлива крава, Господ рога не дава”

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

Дъще заблудена, и дявола православно расо носи, рака иска да му целуват и Отец да го наричат, ама Не Е !
Дали Ходжа , Православний нерез някой си и ли другий чуждосемец морафети за доларе ша ти продава е все тая!Ти не разбрали че за Тебе „Секира точат“ трима и твойта душа трижди искат да дерат, че и със светена вода да та поливат, все тебе ще те боли, ако имаш майка, тейко и тях!

Той Името си Дякон Игнатий пред БОГ не остави, а най-важно „Вярната Пътека Хвана“!
Гнилочта им от вътре видя и как вдовицата грабят и от сирачето залъка !!!
Кога Създателя да се покланяш на рисувано дърво е казал? АНАТЕМА! А кога е казал с дясната си ръка „вятър на нагоре-надолу, наляво на дясно“ да павиш е казал? АНАТЕМА! Туй дето си научила – грешно е, а за АЛЪШ-ВЕРИША и за КЕЛИПИРА така са ти казали ! Не се сарди, ама овца замаяна си и скоро ще те заколят, но ФАЙДА от твоя КУРБАН наяма! Един КУРБАН сиреч ЖЕРТВА биде дадена за да се спасят человяците – Иисус Единородния БОЖИ син! И яз во грешка сам живял , ама като разсъдъш БОГ – майка няма, Щото е Вечен, Господ Майка има, Щот му е СИН! Черноризий нерез с килимявка каже ли Добрутро – Гледай слънцето на икиндия ( на Залез от турски ще рече).
Аз ти думам, а ти сама си знаеш, ко га се гътнеш,ти си знаеш!

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов /НА СНИМКАТА/. В изповедта си казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е“

и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Св. София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“

Михаил К. Буботинов също дава описание: „Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:

„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!“ Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий … „

През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация №95., около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където изчезват безследно.

Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

ПРИПОМНЯМЕ: Априлското въстание – срам и гордост

ИЗТОЧНИЦИ:

ФОТОСИ: www.strannopriemnicata.com

3 comments for “Васил Левски – най-великият българин за всички времена

  1. 10/26/2011 at 07:29

    :DDDDDDDDDDDDDDDDDD

  2. Мария
    02/18/2013 at 00:10

    Как е възможно през 2011 да се навършват 183 години ?!!!