Голям празник и доста топло време тази седмица ...
Празничния календар за тази седмица 16-22 Август 2010г.:
18 Авг Сряда Успение на Св. Йоан Рилски Чудотворец.
Професионален празник на миньорите
19 Август Четвъртък Световен ден на Хуманитарната помощ, за първи път се чества през 2009г., по решение на ООН от 2008г. 20 Авг Петък Св. пророк Самуил /Имен ден на Самуил/ 22 Авг Неделя 13-та неделя след Петдесетница.
- Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища.
St. John of Rila Wondermaker
ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7
Житието на Светеца Йоан, или Иван Риски, написано от Евтимий Търновски започва така: “С право биха ни упреквали, ако отминем с мълчание житието на блажения Иван и не предложим на ревностните любители на добродетелтанеговия основоположен образ.” (по-долу четете откъси)
- Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител. Счита се, че създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски. Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописни книги от 11 – 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция – историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. – тогава автора губи и зрението си.
След смъртта си през 946 г. св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. С разрешение на султан Мурад II през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на преклонение. И днес всеки вярващ може да “докосне” св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
- “Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет: “Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави…” Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван. Гравюра от житието.
Житието на Рилския светец е писано от св. Евтимий, патриарх Търновски, и малко преработено и допълнено с данни от другите известни жития чрез ръката на епископ Партений. Пълното заглавие е “Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустиножител и Чудотворец”. Ето някои избрани от нас основни моменти от живота на Св.Иван Рилски, по произведението на търновския светец. “Родителите на блажения Иван бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, в пределите на град Средец (София). Живеейки в това село и подвизавайки се в благочестие и милостини, родиха двама сина, един от които беше чудният Иван. … Като мина доста време и родителите му умряха, някои хора, завистливи и лениви към доброто, започнаха да го корят като го наричаха негоден за светския живот. Отегчен, той взе едно добро решение: раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде безпрепятвтсвено кесаревото кесаря, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу. …След доста време се пресели оттам на друго място, където намери много тъмна и мрачна пещера и се всели в нея, като увеличаваше подвизите си и все повече разпалваше желанието си и като трудолюбива пчела влагаше медни сокове в скривалищата на сърцето си. Когато той се намираше в това положение, братовият му син Лука тайно от баща и майка дойде в пустата гора, където обитаваше преподобният, и с много труд едва успя да го намери. …„Незлобивите и правите се прилепиха към мене.“ Но както прави някогашният Денница, който сега стана наследник на тъмнината поради своята гордост? Горделивият враг не можеше да търпи добродетелите и подвизите на преподобния, изпълни се със завист, зачена неправда и роди беззаконие. … Някои христолюбци пожелаха да отидат при светеца и да получат неговото благоволение. Някой си човек, от много години смущаван тежко от нечист дух, като видя да отиват, тръгна след тях с желанието да се освободи от своя недъг. И когато бяха на около едно поприще далеч от светеца, веднага го стресе нечистия дух и викаше: „Огън ме гори и не мога да вървя напред!“ …
- Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото.
„Цар Петър до всечестния пустинножител Иван. Чух за боголюбивия нрав на твоята душа, за поселяването ти в пустинната планина, за безплътното ти ангелско житие, за решителното ти напускане на света и твърде много желаех да видя твое преподобие и да с енасладя на твоите медоточиви слова,като смятах, че ще получа голяма полза, ако бих видял твоето лице.“
О пречестний Иване, изпълнен с благодатта на Светия Дух, обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим пееш заедно с ангелите трисветата песен и имаш голямо дързновение – моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички врагове! Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци! Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти, а в деня на страшния съд ни избави от лявата участ и ни сподоби по твоите молитви заедно с десните овци да чуем блажения глас на Господа Христа:”дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира!” Защото Нему подобава слава, чест и держава в безкрайните векове! Амин!
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 г.
19 август
За първи път тази година на днешната дата се чества Световният ден на хуманитарната помощ, съобщиха от Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците у нас.
Хуманитарни неправителствени организации, агенции на ООН, организации за помощ и развитие и цялата световна хуманитарна общност отбелязват този ден, посветен на всички онези, които са отдали живота си за облекчаване на човешката болка и страдание. Общото събрание на ООН реши през декември 2008 г. Световният ден на хуманитарната помощ да се отбелязва ежегодно, на 19 август, с цел да се повиши информираността на обществото за извършваните дейности по оказване на хуманитарна помощ в световен мащаб и за нуждата от сътрудничество и солидарност между хората, пише в съобщението.
Световният ден на хуманитарната помощ служи и като повод да отдадем почит на всички хуманитарни работници, които са загубили живота си в изпълнение на своите задължения. На честването тази година хуманитарните работници по целия свят си спомнят за своите 122-ма колеги, убити през последната година, за 62-мата отвлечени и 260-мата, станали жертви на инциденти по сигурността, отбелязват от ВКБООН.
You must log in to post a comment.