Политическа култура от САЩ управлява България

Интернет и прозрачност

За 1-ви път преодоляват балканския синдром
грешките не се възпроизвеждат "на инат"
няма криворазбрано чувство за достойнство и героизъм

Справянето с кризата е рядък шанс за кабинета Борисов

На политиката се гледа като на игра с малки залози и
естествени цикъл "проба-грешка" /САЩ и Англия/

Да си министър сега е престиж, особено млад
В досегашните кабинети министерският пост беше
венецът, завършек на професионалната кариера
Кабинета "Сакскобургготски", и на 3-та коалиция
се вкопчваха в поста министър като средство,
чрез което да осигурят собственото си благоденствие,
на родата, а защо не на децата и внуците си

БСП не може да свикне с това "отникъде някакви хора във власта"

Интервю с политолога Румяна Коларова 

София, 27 юли 2010г.
    Нов модел политическа култура, характерен за САЩ и
Великобритания, въведе в България сегашното управление,
коментира в интервю за БТА политологът Румяна Коларова.
    Според експерта за първи път се преодолява балканския
синдром, при който грешките се възпроизвеждат "на инат", от
криворазбрано чувство за достойнство и героизъм. Този стил тя
свързва с многото млади министри в кабинета. Те са израснали с
интернет, живеят във "Фейсбук" и са свикнали да бъдат открити,
затова и работата е по-прозрачна, смята Коларова. Тя коментира,
че справянето с кризата е може би рядък шанс за кабинета
Борисов.
                Следва пълният текст на интервюто:

    Въпрос: За година управление на ГЕРБ какво прави
впечатление? Какво не сме виждали досега?
    Отговор: Основната специфика е, че то се доближава до така
наречената англосаксонска политическа култура - тоест на
политиката се гледа като на игра с малки залози, при които
естественият цикъл е "проба-грешка". Това е обичайно за
Великобритания и САЩ, докато при "континенталната" политическа
култура, характерна най-вече за южноевропейските общества и
Балканите, съществуват ясно разграничими политически лагери.
  Политиците трябва да "проповядват" и екзалтират, да съумеят да
предизвикат емоционални реакции, за да мобилизират своя електорат.
    За първи път в България виждаме правителство, което се
опитва да прокара и другия, рационалния модел. Очевидно човекът,
на който този тип политическа култура е най-присъща, е
финансовият министър. Все повече министри обаче са склонни да
възприемат този стил. Досега в нашата политика имаше характерен
балкански привкус. Докато западните общества са склонни да се
коригират, когато направят грешка, у нас обикновено и
най-големите грешки се възпроизвеждат заради чувство на
достойнство и криво разбран героизъм. Именно в това е
най-съществената промяна при сегашния стил на управление. 

    Въпрос: Какво провокира този стил на управление, защо се
налага точно сега?
    Отговор: Този стил може да се обясни не само с образованието
и опита, който част от министрите имат извън България, а
вероятно и с възрастта и житейските им стратегии.
    Министрите, които налагат модела "проба-грешка", са млади
хора, гледат напред и за тяхната кариера дори само получаването
на поста министър е достатъчно. Да станеш министър на тази
възраст е блестяща, гигантска стъпка. А в досегашните кабинети
стилът на действие се определяше от хора, за които министерския
пост беше венецът, а за някои и завършекът на професионалната
кариера. Повечето членове и на кабинета "Сакскобургготски", и на
тройната коалиция се вкопчваха в поста министър като средство,
чрез което да осигурят собственото си благоденствие, на родата,
а защо не на децата и внуците си. 

    Въпрос: В правителството на Симеон Сакскобургготски също
имаше млади министри. 
    Отговор: Но бяха по-малко, а сега средната възраст на
министрите в кабинета "Борисов" е 38 години. 
    Младите министри не се презастраховат и не гледат на престоя
си в кабинета като на нещо, което трябва на всяка цена да
експлоатират. Те са по-оптимистично безотговорни в смисъл, че са
склонни да рискуват и да предприемат радикални мерки. Много
по-прозрачни са и това също е поколенческа разлика, защото те са
се изградили като личности в ерата на интернет, живеят във
"Фейсбук" и са свикнали публично да обявяват факти от живота си,
които обикновено балканският манталитет приема като неща зад
завесата. 
    Става дума не само за различно поколение, но и за различен
вид култура, която стъпва върху други принципи на общуване и
по-скоро се интересува от реакцията и на близки и познати, а и
на непознати, отколкото от това да прикрие, да замаже нещо и да
си действа задкулисно. 
    Друго важно нещо, което се забелязва за първи път след
правителството на Иван Костов, е, че това правителство е
автентично дясно. Предишните като че ли нямаха идентичност, те
бяха кабинети на липсващата политическа отговорност, защото
претендираха да управляват чрез някакъв "общонароден" консенсус 
между различни политически сили. Сегашното правителство има ясна
идентичност - те искат да бъдат припознати от европейските си
партньори и от избирателите си като дясно управление. Освен това
отново след осем години имаме кабинет, в който личността,
волята на премиера е определяща. 

    Въпрос: Премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев
 не даваха ли идентичност на кабинетите си?
    Отговор: В никакъв случай кабинетът Сакскобургготски не беше
 управление на Симеон Сакскобургготски. Правителството беше
разделено на няколко центъра на властта, които действаха
автономно. При конфликт царят посочваше какво да се прави, но
той просто избираше между една или друга алтернатива, които
лагерите в управлението бяха формулирали. Той им даваше
достатъчно време да избистрят своята позиция и после избираше
измежду предложените.
    При премиера Станишев пък беше пределно ясно, че той няма
правомощията да се произнася за окончателното решение в
половината от правителствените ресори. При формулата 3-5-8
половината от министрите можеха да провеждат политика, която не
зависеше от неговата воля.
    Докато при сегашното управление понякога Бойко Борисов не
само отхвърля предложените решения, но налага неща, които са
доста далече от очертаното поле от възможни алтернативи. Това е
особеното. Когато има коалиционно управление, свободата на
действие на премиера е ограничена, докато сега е обратното. В
момента двете парламентарни формации подкрепящи правителството -
"Атака" и сините, разширяват свободата на действие на премиера,
вместо да я ограничават. 

    Въпрос: Проблем ли е работата в екип за кабинета "Борисов"?
    Отговор: За мен беше много интересно дали ще се постигне
синхрон в самото правителство. И може би преди месец кабинетът
"Борисов" постигна онзи ритъм, който показа, че работи като едно
цяло и всички министри имат ефективен ход. Хармонизирането отне
доста време, но определено е факт. Пък и докладът на
Европейската комисия се оказа "точка на пречупване" или повратна
точка в публичните оценки за дейността на кабинета. Сега
критиките на опозицията звучат по-скоро като злословене. Двете
сфери, които чак сега започват да създават проблеми, са
парламентът и партията. 

    Въпрос: Имате предвид законовите промени, заради които
депутати на ГЕРБ бяха обвинени в лобизъм?
    Отговор: Да, проблемът с т.нар. лобистки поправки. Когато се
 говори за лобизъм, навсякъде по света се има предвид политика
извън парламента.
     Проблемът на депутатите на ГЕРБ е, че те искат да
персонифицират лобистките интереси, а трябва да са наясно, че
ролята на депутата е да бъде арбитър между две или три
заинтересовани групи, които имат противоположни интереси. Дори
когато иска да прокара някоя поправка в закона, която е в
интерес на една група, нормалната практика е политикът да влезе
във връзка и да даде гласност на позицията на всички останали
групи, които имат противоположния интерес. Тук е точно
обратното. И това е практиката, която се наложи по времето на
Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция - тихомълком да се
правят законодателни поправки между другото, без да разбере дори
 ръководството на парламента, камо ли кабинетът и избирателите.
Определени депутати се договарят помежду си, като понякога тези
договорености пронизват всички парламентарни групи.
    В случая големият проблем, който тепърва управлението на
ГЕРБ трябва да реши, е как да държи лобистите извън парламента, 
как да гарантира и организира извън Народното събрание
публичното обсъждане на исканията на групи с противоположни интереси.

    Въпрос: Казахте, че премиерът Бойко Борисов трябва да очаква
 партийни проблеми и извън парламента. Какви?
    Отговор: Докато Бойко Борисов показа капацитет и подход да
се справи и дисциплинира своите депутати, доста по-трудно ще му
е да контролира партийните структури по места. Ако един член или
симпатизант на ГЕРБ е имал някакви очаквания и те не са
реализирани, разочарованието му се мултиплицира чрез неговите
всекидневни неформални контакти - с роднините, приятелите и в
работата. Ефектът от това обаче може да бъде регистриран не
по-рано от края на тази година или началото на следващата.
Тогава ще разберем как реагират партийните членове и симпатизантите на ГЕРБ.

    Въпрос: Защо след шест месеца, първата година няма ли да
окаже влияние?
    Отговор: Първоначалната стъпка, която направи Бойко Борисов,
 беше нещо напълно очаквано, което той вече няколко пъти беше
репетирал. Едва ли всички си спомнят, че популярността му
нарасна лавинообразно през 2002 г., когато започна да арестува
хора с по две три висящи присъди, които се разхождаха свободно.
Това бяха първите стъпки на главния секретар Борисов и той видя,
че това действа. Акциите на Цветан Цветанов не бяха случайни, а
публичната реакция беше очаквана и търсена от Борисов. Това
беше една проверена стратегия и в момента, в който Бойко Борисов
се сблъска с проблемите на кризата и бюджета, той прибягна към
нея. Това му гарантира отлагането на разочарованието и
недоволството след симпатизантите и членовете на ГЕРБ, но то не
може да бъде отлагано вечно. 

    Въпрос: Какъв ще бъде следващият ход тогава? 
    Отговор: На Бойко Борисов му трябва подкрепата на редови
партийни членове и симпатизанти след година и четири месеца. 
Историята на трите пълни мандата на последните правителства
показва, че този вид подкрепа се гарантира с някакъв
стратегически "Рубикон", конкретно бъдещо събитие и масовото
очакване, че когато преминем отвъд него, нещата ще се подобрят.
Това е естествената човешка нагласа, че "хубавото предстои",
благодарение на която трите предишни кабинета успяваха да
изкарат целия си мандат. 
    Такива психологически "примамки" бяха започването на
преговори за присъединяване към ЕС (март 2000 г.), подписването
на договора за членство в ЕС (април 2005 г.), членството в НАТО,
реалното присъединяване към ЕС (януари 2007 г.). Справянето с
кризата е трудно да играе подобна роля. Защото няма да се
свързва с конкретна дата и няма да е повод за празнуване. Но
това е може би рядък шанс за кабинета Борисов, защото всички
помним как се срина подкрепата за кабинета Костов след март 2000г.
или как бързо и необратимо спадна подкрепата за НДСВ и БСП
след януари 2007 г.. 

    Въпрос: Досега говорим само за управлението. Как стои
опозицията на това управление, лесно ли понасят доскорошните
управляващи партии новата си роля?
    Отговор: Задачата на партиите в опозиция е да съхранят
ресурса си и да реанимират, да намерят нови лица и нови идеи.
Все още регенерирането не е започнало в нашите опозиционни
партии. Знаете, че при всяка болест има момент на влошаване след
появата на първите симптоми на болестта. И в двете партии няма
симптоми на излекуване, тъй като кризата не е стигнала до
дъното, затова и няма оттласкване нагоре.

    Въпрос: И ДПС ли са в криза?
    Отговор: ДПС също са в криза, макар и не партийна. ДПС
тепърва ще усети кризата, защото след напускане на управлението,
те не могат да действат като универсалният посредник, който
обслужва и урежда важни корпоративни интереси. Но те се опитват
да си възстановят тази позиция, чрез някои гласувания в парламента.

    Въпрос: Обвиненията на опозицията към кабинета са в
некомпетентност, а на ГЕРБ към опозиционните партии - че
наследството от тройната коалиция е тежко. Кой е по-прав?
    Отговор: Истината е, че БСП беше свикнало, че управлява чрез
 стария елит и контролираните от него експертни кръгове.
    До появата на ГЕРБ всички партии се структурираха като
партии на местни и национални първенци, на "личните" хора. Не в
смисъл на аристократи, а хора, които умеят да излизат на предна
линия, а медиите и управляващите ги поставят "на витрината". Ако
се върнете назад в биографиите на всички активисти - и в СДС, и
в НДСВ, и в Атака ще видите, че те са идентифицирани като
значими от елита на БКП-БСП. Това беше логиката на влизането и
издигането в политиката.
    ГЕРБ пречупи този модел. Изведнъж, с формирането на новия
кабинет излизат на преден план личности, които не са били
нарочени от стария елит за първенци. Не са от онези, за които е
очаквано, че ще са "на витрината", като Цветан Цветанов и Цецка
Цачева. И БСП още не може да свикне с това - да се появят
отникъде някакви хора, които тя дори не е идентифицирала като
лидерите на противниковата страна, и те да дойдат на власт.